Влиянието. Психология на убеждаването.
- Публикувана: 30 окт. 2020, 14:01 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2021, 14:39 ч.
В момента чета ... 67
Започнах препоръчваната тук "Татуировчикът от Аушвиц". Не знам до превод ли е или до стил на писане. Или и двете, но е като ученическо съчинение. До 80 страница съм и не зная нататък дали ще ме грабне. Съвестен читател съм и ще я дочета, но....
Завърших "Вратата" от Магда Сабо. Много особена и вълнуваща книга. Няма много действие, но е изключително емоционално наситена. Провокира към размисъл. Прочетох я много бавно. Предполагам след време ще потърся и други книги на авторката. Не мога, обаче да я препоръчам с лека ръка на всеки. Необходима е определена нагласа.
Много удачно след това започнах годината с "Манюня". Толкова лека, позитивна и разтоварваща. Действа ми приятно носталгично.
Много удачно след това започнах годината с "Манюня". Толкова лека, позитивна и разтоварваща. Действа ми приятно носталгично.
Аз продължавам със "Симфонията на времето" - вчера се чудех дали да не я зарежа, прекалено ми е дълга и обяснителна, но днес пак ми стана интересно. 45-46% съм прочела. Стилът на Арбина е красив, това е безспорно, но мисля, че спокойно можеше да съкрати 50% от обема на книгата. Съвременният читател според мен ще предпочете по-динамично написани истории. Или може пък мен да са ме разглезили скандинавците. Но до момента въобще не виждам причина да наричат Арбина "новия Сафон". От друга страна, четох, че тази книга му е по-слаба, една предишна била по-хубава, та мисля да я видя и нея по-нататък, живот и здраве.
Нищо не съм чела от Алегзандър Смит, записвам си в уиша! 🤗
Мари, мерси за отзива за Библиотекарката от Аушвиц. Тези дни прочетох Нощта на Ели Визел и реших да потърся още нещо по темата. Библиотекарката ми беше в списъка.
Също мерси и на W за съответния отзив за 'Татуировчикът'. Списъкът ми с книги е от 120 книги, та вече започвам по-сериозно пресяване
Почти съм преполовила "Повелителка на реките" на Филипа Грегъри. Започна доста бавно и мудно, но сега става доста динамична. Не обичам да оставям незавършени поредици и затова съм се захванала да сложа край на всичко недоизчетено. Великото приравняване. хаха
Чела съм само "Бялата кралица", но съм малко объркана коя книга след коя следва, защото на някои места са дадени различно. Въобще вече не знам дали е една цяла поредица с книгите за Тюдорите или тази за войната на братовчедите си е отделно. Във всеки случай, за най-сигурно ще ги довърша в хронологичен ред.
Чела съм само "Бялата кралица", но съм малко объркана коя книга след коя следва, защото на някои места са дадени различно. Въобще вече не знам дали е една цяла поредица с книгите за Тюдорите или тази за войната на братовчедите си е отделно. Във всеки случай, за най-сигурно ще ги довърша в хронологичен ред.
anitaxx, аз също бях объркана в хронологията и проверих на сайта на Филипа Грегъри. Там книгите за Тюдорите и Плантагенетите са подредени в хронологичен ред по годината на събитията, но има и година на издаване на книгата. Виж дали ще ти е от полза:
https://www.philippagregory.com/
https://www.philippagregory.com/
Включвам се и аз със “Сянката на вятъра” на Сафон. Много е увлекателна, върви ми изключително бързо и в същото време усещам, че вниквам във всяко изречение, успявам да си представя цялата картина и въобще действието се развива в главата ми като филм. Има криминални елементи, любовна нотка, даже мисля, че и фантастика усещам, макар и да съм само на 120 стр. 😆 Те са 4 книги от поредицата, като могат да се четат и самостоятелно, но жената, която ми препоръча “Сянката” каза, че като прочетеш и четирите сякаш целия пъзел се нарежда. 😍 Не е от най-малките книги /590 стр. ми е на четеца/, но за пръв път страниците дори не ги забелязвам. Препоръчвам я. ✌🏼
Завърших "Жестокост в наш стил". Започна интересно с опознаването на главния герой - Майк, но бързо натежава след като първите 100-150 прекарваме главно в ума му и има по-малко на брой действия. Вълнуващата част са последните 150 страници, където се случват бързите вълнуващи действия, а после и последствията от тези действия.
Спойлери:
Спойлери:
Скрит текст:
В книгата следим връзката между Майк и Верити (Ви) или по-точно какво се случва след като връзката им прилючва. Но за Майк, тя не е приключила. Не и наистина. Според Майк - неговата любима Ви е започнала отново тяхната любима игра - "Копнеж", като е вдигнала залозите със предстоящата си сватба с друг мъж, само месеци след раздялата им.
Авторката ни държи в напрежение между две граници - от едната страна, Майк е влюбен до лудост, която го кара да вижда неща, които са само в главата му и да действа според това, което сам смята за правилно. От другата страна - той отново е лудо влюбен, но разсъжденията и откритията му са вярни.
Авторката остава края свободен за интерпретации, което е малко незадоволително. И той като донякъде ми хареса книгата, за мен Ви наистина е участвала в играта им. Тя е представена като твърде умна, склонна към манипулации и достатъчно експериментална, за да осъществи подобно нещо.
Авторката ни държи в напрежение между две граници - от едната страна, Майк е влюбен до лудост, която го кара да вижда неща, които са само в главата му и да действа според това, което сам смята за правилно. От другата страна - той отново е лудо влюбен, но разсъжденията и откритията му са вярни.
Авторката остава края свободен за интерпретации, което е малко незадоволително. И той като донякъде ми хареса книгата, за мен Ви наистина е участвала в играта им. Тя е представена като твърде умна, склонна към манипулации и достатъчно експериментална, за да осъществи подобно нещо.
Със Сафон не можахме да си допаднем.
Но за всеки влак си има пътници. Харесвам динамични книги, да са многопластови и да успеят да ме пренесат в техните си измерения.
Филипа Грегъри съм чела хаотично. Каквото намирах свободно в библиотеката.
Преди години по Bтv даваха филм за Тюдорите, май беше Бялата кралица. Тогава се запалих по темата .
А Филипа пише много увлекателно, но и преводите са на ниво.
Чета Мостът на Клей . Все още съм на описанието на домашните любимци и малко ми е скучничка, но продължавам.
От библиотеката се сдобих с Така го правят датчаните,Цвят продълговат в морето иПодпалвачът.
Последната е на Торкил Дамхауг и е скандинавски трилър. Привлече ме антотацията-награда " Ривертон" за най-добър криминален роман . Също и " Дори и винаги да откривате преди финала кой е истинския убиец, сега няма да успеете." Дано да е така, че с тези суперлативи......
Но за всеки влак си има пътници. Харесвам динамични книги, да са многопластови и да успеят да ме пренесат в техните си измерения. Филипа Грегъри съм чела хаотично. Каквото намирах свободно в библиотеката.
Преди години по Bтv даваха филм за Тюдорите, май беше Бялата кралица. Тогава се запалих по темата .
А Филипа пише много увлекателно, но и преводите са на ниво.
Чета Мостът на Клей . Все още съм на описанието на домашните любимци и малко ми е скучничка, но продължавам.
От библиотеката се сдобих с Така го правят датчаните,Цвят продълговат в морето иПодпалвачът.
Последната е на Торкил Дамхауг и е скандинавски трилър. Привлече ме антотацията-награда " Ривертон" за най-добър криминален роман . Също и " Дори и винаги да откривате преди финала кой е истинския убиец, сега няма да успеете." Дано да е така, че с тези суперлативи......
Със Сафон не можахме да си допаднем. Но за всеки влак си има пътници.
Но за всеки влак си има пътници.
Но следващата просто не ми потръгна и я зарязах.