Загубих бебето си в 21 г.с.

Здравей мила!
Аз по същото време загубих своето бебче през Януари.
Знам, че в момента каквото и да ти кажа немога да те утеша.
Но бъди силна заради теб и новото бебче което знам че много скоро ще се появи.
Не си сама, ние сме с теб не се затваряй в себе си. Пиши ни тук. Тук момичетата могат да ти помогнат. Ако имаш нужда от приятел който може да те разбере пиши ми!
 

 Мила fefer,каквото и да ти кажа в този труден момент за съжаление няма да те успокои.Просто бъди силна,така е трябвало да стане и ти не можеш да го промениш.Сега не ти се вярва,но всяко зло за добро.Наплачи се,не спотайвай мъката си,не се затварай в себе си.А когато се почувстваш готова започни да действаш по въпроса за ново бебче.Вяряай,че всичко ще бъде наред и то ще е така,моля се за теб  и силно вярвам в добрият изход.ВЯРВАЙ И ТИ
   Прегръщам те силно

Разбирам колко страшно боли.  Понякога не знаем защо Бог /съдбата/ ни праща такива изпитания. Казват, че ги изпращал само на най-силните духом. А след такава загуба, човек се чувства толкова слаб и безсилен...С теб сме! Моля се детенце да е на по-добро място!

съжалявам за загубата ти
аз също имах такъв случай преди да родя второто си дете само че при мен след лекото кървене лекаря установи че плода не е жив
знаеш как съм се почувствала няма да ти обяснявам
но
гледай непред
скоро ще се похвалиш с добра новина
нищо не е изгубено
пак ще забременееш и ще си имаш хубаво бебче
разбирам те напълно
но ти казвам това защото аз сега си имам бебе и това се забравя или поне болката която изпитваш сега, загубата, празнотата изчезват остава само спомен че е имало така наречената неуспешна бременност
горе главата
ти си добре и си здрава пак ще имаш бебе

Искрено съжалявам за загубата ти.
Скоро наистина ще ни се похвалиш с хубава новина, не се отчайвай, бъди смела и вярвай, че стават и чудеса.

Представям си шока и болката ти, но не се отчайвай. Много е важно да се разбере каква е причината за да не се повтаря повече (специално за този срок на бременността). Направи необходимите изследвания и вземи мерки следващият път. Пожелавам ти в най-скоро време да си мама. А твоето неродено ангелче ще бди над теб.

fever, съжалявам за болката ти. Желая ти много сила, за да я преодолееш. И ... думите са излишни. Съжалявам.

За съжаление знам как се чувстваш.Бях в същата ситуация преди два месеца.и аз като неб получих кървене,имах контракции и разкритие.10 дни не можаха да ми спрат кървенето и накрая след като имах разкритие родих.
Макар,че съм го преживяла не знам какво да ти кажа,за да те утеша.При мен утехите не помогнаха.Всеки ден си мисля за него и пускам по някоя сълза.Просто бъди силна.Ако имаш нужда да си поговориш с някой съм насреща.

не намирам думи!
ужасно съжалявам! намери сили да продължиш напред!

Mила fefer, искрено ти съчувствам!    Сестра ми загуби бебенце в 9ти месец и знам че болката е неописуема. Аз бях напълно сломена, а за нея мога само да си представям.   Нейната бременност беше напълно нормална и лекарите също не можаха да разберат защо се получи така. Сега е щастлива и си имат хубаво момченце на 1г. Знам че в момента ти се струва нереално, но ще видиш че ще се вземеш в ръце и щастието пак ще се върне. Трябва ти време. Прегръщам те.

Скъпа fefer много съжалявам за случилото се.Никоя жена не заслужава да и се случват подобни неща..Моя позната също преживя такав ужас.Седмици я разкарваха с мъртво дете в отробата си,уверявайки я ,че и тя и бебето са добре.Просто настрахвам в момента.Мила искренно ти пожелавам в най-скоро време да зарадваш всички с прекрасна новина.Желая ти да си родиш и отгледаш едно малко съкровище на което да дадеш цялата си обич.Пращам ти виртуални прегръдки и целувки за подкрепа  .Ние сме с теб 

Много съжелявам.Отдавна не бях влизала в форума а тази вечер отново прочетох за толкова много болка.Искрено ти съчувствам защото и аз на 30 май тази година загубих бебчето си.Беше ми много тежко,няколко дни не спирах да плача,нямах желание да правя каквото и да било.Трябваше да се подготвям за изпити,защото бях изпуснала една година и тази исках да кандидатствам но не намерих сили.Болката е толкова силна.....И все не спираш да се питаш "Защо?"Аз още не мога да преживея загубата си.Толкова често си мисля за малкото ми ангелче,което никога няма да мога да видя.Сега отново спомените изплуват....Вече трябваше да сам в седмия месец,да имам голям корем и да подготвям да посрещна бебо,но уви...Господ беше решил друго!...Миналата седмица с приятеля ми катастрофирахме.Ударът беше страничен и много силен от моята страна,но аз понеже не слагам колан(което в случая ме е спасило) и сам лека сам изхвърчала в него и се оттървах само с натъртване и леки ужулвания.Когато нашият приятел е видял колата преди да дойде при мен в болницата се е изплашил че въобше съм жива.А аз веднага си зададох въпроса "А ако не бях загубила бебето и още бях бременна?"То една ли щеще да оцелее.Може би съм го загубила тогава за да не го загубя сега ,когато щях да съм в далеч по-напреднала бременност!А ако още бях бременна щях да бъда доста по-тежка за да мога да изхвъркна от седалката,която беше смачкана на две....Какво ли щеше да се случи?...Може би всичко се случва защото е трябвало да се случи!За нас остава само болката....