Пролапс на тазовото дъно

Момичета, взех си уред за упражнения.
Доста по-евтин е от Кегел8.
Използвам го всеки ден, по два пъти за по 10 минути.
Като че ли вече нямам толкова мокро по бельото , след уриниране.
Пускам линк.

https://www.intimina.com/kegel-smart-2

Mama Hurricane, ако продължаваш да следиш темата, би ли споделила за ефекта от уредчето? Аз щях да го поръчвам, но в този период и до началото на октомври имах доста пътувания и не знаех дали ще си бъда вкъщи за доставка. Парите не са много, за да се пробва, но все пак е интересно относно ефекта, защото има различни степени и видове на пролапс. Така че всяка информация би била от полза.

Здравейте ! 
И аз съм с пролапс на матката и цистоцеле. Разбрах за проблема, когато забременях повторно осем години
след първото раждане, което беше нелеко, с много разкъсвания и шевове. Бебе - 3900 кг., преносено и предизвикано раждане с вагинални таблетки. Никакво пазене след това. Тя българската жена така е научена, но това е друга тема.  Явно през цялото време съм имала някаква степен на смъкване, защото впоследствие като върнах лентата си обясних някои от симптомите, като силни месечни кръвотечения, тежест и чест дискомфорт в тазовата област.... Забелязах проблема някъде в 12 седмица от втората бременност  - при клякане в банята шийката на матката ми се подаваше през процепа. Шокирах се, защото дори не знаех какво е това. Гинеколожката, която посетих ми каза, че е нормално да имам леко смъкване след първо раждане и ме успокои. Впоследствие с напредване на бременността матката явно се е повдигнала и така...докато родих с две седмици преждевременно сина си, който беше 2,700 кг. и плацентата беше накъсана. Предполагам, че е възможно това да има отношение към проблема, но през цялата бременност и дума не стана за това. Слава Богу детето си беше ОК, раждането мина фрапиращо по-леко и изобщо за пролапса не се сетих, докато след 5-6 години сам не напомни за себе си. Предполагам, че хормоните, кърменето и Божията намеса са забавили повторното изскачане на проблема. Сега обаче нещата са не ОК. Шийката е на входа на влагалището, последната година се случи и пропадането на влагалищните стени. Свикнала съм да съм активна, да спортувам, влача тежко и т.н. След няколко консултации, предвид възрастта ми - 45 г. и това, че се счита, че съм приключила с ражданията, бях посъветвана да не се занимавам с "глупости", а да "я махаме тази матка", ще оправим влгалищното смъкване и всичко ще е чудесно.  Аз обаче не мога да свикна с мисълта, че в 21 век цял орган, който по принцип е здрав, се премахва тъй просто и се обяснява, че това не е никакъв проблем.
В нета, разбира се, е пълно с информация за т.нар. сакроколпопексия, но както тук някой беше споменал, никой не споделя реален опит от тази операция...къде, кой я прави, какъв е ефекта, показанията, не на последно място колко струва, някаква част минава ли по здравна каса.....Един гинеколог директно ми каза, че решението е хистеректомия и да не вземе някой да ме излъже да ми вземе парите за операция с мрежа, че е ненадеждна ....
И така човек започва да се лута и да търси информация в споделения опит.
Всъщност изписах всичко това, защото мисля, че е хубаво всяка от нас да сподели своя опит, не се знае дали с нещо от него няма да помогне на някоя друга от нас. Малко се споделя и говори за пролапса  на тазовото дъно, а се оказва масов проблем, който преди се е считал за нормално последствие от ражданията и възрастта. Днешните жени са активни до по-късна възраст и такъв проблем много влошава качеството  на живота им. Да не говорим като се стигне до неприятни последствия като инконтиненцията, болки при секс, притеснението при ходене и дълго стоенен в изправено положение.
Бих била щастлива някоя от вас, която е претърпяла какъвто и да вид операция за решаване на проблема, да сподели опит, обяснения на специалисти, за да си създаде всяка от нас, които все още се чудим какво да предприемаме, по-детайлна картина за ситуацията.
Желая на всички здраве и качествен живот!

Mama Hurricane, благодаря и аз за групите!
Наистина няма никаква информация на бълграски сякаш този проблем не съществува. Вярно, че в България процента секцио е много висок и може би това донякъде оказва влияние и няма толкова много жени, които страдат от подобни проблеми, не знам...
Няколко пъти съм питала в групи в социалните мрежи за препоръки за лекар за пролапс и нямаше нито един отговор! Явно само аз имам подобно състояние...Както и да е...
Малко ъпдейт за мен - сама установих, че имам ректоцеле след затруднено изхождане по голяма нужда. Явно се проявява само тогава обаче (т.е при напън) защото гинекологът ми не го вижда.
Иначе доказана диагноза - леко смъкване на предната стена (много малко според доктора). Правя упражнения, но при мен Кегел много влошават нещата, затова сега правя друго.
Обмислям да пробвам лазер и също така да потърся още едно-две мнения за диагноза относно ректоцеле защото съм на 99% сигурна, че го имам...

Denitsa83, вие каква операция правихте и при кога? Моля, споделете повече за нея.

Пришиха ми предната стена, която поддържа пикочния мехур. Но явно не беше достатъчно повдигната. Операцията я правих в окръжна болница, при Корновски. Сега се чудя дали пак при него да отида или да търся друг лекар.. Но нямам наблюдения и мнения от никой, така че е много труден избор.

Мислите ли, че самата операция не е направена както трябва? Аз съм на 38 г, както се изрази докторът : не е рецидив, но бих го нарекъл операция с частичен успех. Сто пъти ме предупреди, че такива корекции се правят над 60 г, защото на тази възраст физическата активност е много по-малка и една възрастна жена ще се опази по-добре от младите. При мен още на 10 ден, след свалянето на конците на контролния преглед ми каза, че “ има малко изместване надолу и не е там, където го е оставил”, но аз бях супер стриктна и първо си помислих, че трябва време всичко да се намести. След 3-4 месеца пак започнах да се връщам в изходно положение и тогава той изрази съмнение, че може и да не сме избрали правилния метод. Така или иначе, опасенията му се сбъднаха, въпреки всичките ми усилия. Към днешна дата обаче аз съм в пъти по-добре и се радвам, че просто нищо не напипвам и не виждам извън тялото си. Вече мина година и половина от корекцията. Не съжалявам изобщо, макар че резултата не е задоволителен. Инконтиненция не съм имала и нямам и сега, поне това е наред.