Октомврийче чака право под елхата Дядо Коледа да дойде на вратата.Тема 9

  • 18 975
  • 761
  •   1
Отговори
# 360
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
Веси, живи и здрави да са и двете прекрасни момчета. Аз като се сетя как исках/м момче! Пък с две момичета. Здраве да е. Ти май си с най-голяма разлика между децата, с Новичка сме по 9 години и пак не е малко. Ако раждах като кокошките , щях да имам 4 деца през 2 3 години, аз съм ентусиаст.
И аз ги помня тези драми. И една друга потребителка, ръсеща акъл от голямото добро утро в тази и в ноемврийската тема едновременно.  За нея никакво инфо не споделя, но някой не знаещ пита ли нещо - аха да каже как ,кое и защо трябва да се прави. Добре, че зачезна другаде с мъдростите си. Да не цитирам профилни имена. Но се набиваше на очи дори на мен, дето съм супер отвеяна.
Америкас , и във Виена софЕанци се разпознават..Избягваме подобни личности, директно съм на другия тротоар като мерна единия от махалата. Тук са ескалирали още повече на това, което са по принцип като са в София, страшно е. Те са от София, нямат село, домашни ракии не пият, пуйка се реже на Коледа, щото са с Виенски маниери, децата им не ходях на Бг училището "защото няма смисъл"...и да не изпадам в повече подробности, но израза всичко българско и родно им е непознат.

# 361
  • Мнения: 1 521
Хааххахахаха
Мале тая вечер така ме развеселихте. Скоро в тая тема не се бяха писали така някак по различни неща.
Няма никакво значение откъде си ако си прост. Grinning
Като каза за многото деца и ентусиазма. Сега в ютуб ми излизат едни от Америка- влогъри. Имат 1 дъщеря на 2.5-3, след нея тризнаци на 1.5, и сега е бременна с 4-то.
Останах в шок като ги видях :О

# 362
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
Под "раждам като кокошка" , имах предвид снасям. Да не помислите , че реално мисля, че раждат. Беше по-удачно като крава да напиша, ама са ми симпатични кравите...хаха

# 363
  • Мнения: 989
Вероятно гледат на децата като на бизнес YouTube начинание. Wink SunglassesStuck Out Tongue Winking Eye
Не са като нас да си ги гледаме Laughing Снимат ги там и тва е Sunglasses
Хааххахахаха
Мале тая вечер така ме развеселихте. Скоро в тая тема не се бяха писали така някак по различни неща.
Няма никакво значение откъде си ако си прост. Grinning
Като каза за многото деца и ентусиазма. Сега в ютуб ми излизат едни от Америка- влогъри. Имат 1 дъщеря на 2.5-3, след нея тризнаци на 1.5, и сега е бременна с 4-то.
Останах в шок като ги видях :О

# 364
  • Мнения: 1 136
Момичета, наскоро се случи нещо лошо в семейството ни и от тогава не мога да спя. Получавам и нещо като мини паник атаки. Пробвах мента, глог и вслериан (въпреки че не е препоръчително с кърменето) и не помага. Лягаме си вечер и не мога да заспя до към 5-6 сутринта. Така ми се насъбират 2 часа сън за денонощие и това се случва вече 2 седмици.

Някоя от вас справяла ли се е с подобен проблем и как?

# 365
  • Мнения: 1 521
BMR....
Всичко е в главата ти, аз откарах така около година и половина.... отказах да пия лекарства. По едно време виждах едни черни петна които ме преследват.
Трябва да се справиш мила. Говори ако трябва с професионалист.
Аз много говорех на себе си.... и с много плач става, ако ти тежи това плачи.
Предполагам че става въпрос за загубата на човек.
Един ден след този дълъг период ( поне тогава нямах бебето( иначе да съм превъртяла тотално, просто седнах и сякаш се сбогувах с човека. Казах му че повече няма да плача за него, пускам го да си отиде и ще намеря начин да продължа.... и оттогава не че нямам ужасни нощи, но нещата станаха по - добре. При мен хубавото беше че бебето се появи после....
Хвани се за бебето! То е спасението. То е тук и сега и има нужда оттеб. Стягай се! Няма нищо страшно.
Ако искаш ми пиши на лично ако ти се говори. Аз много книги изчетох също тогава( но имах време).
Не знам какво друго да ти кажа. Важно е също да имаш хора около теб с такава съдба и да споделяте. Може би ти трябва почивка.

# 366
  • Мнения: 799
BMR, много съжалявям за ситуацията.
И аз съм изпадала в подобно положение по друг повод и беше кошмарно, не можех да спя от притеснения за една неприятна ситуация, но с времето отмина... Даже, срам не срам, тогава се е случвало се е в 3 през нощта да изпия половин чаша вино на екс, за да ме поотпусне и да заспя.
Иначе моята майка почина, когато бях на 15 г., но тогава не помня да съм имала такива проблеми. Цялото семейство много ни помогна, а и трябваше да успокоявам малката си сестра, така че нямах избор, освен да се стегна..

По въпроса с ФБ групата, аз нали се престраших да пиша чак ноември, преди това само четях ☺, та бях попитала за нея, но и аз бях безцеремонно отрязана 😄

Мисля на Коледа да направим прощапулник на малката, дайте идеи какво да сложа пред нея. Исках да е на имения й ден - на Никулден, обаче заради самокарантинирането ни, всичко се провали. Поне вируса вече е зад нас, надявам се и дано не ни повтаря, реално цялото семейство го изкарахме, без баща ми и сестра ми, които живеят в друг град.

Веси, честит рожден ден на баткото, жив и здрав да ви е! Големи са сладури 😊😊😊

# 367
  • Мнения: 383
BMR , съветвам те да се консултираш с психолог . Всеки човек различно се справя с тежки събития , загуби и травми .
Важно е да се работи по въпроса , за да не се задълбочи проблема. Относно паник атаките , нещата могат да се контролират с определени техники за дишане и упражнения, но трябва да ти ги разясни психолог. При травматични събития мозъка спира да синтезира серотонин , но за сметка на това отделя големи количества кортизол (хормон на стреса) . При такива състояния мозъка започва да функционира по различен начин . Ако организма сам не синтезира серотонин дълго време (средно 6 месеца ) , губи способност да го прави сам и се намаля с лекарства. За това ти казвам да отидеш да поговориш с някого. Бъди силна , това е момент  от който ще излезеш и ще преодолееш . Опитвай да се разсейваш . Задължително излизай навън всеки ден , за предпочитане сред дървета , природа . Притесненията и катастрофалните мисли пораждат натрапчиви мисли . Ако имаш въпроси можеш да ми пишеш на лично . Насреща съм ако имаш нужда от помощ , разговор и подкрепа . ❤

# 368
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
BMR, явно голям процент от хората сме преживявали подобни тревоги. Човешко е. Мнг хубави съвети са ти дали. Аз имах паник атаки от 5 месец на бременноста до 7мия -8мия някъде. Четох, че е нормално от хормоните някой път. Точно лятото, когато всичко беше хубаво, аз бях изтрещяла яко. Мисля, че така се получи, защото един път припаднах на улицата от ниско кръвно ( с първата бременност 7 пъти припадах , но ставах и продължавах) и хоптук във Виена  в болница , суматоха, изследвания. И после ме обзе страх, че пак така ще стане и си стоях вкъщи затворена. Излизах облечена да вратата долу и се връщях и лягах. Задушаване, учестен пулс, причерняване...всичко имах. Имаме и случки - на кафене бяхме и ме изнесе моя мъж на ръце, в икея също ...но понеже съм в чужбина мисля, че затова бяха засилени от идеята, че съм сама. Както дойдоха тези паник атаки, така и минаха. Само с убеждения и осъзнаване, че всичко е наред се справих. И имах чудесен 9ти месец, мнг позитивен. Е, не ми помогна да родя лесно както исках , но вс точно.

Ще се справиш. И кърменето допринася за объркване на хормоните и чувствителност, всичко ще е наред!

# 369
  • Белгия
  • Мнения: 511
BMR, много съжалявам. Много неприятна ситуация.
Баща ми почина, когато бях на 17 и изобщо нямахме подкрепа от близки - роднините на майка ми са в чужбина, а тея на баща ми започнаха една голяма "акция" по изземане на имущество и каквото още им падне. Добре, че поне апартамента не успяха да ни вземат.

Сега сме 13 години по-късно и се усещам, че още имам вътрешни неразрешени конфликти и проблеми, свързани с тази ситуация. Няма универсално лекарство или метод. Сега е тежко, с времето става по-леко.

# 370
  • Мнения: 18
Амврикас, това е моят случай хаха. Момченце на 34, момиченце на 43. И ние сме инвиттро и мм не искаше дълго време  се втурваме пак в приключението.  После се отказах и аз след един неуспех и накрая й дойде времето на момата.

Здравейте и ние станахме свидетели на наще чудеса!
След осем години ходене по мъките след осми опит инвитро се роди нашето момченце през октомври 2019,сега през октомври 2020 се роди прекрасната ни дъщеричка от спонтанна бременност!Докато повярвам че си имаме едно то се появи второ!Чудесата се случват и вярвам в това!Бъдете благословени и нека щастието и радоста нямат граници!

# 371
  • Мнения: 1 136
Благодаря ви, момичета за страхотната подкрепа. Потърсих услугите на психолог и имам запазена консултация след седмица. До тогава ще опитвам да си казвам как всичко ще бъде наред. При мен проблемът е през нощта. Дневно време съм заета с грижите по малкия и гледам много по-позитивно на нещата. Легне ли си той, не знам какво става и някак си не мога да се отскубна от тези мисли. Ще потърся някаква книга да чета.

Jitoto, уау каква история само! Вие сте семейство за пример как човек не трябва да се отказва! Да са ви живи и здрави дечицата и вие с тях!

# 372
  • Мнения: 633
Здравейте, мами!
Чета ви, но отдавна не съм писала смислено, все не ми остава време....
Нашият тате е 3 седмици отпуска и е голям кеф, много ми помага, аз мога да изчистя вкъщи. Абе супер е.
Малкият от 2 седмица е в кофти настроение. Изби му долу един нов резец, но вече не го отдавам на това. Сложихме ваксината за шарка и след нея нещо сякаш стана.
Първо, до сега си заспиваше без проблем. Слагам го и откъртва на минутата. А сега плаче, сърцето ми се свива. И на обяд и вечер. Ляга в 8.30 и става в 6. Със събуждането се изправя на кошарата и започва да ни търси. Не прави опити да заспи отново... А преди си заспиваше обратно самичък. Направо не знам какво се случва и дали е период. На обяд спи час, час и малко, свеж е след това, издържа до 8.30, но според мен му се натрупва умора ден след ден. Днес не искаше да яде каквото му бях направила, легна си гладен на обяд, после хапна ...
Не знам просто какво е, скок в растежа ли е, зъби ли са, чудо ли е.
Оплаках се.... Че все мъжът ми го отнася. Единия отстрани му реве, другия мърмори и философства (аз), абе не му е лесно...
Хайде, спокойна вечер!

# 373
  • Мнения: 989

BMR, тази книга ми попадна като реклама, писана е от българка, която е преминала през това:
"Да повярваш" се казва. Опитах се да ти копирам линка, но не ми дава.

# 374
  • Мнения: 1 521
На мен книгите които ми помогнаха са:
- Не пипай тази книга!
- Пътят на душите.
- Подсъзнанието може всичко.

Като Пътят на душите е малко по тегава. Но ако не сте чели “Не пипай тази книга”. Тя е страхотна.

Общи условия

Активация на акаунт