Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ужасните разговори по телефона

  • 8 380
  • 101
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 3 933
С най-близките ми приятелки се чуваме по 1-2 пъти седмично и се виждаме по веднъж седмично на кафе или да идем някъде заедно. Понякога звъня на едната ей така да я чуя, докато вървя към работата. Говорим 5-10 мин. Ако каже, че се приготвя да излиза, приключваме с празните приказки. Никой не се сърди. Наистина добрите приятели нямат такива взаимоотношения със сръдни и досаждане. Най-дълго говоря с брат ми. Около 30 мин - таман докато се прибере от работа, докато кара. Рядко се виждаме и все има какво да си приказваме. Иначе не си падам по дългите разговори по телефона. Предпочитам на живо.

# 16
  • Мнения: X
Типични енергийни вампири. Нямат собствени емоции и си запълват дефицитите с телефонен тероризъм. Сложете край на нездравите отношения, които ви тровят и отнемат времето ви. То си е само ваше и на никого не сте длъжна. Дори и кокошките (с които често обичат да ни сравняват) не кудкудякат без причина. Здраве и спокойна неделя!

# 17
  • Мнения: 24 777
Аз не виждам нужда от разговори по телефона, след като писането на съобщения е удобно и безплатно. Разговарям само по спешни случаи или по работа (доколкото зависи от мен).

# 18
  • Мнения: 4 508
И при майка ми го има същото, но си го обяснявам с факта, че са вече възрастни и им е по-трудно да пишат, а по-нормално да се обаждат. И въпреки това тя също много се дразни и като я гледам акк мило им отказва, нищо чудно, че продължават да звънят и да не я оставят на спокойствие.

Аз по друг начин съм ги научила хората около мен. Само ако е важно и спешно, или бързаме да се разберем за нещо и нямаме време да пишем. Останалото по вайбър. И да допълня, аз умишлено съм си си махнала онлайн статуса във вайбър, както и да не показва, че съм прочела съобщение. Че и в двата случая продължаваха да ме тормозят. Онлайн съм, пък не отговарям. Или видяла съм съобщението, а не отговарям.

# 19
  • Мнения: 619
Хората обичат да си обясняват почти всичко със завист. Представяш ли си вариант, в който не ти завиждат, а си им досаден - невъзможно!

Като мразеща телефонни разговори, хората, които имат номера ми знаят, че при мен и минута е много Simple Smile И че ако ми звъннат за нещо, за което могат да ми пишат, то ще го отбележа по време на разговора и ще го приключа.

Намери начин да ги възпреш от разговори, ако трябва ги излъжи и толкова. Например чела си нещо за телефоните и искаш да ограничиш ползването им, мъжът ти се сърди, че говориш по телефона и т.н., и т.н. А най-ефективно ще е да ги прекъснеш и да започнеш да говориш за себе си, нали харесват бъбреното. Бъбри, бърби и не оставяй те да се вместят, според мен няма да са толкова настоятелни после за телефонни разговори Simple Smile

# 20
  • Мнения: 168
А най-ефективно ще е да ги прекъснеш и да започнеш да говориш за себе си, нали харесват бъбреното. Бъбри, бърби и не оставяй те да се вместят, според мен няма да са толкова настоятелни после за телефонни разговори Simple Smile
Мъжът ми точно така ме съветва да постъпвам. Laughing Ама аз не се справям добре- не мога да говоря продължително за несъществени неща, а проблемите си не обичам да ги обсъждам по телефона. Удобната жертва съм. Но ще се променям, то това не се издържа.

# 21
  • София
  • Мнения: 7 246
Невинаги мога да говоря и това го знаят всички около мен. Често се случва, ако говорим през деня, да затворя рязко, защото ме търсят служебно. Или да не отговарям изобщо, да затварям или да казвам, че не мога да говоря в момента. Като цяло човек си очертава границите и отстрелва нарушителите. Това работи и при такъв тип приятелка, която държи да си говорим с часове.

# 22
  • Мнения: 852
Сестра ми наскоро ми се оплакваше от същото, тъкмо стана вика и ме почват, приятели, познати, ти, мама, ама моля ви се 🤣
Аз съм нямала такъв проблем, защото не поддържам толкова близък контакт почти с никой. Натоварвам се по принцип от много близки контакти с много хора, просто поставям граници от рано с хора, които са ми все тая. Една дружка ми звъни всяка неделя за кафе и през седмицата един път да се чуем.
С близки по вайбър говорим редовно. Като съм на кеф вдигам. Ако не съм...когато.
Но определено не се притеснявам да кажа, че не мога да говоря.

# 23
  • Мнения: 4 461
Не вдигам, ако имам работа или ако не ми се говори. Прекъсвам тактично разговор, ако ми стане досадно. Ако някой се разсърди, негов си проблем.

# 24
  • Мнения: X
Сигурно си много добра в изслушването и  общуването. Я ми дай и на мен телефонния си номер, понякога ми е самотно Grinning Обещавам максимум 20 минути да досаждам.

Шегувам се, на и малко ти завиждам. Сега хората доста страдат от самота покрай тази епидемия. Съвет нямам освен като не ти се приказва да не вдигаш.

# 25
  • Мнения: 737
Не звучи да сте приятелки от прочетеното. Не те нападам, няма нищо лошо в написаното, но боде очите и не виждам защо не признаеш очевидното и не сложиш край. Няма как, не всички приятелства и познанства оцеляват във времето.

Ти не се интересуваш от проблемите им, те не се вълнуват от твоите. На теб ти е неприятно да ги слушаш, казваш, че ще се обадиш, но не връщаш обаждане.. Виждате ли се на живо, или и за това някак все не остава време?

Най-добре прекрати това с любезна, но твърда молба.

Аз не виждам защо се определят като приятелство подобни отношения. Приятел е този, за когото ще намерим време, колкото и малко да е. Ще искаме да го чуем, да му изслушаме и "глупостите", ще му помагаме.

Няма по-зает човек, от този, който не иска да те види. Замисли се...

# 26
  • Мнения: 554
Щом са повече от една многословните, свържи ги, помежду си да си бъбрят на воля Simple Smile

# 27
  • Мнения: 86
Аз имах една такава приятелка и честно казано ми беше трудно да поставям границите, колкото и да опитвах. Например отговарям й като звънне и си казвам на ум, че й давам 10 минути и затварям, да но то не можеш да я прекъснеш и колкото и да се опитвам да кажа че имам работа то пак отиват поне 30 минути. Случвало ми се е да вдигна и да й кажа, че сега съм с друг човек и правя нещо, но тя започва да си дрънка нейните неща и аз едва успявам да я прекъсна. Най-ефективното беше да не отговарям на повикванията й, дори с риск да се разсърди. Обикновено й минаваше за 1 седмица и пак започваше да ми звъни. Просто вечер понякога имам нужда от почивка и ей така да си остана на тишина от целия работен ден, а не да слушам още час някакви неща.

# 28
  • Мнения: 1 373
Мразя дългите телефонни разговори. Преди майка ми така ме държеше на телефона по 30мин. всеки ден, тя обича да си приказва празни приказки, а аз откачам. Един ден ми писна и й казах, че няма какво толкова да си говорим всеки ден и че обсъждаме едно и също и почнах да не й вдигам. Сега като й вдигна пак се почва, но бързо я спирам като й казвам, че бързам, имам работа или детето ме чака.
С приятелки се чуваме рядко по вайбър. Всяка си има семейство и деца и е заета и няма време за глупости.

# 29
  • Мнения: 8 230
Не се чуваме с приятелките ми,имаме група във вайбър,всеки си пише там и който когато види и има възможност отговаря,като всички сме айляк почва дълъг и напоителен чат.Веднъж седмично се събираме на кафе.Кога да си бъбрим,те работят,вечер са със семействата си,както и уикендите.
Моя и на още една мъжа карат и нощни смени,въпреки това не й звъня по нощите.Друга пък я съкратиха покрай короната,аз в майчинство и понякога сутрин като изляза с детето се чуваме.Толкоз .

Общи условия

Активация на акаунт