Дистанционно обучение за учениците-Teмa 11

  • 22 025
  • 746
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 19 998
Между другото, има проучване в УК, че нивата на тревожност при деца на 12-14години са спаднали с около 10% по време на ДО.
https://scienceblog.com/518091/uk-report-reveals-young-people-fe … -in-lockdown/amp/

# 571
  • София
  • Мнения: 7 675
ДО изобщо не пречи на още по-добрата социализация на децата. Те и общинарите го видяха, затова затвориха моловете за деца. Та сега се чудя, ние ли не сме разбрали целите на ДО или тези, които го разпореждат...
Да, децата преди се смесваха по класове, а сега е направо по училища, защото някои деца имат бивши съученици и приятели от 2 училища, преди гимназията.
Абе, веселба е!
Съгласна съм, че децата са по-спокойни. Направо си им е идеално. Здраве да е!

Последна редакция: ср, 11 ное 2020, 12:32 от bubanka

# 572
  • София
  • Мнения: 44 479
Както и предполагах - всеки вика, където го стяга чепика. Т.е. - тези, които предпочитат ДО си имат лични припини за това. Лошо няма.
Но няма да е лошо да НЕ скачат на останалите

# 573
  • София
  • Мнения: 15 167
Децата ще общуват и с ДО, могат и да се виждат, но само, с когото поискат. В това е ключът. Човек наистина трудно се научава да общува и да съжителства с хора, които не са от неговата кръвна група, ако мога така да се изразя. Това е единствената щета от ДО, която аз виждам, но понеже това няма да е за години, няма да е фатално, мисля. Опит е и за децата, а и за родители, учители.

# 574
  • Мнения: 3 076
Присъствието не е равнозначно на знанието. Веднага се сещам за трима обучаващи се, които не изпускаха час, седяха най-отпред, но явно бяха в стаята само тялом. 
В същото време сега имам обучаващи се, които присъствено, тялом, са... на работа. Но духом са с мене "в час". 😉

# 575
  • Мнения: 530
Траен имунитет няма - тоест дори и да си изкарал вече вируса, няма гаранция, че след няколко месеца няма да се заразиш пак. А и освен това тази идея е несполучлива от гледна точка на това, че няма да има достатъчно учители, които да обучават едновременно тези деца. Обучението "едни в клас - други на ДО" не навсякъде е еднакво сполучливо, а и се губи идеята от това да се предпази здравето на учителите.

Социализацията в училището е важна, с това не бих искала да споря, но далеч не е основна. Лично аз съм имала съученици, които са били доста по-различни от останалите в някаква степен - интроверти, с различен вкус към музиката от останалите и т.н., които за 5 години в гимназията не успяха да се приобщят към класа. А не е като да не сме ги предразполагали да направят това - имах късмета да уча в клас, в който се уважават различията на другите, в който никой не се подиграва на никого, а напротив - стремяхме се да си помагаме, да бъдем един колектив в истинския смисъл на това понятие. Но пак си има хора, които си странят, които си имат проблеми с общуването, породени още много преди училището според мен - в семейната среда.

Така че социализацията в училище не може да бъде пренебрегната като важен фактор, но не може и да бъде разглеждана като задължителна при всички деца. Някои просто изпитват проблеми с комуникацията, по-тихи и затворени са и за тях дали ще учат дистанционно, или присъствено, е все тая. Колкото до учениците от осми клас, понеже на тях се обърна по-специално внимание - да, в нови класове са повечето и не се познават, но лично аз в осми клас нямах много време за кой знае каква социализация от интензивното учене на новия чужд език /завършила съм ЕГ, за протокола/ - контактите ми с други хора точно през тази учебна година бяха след училище. В училище - яко изпитвания, учене на думи, граматика - с 22 часа седмично език така беше. А в междучасията вместо да си говорим учехме по другите предмети - БЕЛ, Математика, защото за тях просто не оставаше време. Трудна година беше осми клас и смея да я определя по-скоро като година на интензивно полагане на нови знания, отколкото като година на социализация. Взаимно класът се сближи през следващата година, допреди това, през първата ни съвместна година, всеки се движеше на някакви малки по-затворени групички.

# 576
  • София
  • Мнения: 44 479
Това за имунитета не е потвърдено окончателно.

# 577
  • София
  • Мнения: 62 595
на мен вече започва да ми става смешно. Най-големият парадокс е, че от ранна възраст бутаме децата в група с по още 20 други непознати деца по цял ден, после така ги бутаме в училище, а в същото време им обясняваме, че не са длъжни да общуват с някого, с когото не искат. Значи в градината и в училище трябва да търпя Иванчо, който ми взема играчките от ръцете, бута ме и ме дърпа, крещи по време на часа или просто шуми, и ми го обясняват това, че е за мое добро -  за да свиквам, а после мама вкъщи ми казва, че не съм длъжна да общувам с него. Е, да, ама аз не мога да избягам от този Иванчо, къде да застана и защо изобщо трябва да го търпя? И после или ще трябва да го набия, или ще трябва да се затворя в себе си, за да се справя с вътрешния конфликт.

# 578
  • Мнения: 530
mimi_zl - Като човек, който учи "Българска филология", мога да различа грешки, които са допуснати в бързината, и грешки, които са допуснати поради пропуски в знанията. На Уини грешките са от първия тип, а твоите - от втория. Никой не се заяжда за правописа ти, а се обръща внимание на него, защото не можеш да претендираш за адекватност на мненията, когато в тях не си вложила поне базова грамотност. Лично аз не бих взела насериозно човек, който не може да пише без елементарни правописни и пунктуационни грешки, учени на ниво начален или прогимназиален етап в училище.

За да не е спам постът - днес сутринта прочетох статия от NOVA във Фейсбук, в която пишеше, че днес ще се решава дали гимназистите да се връщат в клас, или да останат дистанционно, което е в противовес на решенията, взети през предходните дни всяка област да решава сама за себе си и оттам - на още по-местно ниво - всяко училище и директор сами да преценяват. Ще видим какво ще излезе до вечерта, оптимизмът в мен започва да се надига. Simple Smile

# 579
  • Мнения: X
Така че хайде наистина да престанем да благославяме средата на социализация в училище, където трябва да се търпят всякакви индивиди, защото си длъжен да присъстваш.
Училището е изключително важна социална среда за учениците. Най-малкото им дава възможност да излязат поне за малко изпод крилцето на мама. Това, че ти не си намерила подходящо училище за детето си, не означава да отхвърляш училището изобщо.

# 580
  • Мнения: 4 145
Колкото до учениците от осми клас, понеже на тях се обърна по-специално внимание - да, в нови класове са повечето и не се познават, но лично аз в осми клас нямах много време за кой знае каква социализация от интензивното учене на новия чужд език /завършила съм ЕГ, за протокола/ - контактите ми с други хора точно през тази учебна година бяха след училище. В училище - яко изпитвания, учене на думи, граматика - с 22 часа седмично език така беше. А в междучасията вместо да си говорим учехме по другите предмети - БЕЛ, Математика, защото за тях просто не оставаше време. Трудна година беше осми клас и смея да я определя по-скоро като година на интензивно полагане на нови знания, отколкото като година на социализация. Взаимно класът се сближи през следващата година, допреди това, през първата ни съвместна година, всеки се движеше на някакви малки по-затворени групички.

Абсолютно вярно. По новата програма така продължават и в 9 и в 10 клас. 10 е особен кошмар, няма общо със старата програма. Никаква възможност за поглед в страни. Ясно е, че не всички са в езикова гимназия, може да са в Долно Сусурлево и да нямат този проблем, но те там нямат никакъв проблем и маски не носят, така че не ги вълнува нищо.
Минавайки на ДО самото дете ми каза-добре, че се случи, за да се социализирам малко.
Онези, които не учат чааак толкова много и имат време да си се социализират в час и междучасията, имат пълната свобода да го правят и на ДО, просто след училище.

Онези, дето пък са под крилцето на мама и присъствено са така, това е стил на живот, предпоределен от семейната среда.

# 581
  • Мнения: 2 818
Така че хайде наистина да престанем да благославяме средата на социализация в училище, където трябва да се търпят всякакви индивиди, защото си длъжен да присъстваш.
Училището е изключително важна социална среда за учениците. Най-малкото им дава възможност да излязат поне за малко изпод крилцето на мама. Това, че ти не си намерила подходящо училище за детето си, не означава да отхвърляш училището изобщо.
Хахахахах, това вече много ме развесели!
Синът ми в момента учи в училище топ 3 в София.

# 582
  • вкъщи
  • Мнения: 2 620
Кога ще ни уведомят какво се случва утре? Подготовлила съм си уроците за онлайн обучение, ако сме в училище трябва други методи и упражнения да предвидя. Имам в три випуска в четвъртък. Това неведение ме обърква и напряга.

# 583
  • София
  • Мнения: 15 167
на мен вече започва да ми става смешно. Най-големият парадокс е, че от ранна възраст бутаме децата в група с по още 20 други непознати деца по цял ден, после така ги бутаме в училище, а в същото време им обясняваме, че не са длъжни да общуват с някого, с когото не искат. Значи в градината и в училище трябва да търпя Иванчо, който ми взема играчките от ръцете, бута ме и ме дърпа, крещи по време на часа или просто шуми, и ми го обясняват това, че е за мое добро -  за да свиквам, а после мама вкъщи ми казва, че не съм длъжна да общувам с него. Е, да, ама аз не мога да избягам от този Иванчо, къде да застана и защо изобщо трябва да го търпя? И после или ще трябва да го набия, или ще трябва да се затворя в себе си, за да се справя с вътрешния конфликт.
В свободното си време не са длъжни, иначе са. На работа никой не може лесно да избира с кого да общува, защото трябва да работи с всякакви хора.
В България е доста по-трудно в сравнение с други страни, защото пластовете са разместени многократно и наистина се налага децата да общуват с всякакви други деца, възрастните също. В по-развитите страни различните социално-културни прослойки нямат особен досег помежду си и нещата са ясни, вероятно и по-лесно поносими.

А колкото до вписването – не е нужно някой да се впише. Нужно е да успее да издържи и да се научи да се справя без да се вписва или групира толкова, колкото всички останали. Аз съм добре функциониращ интроверт, индивидуалист и никога не се групирам, но пък ако бях имала цял живот комфорта, който имам в момента, никога нямаше да умея и да общувам, нито да работя с различни хора, а това ми се налага.

# 584
  • Бургас
  • Мнения: 8 506
Мисля, че на някои хора тук им убягва каква е същността на спора. Спора не е за или против ДО по принцип. А за или против ДО в условия на извънредно порожение, когато много хора умират, други са извън строя със месеци, трети висят на студа пред фургони с пневмонии, четвърти обикалят по цял ден в линейки, а други, с всякакви други заболявания, не могат да постъпят в болница.

Общи условия

Активация на акаунт