Не е трудно да се види, че когато посочих разговора пред болницата и това, че Зюлейха не каза на Йълмаз за опита на Бехидже да я убие, имам предвид само тази част от предпоставките, които доведоха до смъртта на Хюнкяр. Разбира се, че тя самата също носи отговорност за действията си. Това не е хвърляне на обвинение, защото целта не е изреждане на всички обстоятелства около смъртта. А е посочване на само една реална, но пропусната възможност. Бехидже можеше да бъде спряна на по-ранен етап. Така тя навреди не само на Хюнкяр, но и на Мюжгян, а оттук – и на Зюлейха, и на Йълмаз.
„Бременността“ на Мюжгян беше в началото вътрешносемеен въпрос. Тук няма място за чест. Когато беше набеден Фикрет за баща, тогава се появи погазената чест на Йълмаз. Но в конака на Фекели, когато Йълмаз отказа да признае детето и с „документа“ в ръка каза, че „това дете не е от мен“, Мюжгян тръгна по стълбите, защото с тези думи Йълмаз вече постави въпроса за честта, погазена от неизвестен в този момент мъж.
Не е необходимо да присъства думата „чест“, за да бъде нещо свързвано с честта. Смисълът се извежда от самото действие. Още когато чу от Гафур, че Зюлейха е станала собственост на друг мъж, а Демир го би и щеше да го застреля, Йълмаз каза, че и след 1000 години смъртта на Демир ще е от него. Това е първият момент на неговото отмъщение за поругана чест. Защото веднага направи връзка, че новият "собственик" е Демир - Йълмаз много добре виждаше как Демир ухажва Зюлейха, доката още беше в чифлика. Йълмаз тръгна от затвора с намерението „да отнеме живота на Демир Яман“. Това е вече обмислено отмъщение за поруганата от Демир негова чест. Той не употребява думата чест. Ще я чуем на първата среща за помирение, когато условието за връщането на малкия конак, е Демир да каже пред всички как Йълмаз му е казал, че са мъж и жена, а той се оженил за Зюлейха. В края на тази среща Фекели обяви войната, която трае и досега. Поводът за войната е честта, за която живеели баща и син. Чухме почти същото и на втората среща за помирение. Реакцията към Фикрет е конкретен случай. Който не е забелязъл Йълмаз да го интересува въпроса за негова чест в Чукурова, може да види и случката, когато мъже в едно заведение го нарекоха с обидни думи, защото бил и със Зюлейха, и с Мюжгян. И Йълмаз стреля по тях така както и сега искаше да стреля по Фикрет.
Всеки конкретен случай на въпрос на чест се решава по различен начин, няма правило.
Не съм гледала сериала, в който Хюнкяр не знае за бременността на Зюлейха. Зюлейха е склонна към самоубийство, тя посегна на себе си много пъти и всеки път трябва да се види конкретния повод. На сватбата това беше мисълта, че същата вечер и предстои първа брачна нощ. Зюлейха знае много добре, че точно в тази нощ предава Йълмаз, погазва честта му. И то не само с това, че в тази нощ тя игнорира Йълмаз като свой мъж, но и защото дава неговото дете: това са двете най-важни съставки на това, което се нарича чест. Тя знаеше, че няма как да прескочи тази нощ, но и беше трудно да го направи. Зюлейха започна да бяга най-напред, когато разбра за смъртната присъда и престоят и в Яман стана безмислен – от нейна използваческа гледна точка, а после веднага след връщането на Йълмаз в Чукурова си каза „Ще се спася от ада“ и продължи да се опитва да избяга. Но когато Йълмаз беше обявен за загинал в пожара, си стоеше кротко в Яман и това направи детето и дете на Яман с име Аднан. И е „нечовешки наказвана“, защото сега пък иска да отведе детето на Демир при Йълмаз, обратното на това, заради което искаше да се самоубие. Е, не дават това. Няма как Зюлейха да бъде оправдана, нито Демир да бъде виновен.





