Не се знае каква е ситуацията, отношенията и т.н.
Разказвала съм и друг път: работата ме отвежда при стара, самотна и бедна жена по обедно време и ми предложи да споделя обяда й от леща. Ненавиждам леща от дете. Жената се тюхкаше, че ако знаела , че ще отида щяла да заколи кокошкаТА. Ми ядох проклетата леща и дори казах, че е най-хубавата която съм яла (вярно, като не ям въобще леща).
Вярно, че моя случай е настрани, но не съвсем.
Лещата не ме уби, но ме накара да се замисля и да имам готови формули. Не отказвам директно, а заобиколно: това изглежда добре, но аз не обичам; за сметка на това ще си взема от онова нещо там , което е невероятно на вкус (и рецепта искам) и със съответни комлименти.
Не ям нещо за да не обиждам,но имам право да обичам или да ненавиждам някоя храна.
Ако нещо привлича вниманието ми , имам желание опитвам без съжаление И въобще не изпадам в някакво състояние на бивш алкохолих/наркоман/шоколих и т.н.
Помните ли/чели ли сте на Елин Пелин "печената тиква"? Хич не искам да изпадам в ситуацията на Душко Добродушков.
Всеки си преценява за себе си.