Относно погребение

  • 7 912
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 23 752
Не знам за нито едно поверие около погребение и слава богу. Дори и в моето обкръжение никой не е говорил за подобни неща. Направо се шокирах от някои писания тук, но в крайна сметка всеки е свободен да вярва, дори и в големи глупости.

Авторке, съболезнования! След като синът ти е голям, той сам ще си вземе решението. А в момента предвид пандемията и без това е редно да се ограничават събиранията и празненствата.

# 16
  • Мнения: 3 029
Когато починат близки хора суеверията и ритуалите  свързани със смъртта помагат по леко да се приемат нещата. Един вид утеха. " Глупости"  са когато не ти е на главата,не ти е в къщата.

# 17
  • Мнения: X
То хубаво би било да помагат суеверията, но каква помощ е да ти създават още по-голям страх и тревожност, в случая - че може поради неспазване на някакво странно правило да поставиш в риск и друг член на семейството си, тъй като явно ти е малко стресът от загубата. Покрай смъртта на майка ми някакви баби се опитваха да ми обясняват местни обичаи за носене на туби с вода и какви ли не още неща, е, нищо не съм спазвала, хич не ми беше до това. На който му помага - да спазва.

# 18
  • София
  • Мнения: 23 752
" Глупости"  са когато не ти е на главата,не ти е в къщата.
Загубила съм едни от най-близките до сърцето ми хора - баба, дядо и най-добрия ми приятел. Но никога не съм робувала на суеверия, поверия и тем подобни идиотии. Никой не може да избегне неизбежното, но поне не се затормозявам допълнително с щуротии, родени векове назад.

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Точно когато ти дойде до главата разбираш кое е глупост и кое ти помага.
На авторката съболезнования и много сили, да свикне да живее без него.

# 20
  • София
  • Мнения: 18 330
Не съм знаела за подобно поверие когато почина майка ми.
Тя почина на дата 07, погребахме я на 09, а на 10 дъщеря ми имаше рожден ден. Празнува 16 годишнина с приятели. Не бих я спряла, живота продължава за живите.
След това не е последвала друга смърт в семейството или близките ми.

# 21
  • Мнения: 5 121
Поверията са едно, съвсем различно е кой как го  усеща.На малко дете бих спестила стреса.И бих позволила празник..Защо да му насаждам неща,които не разбира? Ако пък е достатъчно голямо вече си има мнение и бих се съобразила.
Изживяването на загуба е нещо лично и не робува на поверия и канони.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 27 195
Леле, колко глупости написани в една тема. 21 век, млади жени. А аз си водя децата по погрбения, намирам го за нормално, част от живота. И храната, която раздават на гробищата им давам да ядат.


Когато починат близки хора суеверията и ритуалите  свързани със смъртта помагат по леко да се приемат нещата. Един вид утеха. " Глупости"  са когато не ти е на главата,не ти е в къщата.
Напротив, точно когато ми е в къщата го намирам за най-големи глупости. Очевидно трябва да има погребение, на всички тези "задължителни" трябва и не трябва допълнително ме скапват, изпълнението на безсмислени ритуали. Когато почина баща ми заведох децата си, тогава на две, 5 и 7 години. Баща ми всъщност почина на първия учебен ден на големия. И по други погребения ги водя - за една година починаха много от близките ми роднини, имахме много тежък период. Децата са ходили с мен.

Сега знам какво ще кажете - ето, води ги, затова и умират близките. Баща ми почина от рак след исхемичен инсулт и беше последен. Починаха трите ми баби (сложно да обясня защо имам три, но на три жени виках бабо) - на 82, 86 и 86 съответно - нормална възраст мисля аз.

Последна редакция: нд, 15 ное 2020, 17:56 от Янтра

# 23
  • Мнения: 468
Леле, колко глупости написани в една тема. 21 век, млади жени. А аз си водя децата по погрбения, намирам го за нормално, част от живота. И храната, която раздават на гробищата им давам да ядат.


Когато починат близки хора суеверията и ритуалите  свързани със смъртта помагат по леко да се приемат нещата. Един вид утеха. " Глупости"  са когато не ти е на главата,не ти е в къщата.
Напротив, точно когато ми е в къщата го намирам за най-големи глупости. Очевидно трябва да има погребение, на всички тези "задължителни" трябва и не трябва допълнително ме скапват, изпълнението на безсмислени ритуали. Когато почина баща ми заведох децата си, тогава на две, 5 и 7 години. Баща ми всъщност почина на първия учебен ден на големия. И по други погребения ги водя - за една година починаха много от близките ми роднини, имахме много тежък период. Децата са ходили с мен.

Сега знам какво ще кажете - ето, води ги, затова и умират близките. Баща ми почина от рак след исхемичен инсулт и беше последен. Починаха трите ми баби (сложно да обясня защо имам три, но на три жени виках бабо) - на 82, 86 и 86 съответно - нормална възраст мисля аз.
Не,децата не са причина да починат близките ви един след друг и не е там проблема.Защо трябва толкова малки дечица да стават свидетели на толкова травмираща ситуация,хората ще са разстроени,ще плачат,ридаят,а дечицата са малки невинни душици,има време да се сблъскат със смъртта!Изборът разбира се си е ваш,тук няма правилно и грешно,но аз лично не съм виждала малки деца на погребение.Виж на гроба, на някой помен ми звучи по приемливо.

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 27 195
Ами хората умират. Прост житейски факт. След мен и баща им са им в най-близкия роднински кръг - баща ми им е дядо, не е ли нормално да знаят какво става? Или какво - дядо им се изпарява от живота им без всякакво обяснение.

# 25
  • София
  • Мнения: 18 330
Водили са ме на погребение на любимите баби и дядовци, когато бях на 5, 6, 7 и 9 години. Никаква травма не ми е било. И аз като другите роднини се простих с тях в залата, после и на гроба.
Мисля, че щеше да е травма, ако скриеха от мене, че са починали и са ги погребали без да ми кажат. Бих се разсърдила. А и как майка ми и баща ми биха скрили мъката си? Нали на вратата има некролог,  родителите са с черни ленти, шалчета. Как изведнъж майка ми, която ходеше  с най-модерните за времето цветни дрехи облича черно за 40 дни? Дали е модна приумица?

# 26
  • Мнения: 3 029
Явно всеки преживява смъртта по различен начин.
Баща ми почина когато бях на 10 години, даже нямах и 10, бях точно на 9 г и 6 месеца. Не ни беше спестено нищо от бдението, погребението и последвалите помени. Детството ми премина в ходене на гробища и жалейки. Беше тъжно и много подтискащо, до ден днешен ми е травма. Майка беше млада , на 33 години, и съсипана от скръб и грижи. Та знам какво е да загубиш близък, не баба и дядо, а родител. На дъщерите си не бих причинила такова нещо, дори да настояват. Защото знам, че това не рядко съсипва психиката. Когато майка почина преди 5 години, не им позволих да дойдат на погребението. Исках да си я запомнят каквато беше жива. Естествено, знаят че е умряла, знаят, всичко свързано със смъртта, не е като да са расли в саксия. Пак ще се по повторя - всеки сам за себе си преценя от кое колко може да понесе.

# 27
  • Мнения: 6 166
Янтра и Тоника, ритуали или не, отживелица или не, различните хора се справят със загубата на близък по различен начин.

Също така има разлика дали сте расли в християнска къща / къща, която е с българските езически обичаи и традиции или не.

Ето тук още .."глупости"..

https://haron.bg/tsarkovni-rituali-praznitsi-i-obichai-pri-pogrebenie/

# 28
  • Мнения: 1 267
Като убеден православен християнин съветвам авторката да говори със свещеник, за да се успокои. Последните години си отидоха мои възрастни роднини и децата не сме ги водили, като най-голяма от братовчедите така реших. Децата много обичаха баба си и дядо си и взаимно много щастие си дадоха, така че тези спомени искахме да им оставим. Хората се уважават докато са живи! Това все пак е лично мнение.

# 29
  • Мнения: leet
Нека отиде да изпрати дядо си, негово право е. Не вярвам дядо ти да се ядоса, че си отбелязваш РД. Нали ти е обичан човек, как така ще ти се разгневи?! Просто го отбележете РД-то без много фанфари.

Общи условия

Активация на акаунт