Публикувана: 19 ноем. 2020, 17:24 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2020, 09:56 ч.

Имам нужда от помощ! Моята история.

11 147
262
1

1
...
11
12
13
...
18
Всички

# 165 21 ноем. 2020, 20:30 ч.

Мнения: 52

Цитат на: _silence_ в сб, 21 ное 2020, 20:19

Не отговаряте на въпроса. Защо не му споделихте веднага? И колко без начение мъж или жена биха живяли и търпяли? Едно е да усеща и друго да му го кажеш в очите и да го помолиш да търпи докато вземеш решение.

Извинете, не знаех, че непременно трябва да отговоря на въпроса, темата не е моя, но ок Blush

Моля, дефинирайте "веднага", ще бъде полезно. Веднага след като съм усетила тръпката към другия човек? Веднага щом съм усетила, че не е просто тръпка, а влюбване? Веднага щом съм усетила, че не е само влюбване, а сериозно, дълбоко чувство? Веднага когато... веднага след като.... веднага щом... веднага кога?
Признах веднага щом взех решението си. Така сметнах за правилно, така направих.
Да призная и да помоля да търпи, докато взема решение, просто не ми е дошло наум. Не е моят начин на мислене и поведение. Това е.
Темата е на автора, аз просто споделих гледната точка на човек, минал през това. Нека не я изместваме.

# 166 21 ноем. 2020, 20:46 ч.

Мнения: 9 309

Lida, не виждам нищо достойно в постъпката ти. Аз бях в обратната позиция, просто един хубав ден 30.09. преди много години мъжът ми ми каза, че е влюбен и не може да си представи живота си без жената в която е влюбен. И това съвсем внезапно. А колко много го обичах, нямам думи. Мислех си,че ще умра. Че такива много честни ме отвращават, меко казано.

# 167 21 ноем. 2020, 21:00 ч.

Мнения: 5 832

На мен наистина ми е интересна темата с признаването, защото ми се е случвало да се влюбя в друг докато имам връзка и съвместно съжителство с човек, с когото нещата просто не вървяха от доста време и беше ясно, че краят наближава. Не сме се карали и нагрубявали, просто разбиранията ни за живота и отношенията се разминаваха тотално. Новият знаеше, че имам връзка още в началото, както и беше наясно, че няма как да изгоня човекът, с когото живея от днес за утре. Той си взе решението да чака, но това отне известно време. След това ме упрекваше, че не съм му казала, че има друг мъж и да си събира багажа на момента, било подло и некоректно. Аз пък възприемах нещата по друг начин, а именно, че не е нужно да унижавам човек, с когото съм била, казвайки му, че едва ли не го гоня заради някой по-добър от него. За мен такива признания са ненужни и освен да създадат травма и чувство за малоценност, не виждам какво друго могат да постигнат. Иначе решението ми беше взето отдавна и реално аз нямах нужда от време да мисля с кого искам да съм. Направих го, за да не го съсипя с това признание и раздялата да се случи по един естествен път. Но може и аз да греша в разсъжденията си.

# 168 21 ноем. 2020, 21:05 ч.

Мнения: 52

Цитат на: FrauDanna в сб, 21 ное 2020, 20:46

Разбирам, FrauDanna, вие сте били от другата страна и чувствата Ви са обясними.
Въобще нямам претенции за достойно поведение или честна постъпка. И зная как изглеждат нещата отстрани. Просто споделих как постъпих аз според начина, по който се чувствах и моите критерии за правилно и неправилно в една неизмеримо тежка ситуация.

# 169 21 ноем. 2020, 21:41 ч.

Мнения: 2 375

Лида, съвсем не те съдя. Не го приемай, като атака. И аз имам 2 брака. Няма нищо лошо човек в даден момент да вземе решение и да започне нов живот. В случая ми е непонятно, как някой търпи и чака с ясното съзнание, че половинката му вече има друг (след признанията и). Било то от ревност или уважение към себе си за мен е неприемливо.

# 170 22 ноем. 2020, 09:15 ч.

Мнения: 22 260

Много си е добре даже да се каже истината. Да, ще боли много, но и ще се освестиш по-бързо.

Защото на мен ми се случи да слушам едни по-големи глупости като "Ние сме само приятели." "Пием чай заедно, но няма нищо друго" и подобни.

# 171 22 ноем. 2020, 09:40 ч.

Мнения: 40 830

Не знаех че има хора, които предпочитат да ги лъжат.
Само дето това няма да трае вечно. Никой не ви е длъжен с нищо.

# 172 22 ноем. 2020, 11:33 ч.

Мнения: 20

Въпреки , че са ми изтрили коментара не съм искал да обидя или нараня автора на темата.
Исках само да се осъзнае в каква позиция на обречен и наивен, унижен мъж се е оставил да бъде поставен от собствената си жена.
Не и поставяй никакви условия , щом не сте интимни кажи и да се изнася , не мога да разбера как може да живееш с нея и да се храните заедно и да се гледате в очите.

# 173 22 ноем. 2020, 12:16 ч.

Мнения: 52

Цитат на: _silence_ в сб, 21 ное 2020, 21:41

Именно това ми е непонятно и на мен. В моите представи след признанието следва единственото възможно действие - човекът си тръгва. Ако си решил да останеш, оставаш и мълчиш завинаги каквото и да ти струва. Да чакаш и да се гърчиш, докато другия си взима решението, е ад, който не мога да си представя нито за себе си, нито за друг. Но това са моите разбирания и моите представи. На 46 години знам, че животът е много шарен, хората - също и личните представи за правилно и неправилно, приемливо и недопустимо могат да варират в полярни граници.

# 174 22 ноем. 2020, 12:45 ч.

Мнения: 3 350

Цитат на: Lida R. в нд, 22 ное 2020, 12:16

Цитат на: _silence_ в сб, 21 ное 2020, 21:41

Lida, прощавайте, че се бъркам и спамя, но вашата история ме докосна някакси и аз ви съчуствам на вас (въпреки, че вие сте виновна за провала на бракът ви),
Имахте ли деца ?

# 175 22 ноем. 2020, 18:03 ч.

Мнения: 9 309

Според моите разбирания почтеният семеен човек не изневерява. Как да няма отговорност към партньора/ партньорката си? Какво значи " никой не ви е длъжен"? Нали е семеен съюз? Много е лесно да кажеш влюбен съм, оправяй се!

# 176 22 ноем. 2020, 18:09 ч.

Мнения: 22 260

Да, но ако вече е станало, значи в някаква степен човекът си е бил леко безотговорен. В смисъл успял е да си оплете друга връзка, докато е бил уж сериозно обвързан. Полза повече от него обаче няма. За съвместен живот. Поне като ти каже, че е залитнал, вече реагираш, спасяваш се. А ако те залъгва, че те обича, а ходи и другаде е в пъти по-гадно (за мен).

# 177 22 ноем. 2020, 18:20 ч.

Мнения: 860

Чувала съм за жени, имам и познати такива, които знаят че мъжете им изневеряват и си мълчат в името на общото благо (детето; парите, които той осигурява). Как се случва това? Как може да търпят, нямат ли самоуважение? Винаги съм се чудила как се живее по този начин.
В случая на автора не е такъв, но е подобен. Той знае, че жена му си има друг, поставя условия и чака тя да избере.
После обаче, ако тя избере него по-добре ли ще се чувства? Все едно другия не е съществувал?
Това ще остави горчилка и у двамата. Той винаги ще го помни и ще и напомня при скандал, че е кривнала. Тя от своя страна може би мълчаливо ще си казва, че не е направила правилния избор. И при следващия мъж, предизвикал някакви чувства у нея тя ще напусне автора. И тогава той ще е още по-наранен от сега.

# 178 22 ноем. 2020, 18:23 ч.

Мнения: 22 260

Да, така е. Винаги казват: "Изневярата е следствие на липса, проблем" и т.н. Добре, но като кривнеш и после си останеш пак в семейството тази липса / нужда / проблем няма да изчезне. Защото ти си пак със същия човек, на когото си изневерил и той едва ли ще се промени коренно... Минат се не минат някакви месеци или години и пак нещо някъде ще избие.

# 179 22 ноем. 2020, 18:46 ч.

Мнения: 40 830

Цитат на: FrauDanna в нд, 22 ное 2020, 18:03

Любовта и обичта не са по задължение.
А и любовта не е вечна.

Препоръчани теми

Да продължа или да спра

Опасявам се, че гаджето ми се захласва по друга!

Прецаках се.

Приятеля ми ...

Причина:

Причина: