Най-мразех разговори на тема "моето, кога е яло, кога е срало, и защо е повърнало". Освен майки сме и жени. Нека децата си играят пък ние ще си намерим по-интересна тема за разговор.
- Публикувана: 21 ноем. 2020, 22:44 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2020, 21:07 ч.
Без кръг от майки вече. Проблем ли е?
Спомням си предишните теми на авторката и ми се затвърждава мнението, че е твърде мнителна.
Няма нужда да се търси сродна душа сред майките по площадките. Достатъчна е някаква средна адекватност и способност за общуване. Ама такива тръшкания как никоя не ни е на нивото, как ни завиждат и т.н. говорят повече за тръшкащия се, отколкото за другите майки.
И да - напълно възможно е отношението на майките към нея да се пренесе към детето. Тя вече го е забелязала - избягват я по парковете, техните деца си играят заедно, нейното няма с кого. И накрая става така, че хем онези са ни под нивото, хем как може техните деца да не си играят с нашето, за какви се мислят.
Няма нужда да се търси сродна душа сред майките по площадките. Достатъчна е някаква средна адекватност и способност за общуване. Ама такива тръшкания как никоя не ни е на нивото, как ни завиждат и т.н. говорят повече за тръшкащия се, отколкото за другите майки.
И да - напълно възможно е отношението на майките към нея да се пренесе към детето. Тя вече го е забелязала - избягват я по парковете, техните деца си играят заедно, нейното няма с кого. И накрая става така, че хем онези са ни под нивото, хем как може техните деца да не си играят с нашето, за какви се мислят.
Аз никога не съм казвала , че някой ми е под нивото. Може да съм мнителна, не отричам. Но с въпросната майка примерите са много и са конкретни. Вероятно в мен е проблемът, но просто не ми допадат сравнения за каквото и да е. Благодаря ви иначе много на всички. Не се сърдя на никого, от полза ми е да се видя отстрани.
Преди детето да навърши две години изобщо не съм стъпвала на площадка.Излизахме сами или понякога с една приятелка,която има дете на същата възраст.Обикновено на разходка в парка.
След това тръгнахме по площадки,защото нямах намерение да записвам детето на ясла.
В началото стоях сама на пейката и наблюдавах.Ходехме на една и съща площадка,защото детето си намери приятелчета там.
Майките на другите деца започнаха да ме канят да седна при тях.
Не съм се дърпала.
Попаднах на чудесна компания,с някои даже станахме семейни приятели.
Естествено не може да си паснеш с всички.На обществено място срещаш хора всякакви..
Не сме си говорили за кърмене,захранване,пюренца и памперси,просто този период беше отминал.
Винаги се намира някой,който сравнява децата.
Даже и когато тръгнат на училище...
Важното е да не бъдеш толкова мнителна и да си подбираш компанията.Идеални хора няма.
След това тръгнахме по площадки,защото нямах намерение да записвам детето на ясла.
В началото стоях сама на пейката и наблюдавах.Ходехме на една и съща площадка,защото детето си намери приятелчета там.
Майките на другите деца започнаха да ме канят да седна при тях.
Не съм се дърпала.
Попаднах на чудесна компания,с някои даже станахме семейни приятели.
Естествено не може да си паснеш с всички.На обществено място срещаш хора всякакви..
Не сме си говорили за кърмене,захранване,пюренца и памперси,просто този период беше отминал.
Винаги се намира някой,който сравнява децата.
Даже и когато тръгнат на училище...
Важното е да не бъдеш толкова мнителна и да си подбираш компанията.Идеални хора няма.
Мисля, че все още ти е малко детето и това до някаква степен те спъва в контактите, а и детето вероятно все още не се заиграва с останалите деца. Аз например изобщо нито мога да си почина, нито да си чета книжка, нито да проведа някакъв нормален разговор, докато детето ми е на площадката. То и нормална площадка нямаме, де, ама максимум 40 секунди-минута мога да не търча след детето. Или е хукнала да влиза в храстите, където има и боклуци, и някаква шахта с раздърпана тенекия отгоре, или на пъралката сама да се качва, или на улицата тръгва да излиза, или я бият, или реве, че ѝ вземат или не ѝ дават някоя играчка... Почвам да говоря с някой и хуквам по време на разговора сле детето и така сума пъти. Естествено, че не съм кой знае какъв интересен събеседник. Иначе уж не си играят заедно, а се търсят. Всяко от децата обича да ходи да игае някъде на гости, не у дома си, чуждите играчки по-интересни, и пак не си обръщат внимание, като са на гости, макар че явно искат, и се съгласяват с обещанието да отидат на плщадката или принякое дете, да направят неща, за които иначе се инатят. Понеже все още си водя детето на площадката с количка, защото доста коли минават, а тротоарите са непроходими, тя, като реши, че трябва да излизаме, отива и сама си сяда в количката и чака да тръгваме.
Напълно естествена реакция е когато някой сподели "Моето дете не яде ориз" да отвърнеш с "А моето пък много обича и го яде с удоволствие" примерно. Дори аз бих си помислила, че детето ти е капризно, няма култура на хранене и т.н. Както е естествено ако ми хареса блузата му да го кажа и попитам откъде е.
Авторката има някакви комплекси за малоценност, които се мъчи да оправдае чрез детето.
Авторката има някакви комплекси за малоценност, които се мъчи да оправдае чрез детето.
Тук само нещо да поясня, защото има разлика. Аз не съм казала ей така от нищото- детето ми не яде ориз. Въпросната майка ме подпитваше- Ядете ли всичко и аз отвърнах - ядем всичко освен ориз. И на следващата среща направи така. Наистина е различно.
Много ги мислиш нещата. И да, наистина имаш комплекс за малоценност. И аз съм донякъде като теб, но гледам да ги превъзмогвам тези неща. Тая с ориза едва ли е седнала като теб да анализира нещата. Прекалено много време й отделяш. Не се занимавай. Може да те е усетила, че си несигурна и обидчива и да го прави нарочно. Има и такива, обичат да се правят на интересни и да приказват много. Дразнят ме такива простакеси и гледам да съм далеч от тях.
Много ги мислиш нещата. И да, наистина имаш комплекс за малоценност. И аз съм донякъде като теб, но гледам да ги превъзмогвам тези неща. Тая с ориза едва ли е седнала като теб да анализира нещата. Прекалено много време й отделяш. Не се занимавай. Може да те е усетила, че си несигурна и обидчива и да го прави нарочно. Има и такива, обичат да се правят на интересни и да приказват много. Дразнят ме такива простакеси и гледам да съм далеч от тях.
Благодаря ти много. Наистина явно страдам от такъв комплекс . Ти как се справяш? Как мога да си помогна?
Не виждам кой знае какъв проблем тук. По време на моето майчинство никоя от приятелките ми нямаше дете. Срещала съм майки, които ми обясняваха кое как трябва да бъде, всички бяха много наясно как аз трябва да си гледам детето, и им теглих майната. Детето си изгражда приятелства по - късно. Моята вече е на 6 и е супер контактно дете, но и самостоятелно. Не се притеснявай. Всичко е наред и с теб, и с детето ти.
Не мисля, че приятелството между майки има връзка с това, с кого си играе или не си играе някое дете.
В момента се чувстваш отговорна, но какво ще кажеш, когато детето тръгне на градина? И на училище? Пак ли ти ще си виновна за отношенията между децата?
Според мен, съвсем излишно търсиш вина в себе си за неща, които не са свързани с теб.
Уверявам те, че две деца на една и съща майка се справят съвсем различно с общуването с другите деца. Това съм го видяла при моите дъщеря и син, и ти ще го забележиш, когато, живот и здраве, си имаш второ дете. Значи не е от майката, нали?
В момента се чувстваш отговорна, но какво ще кажеш, когато детето тръгне на градина? И на училище? Пак ли ти ще си виновна за отношенията между децата?
Според мен, съвсем излишно търсиш вина в себе си за неща, които не са свързани с теб.
Уверявам те, че две деца на една и съща майка се справят съвсем различно с общуването с другите деца. Това съм го видяла при моите дъщеря и син, и ти ще го забележиш, когато, живот и здраве, си имаш второ дете. Значи не е от майката, нали?
Препоръчани теми