Без кръг от майки вече. Проблем ли е?

Първо, поработи над нагласата си към хората.Когато човек е обременен гледа през призмата на слабото си място.Когато го осъзнаеш, ще спре да има влияние над теб.Просто се абстрахирай, не е лично към теб а е плод на твоя травма.Може дори да го обърнеш в нещо позитивно-да използваш да научиш нещо от тези хора, защото те реално се справят много по-добре в живота от хора, които не могат да се адаптират.И заради детето, да свиква и да се приспособява, да може да общува с всякакви хора.Не е казано, че като общуваш с по-простоват човек автоматично и ти ставаш такъв.От всеки има какво да научиш.А междувременно си търси своята среда, общувайки с разнородни хора има по-голям шанс да намериш сродни души.

Никога, ама никога не съм се сприятелявала с майките на децата, с които са играли моите деца. Това не е попречило на никого - нито на децата, нито на другите майки. И понеже животът е ироничен, дъщеря ми не понася детето на моя близка приятелка. От бебета се знаят и тя не може да го търпи. Той е по-толерантен, но не става и това е.

Няма нужда от сприятеляване, достатъчно е майката да не им е толкова неприятна, че да я избягват, да не канят детето на гости, на РД и т.н. Стигат съвсем прости социални умения, без усложняване на комуникацията с теми като коя как погледнала, защо казала така за ориза, ама как му гледала дрешките и пр.

В началото на страницата е даден много хубав съвет - времето по площадките може да бъде използвано за нещо полезно - в случая да се научи как да общува, как да се вписва в някакви непретенциозни среди от други майки, баби, бавачки.

Аз не разбрах каква е драмата с ориза.
Нормално е едно дете да обича някакъв вид храна,а друго не.
А когато децата пораснат,понякога нещата се променят.
Детето може да яде всичко докато е бебе,но като порасне да откаже някои храни и да предпочете други.
Или да започне да яде храна,която е отказвало като бебе.

Аз също не ям всичко и какво от това..

Не ви ли пречи да не общувате с други хора? На мен винаги ми е било проблем и съм търсила общуване. Тук прочетах мнения на хора, които явно са теметути  или самодостатъчни. В реалния живот не съм срещала подобни личности.
Що се отнася до сравняването - детето ти ще се сравнява винаги. И ти реално го правиш.

Аз съм от темерутите, които никога не са били близки с майките по площадките.  Общуването ни е било в рамките на доброто възпитание- добър ден, довиждане. Пък детето ми взе че порасна.......
Търся общуване само и единствено с хора, които ми харесват и си допадаме.

И аз не съм общувала много, много с майките. Нещо ме дразнеха как се превъзнасяха по майчинството и децата си. Бяха ми скучни. Какво значение има дали е яло ориз или елда ? Кога е пръднало и кога е повърнало. Бях учтива, но поставях граници.
Децата ми сами ще си намерят средата. Стига ми да ги възпитаме добре да са добри хора.

Опитът ми с неразговарящи майки, темерути и интроверти е, че ако ги подхванеш правилно (ненатрапчиво, с премерен интерес) са съвсем същите като всички, просто огорчени.

Даже после не можеш да ги спреш да приказват.

Аз бих се потресла от подобно навлизане в личното ми пространство. Да, ще говоря, но само от любезност. Слава богу, повечето ми приятели могат да си мълчат с мен, включително и такива от детския период на децата.

и аз така. даже никога не сме ходили с децата по площадки, направо ми става зле там.
Nesiha, хайде пък сега огорчени на мен просто ми е свръх досадно да си комуникирам, особено с майки, особено на малки деца. не ми се слуша, не ме интересува и искам да ме оставят на мира/бира, не обичам навалицата и шума, врещенето и навалицата. обичам да ходим семейно в парка - с ММ, децата, кучето. те играят, ние пием бира и шепнем.
и двете ми деца са много социални, особено дъртото. натюрел.

Периода го минах като ученичка още.
Не ми пречи отдавна. Мога да общувам, ако ми е приятно и има с кого. Мога и да не общувам, ако такава опция липсва. Не става въпрос ни за темерути, ни за самодостатъчни хора. А за порасли хора, които си правят изборите на друга основа. И могат и тако, и вако.
Разбира се, че е човешко и сравнението. Но зависи как се прави. Често пъти в описани подобни ситуации /на мама е винаги най-добро гарджето/ е направо досадно.

За авторката - ми то твоето дете е вече голямко и скоро сигурно ще тръгне на градина, където ще изкарва деня си. Там ще си намери другарчета. На тази възраст още нямат нужда от такива, децата си играя сами с възрастен или с играчки. С други деца почват около и след 3-годишна възраст нейде. И са различни. Едни не могат без други хора, други - могат. Най-добре е човек да не се опитва да ги променя.
Ти пък си възрастен човек и трябва вече да знаеш, че не всяка среда и не всички хора са ти подходящи, поради което не е нужно да се насилваш да комуникираш с тези, които не са ти.

Не прехвърляй личния си проблем върху детето. Нищо добро от това няма да произлезе. То може да не бъде отхвърляно и подигравано изобщо и това няма връзка с намиране на приятелче на 2 годинки. Може самото то да няма нужда от купища деца, с които да играе.

Последните десетилетия в западния свят е на мода екстровертността и това се набива в доста глави от ранна възраст още с разни филмчета и предавания с главен герой - някой "популярен" /никак не ми харесва тази квалификация и стремежът към това/, които изкарват на преден план такъв тип хора.  Ама е добре да се знае, че тя не е ни по-добра, ни по-лоша от интровертността. Просто различна насоченост. И толкоз. И ако човек бъде оставен на мира да си живее, съгласно темперамента си, много по-малко страдания ще има по света.

Ако някой реши да ме подхване ненатрапчиво, отговарям много учтиво и любезно и още по-ненатрапчиво търся възможност да се изнижа от него като мокра връв. Досега имам 100% успеваемост в изнизването от такива ненатрапчиво подхващащи.

Хубаво е да се навикне с идеята, че просто не всеки умира от кеф да приказва и да слуша чуждо говорене. Ама съвсем наистина. Има ангажирани и уморени майки /не всяка може да тръсне бебе и дете на близък, някои поработват, гледат и по още някое друго дете/, на които просто им се стои и им се блее или търсят тишина и спокойствие. Има интроверти. Има такива, които предпочитат да говорят с хора на своите си вълни и на свое ниво /сега не всички сме равни и еднакви, нали/ и предпочитат да са си сами, пред това, да се насилват с някой твърде различен. Без да е нужно да са "огорчени".

Има майки,които искат да си намерят компания на площадката.
Но седят настрани и се притесняват.
Ако отиде някой от компанията да ги заговори или да ги покани, те се включват с удоволствие.
Мисля,че тези майки имаше предвид Nesiha.

Аз също съм се държала и държа прилично, но не защото сме си станали близки, а защото съм добре възпитана....
По-скучно неща от майки на детски площадки обаче досега не ми се е случило да срещна.