COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

Част 26 –Дезинформацията „ковид не е особено опасна инфекция“
„Ковид не е особено опасна инфекция“ е едно от ключовите послания на кампанията за дезинформация, което се повтаряше всекидневно по телевизия и радио през есента на 2020 г. Освен това се допълваше от посланието, това е една „обикновена респираторна инфекция“.
Когато разглеждат темата за опасността на коронавируса, обикновено манипулациите насочват вниманието към риска от смърт на отделния човек. Но всяка една инфекциозна болест създава опасности/риск: а) за отделния човек; b) за неговото семейство  c) за обществото.
За обществото ковид е много опасна инфекциозна болест, защото:
1. Много хора боледуват по едно и също време, което освен преки икономически загуби създава риск за срив на важни системи на обществото и икономически сектори;
2. Увеличават се хоспитализациите, което освен разходи за здравната система създава риск устойчивостта на цялата здравна система и заплашва здравето на всички болни;
3. Увеличава броят на хората с увреждания;
4. Води до преждевременна смърт на много хора.
Могат да се дадат много примери за рискове за основни системи за обществото. Очевидният пример е заразяване на операторите на АЕЦ Козлодуй. Затова в пресата се промъкна съобщение, че на служителите на АЕЦ е забранено да посещават ресторанти.  
Но има и много други сектори, за които широкото разпространяване на инфекцията създава опасност. Например, през пролетта президентът Тръмп издаде забрана кланиците да спират дейност, което доведе принуда на работа да ходят болни хора и много смъртни случаи (1). Защо кланиците станаха важен отрасъл в щатите? Защото зад кланиците стоят индустриалните животновъдни комплекси, за които затварянето на кланиците води до огромни загуби. Широкото разпространение на вируса създава рискове и за самите индустриални животновъдни комплекси, тъй като катастрофални последствия може да има и заразяването на голяма част от техния персонал.
Рисковете, които епидемията създава за устойчивостта на здравната система в България не се осъзнава от обществеността, защото кампанията за дезинформация през цялото време внушава, че няма рискове, а единствено лошо функциониране на здравната система. Затова възможните рискове и проблеми за здравната ще представя отделно на примера на опита на Швеция.
Показател за това, че експерти не разбират рисковете за устойчивостта на здравната система са критиките, че лекарите и медицинският персонал са избрани за приоритетна група за имунизация в България, вместо домовете на възрастни. Интересно, че в Швеция също има дискусия по този въпрос, защото Агенцията за обществено здраве, е избрала за приоритетна група възрастните, настанени в старческите домове, а не лекарите. Всъщност и двете решения имат ефект върху устойчивостта на здравната система, но дискусията трябва да се води чрез претегляне на ползите и разходите, а не чрез аргументи в медиите, целящи да докажат, че едните са идиоти, а другите експерти.
В медиите обаче, се срещат и мнения, които се базират на неправилен анализ на проблемите и рисковете за обществото. Например, проф. Голева твърди „че тези които са изложени на най-голям риск, би следвало първи да се имунизират. Не да се говори за лекари на първа линия, а да се съставят поименни списъци, кои са те.. Не всички лекари и медицински специалисти, санитари и обслужващ персонал са еднакво изложени на повишен риск. Изложените на най-голям риск са и най-опасни за околните. Според мене не по-малка опасност съществува и за таксиметрови шофьори, касиери и продавачи в супермаркети. Рискът за тях и за хората, които имат допир с тях, е не по-малък от лекарите за първа линия, още повече че те не са облечени в скафандри като тях и нямат достатъчно надеждни лични предпазни средства. Не трябва водещият критерий да бъде фалшиво лицемерие и загриженост за хората в социални домове. Що се отнася до учителите, голямата част от тях работят он лайн и не виждам защо те да са приоритетни спрямо продавачи, митничари и работещи с много хора. Изобщо подходът на правителството е груб, тромав и нелогичен“ (2).
В случая проф. Голева не прави разлика между риска за индивида и риска за обществото. Има разлика между намаляване на предлагането на таксиметрови превози и намаляване на предлагането на здравни услуги. Таксиметровите услуги имат добри заместители – личният и общественият транспорт. При здравните услуги няма добри заместители, ако не броим  шаманите. Освен това един лекар обслужва хиляди пациенти, за разлика от един таксиметров шофьор. Животът на един лекар и един шофьор на такси са еднакво ценни. Затова от обществена гледна точка правилното решение би било медицинските служители да се ваксинират с приоритет и да продължат да работят, а таксиметровите шофьори от рисковите групи да спрат работа, като им се осигури подкрепа на доходите. При всички случаи дискусията трябва да се води с аргументи, а не с квалификации, каквито си позволява проф. Голева.
За тези, които искат да помислят, същата е и логиката метрото да работи, а моловете да се затворят.

Източници част 26
1. BBC, Coronavirus: Trump orders meatpacking plants to stay open, 29.04.2020.
https://www.bbc.com/news/world-us-canada-52466502?fbclid=IwAR06H … Qi3eCvXpzo8ZqfnQs
2. Прав и здраве, Проф. Поля Голева: Планът за ваксинация е нясен, включително юридически, 14.01.2021.
https://czpz.org/
https://www.bbc.com/news/world-us-canada-52466502?fbclid=IwAR06H … Qi3eCvXpzo8ZqfnQs
https://www.facebook.com/100003027982592/posts/3500055496772015/