Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Чувствам се, като затворник

  • 4 664
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте, пускам темата, за да споделя пък току виж някой ми даде съвет сносен. Имам бебе на 5 месеца, живея в малък град в друга държава. Преди това живеех в един от най -големите мегаполиси в света, в друга държава, живеех си ... Забавно, с много приключения постоянно, но решихме да се преместим, поради определени причини. Сега по цял ден почти съм с бебето, липсва ми големия град, а няма как да се върнем там на този етап. Смяна на памперси - стилизатор - хранене - и отново + готвене, пазарен, обиколка на магазините, като висша форма на забавление. Стоене до 12 часа всяка вечер, защото тогава заспива бебето. Телевизия, фейсбук. Ще се побъркам. Чудя се те от колко годишни тръгват на ясла, от друга страна ме е страх да го пусна на ясла, да не говорим, че скоро ясли и училища може и да не се ходи. Просто вие как се оправяте?

# 1
  • Мнения: 1 441
Замисли се - тези приключения в големия град дали щеше да ги има при наличие на бебе? Може би проблемът е бебето - то винаги ограничава. Но това означава да порастнеш. Да лишиш себе си от много неща, в името на едно дете.
   Може би си родила, преди да си аклиматизирала на новото място?
   С чувствата си сами трябва да се преборим, след като ги преживеем и осъзнаем.

# 2
  • София
  • Мнения: 6 417
Съчувствам, защото минах през нещо подобно, но "затворничеството" беше заради климата и липсата на социални контакти. Оправих се, когато малкият стана на година и половина и направих големите промени.

# 3
  • Мнения: 41 862
1. Намерих си хоби.
2. Мъжът ми гледаше бебето, когато си е вкъщи.

# 4
  • Мнения: 3 727
Здравейте, пускам темата, за да споделя пък току виж някой ми даде съвет сносен. Имам бебе на 5 месеца, живея в малък град в друга държава. Преди това живеех в един от най -големите мегаполиси в света, в друга държава, живеех си ... Забавно, с много приключения постоянно, но решихме да се преместим, поради определени причини. Сега по цял ден почти съм с бебето, липсва ми големия град, а няма как да се върнем там на този етап. Смяна на памперси - стилизатор - хранене - и отново + готвене, пазарен, обиколка на магазините, като висша форма на забавление. Стоене до 12 часа всяка вечер, защото тогава заспива бебето. Телевизия, фейсбук. Ще се побъркам. Чудя се те от колко годишни тръгват на ясла, от друга страна ме е страх да го пусна на ясла, да не говорим, че скоро ясли и училища може и да не се ходи. Просто вие как се оправяте?
Не е лесно да си майка на бебе. Ограниченията са огромни. Отделно  ковид драми. И в най-големия град на света, и в най-малкото село нищо не е същото, като преди.
Оправят се нещата, когато детенцето стане на 2, рязко се намалява натоварването. Кураж!

# 5
  • Мнения: 19 335
Книги, филми, докато бебето спи... Не мога да кажа, че ми е оставало време да скучая.
Социалният ми живот се състоеше от пиене на кафе със съседките и посрещане на гости вкъщи. Като не можехме да излизаме вечер, те идваха у нас. Не всяка вечер, разбира се, но поне веднъж седмично се събирахме с приятели.
Когато майка ми дойдеше да види бебето за час-два, първата ѝ работа беше да ме изрита от къщи – да пия кафе с някоя съседка. Може за час да е било, но се връщах преродена.
Съветът ми е да намериш кой да те отменя от време на време и да излизаш без бебето – сама или с мъжа ти. Иначе човек наистина изперква.
Лошото е, ако нямаш никакви познати там. Тогава ще се наложи да си потърсиш някого за компания.

# 6
  • София
  • Мнения: 14 200
Аз минах през нещо такова, при това с второто дете, което ме шокира - очаквах да съм подготвена след първото! Не знам защо така се получи, може би защото беше много студено първите месеци и не можеше да се излиза за повече часове.
Четях книги много аз, ходех с бебето до библиотеката постоянно. Сега има електронни книги и е по-лесно дори.
Ще мине, ще си намериш някаква рутина, не се тревожи!

# 7
  • Мнения: 23 092
Пети, проблемът ти вероятно не е в липсата на някакви ангажименти, свързани с големия град /с бебе едва ли би могла и в такъв да си и да пхравиш това, което си правила преди него/, а сигурно се чувстваш самотна. Няма ли някоя друга майка, по-възрастна жена или друг човек, с които да комуникираш сега?
Препоръчително е човек в такова състояние да излиза редовно на слънце и чист въздух, да се движи - това ще ти повиши тонуса. А и за бебето е добре. Някакво хоби нямаш ли, книги, филми, музика, нещо за майсторене? Някой не те ли отменя поне за част от гледането на бебето?

Последна редакция: вт, 24 ное 2020, 16:36 от Judy

# 8
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 9 108
Така си е, социалния живот доста се ограничава след появата на бебе. Излизанията само двамата- почти изчезват, ако няма баба или детегледачка да поеме за малко бебето, но и тогава на мен сърцето ми се късаше и все бързах да се прибирам, при мен беше ни така- ни иначе. Осъзнаваш как целия голям град, всички културни събития са затворени за майки с деца. Няма аниматори  в театъра, за да изгледаш една пиеса, не можеш да идеш на концерт- нито рок нито класически, трудно е да отидеш където и да е- нито в библиотека, ни на ресторант. Приятелките ми тогава нямаха деца и им беше досадно. Слава богу вече в сладкарниците не се пуши, че докато моето първо дете беше малко, в сладкарниците се пушеше и аз помня как сме стояли под дъжда навън, той качен върху купчина столове под една козирка и ядем пасти в сладкарница Лучано... за разнообразие. Лучано беше министър на спорта

Последна редакция: вт, 24 ное 2020, 17:56 от Роузи

# 9
  • Мнения: 140
Това са неизбежните неудобства,ако мога така да ги нарека,свързани с майчинството.Вие сте и далеч от близки и роднини,няма с кой да си разнообразите ежедневието,да поговорите и да видите,че всички сме минали по този път.Просто майчинството ни сварва неподготвени за това,което ни предстои,трудно е, особено за жени,като вас с изключително динамичен живот.Така ще е,вече не само бебчето ви е изцяло зависимо от вас,но и вие от него.Посветете се един на друг,приемете го,като ваша мисия,всеки миг прекаран с детето изгражда неразрушима връзка между вас,всичко ще премине,то ще става все по-самостоятелно,дните летят!До 3г възраст е най-трудно откъм липса на свободно време,но вие нищо не губите,ще видите,колко е приятно вашият наследник да расте и укрепва пред очите ви!Не мислете,че ви обвинявам в нещо,просто и аз като вас се чувствам по същият начин,макар аз цял живот да съм живяла в малък,тих и спокоен град.Наскоро синът ми навърши 3г. и споделям своите наблюдения.Всичко добро и не се притеснявайте,всичко си идва на мястото с времето!

# 10
  • Мнения: 19 335
Е, то затова е добре човек да се жени и възпроизвежда тогава, когато вече му е поомръзнал бурният живот и изпитва нужда да се кротне, поне за малко. Simple Smile

# 11
  • Мнения: 5 178
Така е, мой човек.
Майчинството само в инстаграм е розово, сладко и мирише на цветя и рози. Все пак, оптимистичното е, че в един момент се вижда светлината в тунела. Детето все пак в един момент пораства и става интересно.
Намери си хоби, което да ти помогне да не затъпееш. Това често се случва с майките. Първо си купуваш нов фон дьо тен и после хоп! ние днес акахме седем пъти...

# 12
  • Мнения: 17 711
Намери си някаква занимавка вкъщи, докато детето спи. Например готвене, сладкиши, торти, шиене на нещо, плетене. Също може да четеш книга, да гледаш сериал някакъв. Не, че много остава време, но е разнообразие.
Аз лично гледах сериал, докато детето спеше до мен през деня. Рядко спеше сам в леглото си, искаше да е до мен. Гушвах го да спи и си зяпах нещо....
Бебето ти е на 5 месеца, след още 2-3 ще стане по-активно и няма да имаш време да скучаеш. Неприятното е, че следват зимни месеци, а и с това затваряне на държавите..... Иначе пред пролетта, лятото е приятно навън, може да завържете и приятелства с други бебета.
За мен лично това беше едно много прекрасно време, в което не мислех за друго, освен за детето. Е, от време навреме, можеше и да сготвя примерно....

# 13
  • Мнения: 777
Добре де, ти очакваше купонът да продължи, въпреки детето ли? Така както си го написала, звучиш сякаш детето ти не е желано, а натрапено и само чакаш да прехвърлиш грижите и отговорността на институциите.

# 14
  • Мнения: 649
Много е важна нагласата!
По време на бременността,  гледайки наоколо осъзнах, че от тук нататък ще е детето и нуждите му на първо място, а аз- когато си открадна минутка.
Затворих почти всички хобита в шкафа и си казах, че един ден когато детето порастне, ще имам предостатъчно време за тях.И ето ме-разтоварвам се със сериали  и БгМама Grinning
Пак казвам-приела съм го за следващите няколко години,  тъй като и аз нямам помощ от роднини.
Този голям мегаполис Лондон ли е? С тази пандемия и карантина и без бебе, нямаше да имаш възможности за излизания, заведения и пътувания.
Напомням ти, че майчинството е веднъж (дваж) в живота.Наслади му се, защото като започнеш работа и детето те дърпа да помагаш с домашни в 21:00, тогава започва купона.

Общи условия

Активация на акаунт