Чувствам се, като затворник

  • 6 216
  • 69
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 24 467
Викаш, добре напредвам с възрастта, все ще ми мине меракът Joy

Виж кво, гаранции няма! Татко е на 75 години и си пусна документи за паспорт, че планираме след Коледа да идем до Турция и той реши да ни придружи. Сам предложи екскурзия с корабче по Дунава лятото.
Няма възраст за мерака, няма...
Па и той, меракът, крепи човека! Човек без мераци и желания жив ли е?

# 31
  • Мнения: 1 010
Децата ми са искани, ама смазваше ли ме постоянното 24/7 бебеобгрижване в началото? - смазваше ме. Хич не съм мислила купона да продължава, напротив. Но идва един момент, в който света ти се е свил до една миниатюрна точка, и изглежда сякаш това никога няма да се промени. Но повечето двойки без външна помощ са така. После нещата се напасват, и почва да им "просветва" пред очите на родителите, и живота пак се нарежда.

Говорим за авторката, която сравнява грижите за бебето си със затвор, съжалява за "приключенията" и пита кога ще може да прати детето на ясла. Вярно, че може да е написала поста в момент на крайно умопомрачение и изтощение, но според мен, без да съм имала дете, е някак очевидно, че каквато и помощ да има на разположение, поне през първите месеци детето е напълно зависимо от майката и тя трябва да полага постоянни грижи. Дори да я отменят понякога, пределно ясно е, че повече "приключения" няма да има, докато детето не стане по-самостоятелно.
А според мен тези, които нямат деца не трябва да се обаждат в такива теми. Но това е според мен.
Ако жените са искрени, просто ще си признаят, че майчинството в началото е у-жас-но. После нещата си идват на мястото.

О, тръгнала си да квалифицираш кой може да се обажда и кой не, така ли. Напритив, моето мнение тук би трябвало да е показателно, защото аз нямам дете и все пак знам какво да очаквам, докато авторката не си е направила сметката. Това, че някой се е "обебил", както някои тук се изразяват, не го прави капацитет или дори добър родител на собственото дете, особено когато заявява как с нетърпение чака да го остави на институциите.

# 32
  • София
  • Мнения: 19 952
Мислиш, че знаеш какво да очакваш, не го знаеш Simple Smile
Сори, с Барбарела съм на 100%. Не е тук мястото на хора без опит да дават акъл.

# 33
  • Мнения: 2 038
Не всичко се свежда до личен опит.Всеки който се е решил да има дете,трябва да е наясно,че поне две години светът му ще се е свил доста.
И че живота му никога няма да бъде същият. Няй-много ме потресе,че майката чака с нетърпение да се "отърве " от детето,като го прати на ясла.
Аз бях принудена да дам моето дете на ясла по икономически причини/трябваше непременно да почна работа/ Цял живот помня как пищеше и плачеше.Никога няма да си го простя.Сега е вече голям мъж,но още помни и не даде и двете му деца да ходят на ясла. Вече след 3 години на градина е друго,ходят с удоволствие при децата.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 28 206
Не всичко се свежда до личен опит.Всеки който се е решил да има дете,трябва да е наясно,че поне две години светът му ще се е свил доста.
Две, ако остане с едно дете. На мен светът ми се сви за 7-8 години.

# 35
  • France
  • Мнения: 16 657
О и аз си мислех, че съм подготвена, но не, не бях Joy Сега, когато майка ми казва, че децата са доживотна присъда, само кимам и се съгласявам.

# 36
  • Мнения: X
аз нямам дете и все пак знам какво да очаквам, докато авторката не си е направила сметката. Това, че някой се е "обебил", както някои тук се изразяват, не го прави капацитет или дори добър родител на собственото дете, особено когато заявява как с нетърпение чака да го остави на институциите.
Ти хубаво си мислиш, че знаеш какво да очакваш, но да видим дали точно това ще дочакаш. Животът е пълен с изненади. Възможно е авторката да страда от постродилна депресия и няма да е лошо да потърси помощ в тази насока.

Фил, да, "доживотна присъда" са, защото дори да са на по 100 години, пак са ти деца и ги мислиш и се тревожиш за тях. Не, че е лошо. Просто е факт.

# 37
  • Мнения: 19 579
[quote author=Barbarella

О, тръгнала си да квалифицираш кой може да се обажда и кой не, така ли. Напритив, моето мнение тук би трябвало да е показателно, защото аз нямам дете и все пак знам какво да очаквам, докато авторката не си е направила сметката. Това, че някой се е "обебил", както някои тук се изразяват, не го прави капацитет или дори добър родител на собственото дете, особено когато заявява как с нетърпение чака да го остави на институциите.
Но пък го прави човек, който разбира за какво иде реч, ясни са му нещата и може да даде адекватно мнение, защото е минал по този път. Съжалявам, но и аз съм на това мнение. Нямаш ли деца, по-добре не давай акъл, защото наистина просто не знаеш какво е най-малкото. С най-добри чувства ти го казвам. 😊

Израза който използва е отвратителен. Нямаш право да казваш на една майка, че не си е направила сметката. Така да говори всеки знае.
Не си права. Ти просто няма как да знаеш, коментара ти с нищо не е ценен, защото е просто заяждане.
Знаеш ли колко е трудно да си майка и колко е стряскащо това, че живота ти не е същия.
И аз се чувствам като затворник понякога. Хубаво е да си го признаем, майчинството не е само цветя и рози. А иначе се сещам за един лаф-
"Който няма деца, най-много дава акъл как се гледат. 😉 " А после е като попарен като му дойде до главата.
Така че, не, не знаеш какво да очакваш. Никой не знае попринцип. Всяко дете е различно, всяка жена е различна, така че подготвени няма. Това е истината. Не е до правене на сметки, повярвай.
Защото ще те питам ако те тресме една средродилна депресия, като се срастнеш с къща и дете, сто неща още о прочие, нямаш разнообразие как ще се чувстваш.

# 38
  • France
  • Мнения: 16 657
Фил, да, "доживотна присъда" са, защото дори да са на по 100 години, пак са ти деца и ги мислиш и се тревожиш за тях. Не, че е лошо. Просто е факт.
Както казва майка ми, в един момент мислиш не само собственото ти дете, а и чуждото, че дори и неговите родители. Няма почивка.

# 39
  • Мнения: 36 460
Като моя позната без деца - голям специалист в съвети за "правилно" отглеждане и възпитание.  Чак ми идва някой път да й отговоря, но ми е мъчно за нея и си премълчавам....

# 40
  • Мнения: 22 917
Аз имах 3 деца и също се мислех подготвена, четвъртото най ме беше страх да няма проблем с увреждане заради възрастта ми. Като го родих живо и здраво и си казах "Няма страшно, сега ще я изгледаме!". Тотално се оказах неподготвена за това, че ще се чувствам постоянно уморена, просто защото я родих на по-късна възраст. Имало е дни, в които едвам ходя и живея, буквално. Та така с подготвеността...дори и след като вече имаш деца. А преди това изобщо да не говорим.

# 41
  • Мнения: 18 393
Тази неподготвеност е проблем на индивида, не следствие от факта, че децата се пояявяват (в резултат на личен избор, за да пречат) Simple Smile

# 42
  • Мнения: 22 917
Разбира се, ако бях на 30 нямаше да е така. Пък мисля на всеки е ясно, че най-малко децата са виновни за нещо.

Може би с първо дете шока е най-голям, защото съвсем не знаеш какво е. После вече е и до други обстоятелства. Не всичко зависи от нас винаги също.

# 43
  • Мнения: 18 393
А от кого зависи ти, аз, той да се научим да се справяме с всякакви ситуации в ежедневието, родителството, работата?

# 44
  • Мнения: 36 460
Всяка възраст си има плюсовете и минусите при появата на бебе. Човек трябва да е психически узрял за това, иначе ще му тежат грижите. Има го и моментът с постродилна депресия, която не е за подценяване.

Общи условия

Активация на акаунт