Чувствам се, като затворник

Дренка, е че ясно, че се учим всеки ден и всеки се справя. Имах предвид, че понякога си правиш едни планове и знаеш, че ще се справиш. После нещата около теб или със самия теб се променят и може да има трудни периоди.

Понеже казваш - ако бях родила на 30, всъщност въобще не знаеш какво би било, късното раждане си е твой избор и възрастта не оправдание да се чувстваш еди как си, щото се е появило дете.

Естествено, че е оправадание И не е защото се е родило дете, а защшото влизаш в друг режим. Раждала съм и като по-млада преди това и определено има значение. Родилите над 45 годишни също съм сигурна, че ще подкрепят това твърдение, ако преди това са раждали и на 25 примерно.

Аз не си го представям родителството след 45. Няма да издържа

От такива теми ми се затвърждава офлайн впечатлението, че много жени подхождат към бременността и майчинството тотално неподготвени за реалните им измерения. Не крия, че и аз мислих, че доста неща ще ми се завърнат в ежедневието по-рано, отколкото се случи в действителност. Но не съм си правила илюзии какво ме чака в общи линии, а то не е никак инстаграмабъл.

Намиране на хоби разнообразява много ежедневието. Аз съм с бебе, което тъкмо навършва 2 месеца, спането е на периоди, в тая пандемия гледаме много много да не се събираме с хора, ама гледам да съм позитивно настроена в повечето случаи (има дни, в които сама не си понасям киселото настроение). С таткото гледаме сами детето, като предимно аз съм на линия. Той ме отменя вечер докато сготвя и си взема дъъълъг душ. Сутрините ставаме с малкия 6:30-7 и после се лягам чак към 00:00. Да, има дни, в които искам просто да лежа, да си почина, да се наспя, да си оправя ноктите и да пия кафе, докато е горещо, а не чак след няколко часа. Обаче като гледам как расте малкия и научава нови неща и преглъщам всички тези неудобства. Разходките ме презареждат.
Гледам докато спи малкия я да правя малко упражнения, да сготвя някоя нова рецепта, я да поровя малко дрехи онлайн и похарча малко пари. Навила съм си на пръста да пробвам и онлайн рисуване с вино. Таткото все ще ме отмени за едни 2-3 часа. Мислила съм си и като хоби да си напиша някаква история/"книга" ей така само за моите очи, но да ме разтовари.
По празниците ще се видим и с едната, и с другата рода. Тогава ще си отделим повече време за нас двамата. Ей така за по 2-3 часа дневно да сме сами на кафе, да отидем на среща на обяд, да се разходим без да се съобразяваме с график някакъв. Обсъждаме си живот и здраве почивките за пролетта и лятото и някак си това ни разтоварва.
Засега успяваме да си откраднем време вечер като заспи бебето и преди ние да сме заспали. Чаша вино и сериал/филм ни се отрзяват успокояващо.

Хубавото при нас е, че имаме доста познати с деца, с които си говорим, обсъждаме теми, които ни вълнуват и са ни близки вижданията. Сега, ясно е, че социалният ни живот е променен, преди излизахме на кино, бар, билярд, снукър и т.н., но в сегашните времена ограниченията са за предпочитане и не мога да кажа, че ни липсват прекалено много. Ще дойде ден, когато пак ще почнем с тези занимания, но сега сме яхнали вълната да отгледаме малкото човече. Пренареждат се приоритетите с появата на дете.

Така е. Не е до възраст изобщо. А точно до подготовка. Днес в семействата се гледат малко деца,  често - само по едно, което идея си няма как се гледа бебе и дете. Родовете също са малки и често пъти не се събират, та и братовчеди не винаги се познават и виждат. Никой не учи човек какво е да гледаш бебе или дете. И човекът няма откъде да знае и да е подготвен. Ако ще и на 40 години да е.

А и много родители се вкарват родителите в едно безумно следене на часовници, мерки и теглилки. Изпило си е дозата, но иска още, ужас! Събужда се нощем и реве, но трябва да му почива стомахчето! Качило в е 5 грама повече/по-малко и т.н.
Излишни битки, които изсмукват силите и прецакват съня. А ако бебето няма здравословен проблем, който изисква специални грижи, всичко може да е толкова лесно. Е, не за сам човек, но тук вече нещата зависят от отношенията им по принцип.

Интересно. Когато се появи тема от жена с предродилна / следродилна депресия, която не може да стане от леглото, трудно й е и се чувства зле, всички я убеждават, че това е нормално! Някой друг да поеме бебето / детето и т.н. Обаче иначе за всичко трябвало да си подготвен...? Кой знае кога ще го застигне нещо и ще го свари неподготвен?

Никога човек не е напълно подготвен за болест, развод, дете с увреждане и много други житейски ситуации. Учи се в движение.

Кой твърди, че човек е винаги за всичко подготвен?
Никой.
Просто отбелязваме факт - сега много по-рядко една жена в съвременното ни западно общество е подготвена за това, какво е да се гледат бебета и деца. И просто написахме защо. Ми логично е, като не е виждала, да не е подготвена. Кой обвинява въобще жената?
Но е логично и такива резултати да са чести - като се роди бебето и хоп - изненада! То отнема цялото ти време, нерви и сън, ако си го гледаш ти само.

Само си мислим, че са били подготвени. Просто беше тема табу.
Майка ми (домошар човек, който обича да домакинства, готви и т.н. и за когото семейството е преди всичко) се е върнала на работа, когато съм била на 8 месеца, защото не е издържала. Детска учителка. Смятайте колко "добро" бебе съм била, щом е избягала при група от 30+ деца на 3 г. ).
Но не е имало форуми, за да уведоми повече хора. И едва ли е била само тя.

Майка ти си е част от съвременното общество. Не знам за колко по-малко свои братчета и сестричета, респективно братовчедчета се е грижила и тя и как.
Интернет както дава информация, така има и купища булшит из него. Човек без опит не е наясно дори на какво от  писаното да се довери.
И пак стигаме до там, че неподготвен лично човек не е никак в час за вида и обема на ангажиментите на една майка. Не става въпрос за "механиката" по хранене, къпане, спане. А за повдигнатото от авторката на темата - изтощението и пълното отдаване на детето в началните му години, което е усещане за преживяване, не информация. Това и да го прочетеш, преди да родиш, няма да го осъзнаеш. И на мен са ми го разказвали преди първото ми дете и аз го осъзнах едва, когато лично го преживях.

Нали точно затова говорим, че няма никакъв шанс да си подготвен.

Именно. Аз просто обясних и защо е така. Не знам дали някой в темата е твърдял нещо различно.
Например ако баба ми се е грижила като дете още за 2-3 малки братчета и сестрички, докато нейната майка е била по ниви и по двора, и то без пералните и памперсите, след това й е дошло естествено да си гледа четирите деца без някакви психически проблеми, свързани с това.
Обаче майка ми, която има само една кака и не е виждала до раждането на брат ми бебе за повече от няколко минути, отде да е наясно? И да й разказваш - все едно.

Почти всеки ден, няма значение дали  говоря с приятелки или пък консултирам по телефона, слушам едно и също - вкъщи съм, с децата, голям терор е.
Децата уж растат, а то все терор, бе. Взаимодействието деца - родители започва от раждането, ако адаптивността не се развива и у двете страни, ето ви и резултатите. Изтощение, негативизъм и ах, колко е кофти майчинството.
При авторката сякаш за скуката на малкия градец идеше реч