На път е нашата мечта, а 'Искам бебе' ни събра ! /тема 31/

Започвам с това, че по стара традиция се натъпках мощно на обяд, както първото раждане със спагети, сега с боб! После ще се разбере защо споменавам! 😁 аз от поне седмица се раздавам колкото мога правя упражнения, йога, разходки и тн споменах ви. И днес така, на топката за раждане цяла сутрин(върши чудеса), хапнах и се обувам за разходка, попритиснах се знаете как е зор с корема, чу се някакъв особен звук сякаш гума се отърка в друга гума и лек дискомфорт. Спрях за момент, викам си дали са водите, ама с първото се чу пук затова се дообух, станах и след 2 крачки тръгна малко вода, седнах веднага на веце айде още, събрах в шепа, ясна работата. Зарадвах се, защото и първото раждане започна така и знаех, че имам време да се изкъпя и оправя спокойно и ММ да си дойде от работа. Звъннах на док и на ММ да си идва,  13:45 това, в 14:45 бях в болницата, преглед (беше гадничко) 3см разкритие, шийка 80%, бря без никакви болки, клизма, документи и като ви писах в 15:45 вече бях в предродилна, на тонове с леки болки на  10-5мин нещо такова. Сложиха ми окситоцина система и уау за полвин час контракциите станаха на 2мин започнаха да си болят стабилно, доктора вика абе ти пак тука ме юркаш и първия път бързо ма сега, добре че си отмених часа за зъболекар в 16:30 дето го чакам от пролетта! 😂
Добре че беше звъннал на анестезиоложката и 16:30 като ме чу че хленча вече на всяка минута ме пребърка и вика айде на магарето тя главата се вижда 😳 мене вече яко си ме болеше и само чаках упойката. Биха ми я, драстично намаля болката, напънах веднъж, напънах втори път и третия път доктора вика айде сега го раждаш ще помогна и аз, натисна ми корема и като чух акушерката да вика тука малко се разкъсва ще резна отворих очи, защото ММ ми беше казал от първото раждане, че щом ме е резнала бебето е изскочило. И така 16:44 видях го как го вадят, как проплака, показаха ми пишле, общо взето бях много по в час този път! С дъщеря ми уви ми е като на сън всичко, въпреки че и там стана бързо, ме боля 2-3 часа и напъвах час и нещо с една почивка. А сега...
Иначе доктора беше много доволен, каза, че всичко е минало перфектно. Избъзика ме, че само съм измъцала 2 пъти и съм родила. Вика ти кво, звънна ми и отскочи замалко само да родиш. Забавно му беше ма сигурно се е и радвал човека, че е минало бързо. Той е много внимателен и грижовен. Държеше ми ръката за кураж, успокояваше ме, че упойката идва и забравям за болката. И с първото раждане виждах как искрено му е кофти колко ме боли. Като му поисках марля с вода за устата веднага се разтича. Отдавам бързината на това, че беше второ раждане, скоро след първото. Тялото помни явно.
Колкото до мен самата, като ме напъна силната болка малко повърнах, и въпреки клизмата си поизцапах и пеленката отдолу 😬 доктора вика, а ти си похапнала и аз...ами обядвах 😂
Ама вече не ми беше забавно де. За щастие ме боля кратко като времетраене и за разлика от първото раждане имаше отчетлива разлика между контракциите, в които отдъхвах. Първият път някак ме болеше почти непрекъснато, обаче това е доста индивидуално и масово жените си ги боли на контракции и после почивка.
Пробвах техники на дишане обаче накрая просто си дишах както на мен ми беше добре, плитко за контракция и дълбоко при паузите. Също така като ме залееше болката сякаш усещах отдолу как се разтварям, оставях се на болката колкото и абсурдно да звучи и си представях как бебето излиза. И не след дълго с контракцията усещах и напъни, горе долу тогава доктора ме подкара към магарето. Ами дано не изпускам нещо интересно, само ще кажа раждайте вторите, става много бързо! 😁