На път е нашата мечта, а 'Искам бебе' ни събра ! /тема 31/

Обръщам се към всички, като си позволявам да дам непоискан съвет.
Опитайте се да се насладите на бременността, въпреки разнородните неразположения, които се изпитват през различните месеци.
Лично аз успях и съм щастлива. Преминах през това мога да кажа за мен страхотно приключение.
Сега чакате първа ФМ, после друго, после се появяват контракции и какво ли още не, мърда ли, не мърда ли...
Признавам, че може би ми е лесно да го кажа, тъй като Слава Богу нямах загуба преди това, но пък бременността беше с години (и то не малко) чакана.
Вярвам, че каквото има да става, ще стане. По принцип съм колеблив и притеснителен човек, но за всеки преглед отивах спокойна и излизах летяща от щастие след добрите новини.
Ако бях да се притеснявам, щях да си отнема половината щастие.
Даже за секциото искаха с количка да ме вкарат в операционната, а аз станах и смело влязох и легнах на масата.
Бъдете положителни и вярвайте в съдбата. Желая ви успех и дори и някоя от вас да реши да ме укори, ще я разбера. Всеки избира как да живее, но определено смятам, че оптимизма помага в такива моменти, а и бъдещите ви деца имат нужда от това.

+1, ангелче.
Аз също се насладих на бременността, въпреки че не мина без проблеми. За мен това бяха вълшебни месеци и през по-голяма част от времето бях ухилена като тиква. Просто се радвах с цялото си същество.
Сега ми липсва всяка една част от тези месеци.
Изкефих се и на раждането, макар че беше най-болезненото ми преживяване.
Аз също вярвам в нагласата и в емоциите, които предаваме на човечетата, растящи в нас.

Много хубав съвет наистина трудно се следва, но човек си дава сметка за някои неща едва след като е свършило.
И аз все казвам - галете си тумбаците, снимайте ги, знам колко се трепери за всичко - обаче толкова много ми липсва! Не мога да повярвам че го казвам, след като почти всеки ден докато бях бременна просто си мечтаех да свърши и да прегърна здрава дъщеричката ни.
Дано всичко да бъде наред за всяка но е факт че всеки има различна психика и приема нещата различно.

Аз пък се чудя - каква е тази фетална морфология около 17-18седмица?
Миналата година имаше 2 варианта - тази около 11-13г.с. и после между 18 и 23г.с. като повечето предпочитаха по-големи седмици. Аз ли нещо съм назад с материала разбира се, това не е важно. А това че всичко с бебоците е наред - браво!
Поздрави

Аз съм много съгласна с вас и съм съветвала всичките с приятели същото. Изкарах две спокойни бременности, на които изцяло се насладих, ходих единствено на Женска консултация по Здравна каса в най-близката поликлиника и феталните морфологии и никога не съм имала притеснения, че нещо може да не е наред. С неуспешната ми бременност също до последно вярвах, че  няма начин да я изгубя и ще се наредят нещата. Сега също бях настроена позитивно и бях решила, че няма да правя безброй изследвания и да ходя по доктори непрекъснато, докато в шеста седмица не прокъврих и кървих в продължение на 6 седмици. Няма как в този сценарий да си спокоен и да се насладиш на бременността. Поне аз, която съм най-спокойния човек в цялото ми обкръжение, не мога да се преборя със страховете си. Даже бих казала, че спрямо ситуацията съм в доста прилично състояние на духа и ми е свито най-вече около час преди влизане в кабинета за преглед. Освен собствените си страхове, нося и огромна загриженост за децата, които много се вълнуват, прегръщат ме и обичат малкото човече. Вцепенявам се, като ми се прокраднат мисли какво ще им причини една лоша новина, при все че са се сблъсквали и с други загуби. Не искам да звуча негативно и благодаря, че се включвате с насърчителни мисли, аз също съм с такава нагласа. Имайки предвид, че нося травмата и от второто ми раждане, когато по чудо спасиха живота ми след лекарска грешка. И това преодолях и съм позитивно настроена към раждането, въпреки преживяното и вярвам, че този път всичко ще бъде наред. Хората, които знаят през какво минах, смятат, че съм абсолютно луда да имам още едно дете.

Чери, аз бях в 11.30 и щях да те позная, ако се засечем

Едитвам се да кажа, че след всеки следващ преглед наистина се настройвам, че оттук нататък ще е безпроблемно и спокойно и проблемите са били само в началото докато се закрепи.
Пропуснах да разкажа, че си занесох документите от въпросното раждане и Чачева ми каза, че перфорацията на матката е на много лошо място, но се абстрахирам от тази информация. Ще преборим всичко

Аз също благодаря много за съветите на всички. Истината обаче е, че понякога просто е трудно...особено след загуби, независимо от това какво казват всички. Аз самата давам много успокоителни и рационални съвети, но човек не толкова лесно управлява това, което се случва е главата му след сблъсък с неуспехи. Наясно съм, че се следим сигурно 2, 3 пъти повече от много други с безпроблемни бременности - както и че притеснението не помага. Ясно ни е това на всички, но да кажеш е едно, да успееш да приложиш друго. Може би, дай боже ако всичко е наред и родя здраво бебе, при евентуална следваща бременност ще ми е по-лесно да се настроя както вие казвате и да давам същите съвети. За момента обаче травмата от преди винаги поражда едно натрапчиво съмнение - а и естествено историите за късни и други загуби, с които се сблъскваме тук (бг мама) и не само, не помагат. За момента съм мнооооого далече от снимане на кореми например (по принцип не съм най-големият фен, хаха) но пък се надявам лека полека ентусиазъмът да дойде и при мен. За момента е мираж
Аз също като Тикълс обикновено съм най-скована и шашната в деня/моментите преди прегледа, с всеки такъв мисля, че ще отмине, но не отминава засега.
Голямата ми надежда е, че след следващата фетална (17та г.с.) когато вече ще споделя и на повече хора, ще донесе спокойствие и може би малко повече радостно очакване..стискам палци да се окаже така.
Иначе за тази фетална - правят я в Надежда, след БХС имат ФМ 16-18 г.с. на която са били Тикълс и Чери, края на месеца и аз. После вече е тази в 20-22ра г.с. На някои места я няма изобщо, Сигридов я прави ако прецени (на мен ми каза че нямал нужда да ме вижда преди 20та г.с, но много други вика) та явно е различно. Но в Надежда е част от "графика" им за ФМ

И аз не мога да се отпусна и да преборя страховете си, ето вече 29 седмици притеснения, нямам търпение да се роди и да я видя и взема в ръце здрава.. Радвам се че прегледите са минали успешно момичета , все така да е. Знам че трябва да мисля позитивно обаче все го има тоя страх да не се обърка нещо почти накрая.

Благодаря за куража и позитивизма, момичета ❤ Вярвам, че всички ще стигнем до заветния край успешно и ще прегърнем децата си, но до тогава ...
Наистина е лесно да се каже когато вече гушкаш бебчето си и всичко е наред.
При мен е някакво смесено положение - хем се радвам, че времето минава и стигнах до тук, хем колкото повече напредва бременността, толкова по-голяма ще бъде болката от загубата. И аз като Тикълс мисля и за другото си дете. При неуспешната ми Б той беше в страшна еуфория - постоянно говореше за бебето, прегръщаше ме, галеше корема... В момента, в който се прибрах от болницата след А, нито попита, нито спомена думата бебе повече. Ние измислихме някаква смотана история, на която той съвсем не повярва според мен... Сега е много обран откъм емоции, почти не говори за бебето, а когато аз подхвана темата е доста сдържан. Трудно е и тъжно да гледаш как едно седем годишно дете се притеснява за нещо, което изобщо не трябва да му е в главата и в мислите. Надявам се да намеря път в това отношение и да върна ентусиазма и радостта му от очакването. А ако мога да го постигна и със себе си ще е чудесно.
По начало бременността не е от любимите ми периоди. Пастоянно нещо те боде, опъва, нямаш енергия и сили за нищо, тежко ти е, задъхваш се... Не ми харесва, даже ме дразни!, отошението и прекалената загриженост на всички. За мен бременността и раждането са неща, през които трябва да премина за да имам нещо за което мечтая. Дори да изключа всички останали притеснения пак не би било за мен приятен период. Първата ми бременост премина без да ми стане лошо нито веднъж, без да се задъхам дори, но отново не бих го определила за прекрасен период. Не знам, може пък да съм някакво безчувствено и егоистично същество, но за мен най-голямото щастие, облекчение и блаженство ще дойде тогава, когато прегърна здравото си дете, когато мога да го докосна, помириша, прегърна. ❤ По черешово време!  🍒🍒🍒

Мили, момичета, ще си позволя да се намеся в дискусията, защото смятам, че имам какво да напиша.
Преди 8 години, изобщо си нямах представа какво ще трябва да преживея, за да се роди синът ни. Мечтаех си как ще си ходя по разходки с приятелки, как ще си правя фотосесии, ще се глезя на мъжа ми и т. н., а ии нямах търпение за времето без менструация, все пак 😁 Дааа, ама, не! Не си бях представяла, че всеки един ден ще бъде огромна борба, за да го има. Не мислех положително, но вярвах и се молех, имах надежда. Скъсах се от рев за 8 месеца, може би нямаше ден, в който да не плача от ужас и мъка. Никой не си представя 8 месеца изцяло на легло, набоден отвсякъде с неспиращи контракции и скъсена шийка, и още куп неразположения. Истината е, че и при раждането бяхме на косъм и едва са ни спасили, и когато хората около мен бяха безумно щастливи, аз изпитах по-скоро облекчение, че оцеляхме все пак, и че се роди здраво момчето ни. Разбрах едно, една жена, за да се притеснява, значи има защо и никога не си позволих да успокоявам бременна жена. По-добре излишно притеснение, излишен преглед, но после спокойствие, отколкото друго развитие и неглижиране на безпокойството. Със следващата бременност знаете какво се случи, а смея да твърдя, че нагласата ми беше за борба, но все пак с хубав край...
Е, днес две години по-късно, аз отново съм решена да се боря и вярвам, че отново ще се случи и няма да мрънна, дори да трябва да мина през кошмарите отново, само и само да прегърна още едно наше детенце.
Вярвайте в себе си и във вашите рожби.
Аниморче, леко раждане ти желая! Започнах тестовете от теб, този месец, дано са ми на късмет!
Прегръдки за всички!

Арвен, липсваше ни

Чери, просълзи ме твоето момченце. Отгледала си състрадателно и чувствително момче. Не мога да повярвам колко е малък, а какви неща си мисли. Всичко ще забрави, като гушне бебето ❤️🤗

За мен бременността беше страхотна, откъм тежести и неразположения. Чувствах се жива и енергична. Само емоционалното напрежение, покрай "не се развива", "изостава", "трябва бързо да се вади" и т.н. ми бяха мноооого в повече. Но в крайна сметка, аз отново бих преминала през всичко това, за да имам дете...и през повече неща бих преминала. Всичко си струва.

Успех желая на всички ви.

Интересна тема сте захванали. Според мен също момичетата със загуба няма как да не го мислят, щом и хора без като мен им стигат случаи на познати и непознати и статистика, за да всеят понякога някое притеснение. Също сме склонни да споделяме повече притесненията си, защото пораждат въпроси. Понякога излизаме по-негативни във форума отколкото сме в действителност. При мен бързо отминават тези мисли, казвам си ако има да става нещо, ще става и през повечето време си ми е яко. Като изключим гаденето, което намаля, ама още не ме е пуснало съвсем и води до лошо настроение понякога. И до това, че не съм правила спорт почти от началото и все чакам да настъпи това уж златно време през втория триместър да се насладя и аз аз вчера казах на мама (имаше рожден ден) и на сестра ми, голяма радост падна. Не ми се чакаха кръвните (БХС май е в БГ), също на работа ще кажа тази седмица, за да ме пратят в хоум офис. Прецених, че и да излезе нещо в кръвните, то ще трябват още изследвания и работата ще се проточи и си наложих да мисля позитивно.

Анимор не се чува скоро, да нямаме попълнения? Ако не-леко раждане и от мен!

Чери все едно описваш моето момченце, преди да загубя бебето той беше най щастливия батко радваше се галеше корема,говореше му,един ден бях на преглед тогава разбрах, че чакаме още едно момченце казахме му че ще има братче, и той съвсем искрено каза че иска сестричка, но не беше разочарован.  В деня в който се прибрах от болницата след като всичко беше свършило (той знаеше какво е станало в общи линии баща му беше скалъпил някаква история )седеше на дивана и плачеше  с такава болка ,каза че господ е взел бебето от нас защото не е искал братче,и че той е виновен.  Тогава нещо се пречупи в мен а и в него сега и той не смее да се зарадва като преди,а аз си обещах ,че ще мина през всичко само и само да я имаме. Надявам се че този път всичко ще е наред и при мен и при вас и ние заслужаваме да гушнем здрави бебенца💖

Да си кажа и аз така и така сте почнали. Силно вярвам, че привличаме това, за което си мислим. И колкото по-лоши неща си мислим, толкова повече ни се случват. Имах страхотна бременност до 24 седмица и след това преживях кошмар. Единият близнак не се развиваше както трябва и ме съветваха да прекъснем бременността и с двамата. Даваха 10% шанс да оцелее. Някои от момичетата тук знаят каква драма преживях, ама въпреки всичко до последно вярвах в добрия край. И въпреки, че децата се наложи са бъдат извадени изключително рано и знаех какви рискове крие това, си влязох в операционната с усмивка и се шегувахме с лекарите. И ей ме на 4 месеца след това, понякога ми минават мисли през главата и за едно момиченце. Единственото ми притеснение е, че шансът да са две е доста голям 😂 Та съветът ми е, наслаждавайте се на всеки един момент, винаги има слънце, дори след най-голямата тъмнина.
п.с. Алесандра, как сте?

Аз нямам какво да добавя по темата, мисля, че ние колкото и да се окуражаваме, хората са различни и преживяват по различен начин емоциите си. Особено, както става ясно от последните постове, когато вече си родител и неизбежно мислиш повече за децата си, отколкото за себе си. Наистина вярвам, че всичко ще бъде наред с мен и всички бременни от борбената ни темичка и съм напълно убедена във всичко, което си споделихме, но просто не мога да повлияя на пулса ми да не отиде до небето докато чакам пред кабинета за преглед. Мисля, че след втория преглед при Сигридов, ако ме успокои, вместо да ме уплаши, и до там ще стигна.

Относно специфичните прегледи, те пък са съвсем по-различни от времето, когато бях бременна с големите. Графикът в Надежда е с три фетални и скрининг, но и на други места ги правят така. Аз имам това картонче, като за следващата имам час при Сигридов и няма да правя и в Надежда:

По повод на прегледите забравих да кажа, че майка ми ми обясни, че никога не са я гледали с видеозон. Едно време вече е имало, но ги пазели за по-сложни случаи до последно била сигурна, че ще роди момче, ама ей ме на

Чери, аз си мислех, че само мен ме дразни прекалената загриженост и въпроси, а ето, че не съм само аз хаха! Ние казахме на родителите (само, никой друг) на Коледа в 12та г.с. а моите са вкъщи, защото правят ремонт. И аз обяснявах на моя приятел как искам едва ли не да не казваме, защото знам какво ще стане - с добро, разбира се, обаче родителите ми точно това правят - прекалена загриженост, не клякай, не прави еди какво си, "как е бебето днес" - знам, че на някои от вас ще ви прозвучи сякаш съм луда и малко зла, хаха, обаче аз наистина не искам да ме разпитват дори и от загриженост..дори и родителите. Също не чувствам този период като някакво приключение или прекрасност..а по-скоро като "да се свършва без проблеми, за да си отдъхна". Може би това ще се промени, знае ли човек! Ще ви уведомя надлежно
Тикълс и аз имам същото картонче и ще правя тази в 20-22ра при Сигридов. Но понеже се следя в Надежда, се чудя дали да не направя и там, ще видя. Ти в Надежда ли се следиш?

И още един въпрос от мен - някой друг с отрицателен резус фактор, който е изследвал антитела?