Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

Едно време имаше една потребителка Самурайска. Беше направила тема за Япония, много интересно беше.
За Турция знам само от почивки, клиенти турци от Истанбул и влогове на рускини , омъжени за турци. И филмите разбира се .

Много интересно разказваше Самурайка за Япония. На мен понеже ми е слабост страната и я четях с удоволствие.
Също както чета сега Невена, Доня и Bandit Queen.


Като девойка четях много за Индия, будизма, бойни изкуства, философия, Япония, древните цивилизации, религии, астрономия, астрология и езотерика. Бях млад писател любител и проучвах много за културата на всяка избрана страна.

От дете четях много, но индийските приказки, египетските и арабски приказки, пътеписите и въобще различните далечни цивилизации и културните им особености ми бяха от голям интерес.
Сега травъл влоговете и док. серии са ми естествено продължение на тези интереси.

За Турция.
Имаме близък семеен приятел, от Истанбул. Изключителен Ерудит, ценител на изкуството, образован, отворен за света. Жена му- също. Обиколили са половината свят, буквално. Тяхната сватба беше може би най- светската, на която съм присъствала. И двамата работят в мултинационални компании, владеят няколко езика. Жената конкретно е на доста висока позиция в една от най- големите фирми за алкохол в света (това относно равнопоставянето на половете и дискриминацията по полова принадлежност).
От тях сме чували доста интересни, на пръв поглед- абсурдни, но след осмисляне, напълно логични гледни точки на някои събития от българската история по време на Робството.
Помня я Самурайка и аз. Особено след цунамито във Фокушима. Дано с нея и семейството й всичко да е наред!

Аз за Япония чета една фейсбук приятелка, Юлияна Антонова, която е омъжена за японец и от доста години живее там. Интересни неща пише. Издаде две книги: "Моши, Моши, Япония" и на другата все и забравям името, така и не съм се наканила да си ги купя и да ги прочета.
Имам позната тайландка, живее в България от двайсетина години. Живееше с българин, той бил рейнджър, запознали се там, луда любов и тя тръгва с него. Създадоха две деца, но така и не се ожениха, тя после ми каза, че десет години все я лъжел. След десетина години той се влюби в друга, заживя с нея и от нея имаше дете, а тайландката остана буквално на улицата. Питах я тогава ще се връща ли в Тайланд, а тя каза, че не, абсурд, децата не знаят езика. Но и не искаше, била от някакво рибарско село, голяма бедност и мизерия. В крайна сметка приятели ú помогнаха и си стъпи на краката.

Ех, жалко , че съм пропуснала Самурайката. Дали е активна темата й още? И аз съм голям фен на Япония. Неотдавна, когато щерката беше малка, редовно зяпах едно японско анимационно филмче с нея (Doraemon) . В Индия е супер популярно и много обичано от деца и от възрастни. Изумена съм  колко неща за японските традиции може да научи човек от една анимация. Това беше и "катализаторът", който разпали интереса ми...за да стигна до "Моши, моши".
 Прекрасен човек е Юлияна Антонова, дългогодишен дипломат и филолог с огромно сърце, голям хуманист. Навремето пишехме  в една ФБ група за двойки от смесен брак и там е споделяла  уникални неща за страната..."Уки, уки, Япония" е другата й книга. Много я харесвам и като писател, и като личност. Човек може да научи много от нея..наистина много.. Като бях малка помня, че даваха един сериал за Япония- "Шогун". Голям хит беше. На онова време да се докоснеш до такава далечна страна беше някакъв лукс. Струваше ми се, че влизам в друго измерение, но тогава още не можех да осъзная богатството на тази култура и даже ми се струваше прекалено странна. Сега определено ми е голяма "тръпка" и чета доста повече за страната, иска ми се да я видя, но сякаш още не съм готова...

(И 2готини мами от Индия имаше тук , които пишеха в чужбинската тема, но  не съм ги засичала отдавна, а щеше да е хубаво да се включат...).

@Доня, кастите са 4 групи и професиите се определят според сферата, която обхващат.  На всяка професия отговарят характерни фамилни имена и така може да разбереш статута на човека в обществото. Например:


Много жалко за тайландката

Благодаря ви, мили хора за търпението , с което ме четете

Турция, Ливан, Йордания..все страни, за които може да слушам с часове. Разказвайте!

( Шантарам )

Да ви разкажа нещо куриозно и аз...

Преди време работех в арабска фирма, която се управляваше от двама брата сирийци. По едно време започна трескава подготовка за гостуването на баща им, когото всички наричаха "Хаджи". Младите араби спряха да пият всякакъв алкохол и бяха като пренавити пружинки във всяко едно отношение.
Та "Хаджи" пристигна в София, беше посрещнат с уважение и почести, носеше му се храна в офиса, сервираха му се напитки.
Така се случи, че поканих "Хаджи" на гости в моя дом- да види традиционен български дом, да опита домашна бг храна.
Пристига ВИП персоната заедно със синовете си, хапват, пийват безалкохолно, по едно време слагаме диня на масата.
"Хаджи" започва да яде диня и да плюе семките по килима на пода.
Нашите гледат в потрес, синовете си траят, аз се чудя дали това, което виждам е истина...
Яде "Хаджи" динята, сок тече по килима, семки се плюят....
После цял ден чистихме хола. Голямо гостуване беше. Незабравимо.

О и аз имах квартиранти. От Кувейт. По време на войната в залива бяха им блокираха сметките и бяха свършили парите и бяха на моя издръжка. След като свърши войната, дойдоха родителите им...преди да дойдат започна едно трескаво чистене, всички бутилки изчезнаха, момичетата също. Момчетата по-ниски от тревата. Идват бащите им, канят ни на вечеря. Стигаме до алкохола, поръчват си родителите, канят и момчетата да поръчат алкохол...те отказват. Хрисими, хрисими, чудех се дали не са им поникнали крила.

А чужденците в каква категория са?

За Иран бях чела, че ядат на пода седнали по турски, децата се гонят около ядящите, като току стъпват в някоя паница с храна, но това не прави впечатление никому; сипват си захар в чай/кафе като загребват с ръка и слагат в чашата като по ''пътя'' ръсят обилно количество на пода и като цяло живеят много нехигиенично дори и заможните.

Имам колеги персийци ( от Иран). Няма такова нещо както е описано. Може би се отнася за някой бедуински племена това.

Не знам как е в Иран сега, но преди ислямистите, в градовете изобщо не е било така.

Била съм гост в дома на араби, предполагам, че и в Иран имат сходни навици.
Действително слагат една огромна тава с манджа на земята, всички сядат около нея, правят нещо като импровизирана лъжица от арабския хляб и с ръце гребват от храната с хляба директно от тавата. Дефакто всички бъркат дружно в общата паница и мажат наоколо. Децата също се хранят доста първично и без хигиенни навици. Никой не си мие ръцете и изобщо ако си гнуслив- гладен ще си останеш.

Какво имаш предвид под "араби". Обикновено ние в БГ слагаме под този знаменател стотици милиони хора. Няма как всички да са такива.
И в България има хора, които ядат от тавата и от купата със салата. Представям си, някой попаднал чужденец, в забутано село, до обобщи, че българите нямат вода, вътрешна тоалетна и ядат хляб и сланина на вестник и личат ракия вместо кафе сутрин.

Араби сирийци. От тях имам най-сериозни впечатления.

Между другото съм била и в Египет, и в Тунис. Масовите им заведения са изключително мърляви. Говоря за централните търговски улици на големите курортни градове. Готвачите мърляви, масите мърляви, витрините, посудата... Цели семейства си се хранят на такива места и не им прави впечатление липсата на хигиена.
В Тунис на улицата на 30+ градуса висят на куки заклани животни, от които мърляви месари режат парчета месо. Съжалявам, че не снимах тогава какъв рояк мухи бяха накацали върху месото, направо беше почерняло от мухи, но на никой от местните това не им правеше впечатление, защото се редяха на опашка и купуваха.

Те тва чужденците определено го могат.... много се дразня като гледам нещо по телевизията или по някой документален филм и стане дума за България-снимат само компроматите, само циганите, само кофите за боклук, едни бездомни кучета, и т.н. Имаше някакъв филм за купувани булки в България и дават как се пудри една циганка,, а баща й я заплашва, че ще я бие.

Ест., че имаме и тези неща, но и много други, които нещо не ги снимат и не говорят за това.
А никога няма да забравя, когато се зпознах  мъжа ми и той решил, че е нужно да опознае страната ми, за да ме впечатли. Пуска си документално филмче (кратко някакво) и то започва точно с циганка, която рови от кофата. Имаше и някакви хбави неща де, ама според мен си е обидно....

Същото правят и с руснаците. Няма един холивудски филм, в който да има добър руснак. Това си е пропаганда и честно казано ме дразнят американците.