Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.

Пак има коментари в смисъл, че като са при свекървата, снахата трябва да е покорен роб. После, че трябвало да се поговори нормално. buttercake, ти изобщо прочете ли първия пост на авторката - с тази свекърва нормално няма.

Към авторката - защо ти пука дали ще те нарече скандалджийка? Защо настояваш да стискаш зъби? Какво толкова печелиш от този "мир"?
 Ако се цупи, още по-добре. Нейното поведение е на ниво детската градина, така че по-добре детето да е възможно най-малко време с нея, за да не попива простотиите й. Ако видиш, че прави нещо, което не искате (беше споменала дундуркане), веднага взимаш детето. Трябвало е и двамата с мъжа ти да схванете що за човек е от думите "не ме интересува какво мислите вие аз ще си го дундуркам" - що за малоумен отговор, тя явно не зачита родителите на детето, за нея то си е нейната играчка, с която да си играе, както си иска. Явно е толкова ограничена, че няма други интереси и социални контакти и откакто си е отгледала своите деца, чака да й се предоставят внучета. Затваряй се в спалнята, ако може да се заключи  - още по-добре, гледай си детето така, както искаш и си преценила, отговаряй й, когато имаш какво да й отговориш на глупостите, и изобщо да не ти пука.
И аз бих казала, че щеше да е по-добре да сте на квартира, но с бебе посред зима местенето не е най-добрият вариант. В краен случай, ако свекървата съвсем изнаглее, може да отидеш при родителите си, докато апартаментът ви стане готов, а мъжът ти да се оправя с нея. Ако бъде изложен изцяло самостоятелно на нейното присъствие, мисля, че няма да има причина да се притесняваш, че той ще заеме нейната страна при окончателно разваляне на отношенията.

Авторке, много си добричка и много си търпяла.Хич не ми приличаш на скандалджийка.
Ми скарайте се ако трябва. Аз преди няколко месеца така направих. А моята свеки е много добра и съобразителна даже, но ни спретна такава драма, че не издържах и колкото и да не съм конфликтен човек и все гледам мир да е този път се разсърдих и се обидих и аз. Казах на мъжа ми да се оправя с нея и, че ако не ми се извини няма да стъпя в тях.
След няколко дни дойдоха от 400 км на крака и ми се извиниха и двамата. И аз съм й се извинявала(не бях виновна, но го направих само мир да е и до ден днешен съжалявам и не мога да си простя тази ми постъпка, защото ме накараха невиновна да се извиня).
Не го забравих това. И никога и няма да го забравя. Но било, каквото било.
Та искам да ти кажа, че понякога един скандал и по-твърда позиция оправят нещата. В крайна сметка каквото повикало, такова се обадило.
Тя иначе моята маминка е много хубав човек и се разбираме чудесно. И аз не исках да се караме. Но се случва. И знаеш ли, добре, че го направих. За да знаят кое може и кое не.
Защото моята си е серт.,инатеста, обича да става, каквото тя иска, прави драмички понякога.
 Е, показах и веднъж за винаги, че няма да го бъде.
Забравя се и минава. В тези отношения има винаги конфликти. Когато обаче насреща си имаш хора всичко се решава. Но твоята не е разбрана. И ти прави на пук.
Ще ти разкажа сега една история дето се случи миналата година при мен.
Свекито също така се жалваше, че сме далече, че не си вижда внучето, че тя не ги познавала, че и те като другите баба и дядо искали да я виждат, но били далече, че не сме ги поканили за Коледа да й се радват...
Какво били виновни, че не можели да ни купят жилище и ей такива,че сина й се отдалечил, имал друг живот, с други хора бил близък(демек моите родители). Кипнах тогава, защото не искам нищо от тях и никога не съм го казвала. Пък да ми нарича родителите "други хора" няма как да стане.
В най-трудните ми моменти, когато се борех с големи страхове и ядове ми ги спретна ей тия дивотии в една коледна утрин...
Вбесих се. Почувствах се виновна, че аз едва ли не съм й открадала сина, щото живеем другаде.
И това ми преля чашата. Моята рядко прелива, но прелее ли веднъж не остава и помен от кротостта ми.
И така да ти кажа след като вдигнах скандал и нещата се оправиха и се изяснихме като поговорихме с тях.

Не води война, защото ще загубиш част от сърцето на мъжа си!!!!

3 варианта:
1. хващаш мъжа си под ръка и отивате на квартира за няколко месеца ( но наистина ще е около година). Там свекървата все пак няма да си е в къщата и можеш да не ѝ отвориш вратата, тук все пак си е в нейното жилище и действително е в правото си (не правилно, а право) да си стои пред вратата.
2. Вдишваш, издишваш, успокояваш се, но спираш да задържаш в себе си и се конфронтираш с нея, когато е нужно. Но бъди готова, че в един момент може да каже, че вие сте на гости в нейния дом (и ще е права) и пак може да стигнете до вариант 1, ако искате спокойствие по право.
3. Стискаш зъби и мълчиш, но като гледам ще стигнеш до антидепресанти, а това.... И само помисли, че в момента цялата ти негативна енергия отива в бебето. То усеща, че майка му е неспокойна и то се товари. Помисли за това.


Щяла да се цупи. Ми да се цупи.
Боже, моята свекърва (която ми е като втора майка, въпреки, че съм разведена със сина ѝ от 10 години) никога не си е позволила дума да каже, дори и за нещо толкова против убежденията ѝ като яденето на месо, камо ли дали е облечено детето или не. Ако искам голо ще го изкарам насред зима (да, и моите родители ще скокнат, че според тях не е правилно, но ще е само като мнение, изборът е мой).  Който иска да се цупи. Ако ще и до Бойко Борисов да стигне, аз съм решила така. Точка.

Мога само да споделя собствения си негативен опит. Ние също чакахме всеки момент да завършат блока, в който е нашето жилище, и временно живеехме при свекървата и свекъра. Предишни прекрасни отношения, с раждането на бебето се изкривиха. Непрекъснато ме контролираше, давам ли му вода, дохранвам ли го, непрекъснати искания бебето да спи при тях, абе какво ли не - намеса, не от лошо сърце, а от твърдото убеждение, че тя по-добре знае. В момента, когато пуснаха асансьора на сградата, посред зима се изнесохме с тримесечно бебе, само и само да сме сами.

Така че напълно разбирам какво ти се случва. Аз също се съобразявах с нея, не само защото съм й била в къщата, а защото не съм искала да сме скарани.
Ударът го пое мъжът ми: аз му казвах на него, той на нея и така. Но поне през деня тя беше на работа, връщаше се за обяд, тогава и вечер се вихреше голямото разпореждане.

Според мен, това да останете още "само" няколко месеца е доста непосилно. Говори с мъжа ти и се премести у майка си временно. Или, ако имате и най-малка възможност, пак временно си наемете жилище, колкото и да е малко и далече, за да е по-евтино, но да сте сами за тия няколко месеца. В интерес на твоето здраве е, вместо да психясваш и да взимаш лекарства, а твоето здраве неизбежно се отразява върху бебето.
А бебето може и по час на ден, и два пъти по час да го разхождате навън, стига да се увеличава времето постепенно и така то ще се закали. С много по-малки бебета (на два месеца) го правят и е чудесно за бебето, а и за майката / бащата, да се поразходят навън.

Ми то лошото е, че в тези времена дали ще стане навреме жилището не е ясно.
Но е много хубаво, че поне сте направили стъпка към изнасяне, защото в тия условия съвсем ще луднете. Времената и без това са тежки и изнервящи, идват хубави празници, идете при вашите да си отдъхнете малко. Не може така.

Може ли малко по-подробно разяснение? И какъв е тоя мъж, който не може да види, че в случая майка му издевателства над жена му; или го вижда и го смята за нормално. В случая може би е оставил авторката да решава подхода към ситуацията и тя сама си е виновна, че е избрала да стиска зъби, но след един разговор за това как се чувства авторката, би трябвало нещата да се изяснят. Ако не - както написах, жената най-добре да иде при своите родители, а мъжът й да си седи сам при маминка и да й се радва.

Да бе, тук ние имаме само едната страна, великата жертва, че свекърва и се радвала и дъндуркала бебето. Ми първо внуче и е сигурно, радост е, пък и скоро когато се изнесат съвсем няма да е с него толкова често. И откога да си досадна и загрижена те превръща в гад ?
Айде бе ! Нищо чак толкова лошо не е направила жената, че да заслужи омразата и панаирите, дето снахата и крои зад гърба. Я по-полека! Видяла тя гадна свекърва......

Кажи на свекървата, че ако има намерение за контакти, след като се изнесете, трябва да сте запазили добри отношения. Такива, каквито до момента не отиват на добре. Да си помисли и реши. Игнорирай я до безкрай. Все ще й омръзне да се цупи, но да не става на нейната. Ще обърне в някой момент.

Отвратително, дано скоро завършите жилището си и успеете да се изнесете. С такъв смрадлив свредел като вашия бабиер не виждам какво може да се направи, при положение че ви дели само стената между спалнята и хола. И да се скараш с нея не е вариант, защото е непоносимо да живееш под един покрив с хора, с които се сърдите и подминавате. За бягството при родителите ти съм абсолютно за, продължавай да си ходиш при тях, щом това ти осигурява глътка въздух. Бабишкерата си е на нейна територия и затова ще ти е невъзможно да й наложиш ограничения, но като се изнесете, ще можеш.

Да, имаме едната страна и на база на това разсъждаваме. Ако има някакво несъответствие в историята, в последващите коментари - тогава вече може да мислим доколко е вярна, но автоматично да пишеш така, сякаш авторката лъже, не мисля, че имаш основание. Мисля също, че ситуацията, която описва,  е нещо, което всяка от нас е срещала поне веднъж в живота си - може да се е случило на наша приятелка, на роднини, може дори ние да сме били детето в тази ситуация, но всеки е попадал на подобна нахална баба, която представя нахалството си за загриженост. "Жената" не оставя на спокойствие майката и се държи така, сякаш бебето е нейна собственост. Това за мен е напълно достатъчно основание да бъде държана на далеч.

Но само как си проличава в тези теми коя съфорумка каква свекърва е или ще бъде!

Защо трябва разяснение? Не е ли ясно- това е майка му. Майката за момчето е като таткото за момичето- образ на идеала, първия мъж в живота, най- обичания. А тя е първата жена- тя го е родила, обичала и ще обича безусловно, лекувала, когато е болен, бърсала сълзи и рани, утешавала, след битки и несподелени любови, чела приказки, учила да кара колело, научила го е да обича. Може да си има странности и налудности, но кой няма.

Каквото ще да е, но пред него не казвай лоши диуми за майка му. Говори за ситуации, в които тя ти пречи и поискай съдействие, но не води война и не поставяй ултиматуми от рода - или аз или тя. Това е незряло и не води до хубави неща. Според мен. Тя все пак е негова майка, твоя свекърва и баба на децата ти. Като поотрасне бебето, тя ще е чудесна баба, ще видиш

Мъжът ми никога не си е позволявал да говори лоши неща за родителите ми, макар че виждам да го подлудяват понякога. Нито аз за неговите. Веднъж се изпуснах и видях как помръкна. Така че мисли умно и за бъдеще.

Скандал си трябва, един и с апломб.
После само питаш - кое не разбра?

Хвани я под мишка и я изведи някъде, до магазина примерно. Дръпни я на някоя пейка и й обясни, дай ясни предложение - тогава и тогава ще взимаш детето, че имам пужда от помощ. Тогава и тогава ще пием кафе и ще бъбрим, през останалото време всеки по стаите си. Не ме провокирай, да не го правя и аз. Ще си ходя при нашите да си починеш от нас и аз от теб.
И най-важното - Нека запомним времето заедно, като мил и топъл момент, радостен покрай бебето и за двете ни.

Има какво да изговориш и как да го изговориш.

Някои сме надраснали детинското възхищение от родителите си и ги възприемаме като хора - способни да грешат, със свои недостатъци и т.н. Ако някой толкова обича майка си - да си седи при нея. Но това, което описваш за нормално, при зрели индивиди определено е болестно състояние, а покорството и мълчанието, които препоръчваш, са възможно най-лошия подход. И не мисля, че е трябвало да оставяш родителите си да подлудяват мъжа ти, нито е от значение, че "помръкнал", като си критикувала неговите. Това, което препоръчваш и твърдиш, че е "умно и за бъдеще" е целият ти живот да е един театър, прикриване на истинските мисли и чувства. За мен това не е истински семеен живот - семейната половинака трябва да е именно човекът, пред когото да мога да кажа всичко, което ми тежи, а той да го приеме като зрял човек, дори да не му е приятно.

Аз лично театър не играя, винаги си казвам какво мисля, но в семейството си, никога не обиждам и винаги подхождам първо с любов и разбиране. Защото и свекърите са мое семейство

И уважение, което на много хора липсва

Уини, щом сте досттъчно порастнали, знаете как да действате.
Проблеми по форуми не се решават