ДЕКЕМВРИ идва вече - всеки ден ще има новина за поне едно човече ! {тема 11/2020}

Честити нови бебчета!
Аз съм кълбо от нерви тези дни. Нищо не ми върви.  И за капак на всичко,  от снощи ми се надуват краката. Никога до сега не ми се е случвало. Много ме болят и пулсират. На някого случвало ли се е?

Момичета, а какъв хигиенен комплект за бебета ще препоръчате? Виждам, че има голям избор.

Аз сама си сглобих комплектчето.. Реших, че няма нужда да давам 50/60лв за авент или Томи типи.. Имах един подарък /четка, гребен и нокторезачка/, закупих си Ножичка, нокторезачка и пилички в една метална кутия и аспиратор на носко от аптеката

Моите крака и ръце са подути, ама и кръвно имам. За хигиенните комплекти, взех нокторезачка и четка за крустите, другите неща не са ми практични. Момичета, аз утре съм на преглед и ММ ми вика да си взема и чантата, че да не ме вкарат да лежа заради това, тъпо кръвно, пък и може направо да си ме резнат 😥😥😥

От месец пръстите на ръцете ми са адски подути. Сутрин не мога да ги свия. Онзи ден забелязах, че и краката са ми подути...страшни клоунски стъпала. Не стига че нося 40ти размер, през бременноста вдигнах до 40,5-41 че и надути вече
Надявам се след като родя всичко да се нормализира иначе много обувки ще си търсят нови собтственици

Здравейте,
Малко след родилен ъпдейт. Надявам се да получа подкрепа от вас, тъй като се чувствам ужасно. Операцията бе доста травмираща физически и психически. Възстановяването е трудно и няма никаква подкрепа от персонала. Вчера ми беше трети ден,цял ден с бебо и помолиш да го вземат вечерта, тъй като още ме боли и ми е трудно. Изкараха не направо лошо майка. Няколко пъти помолих за помощ с кърменето, но ми бе отказаха, поради натовареност на персонала. Вчера ми слезе кърмата, но Самуил не иска да суче. Върти се, плаче , цоква няколко пъти и накрая пак му давам ам. Много е неспокоен и трудно спи. Аз съм кълбо от нерви,имам чувството, че не се справям, че не ставам за майка. Плача постоянно, а случката от днес, съвсем ме сломи. Денят започна ужасно. Доведоха децата,и уж нашето почва да плаче , през това време почвам да моля акушерката да ми помогне с кърменето и докато се разправям с нея, взимам ревящото бебе и го слагам на гърда, за да ѝ покажа. Тя ми се стросна- ама не ви ли обясниха вчера, викам казаха, но явно нещо не правя както трябва. И оная -еми имам работа и си тръгна. В тоя момент другата майка ми вика, това не е ли вашата биба в тяхното кошче и в следващия момент гледа нейното бебе и ми вика-тинкърмиш моето,а тук е Самуил. Бяха ни разменили децата и аз не разбрах. Убих се да рева, чувствам се ужасно. Самуил е превъзбуден и не иска да спи, а аз съм кълбо от нерви.

Елина, ти си превъзбудена и детето е превъзбудено, успокой се, знам че звучи лесно, няма да ти пиша, глупости от сорта, ти си най-добрата майка и т.н, а че си единствената майка, която детето ти има,  просто,трябва да се стегнеш, и да продължиш, когато родиш със секцио е по-трудно с кърменето, вземи си помпа, давай с нея и дохранвай с АМ, когато детето качи някой грам, ще започне да суче....ако пък не стане, живи и здрави, колко хора са станали хора с АМ, нищо им няма....не се поддавай на другите хора, какво мислят и колко знаят....сега се започва, ще чуеш много, много коментари и приказки, тегли им по една и толкова

Преди всичко се опитай да се успокоиш малко,колкото и клиширано и невъзможно да ти звучи, мила Ellina. Хванала те е следродилната депресия, в комбинация и със спомена за травмиращата операция си е направо ужас. Чуй ме сега,гладно и неизгледано бебе няма, всяка майка е най-добрата за своето детенце, няма лоша майка. Събери мислите и емоциите си, не се втелявай неизменно само в това че не можеш да го накърмиш, щом се налага и не можеш сега си го дохранвай. Съвсем скоро ще сте си вкъщи и всичко ще се подреди,когато се успокоиш. Късмет, момиче, изтрий сълзите и мисли позитивно, а на тия там им се сопни малко, какво е това отношение....чак се ядосах.

Малоумни са меко казано.. Вярно е, че са натоварени, майка ми също е медицински персонал, но те прекаляват вече.. Сопни им се! Съгласна съм с Марияна! Къде се случва това?
За другото.. Мисли го така както са ти казали момичетата по горе! Мисли, че ти си майка на това дете, то е избрало да си точно ти и никой друг. Това си е твоето бебче.. С кърменето сигурно всички имат някаква драма особено пък след секцио, но и да даваш АМ - живота не свършва! Важното е детенце да ти е здраво! Трябва да си спокойна, за да има кърма, мисли как ще си отидеш в къщи и ще се гушкате!

Елина, относно кървенето те разбирам. Ивайла имаше два пъти в които засука и я чувах как преглъща. През другото време засуче два-три пъти и започва за се дърпа, да се върти. Слагам и зърното в устата но не става. Помолих за помощ тук в болницата казаха ми че тя има хубав рефлекс за сучене и да я слагам често на гърди. Днес ни изписват и се надявам вкъщи да се оправят нещата, но като я виждам че е гладна след като сме се опитали 40мин да се кърмим и дава АМ и заспива щастлива за 3ч.

За кърменето- колкото повече бебето стои на гърдата толкова повече кърма има. Според мен дохранване - само в краен случай.Щом поне вечерта е в неатологията, тогава ще спиш, през деня опитваш при всяка възможност на суче. Наливаш се с вода и ако има възможност да си правиш лактогенен чай. Като се прибереш направи си варено жито , на мене то много ми помагаше. Синът ми ми дадоха да го кърмя след като стана 2 кг, преди това се цедях и носих, така че доносено бебе родено с добро тегло има сили да суче просто трябва да му се създаде навик, както и ще стане.
Може ли да ми кажеш кой анестизиолог ти се падна понеже ми предстои отново секцио в болницата в която си, а миналия път не бях доволна от анестезията.

И аз съм така. Силно се надявам, че след раждането нещата ще се нормализират.

За днес и утре отказват да го вземете за нощта. Ще се оправяме двамата някак, макар че е много труден със спането. Как минава тая следродилна депресия? Нито ми се яде , нито нищо. И това, че сутринта си обърках детето, направо ме съсипва. Надявам се като се приберем, да се стабилизират нещата. А бях толкова спокойна и щастлива цяла бременност, с нетърпение го очаквах, а сега съм като камък. Емоциите ми са като водовъртеж 😭😭🥺
Раждах в Бургас МБАл Дева Мария, но трябва да проверя за името на анестезиолога

Елина, разказа ти ме потресе най-вече в частта за разменените бебета. Къде се случва това - в кой град, в коя болница? На повечето места персонала гледа с минимум усилия да мине, че и почерпки чакат. Аз, например, раждах в частна болница, където платих 1200 лв. Един от дните поисках да измият бебето на чешмата, защото беше акало обилно 3-4 пъти него ден. Акушерката се съгласи, но веднага после пита дали ми е първо дете и аз като потвърдих, тя както го беше сложила за преобличане, си излезе, т.е. я се оправяй трябва всичко да ти е ясно. Другата жена в стаята беше с първо раждане и я беше попитала как да облече бебето с боди - дали първо да пъхне главата или ръцете и тя й го облече цялото.
Ама, боли бе хора, дърпа от рязаното иначе знам да сменям памперс и да обличам бебе. На мивката виж не съм мила никога.
Разбирам те напълно. Уплашена си и това е нормално. Ще се получи с кърменето, не се отказвай. Така е в началото. Бебчетата трудно се ориентират, лесно пускат зърното, заспиват бързо. Нямат още силици. Бъди упорита. Щом заплаче давай гърда. Колкото пъти е нужно. В началото ще те болят гърдите, ще имаш усещането, че сучейки бебето ще ти откъсне зърната. Всичко ще се нормализира с времето. Трети ден е прекалено рано за отчаяние, че няма да се справиш. На мен кърмата ми дойде истински, след като се прибрах вкъщи - на 5-6 ден. На трети ден няма как да си без АМ. Кърмата ти не е достатъчна, за да задоволи нуждите на бебето. Ти дори би трябвало да имаш коластра, а не кърма вероятно. Коластрата е много по-жълта на цвят от кърмата.
Спокойно само. Не си лоша майка, а майка без опит. Всичко ще бъде наред като мине време, като се прибереш у дома в спокойна атмосфера, сред близки и обичани хора!

Ели, момичета преди мен са ти дали много съвети, няма да ги повтарям, освен в частта с отношението - скръцни им със зъби и не позволявай още повече да те смачкват психически! Какво е това отношение?! Искам да ти пожелая кураж и сили да излезеш от депресията скоро! Не се обвинявай за ситуацията с разменените бебета, нищо фатално не е станало. Скоро ще сте вкъщи, ще имаш подкрепата на хората, които ви обичат! Пращам ти много положителна енергия! 🍀