Фентъзи и фантастика - 20

Здравейте, бързо въпросче, чудя се какво да чета и гледам някакви трилогия за старото кралство на грат никс, някой да го е чел, впечатления?

Много ми хареса.

За мое огромно съжаление, фентъзи и фантастиката не са от най-продаваните и четените жанрове. Класациите отразяват масовия вкус и там често се купува нещо супер познато или сензационно, като там влогъра с мистериите и неговите измишльотини. Отделно, винаги един от най-големите дялове на книжния пазар се е държал от любовните романи. Те винаги са били най-купувани. И това е в световен мащаб.

Аз следя това, което излиза навън и си чета сайтове за фентъзи и фантастика и смятам, че излиза едно от най-доброто в България. И не бих залагала на конкретно издателство, доста нови издателства се появиха, прогнозирам, че ще се появяват и още. А и всяко издателство може да се разшири жанрово. Ето, силно ме изненадаха "Лабиринт", които ще издадат не само "Piranesi" от Сузана Кларк, но и "Mexican Gothic" от Силвия Морено-Гарсия. Изобщо не е нещо, което обичайно издават, но и те поглеждат към други жанрове.  Имам и други примери.

Здравей аз имам Нивганощ и Божигроб, първите две в ел вариант, но Мраколуние още не е излезнала ако искаш, мога да ти го изпратя
Всичките книги го има в читанка, или поне преди време, не знам дали е активна, защото на доста места прочетох коментари, че не може да се сваля, ако искате ще ви я пратя в ел вариант

Искам...!

за Таласъмчето познавам автора лично (общуваме в един форум) и мога да ти кажа, че Никола Райков е вкарал доста пари в ролевите си книги и детските си книги - той има тези възможности. Освен това той по-скоро е частен случай, да не говорим че таласъмчето не се продава само в електронен вариант, но и на щанда на СКИ, а самият Никола всяка година излиза с нова ролева игра от света на таласъмчето и далеч не всички игри се смъкват електронно. така че има и зарибявка. Разбира се аз много уважавам Никола, но за да се направи това, което той прави трябва да имаш немалко средства. ОСвен това нека имаме предвид, че Никола  не издържа екип от 200 човека и не плаща на никой освен на себе си и жена си за илюстрации, страниране и пр.
едно голямо издателство се интересува само от това какво се чете. Ако определен тип литература не се чете - просто не й отделят достатъчно внимание. За съжаление фентъзито не се чете достатъчно. В Годината, в която Българ  бе на първо място поп родажби с 3500 бройки, Пратчет бе на трето с 2800. Мисля че това говори само по себе си.

П.С. в последните десет години в България се пести от коректор, често и от преводач и се задава механичен превод. Редактори уж имаме, но често те са свръхнатоварени. за съжаление и с преводачите е същата работа. Дават им  по десетина заглавия наведнъж за месец, и колкото по-добър е преводачът толкова повече поръчки приема. Затова се стигна до конфузната ситуация Огън и кръв на Мартин, да е с ужасен превод, въпреки че  преводач е бил Валерий Русинов, който превеждаше Колелото и е добър преводач. Та същата работа и с редакторите. А езиков и/или исторически редактор използват само големи научни издателства като Рива да речем, но за фентъзи не се използва - това са още пари.

иначе за Никола -
2 истории за малкото таласъмче  https://chitanka.info/serie/Malkoto-talasymche

сайта на Никола Райков https://prikazka-igra.com/read.html
https://prikazka-igra.com/flipbook3/Dobrosucite-WEB.pdf Добросъците - приказка игра

https://prikazka-igra.com/Tale_from_Two_Worlds.pdf Приказка от два свята - приказка игра и карта https://prikazka-igra.com/Map.jpg
https://prikazka-igra.com/gamebox.html Таласъмски истории - настолна игра
аудиоверсия на Таласъмчето https://prikazka-igra.com/audio_cd/Default.html
@ Моарейн
аз продължавам с Жрицата в бяло 134-135, 136-137, 138-139, 140-141, 142-143 144-145, 146-147,
148-149, 150-151, 152-153, 154-155,
156-157
158-159 160-161
162-163
164-165

166-167
168-169

170-171

172-173
174-175
176-177
178-179
180-181
край на главата

Напоследък слушам книгите за Хари Потър (чета други неща, не искам да ги препрочитам, затова предпочетох аудиоформата).
До 4-тата съм и сега си давам сметка, че Дъмбълдор не ми е особено симпатичен. И не смятам, че е такъв невероятен гений.
И преди не го паресвах, но сега пък съвсем (може би защото знам предварително някои неща). После ще напиша по-подробно какво ме дразни.

Вие какво мислите за него?

Ние ги препрочитаме заедно с ММ . Докато единият готви или прави нещо, другият чете. Вече сме на 6-тата.

Информацията за Дъмбълдор в началото идва главно от други хора които казват че е велик и от няколкото приказки които си разменят с Хари в края на годината и така образът му и мотивите му не са много ясни.
Чак когато признава че е объркал пред Хари виждаме че и той е човек и тн. Но дори тогава много неща остават скрити и неясни и до самият край.

Според мен той не е гений, а просто разкриваме образа му според това което Хари може да възприеме за възрастта си като започваме от ниво - най-великият магьосник евър заради това което Хари знае в началото и дълбаем надолу към не толкова невероятен образ. Когато е по-голям вече разбира и мотивите и може и да оцени или съди действията му. Нещата стават по-сериозни.
Всъщност той има поддръжници които го ценят заради всичко което е направил през живота си и Хари по подразбиране става един от тях, без дори да знае защо точно, но Дъмбълдор има и много противници и хора които не го харесват, особено в министерството. Просто ние гледаме през очите на Хари и затова и ние по подразбиране трябва да го харесваме чак докато не стигнем до моментите където лъсват грешките му.

Според мен образите на Роулинг макар и забавни, са плитки и понякога много едностранни. Въпреки всичко дори сега ми е интересно пак да прочета книгите за н-ти път.

Да, виждаме всичко през неговите очи. . Неведнъж съм си мислела колко по-интересно би било да не е израстнал под стълбите , а да е бил гледан добре, макар и по мъгълски. И действията на леля му и чичо му да са само в неговата глава лоши. За Дъмбълдор и снейп се е получило, за леля му и семейството й, както и за волдемор не особено. Едно семейство Малфой има повече дълбочина и живец от основния антагонист
Ние гледаме пък филмите, тъкмо снощи се смях, когато някой клюкареше на сватбата и попита Хари дали изобщо е познавал Дъмбълдор . Ми не, не го е познавал.

Съгласна съм с Jessito, че Дъмбълдор е разкрит основно през погледите на другите (главно негови почитатели или не особено симпатични герои), така че читателят може да си състави собствено мнение едва към края на поредицата.
Харесвам го, защото в качеството му на директор, той винаги вътрешно е на страната на учениците, но без да си позволява публично да афишира привързаност или неприязън към някои от тях. На пръв поглед изглежда самоуверен и кроящ планове и стратегии, които не благоволява да сподели с другите, но после се разбира, че има толкова колебания и неувереност в собствената си преценка, че максимално отлага намесата си, от страх, че може да влоши нещата.

Така е, но се остава с впечатление, че всички свестни магьосници смятат Дъмбълдор за най-умния и способен, а всички лоши го мразят. Все едно не е възможно нормален магьосник да не харесва Дъмбълдор и ние, като читатели трябва да сме силно впечатлени от него.
Дори да оставя настрана информацията от финала,
...има някои чисто персонални характеристики, които не ми допадат:
- гигантско самочувствие и желание да взема решения за живота на други хора.
- липса на всякаква емоционална интелигентност и като цяло - студен характер (Хари е живял под стълбище 11 години, ял е отпадъци и е бил жертва на непрекъснат психически тормоз; направо е чудно как не е умрял още като бебе, защото Дъмбълдор е преценил, че това е най-доброто място за него)
- безотговорност (случката със сестра му е изключително сериозна и е по негова вина)
- неадекватни постъпки (когато реши да пие от онази отвара в пещерата, въпреки че е знаел, че може да използва домашен елф за същото - може да изглежда жестоко, но домашните елфи явно се възстановяват по-бързо от хората, докато той можеше да умре на място, а и Хари заедно с него)

В книгите има и доста неща, които доказват, че той не е и особено умен и наблюдателен (например - как така не е забелязъл, че старият му приятел Муди е различен, през всичките месеци по време на турнира?!).

Сега се сетих за един относително свестен магьосник, който не го харесва - собственият му брат. А Дъмбълдор май правеше някаква обидна забележка по негов адрес в една от книгите, не съм стигнала до там и не мога да се сетя как беше.

Голяма част от "свестните" магьосници са два типа - или такива, които са били негови ученици, съответно е логично да виждат в него лидер или други, по-възрастни, които знаят историите за ранните му увлечения и случката със сестра му, но в техните очи ги е компенсирал с действията си с/у Волдемор, поради което му признават авторитета на водач в магическата общност, докато си стои в училището и не се бърка в политиката.
Самочувствието му, според мен, е привидно - пò ми прилича на резервираност и въздържание от намеса именно заради взетите погрешни решения и действия в младостта му, които той самият не си е простил.
Решението му за Хари, макар и тежко за детето, е рационално - по този начин той реално е запазил неутралността и може би, живота му.
Явно Джеймс не е имал живи роднини, Сириус очевидно не би бил в състояние да се грижи адекватно за малко дете, а настаняването на толкова известно хлапе в приемно магьосническо семейство би могло да го подложи на риска да попадне под твърде силно и несигурно влияние и да го постави в опасност (или да го разглези безобразно".
 На практика, Петуния е единствената му роднина, при това изцяло извън полезрението на магьосническото общество, тя и в мъгълското е почти незабележима, така че Хари може да не е сит и щастлив, но е в безопасност.
Минавало ми е през ум, че може би Роулинг съзнателно поставя момчето в условия, близки до тези, в които е расъл Волдемор, за да подчертае индивидуалния избор на житейски път.

Мисля, че беше избрал Петуния, защото носи кръвта на Лили - при всички случаи щеше да е тя. Но да се остави малко дете да бъде тормозено... Могъл е да помисли за допълнителни мерки, още повече, че тайната за магьосническия свят е пазена от Дърсли, а всъщност Дъмбълдор не е искал да се пази тайна от Хари, просто го е забравил за 11 години и се е надявал, че се грижат за него (но без да провери).

Точно такива като Дърсли не биха уморили детето ("Какво ще кажат хората?") и макар че няма да се отнасят с него добре, дори ще го мразят като натрапник, ще имат едно на ум, че отглеждат потенциален магьосник. Дали Хари би развил тази самостоятелност и предпазливост, ако беше израстнал в условия, в които всички биха виждали в него "горкото сираче" на "героично" (или "тъпо") загинали родители?

Но се споменава, че в началото е кльощав и недорасъл. Освен това представи си малко дете на 3-4 години, да спи само в килера с паяците... И непрекъснат тормоз и натякване, че не става за нищо... А сестрата на Върнън е насъсквала кучетата си срещу него.
Ако той е бил по-обикновен и собствената му магия не му е помагала в тези моменти, като нищо е щял да си умре.