Психолог съм. Не мога тук да обясня всички критерии, ясно е, че трябва да се вземат предвид. А и не всеки болен ги има всичките. Трябва да има минимум 5 от изброените в ДСМ 5, за да му бъде поставена тази диагноза. Едва ли някой тук иска да изчете цяла лекция на тема нарцисизъм. Споделих неща, които не бяха взети под внимание. Забравих да кажа, че много често Нарцисизмът върви с Антисоциално разстройство (или по народному психопатия), т.е. болният ги има и двете. Между тях няма особена разлика и се различават само в някои детайли, които сега няма да споменавам. Антисоциалното е много по-тежко. Та натъкнете ли се на такъв, момичета, бягайте.
- Публикувана: 30 ноем. 2020, 14:35 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2021, 21:51 ч.
Нарцисизъм
Jenny, преподавали ли сте в ПУ?
Познато ми е това с Швейцария.
И според мен нарцисизма не се лекува. Вече съм приела, че тези хора са такива и предпочитам да се отдалеча от тях, отколкото да си тровя живота. Не ми е и обидно вече, едно такова спокойствие ме обзе, че приемам нещата и не се ядосвам вече. Безразличие и спокойствие.
Познато ми е това с Швейцария.И според мен нарцисизма не се лекува. Вече съм приела, че тези хора са такива и предпочитам да се отдалеча от тях, отколкото да си тровя живота. Не ми е и обидно вече, едно такова спокойствие ме обзе, че приемам нещата и не се ядосвам вече. Безразличие и спокойствие.
Радвам се, че открих тази полезна тема. Самата аз бях в 4-годишна “връзка” с такъв “човек”. Своеобразното ми събуждане отне много време и болка, страдах и от т.нар. синдром на нарцистичната жертва. За мой късмет, не създадох семейство с него, за което също бях обвинена. С помощта на литература, семейство и приятели успях да се преборя. Нямам представа дали не е удачно да отида и на психолог, за да изговоря всичко, което по някакъв начин е оставило следа в съзнанието ми, въпреки че вече изпитвам безразличие. Ще си позволя едно предложение, тъй като видях, че тук има и вещи лица. Нека да посочат основните признаци за бързо разпознаване на този тип хора. Още един въпрос - смятате ли, че самочувствието и любовта към себе си биха ни предпазили от повторни срещи със социопати?
Здравейте. Нова съм във форума, но чета от години. Радвам се, че попаднах на тази тема. Във връзка и съжителство с нарцисист съм от 3 години, като разбрах с какъв човек си имам работа преди около 2. Оттогава съм в постоянна борба да напусна тези токсични отношения, но безуспешно. Не намирам сили в себе си и се обвинявам за това. Чувствам се изгубена, манипулирана, сякаш губя паметта си. Пиша това, защото просто имам нужда да споделя и ви благодаря за отделеното време.
В мен се борят толкова много емоции. За това време съм изчела куп чудестранна литература, статии, клипове в ютюб по темата, но сякаш съм като един хамстер на колело, който не може да слезе от него. Травматичните събития и скандалите, които се случват всекидневно са с такъв интензитет, че не мога дори вече да ги запомня. Чувствам мозъка си "изпържен"...буквално. Не знам какво се случва с мен, а по-лошото е, че няма как да го обясня на приятели или близки, които не са минали през това. Мисля, че само човек, който е бил в подобни взаимоотношения, знае за какво точно става дума. Плаче ми се и ми се крещи...усещам се сякаш този човек играе с мозъка ми като кукла на конци и дърпа и пуска, която част от него пожелае. Чувството за вина, което ми е вменено, не ми дава да продължа напред и да се освободя. Той може да направи 1000 пъти едно нещо и да ме обиди, а когато аз най-накрая кажа същото нещо веднъж, за да се защитя...това се използва срещу мен, сякаш неговите думи, повторени стократно изобщо не съществуват. Усещам как мозъкът ми, мисленето ми, рамките, границите, усещането за нормално или не - се стопяват всеки ден. Понякога си мисля, че стоя от любов, но вече се питам това любов ли е или травматична обвързаност? Усещам се неспособна да давам любов, да изпитам истинска емоция, силно влюбване оттук нататък. Сякаш неговото студенокръвие ме е превърнало в апатична към целия заобикалящ ме свят. Олекна ми поне малко, че споделям пред хора, които са преживяли и преживяват същото.
В мен се борят толкова много емоции. За това време съм изчела куп чудестранна литература, статии, клипове в ютюб по темата, но сякаш съм като един хамстер на колело, който не може да слезе от него. Травматичните събития и скандалите, които се случват всекидневно са с такъв интензитет, че не мога дори вече да ги запомня. Чувствам мозъка си "изпържен"...буквално. Не знам какво се случва с мен, а по-лошото е, че няма как да го обясня на приятели или близки, които не са минали през това. Мисля, че само човек, който е бил в подобни взаимоотношения, знае за какво точно става дума. Плаче ми се и ми се крещи...усещам се сякаш този човек играе с мозъка ми като кукла на конци и дърпа и пуска, която част от него пожелае. Чувството за вина, което ми е вменено, не ми дава да продължа напред и да се освободя. Той може да направи 1000 пъти едно нещо и да ме обиди, а когато аз най-накрая кажа същото нещо веднъж, за да се защитя...това се използва срещу мен, сякаш неговите думи, повторени стократно изобщо не съществуват. Усещам как мозъкът ми, мисленето ми, рамките, границите, усещането за нормално или не - се стопяват всеки ден. Понякога си мисля, че стоя от любов, но вече се питам това любов ли е или травматична обвързаност? Усещам се неспособна да давам любов, да изпитам истинска емоция, силно влюбване оттук нататък. Сякаш неговото студенокръвие ме е превърнало в апатична към целия заобикалящ ме свят. Олекна ми поне малко, че споделям пред хора, които са преживяли и преживяват същото.
Здравейте. Нова съм във форума, но чета от години. Радвам се, че попаднах на тази тема. Във връзка и съжителство с нарцисист съм от 3 години, като разбрах с какъв човек си имам работа преди около 2. Оттогава съм в постоянна борба да напусна тези токсични отношения, но безуспешно. Не намирам сили в себе си и се обвинявам за това. Чувствам се изгубена, манипулирана, сякаш губя паметта си. Пиша това, защото просто имам нужда да споделя и ви благодаря за отделеното време.
В мен се борят толкова много емоции. За това време съм изчела куп чудестранна литература, статии, клипове в ютюб по темата, но сякаш съм като един хамстер на колело, който не може да слезе от него. Травматичните събития и скандалите, които се случват всекидневно са с такъв интензитет, че не мога дори вече да ги запомня. Чувствам мозъка си "изпържен"...буквално. Не знам какво се случва с мен, а по-лошото е, че няма как да го обясня на приятели или близки, които не са минали през това. Мисля, че само човек, който е бил в подобни взаимоотношения, знае за какво точно става дума. Плаче ми се и ми се крещи...усещам се сякаш този човек играе с мозъка ми като кукла на конци и дърпа и пуска, която част от него пожелае. Чувството за вина, което ми е вменено, не ми дава да продължа напред и да се освободя. Той може да направи 1000 пъти едно нещо и да ме обиди, а когато аз най-накрая кажа същото нещо веднъж, за да се защитя...това се използва срещу мен, сякаш неговите думи, повторени стократно изобщо не съществуват. Усещам как мозъкът ми, мисленето ми, рамките, границите, усещането за нормално или не - се стопяват всеки ден. Понякога си мисля, че стоя от любов, но вече се питам това любов ли е или травматична обвързаност? Усещам се неспособна да давам любов, да изпитам истинска емоция, силно влюбване оттук нататък. Сякаш неговото студенокръвие ме е превърнало в апатична към целия заобикалящ ме свят. Олекна ми поне малко, че споделям пред хора, които са преживяли и преживяват същото.
В мен се борят толкова много емоции. За това време съм изчела куп чудестранна литература, статии, клипове в ютюб по темата, но сякаш съм като един хамстер на колело, който не може да слезе от него. Травматичните събития и скандалите, които се случват всекидневно са с такъв интензитет, че не мога дори вече да ги запомня. Чувствам мозъка си "изпържен"...буквално. Не знам какво се случва с мен, а по-лошото е, че няма как да го обясня на приятели или близки, които не са минали през това. Мисля, че само човек, който е бил в подобни взаимоотношения, знае за какво точно става дума. Плаче ми се и ми се крещи...усещам се сякаш този човек играе с мозъка ми като кукла на конци и дърпа и пуска, която част от него пожелае. Чувството за вина, което ми е вменено, не ми дава да продължа напред и да се освободя. Той може да направи 1000 пъти едно нещо и да ме обиди, а когато аз най-накрая кажа същото нещо веднъж, за да се защитя...това се използва срещу мен, сякаш неговите думи, повторени стократно изобщо не съществуват. Усещам как мозъкът ми, мисленето ми, рамките, границите, усещането за нормално или не - се стопяват всеки ден. Понякога си мисля, че стоя от любов, но вече се питам това любов ли е или травматична обвързаност? Усещам се неспособна да давам любов, да изпитам истинска емоция, силно влюбване оттук нататък. Сякаш неговото студенокръвие ме е превърнало в апатична към целия заобикалящ ме свят. Олекна ми поне малко, че споделям пред хора, които са преживяли и преживяват същото.
Казваш, че много неща си прочела. А това: http://annakabakova.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/%D0 … %B8%D0%BA%D0%B0/5
И още нещо - не знам как си със самочувствието (а то много помага)? Та да ти кажа за себе си: 30 г. брак. Последните 10 - кошмар. Като през цялото време търсех вината в себе си.
Когато осъзнах, че вина нямам и че човекът отсреща не поема отговорност за грешките си - започнах емоционално да се откъсвам от него. И неговото насаждане на вина не ми действаше. Вече не - започнах да му отговарям и да не забелязвам извъртането на думите(това, което теб те наранява).
Започнах да мисля за себе си и как на мен да ми е добре, а не как да оправя отношенията между нас. Защото в тази връзка сте двама. И ти си съзависима. Вместо да се грижиш за себе си, ти постоянно мислиш: Какво да направя, че нещата между нас да се върнат каквито бяха - цветя и балони. Не прави нищо - нищо не зависи от теб. Сега топката е в неговото поле. И ако наистина е нарцис, той също няма да прави нищо. Но така ти ще започнеш да се откъсваш - малко, по малко. Стъпка, по стъпка. Откъснеш ли емоциите, спреш ли да се бориш и да връщаш миналото - натам е лесно.
Най-трудно е да приемеш, че любов не е имало. Тя е наша илюзия. Ако осъзнаеш това, ако спреш да си спомняш хубавите му думи - ще ти е по-лесно да го напуснеш.
Най-трудно прощаваме на себе си - за това, че сме се излъгали и сме повярвали.
Успех в битките!
До 512.
А как когато започваме да се отдръпваме и той усети, че почва да губи контрол над теб и почва да се държи миличко и влюбено да не се поддадеш пак, докато съответно не види, че всъщност още има контрол?
А как когато започваме да се отдръпваме и той усети, че почва да губи контрол над теб и почва да се държи миличко и влюбено да не се поддадеш пак, докато съответно не види, че всъщност още има контрол?
Честно казано не знам. Аз с годините и разочарованията така го бях намразила, че режех рязко и безпрекословно всякакви опити за мило държание. След което той започваше да се жалва колко е нещастен и самотен, и необичан. А аз му отвръщах, че сам си е виновен за това.
Може би осъзнаването - защо е мил? би могло да ви отрезви. Мил е, не защото обича, а защото иска да получи обич. За това казах, че най-трудно е да приемеш, че никога не си бил обичан. Че неговото държане е игра. И всичко преживяно от нас е една илюзия. Мечтата за добрия обичащ ни човек сме я проектирали върху този индивид. И той не е това, от което имаме нужда.
Здравейте! Случайно попаднах на тази тема и определено се радвам, че се дава гласност на това. Аз също мога да споделя, че съм бил жертва на нарцисист. Странното при мен е, че аз съм мъж, а нарцисиста му жена по-рядко срещано, но все пак се среща. При мен тя проявяваше абсолютно всички признаци на скрит нарцисизъм. Толкова ясно си личеше, както и стъпките които следваше- любовната бомба, наказанието за всяко нещо и т.н. За съжаление тогава даже не бях и чувал за нарциси. Разбрах в последствие от случайна статия и неутрализирах всичко. Според мен много по-широко трябва да се обсъжда темата в обществото за емоционалното насилие, защото то е много по-травмиращо от физическото. Трябва да се говори и в училищата за това насилие и да могат децата да го разпознават още от малки. Ако някой иска да обясня по-подробно за това, ще отговоря на всички въпроси. Браво за отворената тема! Успех на всички и весели празници!
по-рядко срещано, но все пак се среща. При мен тя проявяваше абсолютно всички признаци на скрит нарцисизъм. Толкова ясно си личеше, както и стъпките които следваше- любовната бомба, наказанието за всяко нещо и т.н. За съжаление тогава даже не бях и чувал за нарциси. Разбрах в последствие от случайна статия и неутрализирах всичко. Според мен много по-широко трябва да се обсъжда темата в обществото за емоционалното насилие, защото то е много по-травмиращо от физическото. Трябва да се говори и в училищата за това насилие и да могат децата да го разпознават още от малки. Ако някой иска да обясня по-подробно за това, ще отговоря на всички въпроси. Браво за отворената тема! Успех на всички и весели празници!
512, благодаря Ви за споделения материал. Чела съм доста публикации със същата насоченост, но признавам, че този е наистина много обширен и ще ми е от огромна полза. При мен присъстват същите реплики, когато реша да съм по-рязка, защото вече не издържам психически на тормоза - как е необичан, самотен. Това, което ме наранява най-много, е фактът, че фокусът е винаги върху моята еднократна реакция и никога върху неговите постъпки. Давам пример...в продължение на цялата ни връзка ми се казва поне през 2-3 дни колко е харесван и с коя жена е бил (което отчитам като крайна проява на комплексарщина) и когато след 3 години мълчание ми писне и кажа една реплика, че аз съм харесвана (просто за да се защитя) - той казва "ооо, и ти си ми говорила за други мъже, помниш ли този случай" и се смее злорадо насреща ми. Изпадам в безсилие, защото не е честно и справедливо. Как е възможно един човек да изрече нещо стотици пъти, накрая ти да кажеш същото веднъж (за да се защитиш) и да си обвинен за този 1 път?
Друг пример...по време на цялата ни връзка многократно е говорил как майка ми се е отказала от мен, как баща ми не ме обичал достатъчно. С повод и без повод. Мълчах 3 години за това и ме болеше вътрешно, но не отвърнах, макар че той е типичният пример за човек, който не е получил майчина любов. И все пак не можех да си представя да му отвърна, защото...не можеш да нараниш по такъв начин с думи човек, когото обичаш, нали? След последните думи за майка ми от негова страна, аз изпаднах в някакво страшно състояние, толкова силно се разстроих, в мен се всели една ярост, казах си "стига толкова тъпкане" и му казах в очите всичко, което мисля и че всъщност не аз съм изоставена, а той и именно затова е толкова отмъстителен и сякаш злото се е вселило в него. Какво направи той? Каза ми: ти, ако ме обичаше истински, никога нямаше да ми кажеш нещо подобно....сякаш изобщо не съществува фактът, че самият той ми е говорил същото нещо през цялата ни връзка. Т.е. мен няма право да ме боли, че партньорът ми десетки пъти казва как съм изоставена и необичана, но него има право да го заболи от моята реакция и защита на човешко същество. Това ме съсипва, изпадам в криза при мисълта, че всичко е толкова несправедливо, а той сякаш се радва и продължава да ме измъчва с безразличие, блокиране на телефонния ми номер и всичко останало.
Нещата се влошиха още повече, когато майка му си позволи да ми се подиграва злорадо пред него, че не успявам да забременея. А той не каза нищо, просто мълчеше. Това много ме нарани. Но Господ си знае работата и вярвам, че ме пази, след като не ми дава дете с този човек. Вярвам в знаците и съдбата. Съжалявам, ако пиша объркано, но съм наистина ужасно разстроена и някак не успявам да събера мислите си. Благодаря още веднъж!
Друг пример...по време на цялата ни връзка многократно е говорил как майка ми се е отказала от мен, как баща ми не ме обичал достатъчно. С повод и без повод. Мълчах 3 години за това и ме болеше вътрешно, но не отвърнах, макар че той е типичният пример за човек, който не е получил майчина любов. И все пак не можех да си представя да му отвърна, защото...не можеш да нараниш по такъв начин с думи човек, когото обичаш, нали? След последните думи за майка ми от негова страна, аз изпаднах в някакво страшно състояние, толкова силно се разстроих, в мен се всели една ярост, казах си "стига толкова тъпкане" и му казах в очите всичко, което мисля и че всъщност не аз съм изоставена, а той и именно затова е толкова отмъстителен и сякаш злото се е вселило в него. Какво направи той? Каза ми: ти, ако ме обичаше истински, никога нямаше да ми кажеш нещо подобно....сякаш изобщо не съществува фактът, че самият той ми е говорил същото нещо през цялата ни връзка. Т.е. мен няма право да ме боли, че партньорът ми десетки пъти казва как съм изоставена и необичана, но него има право да го заболи от моята реакция и защита на човешко същество. Това ме съсипва, изпадам в криза при мисълта, че всичко е толкова несправедливо, а той сякаш се радва и продължава да ме измъчва с безразличие, блокиране на телефонния ми номер и всичко останало.
Нещата се влошиха още повече, когато майка му си позволи да ми се подиграва злорадо пред него, че не успявам да забременея. А той не каза нищо, просто мълчеше. Това много ме нарани. Но Господ си знае работата и вярвам, че ме пази, след като не ми дава дете с този човек. Вярвам в знаците и съдбата. Съжалявам, ако пиша объркано, но съм наистина ужасно разстроена и някак не успявам да събера мислите си. Благодаря още веднъж!
512, благодаря Ви за споделения материал. Чела съм доста публикации със същата насоченост, но признавам, че този е наистина много обширен и ще ми е от огромна полза. При мен присъстват същите реплики, когато реша да съм по-рязка, защото вече не издържам психически на тормоза - как е необичан, самотен. Това, което ме наранява най-много, е фактът, че фокусът е винаги върху моята еднократна реакция и никога върху неговите постъпки.
Т.е. мен няма право да ме боли, че партньорът ми десетки пъти казва как съм изоставена и необичана, но него има право да го заболи от моята реакция и защита на човешко същество. Това ме съсипва, изпадам в криза при мисълта, че всичко е толкова несправедливо, а той сякаш се радва и продължава да ме измъчва с безразличие, блокиране на телефонния ми номер и всичко останало.
Нещата се влошиха още повече, когато майка му си позволи да ми се подиграва злорадо пред него, че не успявам да забременея. А той не каза нищо, просто мълчеше. Това много ме нарани. Но Господ си знае работата и вярвам, че ме пази, след като не ми дава дете с този човек. Вярвам в знаците и съдбата. Съжалявам, ако пиша объркано, но съм наистина ужасно разстроена и някак не успявам да събера мислите си. Благодаря още веднъж!
Т.е. мен няма право да ме боли, че партньорът ми десетки пъти казва как съм изоставена и необичана, но него има право да го заболи от моята реакция и защита на човешко същество. Това ме съсипва, изпадам в криза при мисълта, че всичко е толкова несправедливо, а той сякаш се радва и продължава да ме измъчва с безразличие, блокиране на телефонния ми номер и всичко останало.
Нещата се влошиха още повече, когато майка му си позволи да ми се подиграва злорадо пред него, че не успявам да забременея. А той не каза нищо, просто мълчеше. Това много ме нарани. Но Господ си знае работата и вярвам, че ме пази, след като не ми дава дете с този човек. Вярвам в знаците и съдбата. Съжалявам, ако пиша объркано, но съм наистина ужасно разстроена и някак не успявам да събера мислите си. Благодаря още веднъж!
Да, и аз вярвам в знаците на съдбата.
Виждаш, че този човек не може да обича. Значи вече не чакай справедливост. И аз години наред питах: Защо е двоен стандарт - ти можеш..., а аз ако го направя настава ад? Отговор няма. Единственият честен отговор е: "Защото трябва на мен да ми е добре."
Замисляш ли се за раздяла? Заедно ли живеете? Ако имаш къде да отидеш е по-лесно.
Напуснах съпруга си след 30г брак. Намерих си квартира. Стана буквално за няколко часа. Приех го като знак от съдбата. Тогава се хващах и за невъзможното за да се убедя, че не греша.
512, благодаря Ви за споделения материал. Чела съм доста публикации със същата насоченост, но признавам, че този е наистина много обширен и ще ми е от огромна полза. При мен присъстват същите реплики, когато реша да съм по-рязка, защото вече не издържам психически на тормоза - как е необичан, самотен. Това, което ме наранява най-много, е фактът, че фокусът е винаги върху моята еднократна реакция и никога върху неговите постъпки.
Т.е. мен няма право да ме боли, че партньорът ми десетки пъти казва как съм изоставена и необичана, но него има право да го заболи от моята реакция и защита на човешко същество. Това ме съсипва, изпадам в криза при мисълта, че всичко е толкова несправедливо, а той сякаш се радва и продължава да ме измъчва с безразличие, блокиране на телефонния ми номер и всичко останало.
Нещата се влошиха още повече, когато майка му си позволи да ми се подиграва злорадо пред него, че не успявам да забременея. А той не каза нищо, просто мълчеше. Това много ме нарани. Но Господ си знае работата и вярвам, че ме пази, след като не ми дава дете с този човек. Вярвам в знаците и съдбата. Съжалявам, ако пиша объркано, но съм наистина ужасно разстроена и някак не успявам да събера мислите си. Благодаря още веднъж!
Т.е. мен няма право да ме боли, че партньорът ми десетки пъти казва как съм изоставена и необичана, но него има право да го заболи от моята реакция и защита на човешко същество. Това ме съсипва, изпадам в криза при мисълта, че всичко е толкова несправедливо, а той сякаш се радва и продължава да ме измъчва с безразличие, блокиране на телефонния ми номер и всичко останало.
Нещата се влошиха още повече, когато майка му си позволи да ми се подиграва злорадо пред него, че не успявам да забременея. А той не каза нищо, просто мълчеше. Това много ме нарани. Но Господ си знае работата и вярвам, че ме пази, след като не ми дава дете с този човек. Вярвам в знаците и съдбата. Съжалявам, ако пиша объркано, но съм наистина ужасно разстроена и някак не успявам да събера мислите си. Благодаря още веднъж!
Да, и аз вярвам в знаците на съдбата.
Виждаш, че този човек не може да обича. Значи вече не чакай справедливост. И аз години наред питах: Защо е двоен стандарт - ти можеш..., а аз ако го направя настава ад? Отговор няма. Единственият честен отговор е: "Защото трябва на мен да ми е добре."
Замисляш ли се за раздяла? Заедно ли живеете? Ако имаш къде да отидеш е по-лесно.
Напуснах съпруга си след 30г брак. Намерих си квартира. Стана буквално за няколко часа. Приех го като знак от съдбата. Тогава се хващах и за невъзможното за да се убедя, че не греша.
Точно тук вероятно ще Ви шокирам. Не съм зависима по абсолютно никакъв начин от него, освен емоционално. Живее в моята квартира и от дълго време не работи (повече от 1 година). Т.е. аз плащам жилището ни, както и сметките. Чувствам се засрамена как съм го допуснала. Когато поискам обяснение защо не започва работа или ясно поставя на масата въпроса, че искам до себе си партньор, който да поема своята част от задълженията, съм обвинявана, че съм материална и явно "все пак накрая всичко опирало до пари". Извърта нещата така да се почувствам виновна, че изисквам нещо съвсем нормално. Била съм го унижавала, искала съм да го стъпча, като "плясна" в лицето му как не работел и не вадел пари. Била съм жесток човек, защото не съм се замисляла, че нямало с какви пари да купи продукти за общото ни домакинство. В същото време аз не съм спирала да работя, откакто се познаваме и върша всичко на няколко фронта и гледам да не ни липсва нищо. В един момент се питам - защо аз трябва да го съжалявам, че няма? Той съжалява ли ме, че изнемогвам от работа, докато спи до късно? Теоритично си обяснявам всичко много добре, но когато стигна до практическата задача да го отрежа напълно - се провалям всеки път. Започва да се държи като мъжът-мечта и сякаш "дяволът" се заменя от "ангел" до следващата порция емоционално насилие, натякване, манипулации. Този път съм решена твърдо да сложа край и писането ми тук е много голяма крачка за мен. Имам нужда от един отрезвителен "шамар" и да чуя безпристрастно мнение от хора, които не ме познават и са извън ситуацията.
Pinko.lover, излиза, че живееш само заради моментите, в които той се превръща в "ангел". Тях желаеш и тях очакваш през всичкото останало време.
Интересно, когато тези моменти настъпят, дали разбираш, че този "ангел" е фалишив т.е. всичките му жестове са лицемерни? Или по време на тези ангелски периоди той съумява да те убеди, че вече се е променил? Така, че ти забравяш за всички предишни пъти и случилото се в периодите между тях.
Интересно, когато тези моменти настъпят, дали разбираш, че този "ангел" е фалишив т.е. всичките му жестове са лицемерни? Или по време на тези ангелски периоди той съумява да те убеди, че вече се е променил? Така, че ти забравяш за всички предишни пъти и случилото се в периодите между тях.
Аз съм чела, че скритият нарцис е интровертен. Т.е. няма ги тези показност и размах като при открития (екстровертния) нарцис. Не е задължително скритият да е в ролята на жертвата, да го играе чувствителен и раним и да търси съжаление. Но, да, по-опасен е защото по-тихомълком си прокарва "политиката" и отнема повече време да започнеш да усещаш какво се случва и как те работи. Нещо като ефекта на постепенно сварената жаба....
pinko.lover и при описаните от теб неща правите опити за бебе?!?!!
Момиче, не знам той нарцис ли е, манипулатор ли е или обикновен лентяй, но при теб определено има сериозни проблеми в отношенията с другия пол. Първо мъж, който е изцяло на твоя издръжка, по-нататък как виждаш нещата когато забременееш и родиш, разходите ви се увеличат, а ти не можеш да работиш? Второ отношенията ви са ненормални, дори да оставим на страна манипулациите и нарцисизма (хайде така да го наречем). При описаните от теб неща правенето на дете е чиста проба безумие. Прочети теми из форумите как се развиват подобни връзки и в какво положение се оказват жени като теб. Има достатъчно писано, ако ти харесва, продължавай...
Момиче, не знам той нарцис ли е, манипулатор ли е или обикновен лентяй, но при теб определено има сериозни проблеми в отношенията с другия пол. Първо мъж, който е изцяло на твоя издръжка, по-нататък как виждаш нещата когато забременееш и родиш, разходите ви се увеличат, а ти не можеш да работиш? Второ отношенията ви са ненормални, дори да оставим на страна манипулациите и нарцисизма (хайде така да го наречем). При описаните от теб неща правенето на дете е чиста проба безумие. Прочети теми из форумите как се развиват подобни връзки и в какво положение се оказват жени като теб. Има достатъчно писано, ако ти харесва, продължавай...
Pinko.lover, излиза, че живееш само заради моментите, в които той се превръща в "ангел". Тях желаеш и тях очакваш през всичкото останало време.
Интересно, когато тези моменти настъпят, дали разбираш, че този "ангел" е фалишив т.е. всичките му жестове са лицемерни? Или по време на тези ангелски периоди той съумява да те убеди, че вече се е променил? Така, че ти забравяш за всички предишни пъти и случилото се в периодите между тях.
Интересно, когато тези моменти настъпят, дали разбираш, че този "ангел" е фалишив т.е. всичките му жестове са лицемерни? Или по време на тези ангелски периоди той съумява да те убеди, че вече се е променил? Така, че ти забравяш за всички предишни пъти и случилото се в периодите между тях.
Nomadski, първо благодаря, че сте отделил/а време за историята ми. Не мисля, че осъзнавам, че е фалшив, защото вътрешно не мога да повярвам, че съществува човек, който може фалшиво да се преструва на мил и добър, за да извлече полза от това. Да, забравям всички предишни пъти. От около 1 година усещам, че много забравям. Забравям всичко. Обяснявам си го с това, че интензитетът на събитията е толкова голям - редуват се наказания с поощрение и толкова много неща се случват за максимално кратък период от време, че мозъкът ми включва авариен режим, за да не прегрее и ме предпазва от болката от травматичното преживяване, като премахва краткосрочната ми памет. Чувствам се сякаш 90% от случилите се епизоди на емоционален тормоз не съществуват. Сякаш внезапно са се изпарили. В една от книгите, които чета, се дава съвет да си записвам всичко, което се случва и от около 2 седмици го правя - пиша всяко едно нещо, което се случва през деня.
Скоро имаше един случай, в който чрез манипулация и дразнене ме докара до състояние на краен афект - крясъци и силен плач. Обърнах се и видях, че ме записва на видео, докато съм в това положение. Обяснението беше, че "съм луда да си помисля, че би го показал на някого". Искал да ми покаже само, че аз съм болна и съм за лекар.
Относно проблемите ми с паметта - те се изразяват и в извършването на всекидневни дейности. Родителите ми също са го забелязали, което лично за мен е притеснително. Разбира се, това се отразява и на работата ми и осъзнавам ясната опасност, че мога да остана без нея, ако не се взема в ръце.