Нарцисизъм

Привет...Открих темата случайно и реших да се включа...
Преди почти година направих най-смелата крачка...най-сетне споделих на партньора си открито и без страх, че вече не го обичам и искам да се разделим.. много прекрасни моменти, много премълчаване, много болка, много компромиси...открих много черти от нарсцистичния спектър в неговата личност(като не мога да го определя като такъв по обективни причини), както и видях моите лични травми, за да стоя в тази връзка.
Тоталното ни отчуждение, физическо и емоционално започна преди 8-9 години, липса на нормална комуникация, липса на комуникация изобщо, липса на емоционална връзка, интимност, за всичко обвинявана бях аз, че си измислям несъществуващи проблеми, че искам прекалено много...
Толкова неща открих за себе си, толкова подтисната болка, ниската самооценка, липсата на самодостатъчност, нуждата да бъда закриляна...усещането, че щом той е с мен, не заслужавам нищо по-добро...постоянно ми повтаряше колко ме обича и чакането на обратния отговор...

Преоткрих мечтите си...бяха заровени дълбоко, преоткрих нуждите си, започнах да казвам НЕ, изкарах наяве същността си...
Започнах да сбъдвам детските си мечти, проявих дивия си женски дух, смелостта, върнах блясъка в очите...

Тормоза продължи дълго...не вярвам да се спре така лесно, но знам, че ще се справя...Видях човек, който не познавам, видях ярост, отмъстителност, злоба...причинихме си много болка...Той не е лош човек, просто е израснал в студено семейство, прикриващо очевидни проблеми за пред хората, преживял е тормоз и унижения и мн други травмиращи събития...Обичах го...обичах го повече от себе си...не исках да го нараня...не вярвах, че имам право на нещо повече...

Както писахме в темата за невъзможните хора така и тук. Според мен не е оправдание това, че е израстнал в кофти/студено/ или каквото и да е семейство. Както аз така и други сме израстнали в не най-прекрасното семейство, но не сме нарциси, бордърлайни и т.н.т Според мен това не може да е оправдание, за нечие отношение. И аз съм преживяла обиди, унижения, катастрофи, подигравки, и да факт е, че са травми, но кому е нужно да си го изкарваш на “най-близкия”. Това е моето мнение.

Както и неговите “нарцистични” черти не са оправдание за нейното “обичах го повече от себе си”. Вечната жертва.
Тонибг, колкото той, толкова и вие. Щях да пиша, че имате сериозни проблеми на личността, но виждам, че си го знаете.
Съветвам ви да продължсвате нататък, по възможност без да чоплите в нарцистичния му спектър, защото опасността да пренесете това към следващ партньор или в други сфери на живота е много голяма.

Благодаря за мнението!
Обичах го повече от себе си преди да осъзная, че това вече не е любов, а зависимост..това беше отдавна...
Много грешки осъзнах, по време и след психотерапията, добих увереност, открих свои черти и модели от детството, които са ме блокирали...промених много...Животът е интересен!

Гледам напред, не със сляп позитивизъм, а с благодарност...на всичко, което ме научи тази връзка...Обичам себе си, вярвам и създавам живота си.

https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4272-prikritiyat-na … e-za-kontrol.html

Здравейте, момичета!
И аз се оказах в абсолютно токсична връзка с нарцис или дори може би дори психопат и така вече близо година. Напълно съсипана съм, започнах да пия, не спя и не се храня.
 Реших да  прекратя всички контакти веднъж завинаги, но усещам, че се нуждая от помощ . И мнение отстрани, защото вече не вярвам в собствената си преценка кое е добро и кое лошо, кое нормално и кое не.

 Като всички нарциси беше абсолютно мил и харизматичен в началото, докато се увлека и влюбя. После започна с намеците, че има и други жени и в момента, в който решавах да сложа край, казваше, че не е вярно и го прави, за да ме дразни и да ревнувам, а после обещаваше, че няма да се случва повече. И така, аз все бях вкопчена в доброто у него, което ме накара да се вюбя, надявах се, че е така, както казва, но не.
 В един прекрасен ден си призна, че прави секс с още една жена, докато е с мен + това без предпазни средства.  Последва бурна реакция от моя страна, а той твърди, че съм ненормална и че това било в реда на нещата - че всички го правели, но той видите ли просто бил искрен с мен и аз трябвало да оценя това, а съм проявявала неразбиране!!!
 Скъсах или си помислих, че скъсвам, но той започна отново да се свързва с мен, промени се, каза, че съжалява, обеща промяна и аз като напълно малоумна, преглътнах и реших, че можем да забравим, в името на доброто, което ни свърза и да гледаме напред. И така, последва кратък период с нормални и любящи отношения, след което той отново започна да говори за другите жени, да ме унижава и обижда, да ме тормози емоционално.

 Питах го не смята ли, че това, което прави е лошо, не усеща ли какво ми причинява, да проявява минимално съчувствие или нещо подобно. И отговора беше не, не е лошо, това са нещата от живота, слез на земята, ти си ненормалната.

 Това вече напълно ме отврати и отвори очите и пожелах да приключа всички контакти с него. Сега очаквам обаче отново да се свързва с мен по всички възможни начини и знам, че много трудно ще устоя да не му отговоря, дори и само, за да му кажа още веднъж какво грозно самозабравило се петно е. За това се нуждая от помощ и подкрепа или може би дори само споделяне.

 Кажете според вас, това обикновен нарцис ли е или е психопат? Сред хората е възпитан, харизматичен, много надежден и е невъзможно е да се допусне, че има и друго лице. Защо се нуждае да причинява толкова болка у мен? Какъв е този тип хора? Аз не съм срещала такива никога, а пък е съм и вече първа младост.

Мило момиче, поздравявам те за куража и решението да се откъснеш от това нищо. Дистанцирането и оставането насаме със себе си ще ти покаже, че всъщност той не ти предлага   любов и няма какво да губиш от скъсването на всякакъв контакт с него. Четенето на литература, а и тази тема, биха ти помогнали да си обясниш поведението на тези кухи отвътре същества. Ще видиш и как бавно се е опитвал да те обезличи. Не се страхувай да загубиш някого, на когото не му пука за теб.

Може да е просто задник, див балкански субект. Има прослойки, при които нещата стоят така традиционно.
Но честно казано, да не ти пука какво му е точно. Късай всички контакти и не поглеждай назад. Нито сте женени, нито имате деца, можеш спокойно да не го видиш повече никога.

Благодаря ви за бързите включвания, момичета! Имах чувството, че ще се пръсна. Не споделям с никого за това, защото усещам, че не мога. А и кой би ми повярвал, той не е такъв в живота, мъж мечта е, перфектно си играе ролята.

 Мисля си дали това не е начинът да имаш контрол над някого, като манипулираш и си играеш с емоциите му?
Осъзнавам много добре, че това е нездравословна и токсична връзка, но все си задавам въпроси над това и разсъждавам. Не знам защо, може би искам да знам що за хора са това, кое ги кара да са толкова зли и безчувствени...Кое ги кара да се връщат отново и да играят същата игра? Това е основната заблуда за жервтите, според мен, че си мислим, че има промяна, след като се връща, че съжалява, че се страхува да не те загуби. Но разумът ми казва, че не е така.

 Колкото до пълното прекъсване на контактите, не е възможно, защото движим в една доста специфична работна среда, та дори и да сменяш местоработите, пак ще имаш контакт. Не работим на едно място, да уточня, но в една сфера, където има доста взаимодействия.

Предупреждавам, че ми е трудно да говоря с малко думи по подобни теми.
В резюме искам да кажа - няма смисъл да се опитваш да си обясниш поведението му, не му връщай никаква обратна връзка и въобще не поддържай никакъв контакт с него (или поддържай само професионално минималния, без капка лично отношение), концентрирай се в това да се събереш и да продължиш напред.
И успех.

Сега дългата версия.
Темата "защо" е изключително обширна и индивидуална. Има си хора, родени с личностови разстройства, има и такива, израснали в отвратителна среда, а има и комбинация от двете. Също, има манипулиращи несъзнателно (т.е. искрено си вярват) и такива, които го правят съвсем целенасочено. Почти невъзможно е да проследим историята на който и да е човек и да кажем категорично "ето, от това е". Бихме имали някакъв шанс, ако сме му терапевти и той е кооперативен и искрен с нас. Тъй като не сме, всичко остава на ниво спекулации.

НО, в края на краищата, както и да се е формирал, е доказал (при това повече от веднъж), че като партньор е нестабилен, ненадежден и "непоправим". Това няма нищо общо с теб, твоето поведение или шансовете, които му даваш. Съжалявам, че си попаднала на човек, който първо те е омаял, след което тънко е започнал да подкопава самочувствието ти и усещането ти за трезва преценка. Пожелавам ти никога повече да не ти се случва. Но ако все пак в следващи взаимоотношения усетиш, че си станала по-недоверчива/ревнива, изведнъж са се появили много драми или си започнала да се съмняваш кое е редно и какво е нормално, бий една спирачка на емоциите и си отваряй очите хубаво за това кое захранва подобна динамика.

Основната заблуда на "жертвите" действително се проявява чрез голата надежда за промяна, да. Но всъщност по-голямата заблуда е предпоставката, че тези хора имат сходни морални основи, емпатия, способност за рефлексия и че "жертвата" може да "стигне до" и "събуди" някое от тях. Наличността на никое от тези три не е гарантирана, изобщо. Става ми мъчно, когато чуя/прочета как някой да се опитва да прилага собствената си невинна логика върху човек, който не се е замислил да го стъпче. Няма смисъл, тя не важи там, затова не излиза уравнението.

И друго, което не е непременно свързано с патологии - хората са склонни да обещават какво ли не, само и само да задържат дадена връзка. Това рядко е продиктувано от любов, осъзнаване и желание за промяна. Най-често е паника от края. Един шанс е предостатъчен, за да се разбере дали подобни думи имат каквато и да е тежест. А ако слушаме внимателно, дори този шанс може да е излишен. За да се е осъзнал човек и искрено да желае промяна, то трябва:
- да поеме пълна отговорност за действията си (да има смелостта да ги назове и застане зад тях, да няма "то така стана" (самичко ли?));
- да се извини искрено без да се оправдава (като е пълен абсурд да се оправдава с действията на човека, когото е наранил - "ти ме предизвика, иначе съм агънце");
- да начертае конкретни стъпки как да не повтаря грешките;
- да направи първите няколко, преди да обещае каквото и да е (особено ако се касае за несъзнателно поведение, човек не би могъл да бъде сигурен в себе си, къде е тръгнал да обещава);

Последно - за мен не съществуват жени и мъже "мечти". От самата формулировка ми светват две лампи.
От една страна за човек, който силно желае да скрие по-нелицеприятните си черти, каквито абсолютно всички имаме (т.е. доза неискреност/стена/маска/роля от страна на въпросния човек-"мечта").
От друга страна за човек, който е склонен да се захласва по романтичните си проекции върху някого, вместо да се опита да го опознае добре (този, който възприема отсрещния за материализиралата му се "мечта").

Страхотен последен пост! Адмирации!

Анонимна, абсолютно спри да разсъждаваш и да страдаш - защо той е такъв.

Това си е негов "бъг", не твой и той трябва да се справи сам с него.

JoyfulCompany, благодаря за всичко написано, за цялото отделено време!
 Супер полезно ми е.
Аз имам съмнения, че при него има патология някаква. Казвал ми е ,че можел да направи всичко, когато съм се възмущавала, че постъпва зле. Казвал е " ти нямаш идея колко още мога." И смята, че това е в реда на нещата. Че аз съм тази, която е живала под похлупак и си няма представа, че отношенията между хората е нормално да са такива.
Също така смята, че аз съм тази, която трябвало да се бори за него, да го приеме такъв, какъвто е, кръшкач, женкар, лъжец, манипулатор, защото просто си бил такъв... повръща ми се чак.
Интересно е, че казва, че това е нормално, а държи в обществото да се представя със съвършено друго лице, съвсем противоположното.
Благодаря, че отделяте от времето си, момичета. Много са полезни такива разговори. Може и да няма смисъл да го нищя защо е такъв, но ми помага да осъзная защо не трябва да прощавам повече и да не се завръщам никога.

Много отдавна гледах филм за един принц, който пред поданиците на царството беше спокоен, любезен и уравновесен, но далеч от тях, когато си е в царския дворец беше постоянно гневен, недоволен, зъл, агресивен. За да балансират емоциите му, бяха назначили едно момче да служи като отдушник за гнева му. Винаги, когато принцът започваше да се задушава от вътрешните си разрушителни емоции, той биеше момчето - така се успокояваше и се балансираше...
Твоята история ми напомни за този филм. Ролята, в която сама се поставяш е същата като на това момче.

Бившият ми беше такъв. А аз - понеже съм силно емпатична, бях неговото кошче, в което изхвърляше всичко.
Да, ама се усетих навреме и ми се включи здравсловния защитен механизъм.

Понеже съм преживяла това, когато откриха, че бившият ми мъж е нарцис,(чрез сериозен психологически тест) аз започнах да търся информация по темата. За мое учудване, веднага получих отговор за всичките му странности. Просто не съм знаела, че той живее с това състояние.

Двете видеа долу описват абсолютно точно какви са нарцисите, защо така действат и какво им влияе.
Ако се чудите дали вие сте с нарцис, гледайте ги задължително, не се бавете. По-добро обяснение не съм намирала. Моят мъж имаше всичките признаци, родителски фактори и описания на състоянието.

Аз също минах през стадий на вътрешно умиране, точно както професорът обясни във видеото. И съм се опитвала да се нагаждам до безкрай. В крайна се махнах, защото избрах себе си. Във връзката с нарциса - или е той или си ти, компромисен вариант няма. И той ще те принесе в жертва на неговия Бог - неговия фалшив илюзорен безпогрешен АЗ.

Ако имате съмнения, че мъжът ви е нарцис, трябва да се събудите и да се спасите колкото се може по-бързо.

Това е определение за самият нарцис. Задължително да се гледа.
https://www.youtube.com/watch?v=euGhNMifaw8&list=LL&index=2

Това обяснява как той третира жените в живота си.
https://www.youtube.com/watch?v=xMmE2TO4grA&list=LL&index=1