Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Нарцисизъм

  • 28 646
  • 583
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 633
Никой освен теб няма как да ти помогне. Докато не стигнеш до онзи момент на крайно отчаяние и безсилие и си кажеш стоп и край! Направи го още повече, че четеш по темата.
Защо не можеш да се откъснеш ? Какво те спира, какво те връща ? Знаеш началото знаеш средата и края , знаеш какво те очаква, защо не се изолираш от него?

# 31
  • Мнения: 4 075
Ами това ти е работата. Не да дълбаеш в проблема с нарциса.

Ти и той имате една и съща травма на токсично засрамване. Като цяло обществото ни е толкова селско в това отношение, че просто нямам думи. Той е реагирал на това като се е възвеличал, ти като си се смалила. И той страда от това, че не му е давана любов, и ти страдаш от това. Да ходиш да се бориш с него е като да кажеш: "С неговата рана ще прекъсна всякаква връзка." Ама няма да стане, защото неговата рана е и твоя рана.

Психолог който директно си казва мнението е непрофесионален. Ти се запитай защо някой, на който плащаш от твоите пари, за да те подкрепи си позволява да се възмущава и да ти казва мнението си вместо да те подкрепя. Не сте на седянка нали?

# 32
  • Мнения: 25
Психолога, всячаски се опитва да ми помогне, това е почти година, аз да не мога да кажа стоп. На него споделям всичко и е нормално в един момент да му дойде и на него в повече... Нещата са ми ясни в главата, сама не мога да си обясня какво ме спита да кажа край,  на ръба съм...на емоционалния ръб...Имам дете, заради което се държа, силно казано държа...смазана съм хора и не знам какво трябва да се случи, за да продължа...

# 33
  • Мнения: 193
Попринцип нещата, който задържат към нарциса са:
Деца
Финансова зависимост
Страх от самота
Без морална подкрепа от семейство и приятели (или защото нарциса ги е настроил или защото нарциса я е отцепил)
И най-вече живота в България. От личен опит казвам за някой неща. В България насилието в какъвто и да е вид се намира да се опровергае от закона по някакъв начин. За убийства им дава годинка-две. Пък за емоционален тормоз сигурно и шоколад ще подарят.

# 34
  • Мнения: 25
При мен не е нито едно от изброените, нито едно!! Не завися от него финансово, имуществено... имам близки хора, които ме обичат и подкрепят. Сама на себе си не мога да дам обяснение. Сама не мога да си помогна, а знам, че единствения шанс е промяната и осмислянето да дойдат от мен, но не идва, а аз вече...

# 35
  • Мнения: 4 499
Еми честито, израснала си в дисфункционално семейство, душата ти е отровена от най-крехка възраст, травмата, която това ти е нанесло се носи цял живот и няма лесен начин да се спасиш от това, може само донякъде да го омекотиш. Начинът ти си го намерила вече - психотерапия при кадърен психолог, но ще отнеме години. Най-важното е да помниш, че ти нямаш никаква вина, но и в никакъв случай да не причиняващ това на детето си. Защото ако го допуснеш като родител вече ти ставаш виновната за още един опустошен живот като твоя. Нямаш право да го причиняваш на детето си. Точка.

# 36
  • Мнения: 4 075
Психолога, всячаски се опитва да ми помогне,

Хмм. И това не е работа на психолога ти. Нито му е работа да ти помага, нито да му писва, нито да натрапва мнението си. Нито ти е приятел, нито ти е родител.

# 37
  • Мнения: 193
Еми честито, израснала си в дисфункционално семейство, душата ти е отровена от най-крехка възраст, травмата, която това ти е нанесло се носи цял живот и няма лесен начин да се спасиш от това, може само донякъде да го омекотиш. Начинът ти си го намерила вече - психотерапия при кадърен психолог, но ще отнеме години. Най-важното е да помниш, че ти нямаш никаква вина, но и в никакъв случай да не причиняващ това на детето си. Защото ако го допуснеш като родител вече ти ставаш виновната за още един опустошен живот като твоя. Нямаш право да го причиняваш на детето си. Точка.

Е много мило😃спасение има. Не ме притеснявайте така и мен.

# 38
  • Мнения: 25
Момичета, споделям защото съм се отчаяла от себе си. Една от причините, да не бъда с него е, че няма да го причиня на детето ми. Аз не се обичам и не се цяня, но това не означава, че ще пофложа детето си на това. Осъзнавам нещата, но не спирам да се самоизмъчвам, самоизтезавам и самонаранявам. Знам, че решението е в мен, че не може да ми помогнете дори със съвет, защото всичко зависи от мен! Лека вечер.

# 39
  • Мнения: 11 130
Детето от него ли е, не схванах?

Иначе - след спасението си от такъв болрн мозък, верно се рестартирах изцяло. Много съм доволна, но и бях супер предпазлива и взискателна след това.

# 40
  • Мнения: 867
Не "детето заслужава да бъде с баща си и аз няма да съм причината за раздялата помежду им",а "аз няма да позволя детето да израстне в такава среда". Това трябва да те води. Ще боли,ще боли,колко да боли?

# 41
  • Мнения: 193
Детето от него ли е, не схванах?

Иначе - след спасението си от такъв болрн мозък, верно се рестартирах изцяло. Много съм доволна, но и бях супер предпазлива и взискателна след това.

Как решихте, да го напуснете? И след това как се събрахте? Извинявам се, ако питам прекалено лични неща, просто ми е интересно! 🙂

# 42
  • Мнения: 633
Именно заради детето трябва да преключиш всичко. Защото детето ти расте в една токсична среда и ще страда много повече. Да сложиш край с нарцисист е много трудна битка, все едно да се бориш срещу звяр. Направо ще те опустоши, няма да те остави така лесно. Защото ти заявяваш пред света, че той не е перфектния баща и човек, тоест сваляш му величието и той това ще го проеме като смъртна обида.
Ти си съзависима. Чети за това.
Не смееш да го напуснеш, защото тялото и ума ти вече са свикнали на тази емоция, те търсят адреналина и драмата. За тях това се е превърнало в нещо като наркотик.  Съзнанието ти е свикнало да функционира по този начин, да го вкараш в нови честоти то ще преживее сътресение.
Осъзнаването трябва да дойде вътре от теб, да търсиш знание, да се бориш. Изобщо няма да ти е лесно, няма да е и бързо. Трябва да повярваш в себе си в собствената ти стойност, това той да не може да го разклаща. Един вид да си създадеш една малка територия и тя да е твоята крепост, там е непрекосновенно, там си ти твоя аз, твоята истина. От там започваш да се бориш и да завладяваш още територия.
Имаш и дете, цял живот ще си свързана с него. Битката ще е завинаги, или ако си намери нова жерта. Моли се на това - нова жена да влезе в живота му.

# 43
  • Мнения: 11 130
Много просто - включи ми се защитния механизъм.
Получих промяна във виждането си (буквално), в диоптрите.
И си казах, че това е сериозно предупреждение, и че ако не взема мерки, следващия път ще пострадам по-сериозно.
П.С - при предната тежка раздяла, загубих частично слуха си, та започнах да обръщам внимание на сигналите на тялото си..)

И ако опростиш нещата - в крайна сметка, кое ти е по-важно?
Да си здрава или да си в услуга на някой?
Защото всяко подобно вътрешно напрежение, в крайна сметка ще избие в един момент навън, под формата на някой инцидент или заболяване.
Ми не, мерси.
Детото ми дали иска да има болна майка?
Ако съм болна - кой ще се грижи за него?
и тн.

# 44
  • Мнения: 14 646
При мен не е нито едно от изброените, нито едно!! Не завися от него финансово, имуществено... имам близки хора, които ме обичат и подкрепят. Сама на себе си не мога да дам обяснение. Сама не мога да си помогна, а знам, че единствения шанс е промяната и осмислянето да дойдат от мен, но не идва, а аз вече...

А защо ти е да се променяш, замисляш ли се? Интересно, този психолог накъде точно се стреми да те води.

Общи условия

Активация на акаунт