Нарцисизъм

За мен ЛР са разстройства в развитието така или иначе. Да не ме бие Дренка, аз съм социолог. Като изключим психопата, който е изменения в мозъка, останалите просто са плод на средата и са недоразвити в емоционален и етичен план. Манипулацията идва от инфантилността, малките деца само така действат, та тия са просто непорасли, не е нещо друго. Повърхностни емоции, нула съвест и гладно, огромно его. Пак казвам, ако говорим за дете на 2 това си е ок, ако някой на 22, 32, 42 е така вече е проблем, че не се е развил повече. Иначе повечето хора са манипулативни в някаква степен, както нарцистични, егоцентрични, затова е трудно да се види кога някой просто не ни играе по свирката или ние напълно играем по неговата, защото е извън нормата манипулативен и егоцентричен. Капанът е, че ако самите ние сме такива няма да го знаем и ще мислим по линия на проекцията, че другият е нарцисист, ние прекрасни. Затова е хубаво да се гледат фактите. Обикновено добрите хора имат добри постъпки, а лошите напротив. Просто наистина лошите умеят хем да сторят зло, хем да се изкарат жертви. Затова аз имам непоносимост към хора, които са все нещо онеправдани, все не са виновни, все светът е срещу тях. Нека да не са с диагноза, но не понасям.

Е, да де. Зрелите емоционално и интелектуално хора извличат позитиви и от най-“лошите”, умеят с подход и отношение да поддържат баланс. Ще се занимавам аз да чопля нарциси и бордърлайни, че си нямам друга работа.

Дренке, не си права според мен. Разбирам какво искаш да кажеш, но не е ли част от подобна девиация хаосът и оатавянето в небрано лозе. Хората са свикнали да оперират с логика и когато тя напълно отсъства в едно поведение, чисто човешки това тласка към задаване на въпроси и нищене. Което не отменя дефицитите на хората, занимаващи се често с нарцистични личности. Те затова се занимават, щото те самите не са много наред емоционално.

Изобщо не твърдя, че съм права на общо основание. Винаги ме е интересувал приложният характер на всичките тез (иначе празни) приказки. Разберете, че просто се налага (с различни техники, подходи, ако щете и манипулации) да се справяме и излизаме от ситуации.
Не може да риеш на едно място и да се дразниш на хората, че били нарциси и нам какви си.

Казваш, че не го правиш, а постоянно постваш в темата. В анонимен форум  не всички са в зрялата възраст на зрелите хора. Има и неопитни хора, които търсят помощ и обяснение. Защо им се нашльоква канчето? Не разбирам.

Кечър го е написала много правилно. Като не познаваш как такива хора действат, като са те учили първо в себе си да погледнеш и като погледнеш в себе си изпадаш в шок от необяснимостта с какво си заслужил това отношение. Естествената реакция на тоеа е да започнеш да търсиш обяснение какво се случва.

Обяснението не е "човъркане", а наместване на частите на пъзела. Като ти се изясни истинската картинка, идва успокоениет и чак тогава може да се говори за зряла реакция, умност и т.н. До тогава си в ступор.

Да се нашльоква канчето на някой в ступор или на някой, който иска да помогне с информация на някой в ступор ми се струва много неемпатично. Особено ако някой е от помагащите професии.

Наистина ли? Може ли линк да прочета повече по въпроса?

Работя и срещам всякакви норми и патологии, пиша от житейски опит, което вклпчва и личен и професионален. На който му дрънчи на канчета, менчета и пр. се опитвм да обясня, че има нужда да поработи над себе си, вместо да ровичка там, дето смята, че с четене на статийки е на ти с марерията.

Едното не изключва другото

Невена, навсякъде пише само за братоубийствата, например в Уикипедия може да прочетеш за Сюлейман I как убива Баязид. Но в книгите, които съм чела (като Хюрем и други от периода), винаги пише, че се убиват и всички наследници - момчета. Момичетата са пощадени, защото няма да станат султани и не са заплаха за новия такъв.

Разбирам гледната точка на Дренка и в смисъла, който тя има предвид я подкрепям.
Само с четене и писане, или както тя казва - ровичкане в темата, полза няма. Реална работа и реални усилия се изискват и от двете страни, а още повече от тези, които за да оправдаят собствените си поведенчески проблеми, прехвърлят вината и отговорността на другия, внушават си че той е психо, хахо, биполярен, манипулатор, нарцисист и пр. и дълго време отказват да отворят очите си за истината.

И пример даже имам, пред себе си..
"За добро или зло", както казват старите хора, житейските ни пътища с една съфорумка се пресякоха преди време. Познавам я лично и признавам, съм потресена от лъжите, които пише тук за ситуацията, в която се намираше до скоро. И вместо да работи върху себе си, върху поправянето на грешния си начин на мислене, поведение и отношение към други хора и ситуации, тя овърша форума да определя като нарцисист тоя, дето успя да се измъкне от абсурдните й жестоки планове да го подчини като бездушно зомби.
Вместо да погледне реално на себе си и да положи усилия да се промени, тя сипе злобни обвинения точно към потърпевшия от проблемните й агресивни, нарцистични проявления..

Съгласна съм, че четенето и писането за проблемите във връзки с нарцисисти не помага, ако всички усилия за справяне с тях си остават само дотам.

Е, нормално, то и в другата тема за невъзможните има много хора, които се жалват от нарциси, но им личи, че по- скоро те са в тая посока. Ама както и да е.
Аз понякога съжалявам, че се запознах с материята точно защото започва ръчкане и анализиране на хората около теб и по този начин им (при)даваш излишна сила. Имах колега, която определено е с такива наклонности и постоянно ми се въртяха мислите в тази посока, да предвидя следващата стъпка, да ме е страх къде ще ми подлее вода, вместо просто да разсъждавам над ситуациите и проблемите. Отчитам го като проблем.

Но, както вече са посочили, прочетеш ли 2-3 статии (да, и толкова стигат, сори) за проявите, някак всичко си ляга в обясненията и чувстваш огромно облекчение. Не от прехвърляне на вина, защото всяка комуникация е симбиоза, факт. Но от това, че ти става ясно кое защо.
Едно време един приятел постъпи много кофти спрямо мен за сметка на други хора и не можех да проумея как така и защо. Вече бях прекъснала отдавна приятелството с този човек, но после четейки, ми стана ясно и колкото и да е досадно за професионалист/лекар/психиатър, че всики много бързо знаят и дават акъл, всъщност калъпът е... калъп. Имиджа, сервилността пред хора, от които има интерес до степен завъртане на 180 градуса, студена майка и т.н. Може пък и да са просто човешки недъзи, все тая дали е нарцис, бордърлайн или друго, просто класификацията помага да видиш синтезирано как един човек без самочувствие се изражда в противно и вредящо на близките си същество. От там като отправна точка какви са ти слабите места. Да работиш по себе си, не значи да си затваряш очите за ставащото около теб. Точно защото живеем във взаимозависимост като общество, ако щеш. И тъй като не става от днес за утре- информираността помага като видиш нечитаво поведение, което започва да ти влиза под кожата, да си удариш шамар и да си кажеш- абе, я чакай малко, поспри се/ имай едно наум.
И мисля, че на Дренка като психиатър са ѝ пределно ясно тези неща, но за спорта се опитва да натисне на единия полюс.

Абе къде ги намирате тия нарциси ? Аз за целият си живот познавам само един такъв, уви за жалост майка ми. Иначе, толкова хора срещам ежедневно много и различни, работя с хора. За 9 години в предната фирма, 5 години в настоящата не се сещам някой някога да ме е огорчил или да ми е навредил умишлено. Виж, манипулатори бол, но като цяло всеки човек си гони интереса и не можеш да се сърдиш на никого за това. Като цяло мнението ми е, че хората са добри, поне от моят жизнен опит.

Постъпките са добри или лоши.

А аз имам едно наум за хора, които са изпокарани със всичките си близки, с никого не се разбират. Нямам никаква идея какви са, но не са хора, които искам близо до себе си.

Да, защото всички близки са лоши. Цялата рода е една...
Имам познат психиатър. Сега да не скочат другите, но ми е казвал да бягам от перманентно депресирани хора, защото депресията по принцип се лекува.
Толкова от мен за вечно онеправданите, депресирани, отлъчени от семейството и вечно неоценени.