Нарцисизъм

Според вас възможно ли е нарцистична майка да не проявява видимо негативно отношение?
Т.е. да работи цялото семейство и бащата да е все мрънкащият и укоряващият, тя да е винаги мила и добра, а "детето", отдавна пълнолетно, понеже яко слушка и е тотално delusional, да няма никакви забележки към нея.
И така с десетилетия.

Видимо за семейството? Видимо за страничен наблюдател? Ако не показва симптоми на нарцисизъм - поради каква причина имаш съмнения, че е такава?

Естествено. Не всеки нарцистичен е нарцистичен родител и не всеки нарцистичен родител е нарцистичен с околните. Ако жената гледа на детето си като част от нея, тя иска то да е добре и щастливо. Има два вида нарциси в родителството. Първият иска децата му да правят това  което той иска те да правят, макар и да му се казва, че имат право на мнение, личен избор, личен живот. За него всеки може да живее както иска, толерантен е в обществото, но иска неговото дете да живее както той иска то да живее. Вторият вид искат децата им да си намерят път в живота, какъвто искат, стига да не им пречат на социален живот, кариера и да не ги излагат. Има и поведения между тези.

Ако бащата има тежък, нетърпим характер е възможно детето да намира утеха при майка си. Другото е да застава на страната на родителя, когото вижда като по-слаб и в случая това е майката. Третото е да се чувства по-добре така, отколкото ако скъса с тях. Финансово държат ли моркова родителите?

Трудно е да се прецени, особено при пораснало дете, но не е невъзможно.

По принцип, двамата родители би трябвало да са на една вълна за възпитанието на децата, но на практика единият е повече "работещият" родител, т.е., родителят който управлява ежедневните дейности, казва "Хайде стига си чатил на телефона, трябва да учиш".  Ако другият родител е заел пасивна позиция, може да изглежда като мил и добър, а да е просто незаинтересуван, мързелив, а по-рядко и манипулативен ако го прави целенасочено за да изглежда той добрият. Децата не обичат хора които ги "ръчкат" да правят нещо така че няма забележки. Майките рядко са в такава пасивна позиция, обаче. Обикновено е обратното.

А може просто да става дума за различни характери.

Не мисля, че на всеки трябва да му се набива, че има лоша майка и че е заблуден, ако няма лоши отношения с майка си.

Без подробности аз не бих спекулирала.

Ами, мисля си го, защото всички са на пета около нея. Тя гледа себе си само, другите не ги пита как са никога, те нея - постоянно. От нея са изискванията, от другите - изпълнението. Но те са окей с това и тя не прави проблеми. И постоянно завземане на личното пространство и  измисляне на ангажименти и задачки. "Детето" говори какво трябва да изпълни за майка си и ако дори се намекне нещо, че такова вмешателство не е много окей- не, не, тя еди- какво си.

Има и други неща, които не бих искала да пиша, но наистина се зачудих по този казус. Възможно ли е толкова дълго време нарцистичен човек да бъде удовлетворен и реално да не прави проблеми. (За мен тя яко работи бащата и той е гласът на недоволството, вменяването на вина и всичко неприятно, но това си е мое мнение)

Тяхното семейство функционира по този начин от десетилетия и никой не се оплаква. Никой не седи с човек, който само изисква, освен ако:

1. Човекът е зависим финансово, емоционално, социално от постоянно изискващия и си е направил сметката, че живее по-малкото зло, отколкото ако напусне изискващия.

2. Човекът е грижовен и да изпълнява нечии желания и даже прищевки му е приятно.

3. Човекът е пасивен, но се чувства добре когато някой му даде ясни задачи. С човек без изисквания би му било трудно.

А бащата от какво се оплаква, долу горе?

Може в нейното и неговото семейство да са живяли така. В моя род има такива. Като са създали семейство, двамата са възпроизвели модела на семействата, в които са отгледани и които за тях са сигурни, работещи модели.

А страничният наблюдател от какъв зор диагностицира нарциси?

Дренке, дразниш, но си права. Спирам
Не диагностицирам, а по- скоро тези ми съмнения ме накараха да се замисля дали е възможно пък да има "перфектна симбиоза", която да просъществува дълго.

Възможно е. Нарцистичната майка е повърхностна в отношение с децата си. Децата усещат, че не са достатъчно добри за обичта на майка си и се превръщат в изпълняващи изискванията на майка си, за да изпросят малко любов.

Какво ще рече повърхностна в отношение с децата - че не ги обича безусловно и не я е грижа за бъдещето им, но за пред хората играе майка, която си гледа децата ли?

Да. Не ги обича, имитира рядко някаква грижа и се вижда и усеща, че е имитация. Не си гледа децата, а напротив неглижира ги.
Заета е със себе си и само когато се наложи влиза в роля за кратко. Често застава на позиция против интересите на децата си.

Третира ги като предмет. Все едно дали са на пиедестал или са унизени роби, но те не са хора, от тях се изискват формални неща, за награда също се предлагат само такива.

А ако се върнем на недоносените – много е важно да са в контакт с майката, това е факт. Съвременните методи за обгрижване на недоносени са свързани именно с това, но у нас уви, все още е рядкост майката да бъде допускана до истински или изобщо някакъв контакт с недосеното. И все пак, от това, което съм чела, мрачната история не е с недоносените, а с доносените, които имат майка без чувства. Бебетата са само интуиция и усещат, че майката не ги обича. От там идва драмата. Една такава майка ми разказваше как лекарят и казал да не кърми, защото бебето усеща колко и е отвратителен този контакт и е по-добре да му го спести. И много майки не кърмят, тяхна работа и не е по темата, просто примерът беше за отвращението. С него тези майки отглеждат децата си като досадни предмети, които трябва да покриват невъзможните им изисквания. Майката е водач на детето през света на чувствата и емоциите. Без да виня само майките, но при нарцисизма това често е ключът към проблемите в развитието, защото, поне за мен, нарцисизмът е именно проблем в развитието. Вероятно има и други фактори, едва ли само едно нещо може да рани така зловещо детето, че да блокира нормалните си чувства и да го кара на повърхностна имитация на живот, но все пак, това е в основата. Непреодилимо е майката да не те обича. Обичта за бебето и детето е гаранция за оцеляване. Без нея то се учи да оцелява по други начини.

Аз, както и други по някакъв начин привличаме този тип хора. Срещали ли сте статии, как да ги разобличим още в началото, преди да но "омаят"?

Ако първото ти впечатление е: не ми харесва този човек, а после изведнъж този човек започне да е много любезен и да харесва всичко, което и ти, значи има нещо гнило и то не е "закона на привличането".

Ако има една такава каризма, самоувереност, и повърхностни комплименти, това също е знак за внимание.

Ако ни го знаеш, ни го познаваш, а вече иска да ти помага, това е също знак.

Най-добре обаче е са погледнеш в себе си - за какво другите биха могли да ти завидят и да искат да имат или да се възползват. Единици са тези, които се усмихват и са приветливи просто ето така, заради добрата си природа. Правилото е, че ако някой ти се усмихва, нарича те приятел и т.н. то е или защото ти е на пейрола или има какво да се възползва от теб.

А най-сигурният начин да видиш кой какъв е е да гледаш в очите- мига ли, гледа ли те, усмихва ли се и с очите, на къде гледа.

А, за малко да забравя. Познават се и по това, че споделят уж лични неща, ама не се знае дали това са истини или някакви доукрасени неща, които да те предразположат да споделиш свои лични неща и те после да имат амуниции да експлоатират твоя уязвимост.