Нарцисизъм

Аз съм имала няколко нарциса(токсични хора) за партньори и като чета - въобще не отговарям на описанията за бордърлайн

Че то при всяко състояние причините са биохимични. Влюбване, липса на глад след раждане, кърмене, носене на храна за малките са поведения, които се предизвикват от хормони.

Биполярните могат да се излекуват. В групите ми за инсулинова резистентност имаше доста, които бяха махнали лекарства, нямаха епизоди на депресии и превъзбуденост с години. Там четох за високите дози инозитол, но не помня в коя фаза го пиеха.  За ИР се пият 2 до 4 грама дневно, а биполярните имат проблем с усвояване и пият по 20 грама дневно или малко по-малко.

При биполярните винаги има инсулинова резистентност, дори когато нямат наднормено тегло. Оправят си инсулиновата чувствителност, нивата на това, което им липсва, което обикновено е омега 3, вит Д, фолат и куп други и оздравяват. Тези, които имат разни мутации може да пият допълнително някой друг витамин или минерал отвреме навреме, но нищо повече.

Трябва им специалист по ортомолекулярна медицина.

https://www.forbes.com/sites/michaelellsberg/2011/07/18/how-i-ov … rcame-bipolar-ii/

Не знам....биполярното разстройство не е ли предимно психично състояние? За това нещо най-подходящо ми се струва психолог.

Ама то не е казано, че трябва да си, а че само с такъв са в симбиоза – бордърлайна гони и трепери от ужас, че ще го зарежат, нарцисиста консумира този страх.

Иначе с токсични хора много често се събират добри хора, свестни, защото нямат и представа, че има токсични хора. Аз съм имала токсични приятели неведнъж, защото изслушвам, съчувствам, помагам, като млада и се хвърлях да спасявам. То все едно на челото ми е пишело, че съм идеална компания за такива. Но човек се научава с времето да ги отсява. Сега, ако се влюбваш в такива вече не е лошо да се види защо, но аз не вярвам, че е възможно, мисля, че човек просто става жертва на нарцисиста ако е нормален. Всички казват, пише един терапевт, в началото не го харесвах. Защото наистина не са го харесвали, после нарцисиста приема образа на съвършения за жертвата и се започва. Това си е манипулация, не е любов.

Днес съседката ме хвана да се оплаква от съседа. Нарече го нарцис. Хирург е.
Сетих се, че тук в темата някой беше споменал тази зависимост.
Интересно ми, може ли повече информация.

Невена, много интересно. Благодаря, че сподели.

https://www.scielo.br/j/rbp/a/4pR74J7vkqQcQ746366fN9c/?lang=en

Категорично не. При тях има генетичен компонент и биохимични промени. Психиатър за спешна помощ, а след това идеалният е ортомолекулярен, но в Европа няма много добри специалисти. Тъпо е някой да страда и да си губи времето с психолози, когато с няколко хапа, диета и спорт може да има нормален живот.

Виждала съм ОГТТ тестове на биполярни. Те самите си казват, че в моменти на добра инсулинова чувствителност са добре. Е, не е само от инсулина явно. Аз съм имала по-висок от техния без да имам и една стотна от техните симптоми. Имаше биполярни, на които миоинозитол с фолат им помагаше. Те явно са били дефицитни на някакъв вид инозитол, но нямаха поликистоза (жените). Аз имах СПКЯ, а го излекувах без да пия инозитол, защото не го понесох, а той е свързан със СПКЯ. СПКЯ го водят нелечимо, а при мене отдавна няма симптоми, още преди да си оправя ИР, още с първия месец хапове и диета. От 6 години пия само витамин Д, но дори като забравя, ми се появява мазна кожа, безсъние, изпробване на кожа на китки и ръце, но не и СПКЯ и проблеми с цикъл. При други, обаче не е така. Сложно е, но е лечимо. Пуснах линк на история със щастлив край, но има и други.

При БП има излишък на ванадий, ужасна липса на омега 3, разни Б витамини, витамин Ц, чувствителност към ацетилхолин. При ИР има и още други. Заради ИР не понасят изобщо алкохол, въглехидрати, кофеин (пречи на усвояването на инозитол).

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2248201/

Много от тях стават нови хора още като намалят въглехидрати и спрат алкохол.

Наистина ли вярвате, че ако някой стои в кувьоз като новородено, то той развива страх от изостаеяне?

Разбира се, че не. Човешката психика е мистерия и ако някой може да преживее не само ковьоз, но и седмична детска градина, друг не може да понесе отиването на мама до тоалетната. Тъпо е, но така стоят нещата. Иначе като на някой му има нещо се търси причината, което не означава, че тази причина за този човек ще причини същото при всеки друг, дори и при повечето други. Психоанализата не е социология и търси решения за конкретния пациент, а не превенция за света. Извън това е ясно какво трябва и не трябва да правят родителите, но светът ни е несъвършен и все пак повечето хора в него са в норма.

Не, също много се спекулира със семейната среда. Това означава по презумпция да приравним човека на празен шист, върху който родителите си драскат дефицитите.
Има хора с много тежко детство и не са станали токсични. Има хора, които преиначават незаинтересоваността поради динамиката на днешния свят, има и тормозени хора, станали ултра жертви, както и нарциси.
Като цяло светът е шарен.

Ще си задам по правилния начин въпроса. Наистина ли някой вярва, че стоенето в кувьоз може да предизвика у който и да е човек страх от изоставяне?

Искрено се надявам, че не. А у някого може и това да бъде причина, както и излизането на мама от стаята за 1 минута, това не бива да се отхвърля, когато аналитик работи с пациент ако ще му помогне. Без да виним майката, разбира се. Важно е човекът да достигне до онова, което го е бъгнало, чисто лично, без да се приема за фактор по принцип.

Това не съм го срещала в литературата, честно казано, нито майка на порастнало недоносено го е споделяла.

Синът ми е роден недоносен и прекара доста време в кувьоз. Е, стоеше извън кувьоза, вързан за мене, доколкото беше възможно, но за не повече от 12 часа на ден. Над 5 или 6 седмици беше в кувьоз + още 2 в затоплено легло.

Да, преждевременното раждане и престоя в кувьоз определено променят характера към по-притеснителен, по-затворен и са фактори за психични заболявания, но не съм забелязала да водят до страх от изоставяне.

https://www.reuters.com/article/us-health-mental-adults-preemies-idUSKBN16H2M3

Аз мислех, че синът ми седи пред компютъра и не ще да излиза от недоносването, но на родителски срещи доста родители казаха, че децата им живеят по същия начин, та не знам дали разликите в характерите не са поколенчески.

Прегледах знаците на страх от изоставяне:

https://www.mila.bg/article/8654655

В моя син и 200+ недоносени, които познавам няма поне половината от описаното.

Ревност недоносените рядко изпитват, защото са гледани и пазени като очите ни. За тях винаги е купувано по-най, гледаме да не се преуморят и да не се разболеят и ги щадим повече от нормално родените деца и това в абсолютно всяко семейство. Доста недоносени са ми споделяли, че си мечтаят никой да не им виси на главата и се чувстват леко обсебени от родителите си.

Ще ми е интересно да видя проучване, което доказва страха от изоставяне при отглеждани в кувьоз. Дотогава оставам на мнението, че такива деца може да са апатични и/или нежелаещи да поемат риск, притеснителни, но не и страхуващи се от изоставяне.

Не става въпрос за кувиоз, по-скоро е отхвърлянето от майката:
--
Тази теория приема, че когато майка роди дете, което не желае и не обича по някаква причина – това се случва, тя го поставя в двойна връзка. Майката е целият свят за бебето и когато го отхвърля вътрешно, му задава противоречиво послание. Дава му, да речем, да суче, с което, от една страна, го уверява: грижа се за теб, но всъщност с цялото си излъчване му “казва”, че не го желае. Знае се безспорно, че бебето има чувства и усеща много повече неща, отколкото си мислим, то не е обект, има познавателен процес. В случая, за който говорим, формалното послание на майката е, че го обича, истинското – че го отхвърля. Това двойственото отношение, което бебето дешифрира безпогрешно, поражда възможност по-късно като човек да се държи “разцепено”, като шизофрен или като психопат. Дисхармонията е резултат на собственото му усещане и наложената му формална матрица, че светът не е това, което чувства – че е отхвърлено, а това, което майка му казва (че го обича). От аналитична гледна точка това е едно от обясненията. Смята се, че отношението майка – бебе е в основата на разни разстройства и много се работи по тази теория, бащата става фактор на по-късен етап, явява се да формира свърх-Азовата завършеност на личността. Има и други обяснения освен психоаналитичното и психодинамичното тълкуване, но те изглеждат най-обяснителни.

Цялото интервю с д-р Хинков:
https://m.24zdrave.bg/Article/6652506

 Научно е доказано, особено ако няма допир кожа в кожа.

https://www.sciencedaily.com/releases/2020/03/200312101031.htm#: … ction%20issues%2C

 

Не нарциси, а психопати. Това е добро и полезно за обществото поприще са тях.

https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url … 2EoP3vv5UBUbMIRiM

buttercake, това ми напомня за Вилхем Втори. При раждането той е обърнат седалищно и доктора, който го изражда, дърпайки го за ръката, го уврежда. Майка му, принцеса Виктория, го е кърмела, но се срамувала от него, защото е бил инвалид. Времената са били такива, обществото е било военно, той е щял да бъде начело на Германската империя, а едната му ръка е била по-къса от другата. Майка му го е отхвърляла и всички знаем в какво се е превърнал след това, как е въвлякъл Германия в Първата световна война. Та ето нагледен исторически пример в подкрепа на твърденията на д-р Хинков.