Не знам за вас, на мен започна да ми се гади след прочитането на тази статия...буквално...Как е възможно да има такова извратено мислене, по дяволите...
- Публикувана: 30 ноем. 2020, 14:35 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2021, 21:51 ч.
Нарцисизъм
В един момент хората се осъзнават, това е против човешката природа.
Да, няма значение човекът. Доста е тъжно всъщност. Но горното е невъзможно, колкото и голяма жертва да е човек. Няма отношения, в които единият само да получава, без да дава. В един момент хората се осъзнават, това е против човешката природа.
https://chetilishte.com/%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1% … %BC-%D1%82%D0%B5/ Някой да припознава?
Боже! 1към1!
Абсолютно!
А какво би станало, ако му се даде да разбере, че си наясно с това, да му се покаже тази статия, примерно?
Някой казвал ли е на своят нарцисист, че е такъв, че си наясно с всичко? Как е реагирал?
Здравейте, Бившата ми приятелка ме определя като нарцисист и затова се раздели с мен. Правил съм тестове за нарцисизим и излизам като граничен случай. Единственото, което чета от всички постове на тази тема тук е, че максимално бързо трабва да се разделите с човек, който е нарцисист. Аз знам, че имам определено поведение, което е свързано с това, но едновременно не мога да приема, че до края на живота си трябва да живея с тази мисъл, че съм нещо болен. Има ли начин мъж нарцисист да се излекува или да започне да живее малко по/нормален живот. Благодаря!
Междувременно я дай насам бившата си приятелка, да ѝ определим риска да попада все на “нарциси”, щото и това е (гранична) патология.
Междувременно я дай насам бившата си приятелка, да ѝ определим риска да попада все на “нарциси”, щото и това е (гранична) патология.
Междувременно я дай насам бившата си приятелка, да ѝ определим риска да попада все на “нарциси”, щото и това е (гранична) патология.
Междувременно я дай насам бившата си приятелка, да ѝ определим риска да попада все на “нарциси”, щото и това е (гранична) патология.
Не знаех че това е бордърлайнът. Това е страшно тъжно - най-често се корени в ранното детство, когато е имало или майчина или емоционална депривация, ако се е налагало бебето да стои по-дълго време в кувьоз, самичко, и се е чьвствало захвърлено, отхвърлено и не достатъчно добро дори за собствената си майка. Това е нещо като първичната рана - в най-добрите случаи се изразява в страх от изоставяне и прилепчивост към партньора (поне така съм чела в темата на консултациите с психолога) и е наистина много много тъжно. Не мисля, че такива хора някога могат да бъдат щастливи, макар уви, да не е тяхна вината...
Това е още едно доказателство, че преживяванията в най-ранното детство те правят човека, който ще бъдеш като възрастен (за добро или лошо) и това е нещо, което никога не се променя. Ето защо има хора с иначе нелош интелект и потенциал, които постоянно се провалят и са нещастни в личния и всякакъв друг живот; и други, които дори да имат посредствен потенциал, но са уверени, оптимистични, отворени към света и хората, неизмъчвани от комплекси и терзания, които са щастливи и винаги позитивни. Вторите също нямат заслуга за това - заслугата е на родителите и средата им. Затова хората са казали че е нужно цяло село, да се възпита едно дете.
А това за убийствата и самоубийствата също е възможно, но го виждам по-скоро като малко по-екстремен вариант на състоянието.
А това за убийствата и самоубийствата също е възможно, но го виждам по-скоро като малко по-екстремен вариант на състоянието.
