Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

4akura, майка ми беше на тридневни вливки след рак на дебелото черво.
Помислете и попитайте лекарите дали да не сложите порт - това е едно приспособление, което се слага еднократно и всеки път пред него се правят вливките. Спестява усилия да се бодат вените на всяка терапия (на 14 или 21 дни - зависи как е назначена и с какви препарати).
https://darahelp.com/%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82% … 0%BE%D1%80%D1%82/

Как са условията в Русе не мога да кажа.

Да, обмисляме този вариант за порт-а кат, защото вените на татко са тънки.

4akura, не мога да помогна с мнение за онкологията в Русе. За карциноми на дебелото черво, Zigi ще помогне най-добре. Но за порт-а-кат изобщо не се чудете - огромно облекчение е. Колкото по-рано се сложи, толкова повече боцкания ще си спестите. А те никак не са малко в процеса на лечение и следене - контрасти, изследвания, химии и т.н. Портът ще Ви спести главоболия.

Zigi, ако няма да сменяте лъчетерапевта, няма да потрябва дозиметрия. Настоящият си я има. Това, което написах, беше продиктувано от впечатлението, че имаш съмнения спрямо настоящия екип за лъчелечение. При смяна - новите лекари биха си я поискали.

Здравейте на всички, накратко баща ми претърпя операция за отстраняване на бъбрек, хистологията показа плоскоклетъчен карцином. Минаха няколко месеца без подобрение, дори обратно (никакво лечение нямаше назначени), после на ЯМР откриха образувания в черен дроб и лимфни възли, както и нещо на гръбначните прешлени. Последното определиха за най-спешно и в момента минава 25 процедури лъче за прешлени и лимфни възли и после не знам.

Някой минавал досега на имунотерапия? Дадох материал за повторна хистология в Токуда и от PDL анализ излезе експресия 50%, което било чудесен резултат, ще ходя днес с документите на баща ми при проф.Дудов да видя какво ще каже.

Hope4C, след като не може да се облъчва два пъти една и съща лезия, предполагам, че ще минем на химия. Едва ли ще решат химия за вече облъчваната и лъче за новата.
За екипа - от самото начало контактувах с Недев онлайн, но все го нямаше като ходихме на прегледи и терапия, и затова в крайна сметка сме при друг лекар, но той ме увери, че всичко е наред при който и лекар да сме.
Ако ще има пак лъче, ще настоявам за консултация лично с него.

Здравейте,моля за мнение.Къде според вас е по-добре да се направи химиотерапия.Препоръчват ни Токуда,но Стара Загора ни е наблизо и ще бъдем по-спокойни.Става въпрос за баща ми.Диагноза рак на пикочен мехур,там е чист..но се появиха разсейки в лимфни възли 🙁

Аз имам такъв порт. Голямо благо е, точно за хора с тънки вени.
При компютърните томографии го гледат и него, защото може да се получи тромб. На мен ми се получи и после всеки ден трябваше да си бия инжекции за разреждане на кръвта, докато не се разнесе тромбът.
Освен това, трябва да се промива от медицинско лице най-много на три месеца, ако не се ползва за вливания, защото може да се запуши. На мен ми го промива лекар, като ходя на контролните прегледи.

Ето че и нас ни достигна нещастие.
Не знам от къде да започна, може би от там че се отлагаше всичко и вече може би е късно. Баща ми получи образувание на врата, ходи за биопсия и след биопсията цяла седмица е зле, обаждахме се до болницата, лекаря е казал че проблема  почти сигурно е лимфом, също така е казал че е трябвало по-рано да отидат.  като лечение химиотерапия. Днес чакаме епикриза, но каквото и да излезе не знам какво ще правим, цяла нощ не са спали... майка ми се побърка от притеснение, тъй като човека е зле, почти не яде, не ходи, може да става за малко, но дотам - има болка, която почти не се влияе от болкоуспокояващи, тази болка я е имал и преди но не толкова силна колкото е сега... не съм специалист, но според мен не е нормално да е така след биопсия. Някой имал ли е подобно преживяване? какво можем да направим в този случай и изобщо можем ли да помогнем някак?
 Той щом отсега е зле как изобщо ще се с справи с агресивна манипулация, каквато е химиотерапията?

Опитвам да не се депресирам, но е трудно чувствам се безсилна и се опасявам от най-лошото...

Deathcrush, не се отчайвай от сега. За сега нали казваш, че даже нямате окончателна диагноза. Дали боли от биопсия не знам, явно го боли, питайте лекар за друго обезболяващо.
Химиотерапията е отрова, но не е нещо лошо, напротив. Удължава живота, малко ли е. Какво не си готов да платиш, за да си жив.
На вас сега ви се е трупнало това нещо на главата и сте в шок. Човек се научава да живее с него, само дано, дано да му помогне терапията и да си има още дни пред себе си.

Интересува ме следното :прави ли се операция само за премахване на уголемени лимфни възли. Преди седмица на скенер се видяха два уголемени л. възела съответно 25мм и 35 мм в областта на интимната област. След седмица започвам прием на стивагра което при мен се явява 3-та линия лечение. Какви са ми вариантите? Колко време трябва да мине за да се види има ли ефект от това лекарство? И ако не са се смалили могат ли да се премахнат с операция? Ще си задам въпросите на лекуващия ми онколог но дотогава има време и се притеснявам.

Бургас, могат да се махат. След като се махнат минават хистология.
Предполагам става въпрос за ингвиналните лимфни възли.

Здравейте,бях ви питала относно мнение за химио къде е по-добре да се направи,Токуда или Стара Загора.Предвид състоянието на баща ми взехме решение да бъде в Стара Загора.Накратно за диагнозата-Миналата година по това време откриха,че има рак на пикочен мехур,мускулно-инвазивен нискодифернциран.Премахнаха го с тутур в Пловдив д-р Читалов.Назначиха тутур на 3 месеца и при втория се установи рецидив,премахнаха и него.От там нататък е чист.Баща ми отказа химио,не е имало последващо лечение.Октомври месец се появи болка в областна на корема и се започна ходене по мъките.Прегледи от всякакви специалисти и диагноза никаква.Решихме да направим ЯМР февруари тази година.Излезна,че има дискова херния и възпалени ингвинални и абдоминални лимфни възли.От там онколог и пет скенер.Пет скенера показа множество разсейки в ретроперотонеални малко тазови лимфни възли.Консултация от 22.03 с професор Дудов в Токуда,съветва за операция на ретроперотонелни лимфни възли и при невъзможност лъче и химио с  цис/карбоплатин и гемцитабин,както и изследване на pd-l1 за имунотерапия.Утре сме на онко комисия в Стара Загора.Не знам накъде вече..поръчах натанал,имаме имуномодулатор и антиоксидант на др,биомастер.Искам да направим  и майнтрак изследване.Нещо друго пропускам ли?Моля за съвет.Съжалявам,че стана толкова дълго,нямах време да чета правилата.Страшен ад е,много ценно време загубихме...Моля се за всички вас!Бъдете здрави!

Сити клиник ни загубиха дисковете от предходните скенери. Три дни ме лъгаха по телефона, накрая не издържах и отидох на място. Оказа се, че нито са търсили дисковете, нито куриера, за да видят какво е станало с пратката, която май се оказа, че са ми пратили още миналия вторник. В крайна сметка, след час и половина висене в коридора, ми ги презаписаха от тяхната система и обвиниха куриерите, които били загубили, както разчитането и новия диск, така и старите. Доцент Бочев ме компенсира с лична среща и консултация, отвори всички дискове пред мен и ми разясни всичко подробно. Рецидив е, лъчето не е подействало както сме очаквали. Не било драматично, бавен ход на болестта, добри прогнози при системно лечение, т.е. химия. 
После реших, че така и така съм там, да взема да отида за дозиметрията, както ме посъветва Hope4C. На рецепцията на лъчетерапията ме гледаха все едно поисках зъб от щъркел. Обясних какво е това и ми казаха да изчакам да дойде лекарят, който е участвал в лъчето, защото лекуващата я няма. Още 20 минути. Дори не искам да описвам на какви разговори станах свидетел между трите служителки на рецепция, които се водеха пред чакащите за лечение. Дойде лекарката, която ми каза, че всъщност тия от рецепция трябвало да питат завеждащия. Вече се вбесих и я попитах затова ли чаках 20 минути, особено след като от самото начало поисках да ми кажат какъв е реда, бях готова да подам молба и тн. Колежката не била запозната. Ама много незапознати ми дойдоха в две различни клиники в рамките на два часа. В крайна сметка с малко нахалство (каквото по принцип не притежавам и не проявявам), се озовах при завеждащия Недев. Разгледа всичко отново и каза, че наистина е рецидив на старото +ново. Според него облъчването е попаднало в целта, но просто не е било ефективно за този вид рак, който по-трудно се поддавал на лъче. Препоръча да направим консултация с Минчев от Токуда за операция, тъй като сега активните лезии са разположени близо една до друга и са в горната част на дроба. Тази до аортата е унищожена. Изготвянето на дозиметрия било сложно, така че ще отнемело време и имало смисъл да я взимам само, ако ще се прави лъчетерапия другаде. Така че не я взех.
Оплаках се 😊

На рецепция на лъчелечние не знаят какво е дозиметрия?! Тези служителки какво правят там? Иначе да - ако ще продължите там, няма смисъл. Минчев е страхотен хирург. Много се радвам, че операция е възможен вариант. Това е стандартна практика при малък брой метастази, които са локализирани на едно място. Вероятно ще направи лобектомия.

Стискам всички палци, Зиги! Ако има един човек, който може да се справи с тази болест, това е майка ти с такъв човек като теб до себе си.

Зиги, твоето съобщение от онзи ден много чувствително ме засегна, темата (защо ракът се връща или не се връща, защо изобщо започва) ми е много важна.
Направих вече консултация с психотерапевт (споменавала съм за нея) и тя ми каза следното:
Да, стресът намалява имунната защита на организма, а ракът има връзка с имунната защита. Но няма доказана пряка връзка между емоционално състояние, страхове, стрес и възникване на рак или рецидив на рак. Това е един от множество фактори, а науката за сега не е доказала каква е ролята на различните фактори. Ето други: качество на въздуха, качество на храна, качество на вода, наличие на замърсители, начин на живот с всичките му елементи, наследственост, наличие на определени гени или дефекти на определени гени, динамика на отношения и какво ли не. В живота нещата просто се случват, има и множество неизвестни и неизследвани фактори.

Според нея, това, че човек се ядосва, е начин да преработи събитията и по принцип е полезно. Ако човек изразява чувствата си, това също е полезно. Ако някой се ядосва прекалено много, това може да значи, че не преработва добре събитията и отношенията и върху това би трябвало да се работи.
Но не би било правилно да се държи човека отговорен за чувствата и страховете му, защото много други хора изпитват негативни емоции и страхове, без да се разбоолеят. А има и хора, които се разболяват, без да имат негативна нагласа или страхове. Ако човек се старае да подтиска чувствата или гнева си, само ще си навреди, защото подтиснатия гняв ще намери друг начин да заяви за себе си.
Освен това, има и маса автоимунни заболявания и може ли всички тези хора да бъдат държани лично отговорни, че са например алергични? Даже ако им се вменява вина, това няма да помогне по никакъв начин, но ще навреди сериозно.
Да напиша и обобщаващия извод: Важно е след конфликти, разправии, ядове дали човек преработва така случващото се, че да се увеличи вътрешното му благосъстояние. Само това е важно и ако не, трябва по това да се работи. Но само от гледна точка на вътрешното благосъстояние, не във връзка с общата картина на здраве и болест.

Горе-долу това, само че с повече термини и по-добре изразено.
Направила съм още едно запитване и след като получа отговор, ще пиша пак. Така че продължението следва.