Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Щом ме расте, няма повод за притеснение според мен. Ще го следите.

Зиги, него до сега не го е имало.
Не знам дали расте или не, това е за първи път.
Допускам, че е от ковид, но ме е страх да не е метастаза, или първичен рак?

Пише 'персиститащ' - от там си вадя извод, че го е имало. Дайте двата последни диска са ново разчитане и сравнение.

Ние дискове изобщо нямаме.
Имаме само хартиен носител на епикризата.
Ще изровим предишните, но ако е имало нещо на бял дроб, то да не сме го пропуснали със сигурност.
Сега в Сити просто е....чакаме две седмици, досега такова нещо не се е случвало.

Персистиращ не е ли присъщващ? Демек, че сега пресъства, не, че го е имало и преди?

Продължителен, постоянен, неотшумяващ.
https://www.doctoronline.bg/diagnostics/7170/persistirasht

Затова си мисля, че го има отпреди, а не са го описали. Сега някой е гледал двата диска и е бил по-прецизен.
На мен ми обясниха, че всички дискове се качват в системата им, така че е съвсем възможно да е станало така.
Същото го пише и за надбъбреците.

Перистиращ е постоянен, поне така прочетох в нета, аз досега не съм се сблъсквала с тази терминология, затова се обърнах към Зиги и Хоуп, защото знам, че са специалисти що се отнася за белия дроб.
Ако е постоянен, следва да го е имало и преди, аз така разсъждавам.
А мисля, че не е. Ще търсим предишната епикриза, дискове както казах никога не сме имали и не са ни давали.
Но искам да знам дали трябва да се захващам аз, защото ММ хем се е притеснил, хем и преди съм писала - той не може да се разправя, а с Великова явно така трябва. Пълна незаинтересованост, отдавна трябваше да идем при Дудов, ама нали маркера беше ок, всичко останало също, и сега се изяждам дали не изпуснахме нещо.
Сега и за маркера се замислям, той при стрес се влияе, при тях винаги е по-висок, вече писах, но от под 0,006 да стане 0,021 за месец....
Зиги, аденомите на надбъбреците ги знаем, аз затова не ги коментирам.
Те са още от самото начало и се описват във всяка епикриза, и са без динамика.
Но това в дроба е за първи път.

Мери, не бих се притеснявал.

Ателактаза значи част от белия дроб лишена от въздух. Делят се на обструктивни, компресивни и т.н. В случая най-вероятно става въпрос за обструктивна ателктаза. Тя може да се появи както от нещо лошо, така и от нещо по-безобидно, включително бронхиална астма и инфекция. Представи си го така - не успява да отхрачи някакъв секрет, който запушва (обструктира) малка част от белия дроб (в случая 5мм). Предвид че е бил с ковид - не бих се шашкал.

Персистира значи “продължава да съществува/да се визуализира”. Дали не са го описали преди или сега са сбъркали глагола не знам, но по-вероятно първото. Трябва да се сравни с миналия скенер, за да стане напълно ясно.

И нещо друго - мъжът ти е с много нисък Глийсън и в ремисия от много време. Не е изключено рак на простата да метастазира в БД, но далеч по-логично би било първо да се появи в кости или лимфен възел. Предвид че всичко друго е статично и толкова години е здрав, просто не ми изглежда никак логично този нодул да е проблем.

Да не говорим, че и описанието - неспецифичен - също е добро. При съмнения за метастаза пише (от скорошен личен опит) - мекотъканна формация, неравни очертания, неотдиференцирана, суспектна за метастаза и тем подобни.

В крайна сметка, ако много Ви притеснява, имате 3 варианта:
1) Да се биопсира след време, ако расте (ама надали ще расте);
2) Да го проследите след 6 месеца, например, с КТ и да го сравнят;
3) Да стане поне 7-8мм (ако расте) и да се направи ПЕТ (не знам обаче с FDG-18 или Ga-68);

Като цяло - нодули в бял дроб няма само човек, който не се е сканирал. Просто повечето са безобидни.

Благодаря за пояснението за персистиращ. Може и смешно да звущи на някои, но за 1ви път се сблъсквам с тази дума и ми приличаше на присъстващ.

Хоуп, не знам дали съм ти го казвала, мисля че съм, но пак да кажа - ти си страхотен, не защото ме успокояваш - аз няма да го оставя така, а просто защото знаеш как и какво да кажеш, и да го кажеш така, че да го разбера. Наистина го мисля, знаеш, от дълго време се четем и пишем в едни и същи теми.
Винаги съм се доверявала на твоята преценка, благодаря ти, че те има човече!
Благодаря ти за обяснението, наистина!
На Зиги също.
Но аз ще потърся Великова в понеделник, и няма да спра да я търся и досаждам докато не получа обяснение за това изречение.
Да не говорим за това, че не са ни дали диск никога.
Да не говорим за това, че ММ ѝ звъни многократно и тя вдигне телефона, остави го отворен и се чува как си говори с друг пациент и го консултира за вливания.
Да не говорим за това, че е системно, нито има как да се уговориш лично да идеш за резултати - дават ги лично, а същевременно тя перманентно е заета. Съпругът ми има съученик, който е охрана на Сити, благодарение на това резултатите се взеха не от някой от нас, а от него и после синът ни ги е взел и ни ги снима. Много съм ѝ набрала, много съм писала, ама нали всичко беше наред и го бях оставила на заден план.
Сега обаче пак подпалих.

Мери, сипете си по една чашка и си кажете НаЗдраве!
Не ги мисли Сити сега. Все повече оплаквания има от тях - явно са претоварени.
Аз не помня дали писах, но напоследък общувах с лекари и друг медицински персонал от 4 държавни болници. Впечатлена съм от мило и човешко отношение. Завеждащата на Хистологията в Пирогов ми даде телефона си и каза да й звъня по всяко време. Мобилен телефон на лекар в частна болница не съм получавала...

Мери, няма за какво! Знаеш, че тази тема я приемам особено лично и, ако мога да помогна с нещо - винаги бих писал. Просто никога няма да забравя началото на сагата при нас - плашещи диагнози, объркващи мнения/думи/изречения. С информацията тук може да спестим поне тези притеснения на близки и болни.

Помисли дали изобщо да се занимаваш с въпросната онколожка. Според мен само ще си късаш нервите. В Сити работи един от най-добрите лекари по образна диагностика - доц. Весела Стойнева. Предвид че всички скенери са в системата, може да запишеш час при нея - да погледне сегашния и миналия, и да ти каже има ли нещо притеснително. Може да я питаш и след колко време да направите контрола (ако изобщо се налага, защото този нодул може да си е бил там отпреди болестта дори).

Принципно, онкологът трябва да комуникира резултатите от изследванията...ама какво трябва и как е са различни неща. Като тази е заета и неоткриваема, вариантът да говорите с образна диагностика директно стои на масата. И може да спести много нерви.

FDG-18 май не е удачен за рак на простата. Няма да светне с него ,даже и да е метастаза от там(което силно ме съмнява),освен ако е с много висок Глиисън (а той не е бил).

Здравейте и мойте най-искрени съболезнования на всички изгубили близки в борбата в коварната битка с рака!
А на всички борещи се с него искам да кажа: “Бъдете! Бъдете борбени,силни и вярващи!Бъдете…!

Аз загубих битката си срещу това чудовище,на 14.05.т.г.-изгубих най-скъпият ми човек МАМА…
Историята и битката ни започна в началото на 2018г.-карценом на дебело черво-огромен,последва операция-успешна,отстраниха всичко до здраво,нямаше и заразени лимфни възли.
Онкокомислията все пак реши,ХТ 12 вливки през 21 ден.
Операцията извърши проф.Антонии Филипов,онколог  ни беше д-р Божил Робев и двамата от “Св.Иван Рилски”,и двамата са наистина професионалисти и преди всичко хора!
И така да продължа по същество,някъде към 8-мата ХТ,майка ми получи белодробна емболия,наложи се за извесно време да спрем терапията.Когато нещата се нормализираха продължихме.
След вливанията,започнаха да я следят първо през 3,после след 6,накрая пре 9 месеца,скенер и туморни маркери.
Всичко беше ок,до декември 2019,тогава на скенера нямаше нищо притеснително,но ТМ бяха завишени,затова онколога ни изпрати на ПЕТскенер.
Януари 2021 направихме и него,на него се видя нещо на матката.
Онколога ни изпрати на онкогениколог,за преглед и изследвания.Тогава се доверихме на “д-р” от нашия район(Благоевград) Александрова от онкологията в Благоевград(не случайно д-р е в кавички),тази същата направи абразио и ни убеди,че всичко е ок и,че има обикновена миома.
И така ние заживяхме спокойни и щастливи…
Октомври 2021,пак бяхме на контролен преглед при онколога,туморните маркери беха ок,тогава и направиха само ехограф на който се видя пак въпросната “миома”.
И така до март 2021когато мама прокървя,потърсих въпросната докторка за коята направи абразиото,но тям милата много заета ни каза да идем след Х дни.
Тогава разбира се намерих друг доктор,прие ни още същия ден и там на прегледа ужаса се завърна-огромен тумор в коремна кухина…
Хайде пак на ново,първо направихме колоно и гастроскопия,там беше ок положението,проф.Филипов ни насочи веднага да търсим гениколог за операция.
Онколога веднага ни свърза с проф.Джунков(дано не бъркам името му)завеждащ геникология в Пирогов,още същият ден човека ни прие,но просто не бяхме за него…
Насочи ни към Онкодистансера при 5-та градска,при д-р Сарандев,веднага открихме и него и направихме преглед,той обаче каза,операция няма как да се направи(това ми го беше казал и онколога,но все пак се надявах)първо защото тумора е огромен,второ заради емболията.
Обаче излезе още едни проблем тумора беше притиснал пикучния мехур и ни изпратиха първо да поставим стендове и след това да се върнем за биопсия.
Така пак стигнахме в Пирогов в урология,стендове така и не успяха да сложат-каналите бяха непроходими,на единяия бъбрек успяха да сложат нефростома.И това мина.
Майка ми обаче,не зная защо нещо изобщо не хареса др Сарандев(аз не съм с лоши впечатления от него,обърна ни внимание човека) и не пожела да се върнем при него за биопсия.Някой и беше казал за проф.Ковачев от ВМА,хайде и там отидохме,той само по епикризите каза 1-2 човека в България биха оперирали това,аз мога ама отделението ми е Ковид в момента и ни отпрати…
И така стигмахме до Дървеница,при проф.Галина Чакалова,там диагнозата още на прегледа беше гниещ тумор!
Ужас,ужас,ужас….
Взе биопсия,съдейства ни биопсията да е готова до 6-7 дни,че време нямахме.
На 10.05.21г ни беше онкокомисията,решвние 5 лъчетерапии(кръвоспиращи) и след това ХТ,обаче лъчетерапевтката само като видя скенера и каза абсурд да се прави лъче,опасност от живото застръшаващ кравоизлив.Хайде направо консултация с онколог за ХТ,назначиха ни такава за 17.05. Обаче на 12.05 мама се влиши ужасно,спря да уринира,повръщаше всичко,вода,сок ,дори лексрствата не успяваше да си изпие,а още на предния ден спря да се храниедин от пътите повърна нещо черно.
Звъннах на онколога и той ми каза на другия ден сутринта да я закарам за прием,докато стигнем до там,тя вече не можеше и да се движи сама,краката не я държаха.
Ужаса който изживях там,при настаняването й,изследванията и обиколките по кабинетите няма да ви го описвам.
Изследванията там показаха креатинин 600,бъбреците вече отказваха,освен нефростомата и поставиха катетър,включиха и системи,но така и не успя да се изпикае,а в това беше надеждата…
Аз нямаше как да остана като придружител,защото съм с бебе,затова при нея остана леля ми(нейната сестра),когато си тръгнах привечер от болницата,погледа на мама вече беше замъглех,а очите сивкави,просто си знаех че това е последния път в които я виждам жива.
И въпреки това,не успях да се сбогувам с нея,надявах се можеби тайно на чудо.
И така,вечерта мина много тежко,тотален отказ от нейна страна за съдействие с лвчението(махала е абоката,кислородната маска) леля и лекарите са се борили с нея.
Аз стоях в къщи постояно на телефона във връзка с леля,но към 1 часа някъде съм заспала вече капнала от умора),като плана ми беше в 4:00 да стана и да тръгна за София,да съм раното там за визитация и среща с лекарите.
В 3:30 бебето ми се събуди с нейстов плач,станах направих мляко като мислех че е гладен,когато се върнах с млякото,той започна да пищи и да ме рита…беше наистина страно,държеше се много страно. Както и да е успокойх го и към 4:00 звъннах на леля исках да уя как са….
Още преди да вдигне знаех какво ще ми кажа,когато вдигна и каза името ми,аз веднага попитах някък първосигнално “свърши ли се” и отговора беше да.
Това за бебето ви го писах,понеже той се беше събудил точно в часа на смъртта й и се държеше така страно…
Извинявам се за дългия пост!
Излях от части душата си,имах нужда от това,защото вече 36 дни не зная къде съм,загубила съм около 5 кг от теглото си в момента тежа 48 кг. имам чувството че нещо ме е стиснало за гърлото и немога да преглъщам…
Утре е Черешова задушница,прекланям се пред всички отишли на ония свят!Да бъде светъл пътят ви,мили хора!
А на борещите се пак казвам: БЪДЕТЕ!
Търсете,правете и никога не се доверявайте само на едно мнение!

Ина, съжалявам за случилото се и те прегръщам ,наистина ме трогна и аз съм с дете малко,но вече на 6 и милия се го усещам ,че се усеща какво става,аз тук бе съм писала ,само в темата за белия дроб,мама за сега слава богу е още на работа ,но децата наистина са много интуитивни и всичко е възможно 💖