"Искам бебе" ни събра и вече гушкаме своята мечта- Тема 1

Лейдис❤️
Хормоните яко бушуват, бебетата са ни различни, едни реват, други само спят...Моето е повече от първите 😁

Като вляза във форума, първо преглеждам тази тема и ми става тъпо, че така си пишете.

Аз няма как да не се оплача. Не, защото бебка ме изтощава, а защото я усещам, че не е щастлива. През повечето време е начумерена и ми създава впечатление, че не ме обича. Това ме кара да изтрещявам и да търся грешки в начина ми на отглеждане. Съвсем съм наясно, че не всички бебета само се смеят, че си има и такива като моите, ама си боли.
Едва я свикнах да лежи в тая проклета количка. Цяло предизвикателство беше да излезем и в повечето пъти се отказвах. Свикна, де, с много зор.

Пускахме 3 стерилни урини в 3 различни лаборатории. Резултатите и в трите бяха различни. Само в Токуда излезе чиста. Най-много вярвам на чистата, обаче продължава да ме гложди. Както и да е, и това ще го разнищя.

ММ, колкото и да работи, аз просто не успявам с тоя нейния рев нощем, та се включва и той. Тя като се събуди, шишето трябва да е веднага готово, а това е невъзможно. Та, единият я вдига да я укротява, другия прави млякото. Знам, че на ММ му е много трудно, затова се опитвам като си е вкъщи и малката си е ок, да не го занимавам, та да почива. Друг път пък аз дремвам, той я гледа. Ама тя ревне ли, аз съм станала....та така.

За захранването - иска ми се да изчакам максимално дълго, но всичко зависи от това какви нужди ще има детето. Ако продължава да не наддава добре и започне ли да пада хемоглобина, ще я захраня и аз на 4 коригирани, иначе исках поне на 5. Сокове не давам и няма да давам. Кисело мляко също. Прясно краве, също, защото има АМ. Към годинка може да й въведа краве сирене за начало, не по-рано (зависи и какво ще каже педиатърката и от какво ще има нужда детето). Това са мои наблюдения, които мисля да следвам. Кое е правилно, не знам.

Глава ме боли цял ден и нищо не ми помага. Това ми пречи да се радвам на детето. Криво ми е. Имам заредени една камара книги, а толкова искам да ги прочета. Успявам да си открадна половин час вечер за книга, повече време няма, че домакинските задължения чакат, иначе се трупат.

Оплаках се. Чери 🤗😍❤️ Не се оплаквам точно, споделям.

Момичета, наясно съм, че не всичко е цветя и рози. Има си ги и притесненията, и нервите, и изтощението. Като прибавим хормоните, бременни, следродилни и т.н. понякога положението излиза от контрол Явно моето чаве е било някакъв изключителен случай на спокойно бебе! Де да знам!
И сега ми е малко тъпо, че така реагирах! 🤗 Просто, като искаме съвет, нека четем всички мнения и опит, за да можем да вземем най-правилното и информирано решение. Защото всеки един отделя от времето си, не за друго, а за да помогне на този, който пита и е малко обидно да го обвиняват в преувеличаване, преиначаване и дори да не дочитат написанато. Все пак и моето време е ценно. Няма пред кого да се доказвам тук, просто имам опит - споделям го. Няма как да съжалявам, че се е случило да ми е по-лесно. Не се правя на най-добрата майка на света, защото не съм!

Борн, разбира се, че твоето бебе е щастливо и те обича - има всичко, от което се нуждае ♥️

Ами то за да съм си позволила да съм груба, явно е имало причина. Чери, върни се и прочети моето питане и твоят отговор - е не звучиш ли надменно? Видя ли аз какво питам точно, ти какво написа в отговор, и смяташ ли всъщност, че питането беше насочено към теб, че пак да се правиш на компетентна?

Малко повече съпричастност и уважение към другия не са излишни, защото както Борн-чето каза, наистина хормоните бушуват, и да - всяка майка се надява, че прави най-доброто за своето дете, и съотвено има своите съмнения, ако нещо не й се струва окей. И ако е реалист де, а не от тези, дето светът им е цветя и еднорози.

Понякога имам нужда да си споделя, но щом се приема за оплакване, наистина по-добре да се дистанцирам.  Грехота е да изглежда сякаш ми е трудно или че не оценявам какъв шанс съм имала.

Още преди се върнах няколко пъти и прочетох точно как и какво си попитала.
Сметнах, че има какво да кажа, казах го, пък ти както искаш го приемай. Имам чувството, че си прекалено взискателна към себе си, обвиняваш се сама за разни неща, а после търсиш несъществуващи обвинения в думите на другите... Съжалявам, ако съм била причина да се почувстваш зле - не е било умишлено. Опитах се да смекча нещата, но явно не се разбра правилно. Уважението и съпричасността трябва да бъдат взаимни.
Спирам до тук. Моля те, не се дистанцирай - винаги съм те харесвала, бях свидетел и на болката ти, и на радостта от положителния ти тест, и на тревогите през бремеността ти, и на радостта от раждането.
Аз ще се изнеса от тази тема, защото така или иначе не ми е мястото тук! 🤗

Е това вече е друго нещо;*

Да, абсолютно правилно ме описа:D

Наистина ми се стори надменно, ама сега, след като хапнах и пих едно вино, вече не ми се струва чак па така сериозна работата и даже ми стана тъпо, че така се нахвърлих. Сори.

Даже като се замисля миналата година по това време си мечтаех да мога един ден да мрънкам как бебето ми реве. Е сбъдна се:D Тая вечер пак рева, първо от инат, после че го целувах твърде бурно по бузите. Той не обича. Темерутче е малко.

Лека вечер от мен и извинявайте, че наруших добрия тон.

Здравейте момичета♥️Запис и от мен🙂
Имам си един малък мъж  Ивайло, който скоро ще бъде рожденник. Радвам се, че виждам много познати момичета♥️♥️♥️

Момичета, няколко дни не съм влизала и доста теми ми се насъбраха за четене. Днес няколко пъти се опитах да вляза, ама все чета нещо и до тук не стигнах...

Блекче, 💞 понякога се налага да вземем решения, които са много трудни за вземане. Наистина много сила се иска. Така е трябвало да стане. Гушкам те 💞

За захранването не мога да се включа, защото нищо не съм чела. Няколко схеми гледах и не смятам много-много да чета, че ще ми стане мазало.. Имам близки, те ще помагат с информация. А и тук много полезни неща споделяте и просто май-май няма да се вглъбявам в четене. Мисля да захранвам от март месец, но ще видим какво ще покаже бебчо, та дано няколко момичета да вървим в захранването заедно. 😊

Аз имам спокойно дете, ама не знам какво правя - за нищо не ми остава време. Пазарувам онлайн дрехи, козметика, АМ и неща за бебето, т.е. няма излизания такива до магазини, освен веднъж седмично в Лидл. Излизам с бебето на разходка всеки ден, за да спи следобедния дълъг сън навън. Не готвя аз, чистя от време на време и не знам какво толкова правя..ама няколко дни не намерих време да си изпиля ноктите. С бебето съм постоянно. Книга не съм чела откакто бях в 4 месец.. И все нещо изскача. Досега примерно подреждах неговия скрин с дрехи, защото има пак такива, които са му малки вече и извадих други от чувалите, които да пера и да подреждам.

Аз всъщност влязох да се похваля, че имам като вашия робот от понеделник и съм адски доволна! А то станаааа ферман 😁 Благодаря, че споделихте за този робот, Тикълс и Сънче 😘

П.с. Ивг, сега виждам поста ти. Добре дошла! И нашият юнак е Ивайло 💙

Чери, спокойно. Не мисля,че някой е казал с лоша умисъл. Има бебета и бебета. Племенницата ми беше англече. Не знам разбраха ли,че имат бебе? Но моя звяр си е друга вселена. До третия месец не затвори уста. Колики, ужас. До нас друго майче, разлика от един ден с моята. Майка и у тях, бабата в съседния вход. Свалят и количката с бебето, бабата търкаля, жената шапка на тояга, майката на майката чисти готви ,пере.... Не книга,ами цяла библиотека сигурно имаше време да изчете. Различни са бебетата. Аз ти вярвам.
Колкото до тона със захранването и на мен ми се стори малко по-рязък и настоятелен. Не е грешка да захраниш рано. Личен избор е. Вярвам,че и нашите майки едно време са ни захранили уж по най-добрата за времето си схема. Не се знае кога ще отхвърлят и тази схема. Факт е ,че има големи разлики дори между племенницата ми и детето ми. Разликата е 6 години. Както ние обвиняваме нашите майки, че сме постъпили неправилно, така вярвам,че и нас някой ден може да ни обвиняват и хич няма да ни питат колко сме чели.


Колкото до киселото мляко не ставаше въпрос да се замести хранене,а да се добавя към различни неща. Аз добавям към закуската.
От млечните продукти започнах с масло. Педиатърката каза да добавям към пюретата. Наистина стават по-хубави. После сирене. И в пюрета съм слагала, и в попара. Последно включих киселото мляко, като елемент от закуската (кисело мляко с бисквити),като не давам всеки ден. Доколкото разбрах въпроса беше кога е включено,а не какъв е интензитета на даване. Когато и е време за АМ си пие АМ. Поради усложнения имах забрана за кърмене 2 седмици след раждането и намаля драстично и не успях да я възстановя. В последно време забелязвам,че не иска АМ. Винаги и остава, плюе ,не иска. Надявам се до годинката поне да си пие АМ, но моите предположения, може да не съвпаднат с моите желания.

Да се похваля. Бяхме на консултация за един месец +500гр и +3см. Расте си детето. Пращат ни профилактично накардиолог. Имало лек шум ,но било нормално на тази възраст и не се считало за нарушение. Свързвало се с растежа. Много педиатри пренебрегвали това, защото се считало за норма, но тя си изпращала всички бебенца на консултация. Безплатни били и без ограничения направленията, така че предпочитала да го даде за проверка. И така в понеделник сме на кардиолог. Ако успеем понеделник ще я запишем и на кухня.

Всяко бебе е индивидуалност. Това че е бебе не значи че трябва да реве и да мрънка постоянно. Има хора които така възприемат бебетата. Ами моето не е такова. Не искам да се хваля, но имам прекрасно бебче. Изключително спокойно и усмихнато. И по никакъв начин не преувеличавам. Давам ви пример вчера прекарахме 1 час в магазин за обувки, тя си стоя кротко в количката и се разглежда. Нито веднъж дори не изхленчи. За нея е важно да е наспана, да е нахранена и да е чиста. От моя личен опит бих казала, че най - важно е да се научи детето да спи добре и да знае, че когато има нужда от нещо ще му се отговори на нуждата възможно по - бързо.
От ден 1 си я гледам само аз и Мм, дори за 1 ден не е дошла някоя баба да ни помага, просто са далеч и работят. Първият месец имахме трудности докато се нагласим една с друга и най - вече докато намерим начин да я приспиваме лесно и бързо, признавам че това беше най - голямото ни изпитание и намерихме решение в бебеносенето. Теди е изключително носена от десетия си ден. Всеки ден по 3-4 пъти е в раницата, когато стане време за сън. През останалото време я оставям или на активната гимнастика, която и беше интересна до около 4тия месец, а сега вече /5м/ я оставям на килимчето на земята и тя си играя по време на бодуването. За да не си помислите че е нещо не му е наред на детето ще кажа че по време на бодуването е изключително активна, на 5 месеца се обръща от гръб по корем и обратно и в момента да стой по корем и е любимо. За ужас на всички майки ще кажа, че моето бебе не иска да бъде разнасяно на ръце

Моето обяснение е че тя прекарвайки около 2-3 часа в раницата върху мен си взима "дозата" спокойствие и след това е изключително самостоятелна. Надявам се и така да продължи! С нощния сън никога сме нямали проблем заспива в 20 часа и става в 7 сутринта, като по- малка се будеше да суче и пак продължаваше да спи.
Относно количката в зимния кош не искаше да стои повече от 30 минути, но не съм правила опити да я уча, просто я бебеносех и навън. Сега преди месец сложих летния кош и стои по 2 часа в него дори и спи. Разходките за мен станаха по леки и приятни и то без излишни услия от моя страна.
За мен какво е детето зависи от това какви са родителите към момента, ние с мм сме изключително спокойни хора, живеем си щастливо и хармонично, без излишен стрес и нерви и се радваме на живота и бебето си. Излязохме от зоната на комфорт точно за 1 месец като се роди, сега вече ни е изключително комфортно тримата заедно.

Замисляме се и за 2ро детенце в скоро време

Благодаря на всички, които ме изчетоха. Исках да споделя, че това да имаш бебе не винаги означава безсънни нощи, много рев и изтощение. Всичко зависи от настройката и това какви хора сте самите вие и каква бременност е изкарала майката. Мога и да греша, но това е моята гледна точка и моят опит до момента.
Хубав уикенд 💓

Бети, изкарах една спокойна Б, а бебето ми от родилното още ревеше през деня. Този дневен рев продължи до 3-4 месец. Еми няма как да съм спокойна, хармонична и всичко да ми е " розово". По 12 часа на ръце и яко рев, не просто мрънкане и хленчене, направо ми е мисията невъзможна. Докато бях Б с каката тичах по изпити и ми беше в пъти по- напрегнато, ами беше супер бебе, с изключение, че през нощта хленчеше, но през деня нямаше грешка. Мисля, че си е до дете- темперамент, характер, а да не говорим за коликите и т.н.

Сега, да не се засегне или обиди някой!

Както и МамаНаПринцеси е казала всяко дете си е индивидуалност. И бременността няма нищо общо. Затова знам, че е трудно, ама спрете да си сравнявате децата, това води до някакъв безумен стрес.

Ще се оплаквам и още как. Не съм някаква жена с единствена мисия да бъда майка. В работата си съм добра и имам инстинкти. Еми като се прибрахме вкъщи, някъде на втората седмица, без да преувеличавам, си мислех “Абе не може ли да направя рекламация за това дете и да го сменя?” Като цяло е сравнително спокойно дете, но е от гушкавите с необходимост винаги да усещат мама и/или тати до себе си. А съм мръднала, а е ревнал. Еми как да не се оплаквам, като ежедневният душ е абсолютен челиндж. И бременността не ми беше най-прекрасният момент в живота, но майчинството изобщо не ми идваше отръки. И двамата с МП го гледахме това дете като голям камък. И за мен майчинството е едно голямо излизане от зоната ми на комфорт, аз съм си градско момиче, работохолик, обичам да си харча парите за себе си и да обикалям из България и света. Сега ако успея да изляза изкъпана навън за повече от два часа, е абсолютен успех. Книга да чета ми се вижджа повече от абсурдно ... Не знам наистина дали някои майки не са с някакви розови очила, или просто не си спомнят какво е, когато е за първи път. Или пък са имали на кого да си оставят детето и да отскочат, където искат. За мен всичко това е предизвикателство и нагаждане. Но факт - нещата се подобряват с практиката. И втори факт - когато ние сме спокойни и наспани, децата ни се виждат определено по-спокойни.

Някъде бях чела потребителка да казва “Какво се оплаквате, че е трудно”. Еми за мен е трудно да си зарежа кариерата, сравнително успешна в сферата си, и да почна да пея детски песнички и да бърша лайна (и активно да затъпявам). Но в крайна сметка това е моето дете и макар да не ми е мисията в живота да съм майка и да не ми е розово, ще се опитам да му дам макса, на който съм способна. И да, мога да си представя живота си без него, макар да беше хубав, беше комфортен, детето определено го направо цветен и забавен.

Редактирам се: Специално се върнах да добавя няколко изречения, които ми се въртят в главата напоследък, защото не мога да се сдържа. Девойки, майки прекрасни, трябва да спрем да се джъджваме една друга! Достатъчно други хора и самото общество го правят. Постоянно всяка от нас бива обвинявана за това как е родила, дали кърми и защо, после с пюретата, ма защо не си ги правим всичките вкъщи, ми купуваме, после пък защо го пускаш толкова рано на ясла и т.н., и т.н. Съревнованието най-добра earth и отдадена майка не свършва. Меко казано отвратително се комплексираме една друга. Нека да си помагаме, да си удряме по едно рамо, вместо да караме другия да се чувства зле. Ако на някого всичко му се е получило от раз, не ознавача, че е някакъв супер човек майка, ами че просто му се е получило от раз и е имал голяма доза късмет. Но другата жена,която не е родила нормално или с упойка, или не е кърмила, кърмила е малко, или пък няма време да прави пюрета като ненормална, или се е върнала на работа след първата година, не е по-малко майка или по-лоша майка. Аз откровено отказвам да конкурирам себе си и детето си с други майки/деца. Каквото ми е дала съдбата, с това работя и отказвам да се чувствам лошия човек заради чуждите представи.

Misery, малка корекция, не мама на принцеса, а аз в първото си изречение съм го написала, че всяко дете е индивидуалност.  Всеки има право да си сподели какво за него е майчинството и да си мрънка когато не му е комфортно с нещо. Аз просто исках да изкажа моето мнение и комфорт с това ми дете. Следващото може и да ме изкара от зоната на комфорта за по - дълго време.

Чакай, чакай, БетиБи
Даже не дочетох следващите коментари.
Като казвам, че бебетата са различни, това че моето плаче, не е защото аз не съм щастлива. Съжалявам, обаче си в голяма грешка.
Всеки има право да сподели какво за него е майчинството, да, обаче майчинството зависи изцяло от бебето. Нека се включат майки с повече от едно дете, които деца са отглеждани по един и същи начин, но едното бебе е коренно различно от другото.

Re Born, посочи къде съм написала , че ти или някой друг не е щастлив?
 
Едно не мога да разбера защо не може да приемете, че както има "ужасни" бебета, така има и бебе еднорози. Ами на мен ми се падна еднорог. Късмет!

"За мен какво е детето зависи от това какви са родителите към момента, ние с мм сме изключително спокойни хора, живеем си щастливо и хармонично, без излишен стрес и нерви и се радваме на живота и бебето си."

Аз приемам, че има бебета еднорози, двама от племенниците ми бяха такива, и много им се радвам.
Просто ти се изказваш сякаш ние сме си направили бебетата "ужасни".