"Искам бебе" ни събра и вече гушкаме своята мечта- Тема 1

Re born, в целия коментар говоря единствено и само за моето дете и моето семейство. Нищо друго не искам да кажа освен това което съм написала. Как вие интерпретирате думите ми си е ваша грижа, не мога да отговарям за вашите интерпретации.
Нищо лично нямам към никоя, не ви познавам и даже изкарах изключително малко време я другата група, че да имам впечатления за някоя от вас. Жасмин ме покани тук и аз дойдох и си написах мнението. No more drama, please!

Всъщност няма драма!
Аз съм тази, която влезе, за да "усмирява", и наистина си е наша интерпретация, просто това прочитаме (в частност аз). Съжалявам, че изобщо се включих, при положение, че нямам време. Не знам къде ми беше умът?!?

Напълно съм съгласна с допълнението на Мизи.. Прекрасно си го написала! Евала!

И да не е само това ще напиша как минава нашият ден, че сега ми е останало време. Сутрин ставаме в 8 и малкият яде, като веднага лягаме и си доспиваме до 10 горе-долу. От 10 до 12 будува като сменяме активни гимнастики, люлка-шезлонг и седене в мен с играчка. Преди го разнасях, ама вече ми тежи 😁 Тв не пускам, слушаме радио. В 12 часа дремва за час, в 13 става и будува до 14, когато му се пада яденето. Яде и излизаме. Спи навън до 17, когато се прибираме и пак яде. До 18:30 будува като пак е АГ, люлка, играчки, понякога слинг (мисля да вземам вече ергономична раница, та може да препоръчате) и тогава вече ТВ е включен, после дремва за час. В 20:30 го къпем и заспива в 21. Спи цяла нощ и се буди в 8 да закусва. Понякога през нощта ми се е случвало да се буди, но не плаче, а гука на играчките, но бързо заспива, за няколко минути, като му дам бибата.
Сумарно има 5 хранения и 3 спанета през деня - дългия следобеден сън 3 часа и 2 дремки по час.

Вие пускате ли детски канали на бебетата, че се чудя дали вече могат да гледат ТВ?

Това дето най-много го мразя ама +1 за мнението на Мизи.
И децата са различни да. Отглеждам ги и двамата по един и същи начин, ама едното ми е чудо на чудесата, а другото може да мине към графата спокойно дете. Ама пък малкото ако не беше такова, сега нямаше да го има вероятно. Та определено не мисля, че си е от семейството, просто и тия малки душички си имат характери.

Жасмин, аз нося в Тула  free to grow и ми е много удобна раницата. Тя е с твърд колан и идеално ми приляга на сланинките 😆😆😆 между другото тулата я спечелих на един дип за 23 лева и спестих на ММ 200 лева за раница
Преди тулата бях пробвала от библиотеката за слингове Вълшебен възел една раница Лени ламб, но тя е с мек колан и не ми беше особено удобна.

Относно телевизора аз пускам само вечер телевизор, тя се заглежда по - малко. Бебешки тв няма да ми понесат, а тя още не разбира и ще си ги спестя за момента

Сега ще ви кажа защо ги пиша тия работи:

Като родих, имаше питания защо съм родила с упойка. Трябвало без, с ароматерапии, заглушена светлина, дишане и али, бали. После като започна драмата с кърменето и незасуквнето и неговата чутовна юздичка, имаше коментари да не спирам, зимата с АМ нямало да има никакъв имунитет и прочие. Сега с главичката дълго време бях обвинявана, че съм хипохондричка и само си мъкна детето по доктори. И това от всякакви хора, роднини, приятелки, и о, чудо на чудесата - дори съседката имаше мнение по темите. А да не говорим, че като почнаха да ми дават всичките отчет за децата си, какво могат, какво правят, влязох в депресия, че моето не може да ги прави тия неща. И всеки давайки съвет, моментално съди по своето дете, то няма и как по друг начин. Да, ама моето дете е различно. И тогава си казах, че ще спра да се сравнявам с другите майки, както и моето дете с другите деца. А ако някой ме пита нещо, не го съдя, ако мога да помогна - помагам, ако не - просто си замълчавам или споделям без да. намесвам Филип в разговора. Просто ми писна все да се комплексирам, че нещо не правя правилно или че детето ми не е някакво вундеркиндче.

За раницата аз съм си харесала една Исара, но може би ще почакам да стане на три месеца поне.

За тв - аз сутрин пускам пък Сашо и Деси 😀 Но след това спирам тв-то. Гледам дори и да го чува, да не му е насочен погледа там. Бебешките тв мисля да ги прескоча, ако мога и да ги забавя във времето. Не заради затъпяване на детето, ами за собствен комфорт 😀 Няма да мога да издържа по цял ден бейби тв.

Misery, напълно те разбирам. Аз съм родила нормално с епидурална упойка, но ако не беше упойката имах чувството, че ще умра. Кърмих само 3 месеца, но важното е че дадох наистина всичко от себе си. Кърменето е взаимен процес и не зависи само от майката. Моето дете спеше по циците ми, не наддаваше, консултантката ме караше да я кърмя през 2 часа, е как да стане като тя 1 час е на циците 😆😆😆 да я будя през ноща за да я кърмя, да бе да 😆😆😆 Колкото толкова! При мен нищо не е на всяка цена, но аз много добре успявам да се разгранича от хората, които се опитват да ми вкарат някоя вина. Отделно най - доброто за мен решение което взехме с Мм е бабите да не ни помагат, няма друг дето толкова може да ми повлияе като майка ми. Голям проблем и беше че детето спи само в раницата. Как може такова нещо, без кръст ще остана, еее прав е жената, но за мен е по важно да спи и да е спокойна отколкото кръста ми 😆😆😆 от ден 1 до края на 1ви месец на всеки телефонен разговор не пропускаше да ме пита дали съм почнала да давам вода на детето.

Като цяло освен на майка ми на никой друг не се връзвам на приказките.

Да се намеся и аз по темата 😃
Имах изключително лека бременност, бях спокойна и през цялото време си мислех, че ще имам спящо, кротко бебе, да ама не. Минахме през ада на коликите, не спеше по цяла вечер, искаше само на ръце, ревеше като истеричен в количката, не смеех да се отдалеча от вкъщи, бях в готовност всеки един момент да хукна към вкъщи и аз съм далеч от мислълта, че имам вина за нещо. Падна ми се дете с изключително тежък характер, всичко му е скучно, всяко нещо му писва на втората минута и да ви кажа, нощите в които сме спели що годе добре се броят на пръсти.
Мога да продължа да изброявам, как зсспива на ръце, как не иска да си спи в кошарата и ако ме изтърве от поглед става драма... Ноо всяко дете си е индивидуално и той просто е такъв, не мисля, че вината е в мен.Надявам се следващото да е еднорог😃

Това, което исках да кажа, е, че като прибавиш и другите майки с техните сравнения към кюпа с изказвания от типа “майчинството е песен,птички и плечички и не знам от какво се оплаквате”, напрежението и натискът идват в повече на отсрещния човек. Особено когато той не намира майчинството за лесно или детето му не е еднорог. Мен повече ме спичат именно другите майки, защото роднините мога да направя криви заради непоискани мнения и съвети. 😊

Здравейте, момичета!
Темата, която сте подхванали според мен всички сте прави. Просто всяка е различна, всяка има различен характер и живот и най-вече възприятия. На мен често ми се случва като говоря с шприятелка, да не ме разбере въпреки че е майка, защото на една някои неща са й трудни, на друга -съвсем други.  То няма смисъл да се съдим кои как преживява нещата. Имаме нужда от подкрепа и разбиране, но е факт че трудно ги намираме понякога. Затова майчинството е едновременно най-прекрасното и най-трудното нещо!
Моето бебе е по-спокойно, но аз пък аз и имам други проблеми - здравословни. Когато през деня сме двете сами, тя ако заспи, ми аз не мога - непрекъснато съм нащрек дали няма да се събуди. И ако има  някой просто да поседи до нея, успявам да се отпусна.
Ей такива работи. Дето се казва- разни хора, едно идеали.

Иначе правих тест и е отрицателен, но не ми е дошло и вероятно ще ходя на лекар.
Хубав уикенд, дами

Някоя от вас случайно да е ползвала мултикукър за приготвяне на бебешка храна?

Момичета, включвам се да ви поздравя с ей тази статия, прочетете я, посмейте се, разведрете се

https://www.maikomila.bg/%d1%85%d0%b0%d0%b9%d0%b4%d0%b5-%d0%b4%d … KeGXljHqeC-xVznrs

За ерго раница, аз съветвам да отидеш и да пробваш на място - раницата не е нещо универсално. Аз пробвах наистина всички възможни и за мен най-удобна е Алое. Това не значи обаче, че и за теб ще е така.

ТВ вкъщи не се гледа докато е буден Матей. Когато спи - само тогава. Моята философия е , че телевизора и бебето са несъвместими. Ще му се ограничава тв до 2-та година, след това доста избирателно и за малко. Това е нашето решение.

Мултикукър ползва Йоанка, може да се включи.

Аз за темата с трудни и лесни бебета нямам какво да кажа. Детето ми е прекрасно и само това има значение! ❤

Потушихме страстите и сега да ди стиснем ръцете.

За раничките- аз съм с Tula free to grow и ми е мега удобна, а и на бебка. Бях взела една Нашслинг да пробвам, но ми бяха огромни презрамките. Без Тулата не мърдам никъде. Слагам я и заспива. А и тя свикна (отне ми доста време да я науча в нея) и вече си я търси като й се приспи. Раничката ми е спасението и да мога да изляза.

За кукъра- аз я захраних с готови пюрета, но от 1-2 седмици реших, че ще й ги правя, а когато ме мързи-купечко. Ето сега ще правя за нас спанак с ориз. Слагам нещата, които тя може да яде, после отделям на нея и допълвам с месото и подправките. Много повече й харесват домашните пюрета, защото ги правя по-течни иначе, ако са гъсти, й се повдига.

За ТВ- случва се и да гледа. Не ми е драма. Не съм усетила да се превъзбужда или да й пречи по друг начин.

Момичета, я се успокоите! Каква изобщо е тази класификация лоша, добра, по-добра майка??? Ама вие сте единствената майка на своето дете, което автоматично ви прави най-добрата майка за него! И не, няма как да има по-добра, не и за вашето дете! В неговите очи вие ще сте целия свят, ще ви обожава и обича, както нищо друго на този свят! Ще търси вас и ще има нужда само и единствено от вас в моменти на страх, на тъга, на радост, на гордост, а вие винаги ще сте насреща, защото вие сте най-добрата майка за него и ще го подкрепяте!
За мен една майка може да се нарече лоша, само ако е родила и изоставила детето си, ако го насилва или му оказва някакъв вид тормоз. А не мисля, че вие сте такива! Така, че отдъхнете!
А децата са толкова различни, че би било страшно нелепо и абсурдно да ги сравняваме. Както и всяка майка е различна! И да, има деца еднорози, има и деца, които са по-трудни за отглеждане. И не мисля, че това зависи от родителите, за жалост. Но всички до едно са прекрасни и най-важното е да бъдат здрави и обичани. Казвам ви го като човек, които вижда познати деца, които нямат щастието да са здрави и вярвайте ми, това е то наистина трудност за родителите! Всичко останало е просто периоди, преходни моменти, през които ние ще преминем с нашите прекрасни дечица.
Моето момченце никак не е от еднорозите. Първите месеци е имало дни, в които чакам баща му просто да си дойде, да му го дам, да взяла в банята и да плача. Половин час да си поплача с глас, от безсилие! Само аз си знам какво ми е било!
Сега е в период на тръшкане. Иде ми да потъна в земята, когато всички погледи са върху мен, докато го прави, а това се случва всеки ден последния месец. И знаете ли? Всъщност не ми пука, като се замисля! Защото аз имам самочувствието, че съм прекрасна майка и детето ми расте щастливо. Всяка сутрин събуждайки се ме поглежда и така му съветват очичките, на устата му се появява една огромна усмивка, а ръчичките му ме обръщат прегръщайки ме. А тръшкането е поредния период и той ще отмине. Това и си повтарях всеки път, когато ми е било трудно. Защото всъщност имам прекрасно, усмихнато дете, което ми дава толкова много радост!
Доста дълго стана... Извинете ме!
Телевизия не му пускам, против съм. Не и докато не стане осъзнат. Искам да гледа детски, когато разбира какво гледа и може да научи нещо от тях. В противен случай той просто се зомбира пред телевизора 😁
За раничките, аз също мисля, че няма универсална такава и трябва да се пробва на самата майка, коя би и била удобна.
От началото на захранването правя храната за Ники на кукъра, на пара. Нарязвам на големи парчета, мятам на решетката, след половин час намачквам и яденето е готово. Нищо сложно, а храната е прясна и при готвенето на пара доста от полезните вещества се запазват в продуктите. Моят е на делимано, подарък ми е. Като цяло, не мисля че има лош кукър. Може би херметика са по-добри, от гледна точка, че всичко се приготвя по-бързо. Моят не е такъв, но съм доволна. И все пак, не смятам, че е такава необходимост. 🙂

Joanna, не бих могла да го напиша по-добре от теб! Казала си всичко, което има да се каже. Благодаря ти за този коментар! ♥️