За емоционалната страна

  • 39 246
  • 654
  •   1
Отговори
# 210
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Той тогава каза Решавай! Ама какво да решавам, това са неща, които са преодолими. Ако тогава аз бях избрала да прекратим отношенията си, 5 години по-късно от някой друг, можех да получа същото. Да, инвитрото е скъпо, но пари се печелят. Любов не се намира на пътя. Ако обичаш някого истински, трябва да се борите заедно. Радвам се, че не си тръгнах тогава. Сега той ми отвръща със същата подкрепа и обич, когато аз се обвинявам, че заради мен не става.
Не забравяйте, момичета, колелото се върти...

# 211
  • Мнения: 3 505
Няма гаранции, Диа! И да, никой не е длъжен да си го причинява нито ходенето по ин витро клиники, нито в онкологията. Евала на тези, които избират да останат въпреки проблема, но не можем да виним тръгналите си, че са избрали себе си. Незнам защо реши, че си губя времето с човек, на когото не мога да разчитам! Моят мъж остана с мен, кара ме по процедури, операции, бие ми инжекции, когато се наложи, бърше ми сълзите. Бях му дала възможността да си тръгне и да не си причинява всичко това, но той избра да остане. Не бих понесла да стои с мен, воден от чувство за дълг.

Последна редакция: вт, 09 фев 2021, 10:35 от +-123

# 212
  • Мнения: 380
Не съм казала, че трябва да се обвиняват, а също така и не визирах теб и твоя мъж, относно губенето на време
Няма гаранции, Диа! И да, никой не е длъжен да си го причинява нито ходенето по ин витро клиники, нито в онкологията. Евала на тези, които избират да останат въпреки проблема, но не можем да виним тръгналите си, че са избрали себе си. Незнам защо реши, че си губя времето с човек, на когото не мога да разчитам! Моят мъж остана с мен, кара ме по процедури, операции, бие ми инжекции, когато се наложи, бърше ми сълзите. Бях му дала възможността да си тръгне и да не си причинява всичко това, но той избра да остане. Не бих понесла да стои с мен, воден от чувство за дълг.

# 213
  • Мнения: 15 357
Аз не бих винила никого, че си е тръгнал от партньор, който не може да има деца. Това си е основен инстинкт и никой не следва да бъде винен, че го има. Това казах и на мъжа си, когато се видя, че при нас не става спонтанно. Ин витро си е ходене по мъките, огромен разход и никой здрав не е длъжен да си го причинява, ако няма вътрешна мотивация да го направи. Моят мъж избра да остане.
Аз бих винила.Не съм крава за разплод,ако ме обича ще остане,ако иска да има деца с мен,не от мен ще остане.

# 214
  • Мнения: 252
Бившият ми мъж ме напусна защото спря да иска да има семейство и не искаше деца. Отне ми 5 години докато срещна сегашния ми мъж.Бившата му жена не е искала деца също, съдба нали. Преди 2 години разбрахме че имаме лош мъжки фактор и нашата опция е само инвитро. Мъжът ми ме молеше да го оставя и да си намеря друг, но нито за миг не съм си го и помисляла. моето виждане е че във една връзка не само  радостите са общи, общи са и тежките и трудните моменти. До сега имаме 2 инвитро процедури , но и две загуби в една календарна година- в 18 и 21 седмица. С първата загуба кървях едни 10на часа и развих анемия съответно и ме изписаха като черво направо.Моя мъж беше плътно с мен и съвсем буквално ме носи на ръце повече от 2 седмици, всеки ден, Къпеше ме и обличаше,каза че още милион пъти да се наложи ще ме носи на ръце и няма да ме остави. Втората загуба ни е прясна от миналия месец - перфектна бременност съпроводена с много инжекции, лекарства, почивки и правене на нищо. Навместо ФМ се оказах на път за спешен серклаж, но не бе успешно и това упражнение. Мъжът ми пак бе до мен и в болниците и сега. За него емоционалната страна е еднакво тежка, само не изпитва нищо от физическата част. Този път физиското въстановяване бе различно, но пък емоционално съм аут. Не мога все още да функционирам нормално, но пък знам че имам невероятна подкрепа и любов от човека до мен, да и от семейството и близките ни също, но както се казва на края на деня си сам. Сам си с мислите и чувствата.Но е изтощително, уморително, бясно и ядосващо упражнение това което всяка от нас прави в опитите за бебе. И накрая във всяка трудност хората около нас се отсяват, проверяват и накрая остават истинските приятели. Още не съм откачила напълно точно защото ми останаха близки и приятели, които се грижат това да не се случи. Но ми е празно отвътре, едно такова глухо и тъжно. Мога да крещя и плача, и честно казано май го практикувам доста често, горката ни котка все тя го отнася май. Иначе като съм извън къщи гледам да мълча, щото наистина незнам кога за какво ще ми кипне и някой невинен ще си го отнесе Ей така за Добър Ден.

# 215
  • Мнения: 6 123
Аз не бих винила никого, че си е тръгнал от партньор, който не може да има деца. Това си е основен инстинкт и никой не следва да бъде винен, че го има. Това казах и на мъжа си, когато се видя, че при нас не става спонтанно. Ин витро си е ходене по мъките, огромен разход и никой здрав не е длъжен да си го причинява, ако няма вътрешна мотивация да го направи. Моят мъж избра да остане.
Аз бих винила.Не съм крава за разплод,ако ме обича ще остане,ако иска да има деца с мен,не от мен ще остане.

Как беше? "и в болест и здраве докато смъртта ви раздели" нали така? Как така никой не е длъжен да ходи по онкологии? Нали за това хората се събират? Не само за забавната част. Живота за жалост не е само песен.
Аз казах на сегашния си приятел от самото начало, че вероятно ще имаме проблеми (да знае от сега, ако му е толкоз важно да има деца). Каза, че не му е проблем. Дали ще остане така - не се знае.
Проблема е, че се превърнахме в консуматорско общество и хората се превърнаха в разменни монети - дай бебе, да ти дам това или онова. Ако не можеш - прав ти път (ако си с грешния човек разбира се).

# 216
  • Мнения: 159
Здравейте на всички! Реших и аз да си изкажа "болката" т.к. близките ни не знаят през какво преминаваме и няма с кого да разговорям.Ние сме на прага на трансфер,обаче назря проблем,който беше оставен в миналата година.В края на мин.година преди да подадем документи за фонда напуснах работа поради ред причини,които ММ не успя да разбере правилно.Някак покрай оформянето на документи и чакането,празниците сякаш отшумя всичко...но стигаме до тук,когато трансфера е скоро той някак се вторачи в липсата на работа и не гледа на хубавото,което ни се случва,а именно шанса за ин витро...Да спомена,че при нас проблема е при него и аз и за миг не съм си помислила да си тръгна.Минавам през всичко с желание,защото знам каква е целта....знам,че и той го иска,ала тия дни се караме само заради работата и т.н....истината е,че той към момента е добре финансово и не сме в затуднение,ала той откача...Вместо спокойствието,каквто ми е нужно преди трансфера,сега на преден план са спорове и липса на сън.... И някак губя жрлание и вяра в предстоящото..

# 217
  • Мнения: 301
Здрасти!
Поговорете с мъжа си според мен. Възможно е и на него да му е напрегнато заради това, което предстои. Другия извод, до който аз сама стигнах (понеже и ние сме с мъжки фактор), мъжете много трудно приемат това, че имат проблем. Ние с ММ също се карахме много отначало. Всичко беше напрежение. Един ден седнах и говорих с него и тогава разбрах колко безполезен и виновен се чувства от това, че сме стигнали до тук. Все пак това е егото на мъжа. Докато ние сме много по-чувствителни и емоционални, те рядко говорят, показват и споделят за това. Бъдете му подкрепа. Понякога са нужни много, много компромиси за всичко това. Пътя не е лек и за двама ви, но все пак е важен крайния резултат.

Здравейте на всички! Реших и аз да си изкажа "болката" т.к. близките ни не знаят през какво преминаваме и няма с кого да разговорям.Ние сме на прага на трансфер,обаче назря проблем,който беше оставен в миналата година.В края на мин.година преди да подадем документи за фонда напуснах работа поради ред причини,които ММ не успя да разбере правилно.Някак покрай оформянето на документи и чакането,празниците сякаш отшумя всичко...но стигаме до тук,когато трансфера е скоро той някак се вторачи в липсата на работа и не гледа на хубавото,което ни се случва,а именно шанса за ин витро...Да спомена,че при нас проблема е при него и аз и за миг не съм си помислила да си тръгна.Минавам през всичко с желание,защото знам каква е целта....знам,че и той го иска,ала тия дни се караме само заради работата и т.н....истината е,че той към момента е добре финансово и не сме в затуднение,ала той откача...Вместо спокойствието,каквто ми е нужно преди трансфера,сега на преден план са спорове и липса на сън.... И някак губя жрлание и вяра в предстоящото..

# 218
  • Мнения: 159
Nirvana08 -благпдаря за думите.Истината е,че от самото начало водим разговори по темата с проблема...Аз зная,че се чувства непълноценен,но аз опитвам да го разбера,да го предразположа,повтарям му,че никой няма вина и че така наистина разбрахме,че искаме дете и това ни трябва,защото някак допреди няколко години го отшагахме май умишлено...това,което искам само и той да разбере мен,но той се изнервя и навлизаме в една полемика,която напрактика не ни е нужна,не и сега.... Вярвам,че за да стигнем дотук има причина,ала тия спорове ме напрягат редом с хормоналната стимулация,която имах и липсата на разговор с някой близък и аз става нервна ....

# 219
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 570
Мъжете трудно го приемат, да. Трудно приемат да са слаби, трудно изказват чувствата си.
При нас нещата тръгнаха с жесток скандал - бях си позволила да преровя и да намеря изследванията, защото той не пожела да ми каже точно какъв е резултатът от срермограмата. Попитах го защо не ми е казал, не за да го обвиня, а защото аз вярвам, че изход винаги има. Половин час се карахме, беше ми обиден, че му ровя в нещата. Аз на него също, че ми няма доверие и ме лъже. Казахме си 100 неща. Накрая той млъкна и седна. Аз останах да говоря колко важно е доверието и подкрепата, че го обичам, че каквото и да става, той е всичко за мен. Тогава той сякаш се успокои и страховете го напуснаха. Разплака се и призна, че е мислел, че ще го оставя. Никога в живота си не съм го виждала да е толкова слаб, никога не съм го виждала да плаче, само тогава. Честно, даже аз не очаквах, че така ще завърши скандалът. Седнах до него, прегърнах го и се разревах и аз. Поплакахме си и решихме, че когато се почувстваме готови, ще говорим за решение какво да правим.
Много разговори е разковничето, дълги разговори. По-добре дори се карайте, отколкото да мълчите и напрежението да расте. При нас това помага и ни сплотява. Е, не веднага, но с течение на времето. За тези години, в които се борим по-активно, чувствам много повече подкрепата му. Чувствам, че аз го разбирам повече, той мен също. Тези трудности сплотяват, поне нас. Което за мен значи, че се обичаме все повече.

# 220
  • Мнения: 1 133
Blue все една аз съм го писала 🤭
В много от коментарите ти виждам себе си. Силно ти стискам палци този път да е вашето чудо.

# 221
  • Мнения: 12
Здравейте, момичета!
Днес ми беше пункцията и от два фоликула, излезна една яйцеклетка. Точно преди да влезе ММ, да даде материал, получих обаждане, че се е оказала негодна CryCry
Много се натъжих, направо за момент ми спря сърцето...
Надявам се скоро да отмине болката от новата празнина и да се въоръжа с нови сили, и да продължа.
Радвам се, че ви има и мога да ди споделя с вас...

Последна редакция: чт, 11 фев 2021, 12:52 от Ani_1983_

# 222
  • Мнения: 15 357
Ани,съжалявам!Попий малко добавки,събери се и успех следващият път!

# 223
  • Мнения: 12
Ани,съжалявам!Попий малко добавки,събери се и успех следващият път!

Благодаря ти, Bobchita Heart

# 224
  • Мнения: 3 915
Момичета, аз съм малко притеснена. Още се чудя дали да прибегна до инвитро. По принцип, ако трябва да съм честна, аз не исках да стигам до там. Знам, че може да звучи глупаво, но знам, че това не е лека процедура и изисква много. Да не говорим през какво минават тялото и организма, още повече че резултата дори не е на 100% сигурен.
Не знам какво да правя, наистина. Объркана съм :/

Общи условия

Активация на акаунт