За емоционалната страна

  • 39 253
  • 654
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 1 319
Според мен има и много по—тежки и неприятни неща във сферата на медицината от едно ин витро. 2 вече съм правила и чакам със нетърпение 3тото.
Ин витро не е болезнена процедура, изобщо не разбирам този страх от него и предпочитането на инсеминациите, който освен със минимален шанс за успех са си просто един скъпостуващ секс. Инсеминацията е смислена във редките случаи, когато проблена във стеснена шййка на матката или при ниска преживяемост на сперматозоидите например.
Просто говорете със лекароте да не ви стимулират прекалено силно и съобразено със килограмите освен със АМХ, като цекта да бъде по малко но качествени Я.
Така не се получава и хиперстимулация.

# 226
  • Мнения: 15 357
Лека процедура е инвитрото. Ако се страхуваш от нея прочети за някой с множествена склероза или ампутирани крайници .Тогава твоето инвитро ще ти се стори песен .Кураж и успех !

# 227
  • Мнения: 3 915
Не казвам, че това е най-тежката процедура, много съм далеч от тази мисъл. Имах предвид, че организма се натоварва с много химия, а крайният резултат не е гарантиран.

# 228
  • Мнения: 915
Не казвам, че това е най-тежката процедура, много съм далеч от тази мисъл. Имах предвид, че организма се натоварва с много химия, а крайният резултат не е гарантиран.

От прочетеното разбирам, че всъщност не си убедена и готова за инвитро. Сигурно си имаш и други причини, освен тези, които сподели. В такъв случай не мисля, че някой от нас може да ти повлияе и да вземеш решение. Все пак изборът е личен! Късмет.

# 229
  • Мнения: 15 357
Адриана,успеваемостта е около 30%,но кое лечение и кой лекар може да ти гарантира 100%?Всяко заболяване се лекува,пък дали ще се излекува е Божа работа.Не те нападам в никой случай,всеки си решава какви хормони да си вкара в тялото,всеки слага на кантара ползата и риска.Успех ,каквото и да решиш!

# 230
  • Мнения: 3 108
Да, за съжаление гаранция за усхех няма, както за всичко останало в този живот. Да, изтощигелна процудура е, макар и не особено болезнена. Дано само не съжаляваш някой ден за взетото решение.

# 231
  • Мнения: 12
Наистина е много трудно да се направи тази първа крачка към инвитро процедурите. Сякаш се сбъдват едни от най-лошите ти мисли…
Началото винаги е трудно, поради ред причини, като една от най-големите е неизвестността.
За щастие тук ВИНАГИ можеш да намериш подкрепа и допълнително инфо за това какво предстои. Благодарение на прекрасните дами тук, аз успявам да се съвзема, успокоя и дори мотивирам след всеки неуспех. Heart Heart Heart

Щях да забравя Blush
Честит празник мили момичета!  Нека любовта ни води и ни отведе до сбъдване на мечтите ни Heart
Успех на всички ни InnocentHeart

Последна редакция: нд, 14 фев 2021, 10:39 от Ani_1983_

# 232
  • Мнения: 3 505
Момичета, аз съм малко притеснена. Още се чудя дали да прибегна до инвитро. По принцип, ако трябва да съм честна, аз не исках да стигам до там. Знам, че може да звучи глупаво, но знам, че това не е лека процедура и изисква много. Да не говорим през какво минават тялото и организма, още повече че резултата дори не е на 100% сигурен.
Не знам какво да правя, наистина. Объркана съм :/
Не, не е лека и не 100%, а никаква гаранция няма. Има статистика, но никой не ти гарантира, че точно ти ще си сред успелите. На всеки етап може да стане фал - да не реагираш добре на стимулация, да не извадят нищо на пункцията, да не се развият ембрионите, да не расте правилно лигавицата, да не се хване при трансфера. И да се хване, това не гарантира раждане. Да не говорим, че може да се случи да има пречки да се започне стимулация или да се направи трансфер и да те отложат за следващия цикъл. Трябват здрави нерви  и силна вътрешна мотивация, за да тръгне човек по тоя път. За разноските изобщо не ми се коментира.
Хубаво е и да знаеш, че има късметлии, които успяват от един или два опита. Може и ти да си от тях.

# 233
  • Мнения: 301
Ако не си готова, то никой не може да те убеди и накара. Лично аз съм на мнение, че ин витрото е много по-успешно от инсеминация. На мен тепърва ми предстои първото ми ин витро. (надявам се и последно). 🙂
Мен също ме плашат стимулации и всичко останало. Още навлизам в този процес, но знам, че целта оправдава средствата. Самата мисъл, че след 9 месеца мога да държа в ръцете си една мечта, премахва всички страхове и тревоги. Пък и все пак не е толкова химия. Организма ни е настроен бързо да се изчисти от излишните неща. А и на всеки стимулации и лекарства се изписват според конкретния случай. Аз много се надявах да е ин витро, а не инсеминация. Знам, че шансовете са доста по-големи при ин витро. Ти сама ще си прецениш и премислиш.  Винаги може да има разочарование, но това не бива да те плаши, а да те стимулира. С всеки опит шансовете се увеличават.

Честит празник на всички момичета тук!
Бъдете здрави и обичани! Всички вие носите сърца на герои и трябва да бъдете ценени! 🍷🌹❤️🥰



Момичета, аз съм малко притеснена. Още се чудя дали да прибегна до инвитро. По принцип, ако трябва да съм честна, аз не исках да стигам до там. Знам, че може да звучи глупаво, но знам, че това не е лека процедура и изисква много. Да не говорим през какво минават тялото и организма, още повече че резултата дори не е на 100% сигурен.
Не знам какво да правя, наистина. Объркана съм :/

# 234
  • Мнения: 3 108
+-123, много точно си го написала. Страховете и притесненията не се изчерпват само с процедурата, а се простират доста отвъд нея в случай на положителен тест. Най-големите ми притеснения започнаха именно след него. Те бяха свързани с това дали ще стигна до успешен финал. Та нали това е смисъла на цялото занимание. Жена, която се страхува и се колебае как да постъпи още в началато на пътя нямам на идея как би преминала през месеците на бременността с всичките притекниния, свързани с развитието на бебето, на болката от раждането, която е значително по-силна и неприятна от тази при инвитро процедурите.
Пиша всичко това като жена, която в рамките на 13 години мина през следните неща - три миседа в ранни седмици, няколко години отказ да се действа върху проблема, разочарование от поредния отрицателен тест, три опита инвитро, едно естествено забременяване след раждането. Станах два пъти майка след навършване на 40 години. Грижата и отглеждането на дете/ца уверявам ви не е никак лека задача. И да не забравя няма гаранция, че тези деца ще се превърнат в човека, който искаме ние, въпреки всичките ни усилия.
Та, сами преценете стрували си всичко това. ♥️

Последна редакция: нд, 14 фев 2021, 13:37 от Helinor17

# 235
  • Мнения: 3 915
Благодаря на писалите. За съжаление виждам и някакво порицание “не виждам как жена, която не е готова за началото, би се справила и т.н.” Ами не е нужно да виждате, все пак смятах, че темата е за да си даваме подкрепа, а не да се упрекваме?
Естествено, че има притеснения, това е интервенция, абсолютно не смятам, че опасенията ми са неоснователни, а за това дали съм готова да премине или не, вие няма как да знаете. Моля да се чете с разбиране, няма нужда от упреци. Би трябвало жените тук да разбират за какво става въпрос, нали все пак всички сме с един и същи проблем и не сме врагове?
Да не говорим, че аз не съм казала и че няма да го направя, това което казах е, че съм притеснена!

# 236
  • Мнения: 15 357
Аз не виждам упреци,а насочване на вниманието.

# 237
  • Мнения: 998
Благодаря на писалите. За съжаление виждам и някакво порицание “не виждам как жена, която не е готова за началото, би се справила и т.н.” Ами не е нужно да виждате, все пак смятах, че темата е за да си даваме подкрепа, а не да се упрекваме?
Естествено, че има притеснения, това е интервенция, абсолютно не смятам, че опасенията ми са неоснователни, а за това дали съм готова да премине или не, вие няма как да знаете. Моля да се чете с разбиране, няма нужда от упреци. Би трябвало жените тук да разбират за какво става въпрос, нали все пак всички сме с един и същи проблем и не сме врагове?
Да не говорим, че аз не съм казала и че няма да го направя, това което казах е, че съм притеснена!
Според мен трябва да си на 100% сигурна какво искаш. Да имаш дете е отговорно и изискващо усилия. Инвитрото е само една малка стъпчица към всичко това. Може й малко да прочетеш какво означава това, защото изглеждаш изненадана, че има пълна упойка и инжекции.

# 238
  • Мнения: 301
Никой не те упреква или съди. Всяка жена, която се сблъсква с това има притеснения. Няма как да е иначе. Понякога психическото и емоционалното натоварване е доста повече от физическото. Тук сме, за да си помагаме и всяка една изказва мнение с добър тон,сигурна съм в това.
Аз тук намерих много сходни истории и успях да говоря с момичета, които наистина ме разбират. Ти усещаш чуждата болка, а те твоята. За пореден път се убеждавам, че само човек, който минава през това може да те разбере на 100%.

Последна редакция: нд, 14 фев 2021, 13:10 от Nirvana08

# 239
  • Мнения: 1 319
Не съм упреквала никого, просто си позволих да дам мнение за процедура, която съм правила вече.
На мен точно четенето и събирането на много информация ми взе страха и ми даде смелост да започна направо ин витро.
Не съм съжалила и секунда за направените опити макат да съм наясно, че нямат гаранция за успех. За себе си избрах да се движа и по двата пътя, направих и санираща лапароскопия за отстраняване на ендометриозните гнезда и срастванията за да имам все пак и някакъв шанс за естествено забременяване между асистираните опити.
От давата опита имам имлантация, а първия път дори и сърце чухме. Казах на моята лекарка, че предпочитам негативен тест пред това, но тя ме сряза, че медицински погледнато както е станало е много по—добре и шансовете ни за успех са огромни.
Особено сега за третия опит ще имам и имунна терапия със инжекции, който подпомагат растежа на ембриончето. Понеже се установиха липса на определени рецепрори при мен.

Общи условия

Активация на акаунт