За емоционалната страна

Адриана, това не са упреци, а насочване на вниманието, както Бобчита добре е разбрала. Споделям, защото съм минала през много неща и то от до. Говоря ти от позицията на препатила. Не бъди толкова докачлива. Бъди по-смела!

Куки, нямах предвид теб, но да не разводнявам темата с подобни неща, може и аз да не съм разбрала, както и да е.
Просто това, което се опитах да кажа, е че е напълно нормално човек, който не е минавал през тази процедура, да има притеснения, да се чувства объркан и да си задава хиляди въпроси. Естествено, че няма кой да гарантира 100% успех, нали и аз това казах. Точно една от причините, поради които се чувствам несигурна. Ако успеха беше 100% гарантиран, най-вероятно никой нямаше да се двуоми. Плюс това аз никъде не казах, че се отказвам и няма да продължа. Напротив.
Инсеменации не съм правила, лекаря ни посъветва да не си губим времето, защото нямало смисъл. Насочи ни директно към инвитрото. Познавам жена, която пък точно от инсеменация забременя и то от първия път. Явно е индивидуално.

Аз съм от тези, дето ще им е за първи път. Нямам обаче притеснения за болки и за самата процедура. Не се решавам да избера клиника и да запиша час за първата консултация.
Защо не съм го направила, защото все има нещо служебно, което ме занимава и оставям всичко останало на заден план. Искам да кажа, че стресът ми пречи да започна. Знам, че ще ми пречи и след това и май отново се опитвам (както преди 15 години), да планирам и да контролирам обстоятелства, които не зависят от мен.

Адриана, съжалявам, ако постът ми е прозвучал като упрек. Не ми е било това идеята. Чисто статистически с ин витро успеваемостта е значително по-висока от тази при инсе, но гаранции няма.
Мира, работа и стрес винаги ще има. Ще те товарят като муле и никой няма да ти признае, че си пренебрегнала себе си заради него. Малко здравословен егоизъм на никого не е навредил. Аз също все отлагах, тъй като имаше нещо по-важно. Ако си над 30, не те съветвам да отлагаш.

Не се притеснявай, знам, че не е било с лошо. И аз се извинявам ако съм реагирала по-остро, но ми е много емоционално. Това е болна тема за мен, както и за всяка една от нас тук, разбира се. Сутринта видях поредната снимка на приятелка - по-малка от мен, която е вече в напреднала бременност. Поплаках си. Не ме разбирайте погрешно, аз се радвам за тези жени, но просто това ми напомня, че аз още нямам дете и при мен не става и се натъжавам много.

Адриана, чувствата и притесненията ти са нещо напълно нармално. Всички, които пишем в темата, независимо дали сме успели или не, сме преминали през тези емоции.
Знам, че относно упреците визираше мен, но повярвай ми - нищо, което съм написала не е било с цел да те упреквам.
Преживяла съм всичко това, за което пишеш и ти, както и всички, които са в темата.
Повярвай, нищо от това, което усещаш не ми е чуждо.

На никого тук не е чуждо. Нормално е, но тръшкането „защо на мен” е в самото начало на пътя. Хубаво е хората да са емоционално подготвени за възможните подводни камъни, пък дано минат леко.

Адриана, както радостта, така и притеснението и страха са нормални човешки емоции. Аз съм гд на твоето положение, чакаме да видим дали ще ни одобрят за финансиране. Изгубих много време в отлагане, дори посещението при обикновено АГ, отлага, точно заради притеснение и отрицание да признаем, че имаме проблеми. Всяко посещение при док ме напряга, въпреки че вече знам в общи линии как ще протече срещата, какво ще каже, какво ще изпише…По едно време нещата сякаш бяха тръгнали като на конвейр - преглед, хапчета, изследвания, преглед, инсеминация, тест и пак отначало.
Направихме няколко , последната се провали и аз отново се депресирах. Мислехме да опитаме няколко пъти и тогава да се насочи към инвитро. Тогава ММ реши, че ни трябва малко почивка. Отложихме нещата с 2-3 месеца, за което време се поуспокоих. По говорихме си с ММ и решихме, че колкото и да не ни се иска (както сигурно и на всички други тук) няма да отлагаме повече и в началото на месеца подадох е документи за фонда. Отне ми повече от половин година да се пречупя и да направим първата крачка. Аз също се притеснявам как ще протече всичко. Първо дали ще ни одобрят, как ще ни се отрази стимулацията
(повече психически, отколкото физически),за всички етапи, които могат да се объркат, докато се стигне до "+", как ще го съчетая с работата. В момента ме тревожи и ММ, тъй като последните му изследвания бяха коренно различни от тези от мин. год. От проблеми с подвижността, сега няма 1 показател, който да е ОК. А той не е от най-приказливите и няма да каже как се чувства и т. н.,както повечето мъже предполагам. Оставям темата за мъжа отворена и ще се радвам, ако и други споделят нещо по въпроса. Извинявам се за дългия пост и че се отплеснах. Към Адриана- нормално е да се притесняваш, ако е необходимо си дай малко време да свикнеш с мисълта и сигурно тогава ще се поуспокоих поне малко. Относно болката, която беше споменал в по-стар пост, всичко е индивидуално. Например при ЦС, след като отказах упойка и докато чаках, изведнъж ме обзе такава паника,четейки колко е болезнена, а се оказа че не е толкова страшно,при мен беше  по-скоро неприятно, така че всичко е индивидуално. Разучи по-подробно нещата или си поговори с някой за да ти олекне (та било то и непознат от форума или др.). И последно, което ще дабавя е, че не си сама и тук можеш да откриеш не само упреци, но и мн мн подкрепа.

Благодаря, Диа.
Аз по принцип нямам проблем с ходенето до АГ. При нас след като мина година и видяхме, че нещата не стават, веднага задвижих нещата с доктори и т.н. Не сме на 20г, няма за кога да се чака, още повече искахме да видим ако има проблем, да се лекува и отстрани. При нас изследванията бяха в норма. И при мен, и при мъжа ми. Чисто медицински казаха, че няма причина да не става. Репродуктивния лекар, който ни консултира първоначално, каза че не препоръчва инсеменация, нямало смисъл. Направо ни насочи към инвитро. Подадохме документи, одобриха ни, сега след 2 седмици имам консултация с лекар и сестра и започваме процеса.
Забравих да спомена, че при мен така се стекоха обстоятелствата, че по същото време ще съм и на нова работа и това ме притеснява, как ще го съчетая. Ще говоря с работодателя, не искам да обяснявам, че ще правя инвитро процедура, но трябва да помоля за по-плаващо работно време, докато трае процеса.

От гледна точка на моя опит ще кажа следното - външните фактори като работа, отлагане и т.н. са такива, докато ти самият не си готов. Аз също все си давах почивки, отлагах, казвах си Този месец не мога, имам много работа, другият месец не мога, ще отсъства еди кой си, аз няма как. Отдавам го на собствената си несигурност. Като каза преди 3 месеца докторът, че изходът е само инвитро, ми трябваха точно 10 секунди да изстрелям - Втори ден от МЦ ми е, можем ли да започнем веднага? И...започнахме. Била съм вече готова. Изобщо не знаех какво ме чака, умишлено не четях теми за инвитро, защото все мислех, че с инсеминации ще стане, но уви, след 2 неуспешни беше наложително да търсим друг вариант. Останах си вкъщи за 2 месеца в болничен, а аз дори болна ходех на работа преди. Нямам почти ден болничен в живота си преди този за лапарото и пункцията. Просто за мен това е мисия Номер 1 в момента. Явно вече съм готова и всичко друго остава на заден план.

Защо си останала болничен? Това по време на инвитро процедурата ли?

Блу ейнджъл,успех!
На фирмата едва ли й пука особено за теб,винаги ще те заменят с по-млада,по-нахъсана,по-жертвоготовна.Аз казах на прекия ми началник,че ще правя инвитро ,защото ако закъснея от преглед да не се чудя какво да обяснявам.Получих разбиране и бях много спокойна.

И аз мисля да говоря с тях, но не ми се иска да казвам, че е за инвитро. Не ги познавам още и не знам как биха реагирали. За сега мисля да обясня, че са медицински процедури.
Колко време трае цялото нещо - 2/3 седмици?

Адриана, като напишеш в гугъл, ще разбереш всичко:
https://www.nadezhda.bg/reproduktivna-medicina/art-in-vitro-ivf- … l-dalag-protokol/

Много си зависи от шефовете. Моята прояви разбиране и ми каза да не се притеснявам и да си ползвам болнични и отпуски, когато ми е необходимо, но една приятелка имаше проблеми и смени работата.