За емоционалната страна

  • 35 240
  • 653
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 124
Момичета, мен  ме крепеше само мисълта  за следващ опит. Като видех отрицателния резултат и веднага започвах да планирам нов опит. Много е трудно и емоционално и финансово и здравословно...
Все още си спомням как на кръщенето на племенника на ММ (бебе на 6м) никой не говореше с мен, защото гостите бяха все хора с деца и си имаха техните теми. Наистина никой, единствено със свекърва ми разменихме няколко думи и с родителите на кръщелника. Едва изчаках да стане време да си ходим с ММ. Много плаках тогава, още повече че вече бях в стимулация и си знаех, че пак нищо няма да стане. Както се и случи.

Успешната ми бременност беше година по-късно, разликата  е че смених клиниката.
Прегръщам ви! Само който не е минал през това не знае какво е!
Кураж, не се отказвайте, винаги има шанс!

Последна редакция: ср, 09 дек 2020, 21:21 от Lilka N.

# 61
  • Мнения: 3 045
И аз много плаках, когато зълва ми се появи бременна в пети месец на семейно събиране. Ние с мъжа ми не знаехме за бременността или поне аз не знаех.
Изключително тежко е да има около теб бременни жени и с бебета, когато ти обръщаш целия свят, за да имаш твое собствено.
Ох, пак се натоварих и развълнувах като си спомних тези моменти. 😰

# 62
  • Мнения: 1 124
Не бяхме казвали на никого, че имаме репродуктивни проблеми, макар, че сигурно се досещаха. В един момент спряха да питат и да правят намеци.Даже свекърва ми веднъж каза, че нямало да слага късмет "бебе" в новогодишната баница, че да не обидела някого.Много тактично Rolling Eyes
ММ искаше да се отказваме и да си живеем живота, но аз настоявах да продължаваме с опитите.

# 63
  • Мнения: 380
И аз мисля, че колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Едно е да кажеш - има време или нещо от сорта, друго е да те питат "Мислили ли сте за осиновяване". Още ме яд като се сетя, че ме пита 2 пъти един и същ човек и то преди да отида до АГ, да не говорим за репрудуктивен RageRageRage Но по-важното е, че не сте се оказали. Браво
Не бяхме казвали на никого, че имаме репродуктивни проблеми, макар, че сигурно се досещаха. В един момент спряха да питат и да правят намеци.Даже свекърва ми веднъж каза, че нямало да слага късмет "бебе" в новогодишната баница, че да не обидела някого.Много тактично Rolling Eyes
ММ искаше да се отказваме и да си живеем живота, но аз настоявах да продължаваме с опитите.

# 64
  • Мнения: 3 045
Темата е много деликатна и е проява на абсолютна нетактичност да се пита какво чакате, кога, защо, защо не си осиновите, защо не опитате с донорски материал.
Аз не съм крила от познати, че имам проблем, но изключително се дразнех на подмятания в стил какво чакате от не до там близки хора.

# 65
  • Мнения: 1 124
Ами всеки си мисли, че помага, защото нали, ние като не се сещаме сами...
Даже преди години тук в този подфорум една свекърва питаше как да намекне на сина и снахата, че им е време за дете.Била оставила брошури на клиники в тях, ама те само си шушукали и нищо не предприемали. И това тема не в Клюкарника, а в Проблемното.

А по въпроса докъде бих стигнала в опитите си за дете - след  първото инвитро бях  гледала интервю на един лекар, който обясняваше, че се стерилитета се лекува със стимулация, инвитро, при нужда ДЯ ако има ИЯР, ДС при тежък мъжки фактор и т.н. И аз си бях съставила план, че ще опитам няколко пъти със собствен материал и ако трябва ще премина през ДЯ, ДЕ ако се налага, но ще направя всичко, което ми е възможно , за да не се обвинявам някой ден, че не съм опитала. Даже се свързах с няколко клиники в чужбина, просто да чуя още едно едно мнение:))

# 66
  • Мнения: 15 356
Не бяхме казвали на никого, че имаме репродуктивни проблеми, макар, че сигурно се досещаха. В един момент спряха да питат и да правят намеци.Даже свекърва ми веднъж каза, че нямало да слага късмет "бебе" в новогодишната баница, че да не обидела някого.Много тактично Rolling Eyes
ММ искаше да се отказваме и да си живеем живота, но аз настоявах да продължаваме с опитите.
Ма нищо не е това.Моята каза да ме зашият да не ми паднат бебетата на първия трансфер с два ембриона.Ето на това аз му викам такт.
Пък да не навлизам в пидробности за Коледа 2018 когато ни подари бебешки терлички ...
Идеше ми да ги разплета и да я удуша с тях.

# 67
  • Мнения: 1 124
И това отношение от жена, майка на бъдещия татко😔🙄
Сега се сещам, че свекърва ми ми  беше подарила веднъж икона в кърпа, защото така се правело. А вкъщи подобни предмети нямаме, та си мисля, че я е носила да ѝ "четат" нещо.
Пък колко църкви и манастири сме обиколили с ММ преди всеки опит (пак по мое настояване 😁), никаква полза нямаше.

# 68
  • Мнения: 1 131
Бобчита, посмях се със твоята свекърва:)))). Аз си мислех, че само мойте свекъри будно се вълнуват от качеството и количеството на моите яйцеклетки.

# 69
  • Мнения: 1 130
Моята свекърва знае за проблемите ни, тя клиниката е по близо до тях отколкото до нас, но не и попречи да се изцепи преди първото инвитро : "вие дете няма да гледате, само кучета". Направо ми идеше да я шамаросам, и това след като излязох от болницата за хистероскопия.
Най боли от близките като чуеш подобна идиотщина.
Или етърва ми - кучето ми било дете, преди второто инвитро.
За мен тая тема е болезнена, за всички нас тук е така.
А кучето то взехме от приют през 2016 г по това време, след поредната лелка, бях много зле емоционално, той е моето спасение.

# 70
  • Мнения: 3 045
Какви са тези свекърви, бе? Моята пред мен дума не е обелила.

# 71
  • Мнения: 380
Моята затова нищо не знае и без това в повечето случаи устата й изпреварва мисълта... Ама тя и дъщеря й ми стига за две. В предишните ми постове визирах предимно нея.

# 72
  • Мнения: 2 529
Леле какви свекърви. То не знаеш да плачеш ли да се смееш ли. Факт е обаче че хората нямат грам такт когато трябва да коментират тези теми и е просто отвратително какви неща казват.

# 73
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 140
Моята свекърва поне е много разбрана.Даже малко я е страх за мен понеже на нейна близка снаха ѝ почина по време на инвитро процедура и знае,че си имам някакви проблеми и се притеснява жената.

# 74
  • Мнения: 1 428
Момичета, много се радвам да видя тази тема в този ужасен ден за мен...
Накратко млада съм на 22 с приятелят ми сме от 5-6 год заедно той е на 28 скоро 29...
Отскоро не се пазим 4-5 месеца,но имам ПКЯ този месец в много странен за мен имам до момента много болезнени гърди и получих едно кафеникаво зацапване викам си ето го нашия месец,да ама не и днес бях при Аг който каза че нямам кисти аз почнах лекатства от ендокринолога,но днес не съм спряла да плача и да си мисля защо ми се случват някакви странни неща като уж нищо ми няма и ще имам ли някога възможността да направя мен и половинката ми родители.... Според Аг 4-5 месеца е много малко времв но от НГ ще се захвана сериозно с изслвдвания той не яижда проблем за забрвмвняване...дали защото съм се вглабила не знам.... Но искрвнно се радвам че видях тази тема защото от сутринта сълзите ми не спират.... (Напоследък имам и много стрес баща ми е болен човек на два пури да го изгубя..)

Общи условия

Активация на акаунт