Публикувана: 4 дек. 2020, 21:25 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2021, 19:14 ч.

За емоционалната страна

35 240
653
1

# 60 9 дек. 2020, 19:31 ч.

Мнения: 1 124

Момичета, мен ме крепеше само мисълта за следващ опит. Като видех отрицателния резултат и веднага започвах да планирам нов опит. Много е трудно и емоционално и финансово и здравословно...
Все още си спомням как на кръщенето на племенника на ММ (бебе на 6м) никой не говореше с мен, защото гостите бяха все хора с деца и си имаха техните теми. Наистина никой, единствено със свекърва ми разменихме няколко думи и с родителите на кръщелника. Едва изчаках да стане време да си ходим с ММ. Много плаках тогава, още повече че вече бях в стимулация и си знаех, че пак нищо няма да стане. Както се и случи.

Успешната ми бременност беше година по-късно, разликата е че смених клиниката.
Прегръщам ви! Само който не е минал през това не знае какво е!
Кураж, не се отказвайте, винаги има шанс!

Последна редакция: ср, 09 дек 2020, 21:21 от Lilka N.

# 61 9 дек. 2020, 20:34 ч.

Мнения: 3 045

И аз много плаках, когато зълва ми се появи бременна в пети месец на семейно събиране. Ние с мъжа ми не знаехме за бременността или поне аз не знаех.
Изключително тежко е да има около теб бременни жени и с бебета, когато ти обръщаш целия свят, за да имаш твое собствено.
Ох, пак се натоварих и развълнувах като си спомних тези моменти. 😰

# 62 9 дек. 2020, 21:37 ч.

Мнения: 1 124

Не бяхме казвали на никого, че имаме репродуктивни проблеми, макар, че сигурно се досещаха. В един момент спряха да питат и да правят намеци.Даже свекърва ми веднъж каза, че нямало да слага късмет "бебе" в новогодишната баница, че да не обидела някого.Много тактично Rolling Eyes

ММ искаше да се отказваме и да си живеем живота, но аз настоявах да продължаваме с опитите.

# 63 9 дек. 2020, 22:37 ч.

Мнения: 380

И аз мисля, че колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Едно е да кажеш - има време или нещо от сорта, друго е да те питат "Мислили ли сте за осиновяване". Още ме яд като се сетя, че ме пита 2 пъти един и същ човек и то преди да отида до АГ, да не говорим за репрудуктивен Rage

Но по-важното е, че не сте се оказали. Браво

Цитат на: Lilka N. в ср, 09 дек 2020, 21:37

ММ искаше да се отказваме и да си живеем живота, но аз настоявах да продължаваме с опитите.

# 64 9 дек. 2020, 22:54 ч.

Мнения: 3 045

Темата е много деликатна и е проява на абсолютна нетактичност да се пита какво чакате, кога, защо, защо не си осиновите, защо не опитате с донорски материал.
Аз не съм крила от познати, че имам проблем, но изключително се дразнех на подмятания в стил какво чакате от не до там близки хора.

# 65 9 дек. 2020, 23:16 ч.

Мнения: 1 124

Ами всеки си мисли, че помага, защото нали, ние като не се сещаме сами...
Даже преди години тук в този подфорум една свекърва питаше как да намекне на сина и снахата, че им е време за дете.Била оставила брошури на клиники в тях, ама те само си шушукали и нищо не предприемали. И това тема не в Клюкарника, а в Проблемното.

А по въпроса докъде бих стигнала в опитите си за дете - след първото инвитро бях гледала интервю на един лекар, който обясняваше, че се стерилитета се лекува със стимулация, инвитро, при нужда ДЯ ако има ИЯР, ДС при тежък мъжки фактор и т.н. И аз си бях съставила план, че ще опитам няколко пъти със собствен материал и ако трябва ще премина през ДЯ, ДЕ ако се налага, но ще направя всичко, което ми е възможно , за да не се обвинявам някой ден, че не съм опитала. Даже се свързах с няколко клиники в чужбина, просто да чуя още едно едно мнение:))

# 66 9 дек. 2020, 23:28 ч.

Мнения: 15 356

Цитат на: Lilka N. в ср, 09 дек 2020, 21:37

ММ искаше да се отказваме и да си живеем живота, но аз настоявах да продължаваме с опитите.

Ма нищо не е това.Моята каза да ме зашият да не ми паднат бебетата на първия трансфер с два ембриона.Ето на това аз му викам такт.
Пък да не навлизам в пидробности за Коледа 2018 когато ни подари бебешки терлички ...
Идеше ми да ги разплета и да я удуша с тях.

# 67 9 дек. 2020, 23:40 ч.

Мнения: 1 124

И това отношение от жена, майка на бъдещия татко😔🙄
Сега се сещам, че свекърва ми ми беше подарила веднъж икона в кърпа, защото така се правело. А вкъщи подобни предмети нямаме, та си мисля, че я е носила да ѝ "четат" нещо.
Пък колко църкви и манастири сме обиколили с ММ преди всеки опит (пак по мое настояване 😁), никаква полза нямаше.

# 68 9 дек. 2020, 23:41 ч.

Мнения: 1 131

Бобчита, посмях се със твоята свекърва:)))). Аз си мислех, че само мойте свекъри будно се вълнуват от качеството и количеството на моите яйцеклетки.

# 69 10 дек. 2020, 08:31 ч.

Мнения: 1 130

Моята свекърва знае за проблемите ни, тя клиниката е по близо до тях отколкото до нас, но не и попречи да се изцепи преди първото инвитро : "вие дете няма да гледате, само кучета". Направо ми идеше да я шамаросам, и това след като излязох от болницата за хистероскопия.
Най боли от близките като чуеш подобна идиотщина.
Или етърва ми - кучето ми било дете, преди второто инвитро.
За мен тая тема е болезнена, за всички нас тук е така.
А кучето то взехме от приют през 2016 г по това време, след поредната лелка, бях много зле емоционално, той е моето спасение.

# 70 10 дек. 2020, 08:34 ч.

Мнения: 3 045

Какви са тези свекърви, бе? Моята пред мен дума не е обелила.

# 71 10 дек. 2020, 09:07 ч.

Мнения: 380

Моята затова нищо не знае и без това в повечето случаи устата й изпреварва мисълта... Ама тя и дъщеря й ми стига за две. В предишните ми постове визирах предимно нея.

# 72 10 дек. 2020, 10:19 ч.

Мнения: 2 529

Леле какви свекърви. То не знаеш да плачеш ли да се смееш ли. Факт е обаче че хората нямат грам такт когато трябва да коментират тези теми и е просто отвратително какви неща казват.

# 73 10 дек. 2020, 10:27 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 140

Моята свекърва поне е много разбрана.Даже малко я е страх за мен понеже на нейна близка снаха ѝ почина по време на инвитро процедура и знае,че си имам някакви проблеми и се притеснява жената.

# 74 11 дек. 2020, 14:13 ч.

Мнения: 1 428

Момичета, много се радвам да видя тази тема в този ужасен ден за мен...
Накратко млада съм на 22 с приятелят ми сме от 5-6 год заедно той е на 28 скоро 29...
Отскоро не се пазим 4-5 месеца,но имам ПКЯ този месец в много странен за мен имам до момента много болезнени гърди и получих едно кафеникаво зацапване викам си ето го нашия месец,да ама не и днес бях при Аг който каза че нямам кисти аз почнах лекатства от ендокринолога,но днес не съм спряла да плача и да си мисля защо ми се случват някакви странни неща като уж нищо ми няма и ще имам ли някога възможността да направя мен и половинката ми родители.... Според Аг 4-5 месеца е много малко времв но от НГ ще се захвана сериозно с изслвдвания той не яижда проблем за забрвмвняване...дали защото съм се вглабила не знам.... Но искрвнно се радвам че видях тази тема защото от сутринта сълзите ми не спират.... (Напоследък имам и много стрес баща ми е болен човек на два пури да го изгубя..)

Препоръчани теми

Регистратор в лаборатория Рамус

ЯМР и клаустрофобия

Нямам желание за нищо

Осиновяване на дете от българи живеещи в Германия

Причина:

Причина: