Здравейте , повече не се е случвало такава нещо.. А иначе като малък съм ставал на съм , а по-принцип всяка вечер говоря нещо на сън когато сънувам.. без да помня на другия ден.. А относно за приятелката ми , познаваме се много добре и нито тя , нито аз сме с психически проблем ..
- Публикувана: 5 дек. 2020, 00:55 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2020, 00:35 ч.
Правя неща за които не знам по време на сън
Сомнaмболизма никога не се проявява внезапно - той е част от теб през целият ти живот, макар да ескалира в определи моменти, когато си под стрес или болен. Така, че е странно как ей сега си почнал да го правиш.
Тъй като около мен има сомнамбули и то не един историята ти е странна. Намирам някой нелогични неща. Някак си е супер, супер странно, че сомнамболизма ти не е да станеш, ходиш, говориш а само и единствено да я нападаш. Удряне, душене, пипане могат да последват след приказки и несвързани действия ...
Казвам си направо за мен или ти или тя си измисляте тази история. Сложи си камера и виж какво става. Очаквам обаче ако има камера изведнъж тези "нападения" да спрат. А ти се замисли колко стабилен психически е човекът до теб.
Тъй като около мен има сомнамбули и то не един историята ти е странна. Намирам някой нелогични неща. Някак си е супер, супер странно, че сомнамболизма ти не е да станеш, ходиш, говориш а само и единствено да я нападаш. Удряне, душене, пипане могат да последват след приказки и несвързани действия ...
Казвам си направо за мен или ти или тя си измисляте тази история. Сложи си камера и виж какво става. Очаквам обаче ако има камера изведнъж тези "нападения" да спрат. А ти се замисли колко стабилен психически е човекът до теб.
Аз пък мога да гарантирам, че съм живяла с човек, който по време на сън го избива точно на агресия - душене, бутане, удари!
Никога не е ставал, не се е разхождал.
Ставаше агресивен и говори на сън.
Каква е причината обаче не знам. За другия човек обаче е страшно. Не знам дали физически е възможно да те удуши някой докато спи, но страха го има.
Като дете ходех насън, редовно се преобличах, носех си одеалото в пералнята, "поправях" телевизора, веднъж изкъртих ключа на лампата, зейна дупка с кабели...добре, че не съм продължила...майка ми пък я спрях, тъкмо като беше викнала асансьора, представям си, ако не я бях чула къде щеше да иде.