По повод "Клетниците" се сетих,че скоро гледах турски филм 2015 година, казва се "Мустанг". Там по същия начин момичетата се пазеха, да останат девствени до сватбата, Стана ми интересно, защото ми напомни за нашето минало, нищо че се случва близо до Истанбул и в тези години. Там също момичето трябва да е двствено, родителите на момчето стояха до вратата в първата брачна нощ и се искаще чаршафа. Най-голямата сестра обясни на малките, как правят секс с приятеля си и пак е девствена, стана ми тъжно
- Публикувана: 8 дек. 2020, 14:48 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2021, 15:49 ч.
Как са правили любов /секс/ бабите и дядовците ни?
И двамата ми дядовци са се оженили над 25 години, защото са ходили на фронта и просто е нямало кога да свършат работата преди това. Та в този смисъл при това поколение за стари ергени изобщо не може да се говори.
Е, ако сложим границата за стар ерген или мома на 50-60-годишна възраст - да. Но 30-годишни ергени и моми си е имало. Вярно, по-млади са се женели хората масово. "Стар" е този, който е извън масовото, не който е грохнал дядка.
Моят дядо, единият, се е оженил на 27 (за 20-годишна), без да е ходил на фронта - роден 1905. Брат му и сестра му - на около 30 и двамата, другият им брат е починал като ерген на 28. Братът на баба ми (тая същата баба, дето сестра и беше стара мома на 26) - и той към 30, не знам точно колко, но и той беше роден 1905, а единствената му дъщеря - 1937. След смъртта на жена си този същият дядо имаше втори брак и развод. На другата ми баба една от природените сестри - на 30, тя е доста по-млада от баба ми, де, така че може би се е омъжила през 50-те години вече. Става дума в случая за градове, там наистина явно това се е случвало по-често. Но изобщо не изключвам и в селата да не е било чудо невидяно някой и друг поизостанал ерген или мома на 25+. Женели са ги сигурно и тях, цялото село, както гласи пословицата, какво ще ги правят.
Аз те разбрах в смисъл, че тогава е нямало истински стари ергени и моми. Но критерият за "стар" може да се мести според масово приетото. Сега на 30 си таман за сватба, тогава си бил позакъснял за женене (и пак е имало доста такива, и са се женели много от тях по-късно).
Колкото до мнението, за което писа - и според мен, аз го писах в предходно мнение, в никоя епоха, поне не и в последните няколко века, 19 години не са били късна възраст за женене, тук се пресолява малко според мен.
Колкото до мнението, за което писа - и според мен, аз го писах в предходно мнение, в никоя епоха, поне не и в последните няколко века, 19 години не са били късна възраст за женене, тук се пресолява малко според мен.
Като казахте стари моми и ергени, много ми е интересен обичаят „сляпа неделя“.
Скрит текст:
„Сляпа неделя“ се прави три седмици преди Сирни заговезни. Това е времето, когато активният период на сватбите е към края си и когато характерното за него празнично настроение, веселие и надежда по естествен начин хармонира на възраждащата се и обновяваща за нов живот природа.
Две-три баби, известни и ползващи се с уважение в селото, наричани „пазарбашийки“, се събират и определят от коя махала, кои моми и ергени са останали „от тая, от другата година“, та да ги съберат и оженят.
„Колко моми и момци има - да им турим букаити и на тяу“.
Групата се подбира така, че момите да са повече или равен брой с ергените. Няколко дни преди определения ден съобщават на близките им: „Ши ги събиръми да ги женим у неделя. Вичертъ трябва дъ гу /я/ дувдети!“ Или: „Дувдети гу, бельким ши-му излезли късметю“. Често пъти се налага момите „зорна“ да ги водят, да ги „къндърдисват“ и убеждават.
В неделя вечерта се събират в одаята на една от пазарбашийките. Това става по тъмно и тайно от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични дрехи, се водят от един или двама от най-близките роднини, но задължително жени. Въвеждането им в одаята е придружено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания тоя път „да им излезе късмета“.
Всяка мома при влизането в одаята подава на главната пазарбашийка тестемел - „нишан“, който тя скрива.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката вързва с „нишаните“ очите на ергените: „А илати сига момчиута да ви вържим учите, да видим кавъу късмет ши ви излезе.“
Момите се нареждат на разстояние срещу тях. Като ги подредят, пазарбашийките започват едновременно да дрънчат с хлопки и буркаи, крещят и викат, при което се създава невъобразим шум. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, опитвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея трябва да се ожени. За благодарност към главната пазарбашийка, че им е „намерила късмета“, те й целуват ръка.
Когато момите са повече от ергените, остава „нехваната мома“. За нея пеят специална песен, в която се изразява съжаление, че и тоя път не е успяла да се ожени.
Информаторите са категорични, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се правят за кратко време, за да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените обичаи продължават по традиционния за селото начин.
Трите пазарбашийки, с помощта на които става „събирането“ на младите, са почетни гости на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като най-напред за тях се отделя от платното.
Две-три баби, известни и ползващи се с уважение в селото, наричани „пазарбашийки“, се събират и определят от коя махала, кои моми и ергени са останали „от тая, от другата година“, та да ги съберат и оженят.
„Колко моми и момци има - да им турим букаити и на тяу“.
Групата се подбира така, че момите да са повече или равен брой с ергените. Няколко дни преди определения ден съобщават на близките им: „Ши ги събиръми да ги женим у неделя. Вичертъ трябва дъ гу /я/ дувдети!“ Или: „Дувдети гу, бельким ши-му излезли късметю“. Често пъти се налага момите „зорна“ да ги водят, да ги „къндърдисват“ и убеждават.
В неделя вечерта се събират в одаята на една от пазарбашийките. Това става по тъмно и тайно от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични дрехи, се водят от един или двама от най-близките роднини, но задължително жени. Въвеждането им в одаята е придружено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания тоя път „да им излезе късмета“.
Всяка мома при влизането в одаята подава на главната пазарбашийка тестемел - „нишан“, който тя скрива.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката вързва с „нишаните“ очите на ергените: „А илати сига момчиута да ви вържим учите, да видим кавъу късмет ши ви излезе.“
Момите се нареждат на разстояние срещу тях. Като ги подредят, пазарбашийките започват едновременно да дрънчат с хлопки и буркаи, крещят и викат, при което се създава невъобразим шум. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, опитвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея трябва да се ожени. За благодарност към главната пазарбашийка, че им е „намерила късмета“, те й целуват ръка.
Когато момите са повече от ергените, остава „нехваната мома“. За нея пеят специална песен, в която се изразява съжаление, че и тоя път не е успяла да се ожени.
Информаторите са категорични, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се правят за кратко време, за да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените обичаи продължават по традиционния за селото начин.
Трите пазарбашийки, с помощта на които става „събирането“ на младите, са почетни гости на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като най-напред за тях се отделя от платното.
Ами, пускаш и продължаваш да си търсиш мома.
Пък може и да не го пуснеш и да си се вземете, щом ви влече...
Пък може и да не го пуснеш и да си се вземете, щом ви влече...
Не знам за бозки, ама помислете за "Лиляно моме" - в третия куплет се пее:
".... я съм си Георги любила, за него ще се оженя". Ако искаше да каже, че обича Георги и затова ще се жени за него, нямаше да е в минало време. Миналото време навява мисъл, че вече не го обича, а явно не е така. И тогава явно става дума за другото значение на "любя" - правя секс. И тогава всичко си идва на мястото - вече с Георги сме се таковали и сега ще се женим.
".... я съм си Георги любила, за него ще се оженя". Ако искаше да каже, че обича Георги и затова ще се жени за него, нямаше да е в минало време. Миналото време навява мисъл, че вече не го обича, а явно не е така. И тогава явно става дума за другото значение на "любя" - правя секс. И тогава всичко си идва на мястото - вече с Георги сме се таковали и сега ще се женим.
Иначе любенето би могло, предполагам, да е просто ходене заедно, заиграване, не е нужно да е секс. Ако беше народна песен, де.
И офтопик за учебника и бозките - по наше време в учебника по музика имаше песен "Нанко, бяла Нанко". Едно момиче от махалата разправяше какъв смях паднал, когато тя (или то - момичето
), без да иска, неволно я произнесла в час като "Нанко, бяла нянко".Самия Вазов е бил голям развратник. Това добре, че не се учи в училище.
Другото май са по-скоро раздувки. Вкл. това, че умрял по време на секс с младичко. Знам ли, де.
Като казахте стари моми и ергени, много ми е интересен обичаят „сляпа неделя“.
Скрит текст:
„Сляпа неделя“ се прави три седмици преди Сирни заговезни. Това е времето, когато активният период на сватбите е към края си и когато характерното за него празнично настроение, веселие и надежда по естествен начин хармонира на възраждащата се и обновяваща за нов живот природа.
Две-три баби, известни и ползващи се с уважение в селото, наричани „пазарбашийки“, се събират и определят от коя махала, кои моми и ергени са останали „от тая, от другата година“, та да ги съберат и оженят.
„Колко моми и момци има - да им турим букаити и на тяу“.
Групата се подбира така, че момите да са повече или равен брой с ергените. Няколко дни преди определения ден съобщават на близките им: „Ши ги събиръми да ги женим у неделя. Вичертъ трябва дъ гу /я/ дувдети!“ Или: „Дувдети гу, бельким ши-му излезли късметю“. Често пъти се налага момите „зорна“ да ги водят, да ги „къндърдисват“ и убеждават.
В неделя вечерта се събират в одаята на една от пазарбашийките. Това става по тъмно и тайно от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични дрехи, се водят от един или двама от най-близките роднини, но задължително жени. Въвеждането им в одаята е придружено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания тоя път „да им излезе късмета“.
Всяка мома при влизането в одаята подава на главната пазарбашийка тестемел - „нишан“, който тя скрива.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката вързва с „нишаните“ очите на ергените: „А илати сига момчиута да ви вържим учите, да видим кавъу късмет ши ви излезе.“
Момите се нареждат на разстояние срещу тях. Като ги подредят, пазарбашийките започват едновременно да дрънчат с хлопки и буркаи, крещят и викат, при което се създава невъобразим шум. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, опитвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея трябва да се ожени. За благодарност към главната пазарбашийка, че им е „намерила късмета“, те й целуват ръка.
Когато момите са повече от ергените, остава „нехваната мома“. За нея пеят специална песен, в която се изразява съжаление, че и тоя път не е успяла да се ожени.
Информаторите са категорични, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се правят за кратко време, за да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените обичаи продължават по традиционния за селото начин.
Трите пазарбашийки, с помощта на които става „събирането“ на младите, са почетни гости на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като най-напред за тях се отделя от платното.
Две-три баби, известни и ползващи се с уважение в селото, наричани „пазарбашийки“, се събират и определят от коя махала, кои моми и ергени са останали „от тая, от другата година“, та да ги съберат и оженят.
„Колко моми и момци има - да им турим букаити и на тяу“.
Групата се подбира така, че момите да са повече или равен брой с ергените. Няколко дни преди определения ден съобщават на близките им: „Ши ги събиръми да ги женим у неделя. Вичертъ трябва дъ гу /я/ дувдети!“ Или: „Дувдети гу, бельким ши-му излезли късметю“. Често пъти се налага момите „зорна“ да ги водят, да ги „къндърдисват“ и убеждават.
В неделя вечерта се събират в одаята на една от пазарбашийките. Това става по тъмно и тайно от другите в селото. Момите и ергените, облечени в празнични дрехи, се водят от един или двама от най-близките роднини, но задължително жени. Въвеждането им в одаята е придружено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания тоя път „да им излезе късмета“.
Всяка мома при влизането в одаята подава на главната пазарбашийка тестемел - „нишан“, който тя скрива.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг, пазарбашийката вързва с „нишаните“ очите на ергените: „А илати сига момчиута да ви вържим учите, да видим кавъу късмет ши ви излезе.“
Момите се нареждат на разстояние срещу тях. Като ги подредят, пазарбашийките започват едновременно да дрънчат с хлопки и буркаи, крещят и викат, при което се създава невъобразим шум. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи, опитвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея трябва да се ожени. За благодарност към главната пазарбашийка, че им е „намерила късмета“, те й целуват ръка.
Когато момите са повече от ергените, остава „нехваната мома“. За нея пеят специална песен, в която се изразява съжаление, че и тоя път не е успяла да се ожени.
Информаторите са категорични, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата, която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се правят за кратко време, за да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените обичаи продължават по традиционния за селото начин.
Трите пазарбашийки, с помощта на които става „събирането“ на младите, са почетни гости на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като най-напред за тях се отделя от платното.
И на мен ми беше интересно. Изразът съм го чувала за хора, които много се назлъндисват, ама "като им дойде сляпата неделя" и се женят. Та си мислех, че е нещо като да се увлечеш без много мисъл, да те тресне хормонът или влюбването, нещо такова. А то си било обичай.
Ама като се замисля хич не е лош този обичай. Така и така младите са ги женели основно по уговорка, не по любов, та по-лошо не е можело да стане. А и ми изглежда удобен вариант за прескачане на вражди или правене на отстъпки без да се загуби лице. Ако двама млади се харесват, ама не дават девойката на избраника, а тя се запъне и не склони за никого, как да се разплете възелът без старите да загубят авторитет? Или ако два рода се изпокарат, а младите се искат, как да оправят нещата без някой пръв да се признае за виновен и да подаде ръка? А така - обичаят повелява и ние, какво да правим, съгласяваме се
Епилация е имало още в Османската империя. Друг е въпросът бабите ни дали са я прилага ли. Но защо пък не. Дядо помня на педикюр до последно ходеше. Така, че не се знае.
Вярно, че тогава, през 80-те, беше по-допустимо да се появиш не само с космати крака, но и с космати подмишници и без ръкави, което сега би било почти скандално, но си се епилираха жените, продаваха се кола-маски за домашна употреба също, а в книгите по красота се описваха начините. Имаше и едни крем-депилатоАри - намазваш се и стоиш известно време, косъмът се поврежда от него, става податлив на механично махане и го изстъргваш с една дъсчица, като бръснене, но без бръснач.
Цитат
Заведох бъдещия ми мъж на село, тогава гаджета още, на гости, да ги запозная, вечерта и искам чаршафи за спалнята, тя ме хваща за ръката и със ококорени очи ми вика "Мале, вие сте се взели".
Малко общи приказки от мен. Мисля си, че жените в миналото на бабите ни, са били по- хитри от нас. Някак, женствеността си са я ценили, помня баба си, и двете. Та, и двамата ми дядовци бяха сурови мъже, ама бабите ги водеха за нослето. Така ги завъртаха, че дядовците мислеха, че идеята за нещо си е тяхна, а не беше.
Самия Вазов е бил голям развратник. Това добре, че не се учи в училище.
Освен това Вазов е типичното галено, мамино момче, майка му е била толкова зла в ролята си на свекърва, че успява за около година да отрови живота на жена му и да я пропъди. Представям си какви неща би писала Атина Болярска за майката на Вазов в темата за свекървата. А Вазов щеше да спечели приз за Мунчо на епохата.