Мъжът ми не забравя, той не запомня - ПОМОЩ!

  • 3 398
  • 56
  •   1
Отговори
# 30
  • Швейцария
  • Мнения: 2 639
Щом може да работи и там не забравя, не е дефицит на вниманието. То се проявява още в училище. В работата би имал куп проблеми поради невъзможност да се концентрира задълго върху една задача. Във вашия случай той забравя избирателно. Да си записва, да си слага римайндъри и да отмята свършеното.

# 31
  • София
  • Мнения: 16 510
Хм, ММ забравя дати и часове, по-рано си мислех, че ме "изпитва", после осъзнах, че мъжкият мозък работи с други невронни връзки и точно този център, който "отговаря за датите" не им е най-развитият, а на моя - още по-малко, за сметка на други центрове - инженерната мисъл, примерно. Със списъка за пазаруване няма проблеми Simple Smile.

От друга страна, нали знаете ние, жените, като родим, колко скоростно започваме да забравяме? При нас  е от хормоните, защо при мъжете да не е? //Аз след второто раждане бях направо "'шампион" - успявах да забравя ЕДНАТА обувка на малкия при баба ми в Пловдив, примерно.//

Иначе тоно за мъжа на авторката:  всички сме със смартфони вече, един списък със задачи/покупки и да отмята в него, нищо сложно няма.

# 32
  • Мнения: 47 352
Хм, ММ забравя дати и часове, по-рано си мислех, че ме "изпитва", после осъзнах, че мъжкият мозък работи с други невронни връзки и точно този център, който "отговаря за датите" не им е най-развитият...
Явно моят мозък е мъжки. Всякакви дати забравям, дори собствения ми рожден ден неведнъж. Но в днешни дни е лесно да се компенсира, да живеят съвременните устройства с аларми...

# 33
  • Мнения: 9 715
Аз също забравям неща, които не са ми важни и не ме интересуват особено.
Натоварена съм със служебни и домашни ангажименти.
Просто не мога да поемам излишна информация до безкрай.

Мъжът ми често ме занимава с някакви скучни разкази за службата му. Честно казано, слушам го с половин ухо и се случва да забравя нещо, което е споменал. Всъщност истината е, че изобщо не съм обърнала внимание и не съм го чула това нещо...

# 34
  • Мнения: 13 346
Ейй, едвам го изкара този месец - в кочина и гладни бяхме, ама не се предадох
Как пък ще стоя гладна и на мръсно (аз съм най-лакома и претенциозна вкъщи, и ми е важен личният комфорт), за да "възпитавам" зрял човек... Всъщност дори и за малко дете не бих приложила този метод.

Авторката, прощавай - на каква възраст е мъжът с лошата памет?

# 35
  • Мнения: 14 704
Явно в работата разчитат на него. Но за домашните задължения забравя. Ако е Алцхаймер, е от най-удобните.

# 36
  • Мнения: 3 865
Аз бих го натоварила максимално със задачите, които НЕ забравя, а за останалото ще мисля аз. Май го казах вече де...  Важно е да функционира семейството. На мен никой не разчита, че ще си сменя гумите на колата или ще цепя дърва за огрев. Не че не мога - не искам. И никой не ме кара и не го очаква от мен. Не очаквай от мъжа си неща, които очевидно не може или не иска да прави - наблегни на това, което може и иска.

# 37
  • Мнения: 47 352
Аз бих го натоварила максимално със задачите, които НЕ забравя, а за останалото ще мисля аз. Май го казах вече де...  Важно е да функционира семейството. На мен никой не разчита, че ще си сменя гумите на колата или ще цепя дърва за огрев. Не че не мога - не искам. И никой не ме кара и не го очаква от мен. Не очаквай от мъжа си неща, които очевидно не може или не иска да прави - наблегни на това, което може и иска.
Виждала съм го на живо. С времето стават все по-нахални и накрая човекът до тях е затрупан с всичко, а за тях остават само хобитата им. Твърда ръка трябва за този тип хора, особено когато има дете. Неглижирането му и израстването в такива отношения оставя следи и у него.

# 38
  • Мнения: 10 661
Аз също забравям неща, които не са ми важни и не ме интересуват особено.
Натоварена съм със служебни и домашни ангажименти.
Просто не мога да поемам излишна информация до безкрай.

Мъжът ми често ме занимава с някакви скучни разкази за службата му. Честно казано, слушам го с половин ухо и се случва да забравя нещо, което е споменал. Всъщност истината е, че изобщо не съм обърнала внимание и не съм го чула това нещо...

абсолютно и аз съм така, даже някои неща все едно никога не съм ги чувала. ходя със списъци, губя ги, забравям....редовно.
иначе го разбирам това, че заради голям проблем за него, забравя другите неща. вие не сте ли така? че това да не ти е ок колата си е голяма драма, аз също бих се скапала и мислила за това, а не колко яйца да купя. понякога, когато съм много натоварена и стресирана в работата, тотално изключвам за другите неща. и това въобще не означава, че семейството не ми е приоритет или подобни крайни глупости.

# 39
  • Мнения: 47 352
Еднократно, при сериозен проблем, да. Ако стане практика, нещата са съвсем различни.
Иначе ми се случва непрекъснато. Но като видя пропуснатото го правя, не чакам някой друг да ми свърши работата. Също така не пренебрегвам детето си, дори за нещата, които не са ми интересни. За това негово действие, бездействие по-точно, няма оправдание.

# 40
  • Мнения: 9 715
Не се сърди, човече, прехвърлих цялата тема още веднъж, но не виждам с какво е пренебрегвал детето си.

Не става ясно детето колко е голямо и какъв пол е.
ММ също не е много ангажиран с нашите дъщери. В смисъл те споделят повече с мен, имаме по-различен общ език и т.н. Намирам го за нормално.

И не на последно място, ако авторката не ходи на работа, също е нормално да е по-ангажирана с детето и домакинството.

# 41
  • Варна
  • Мнения: 38 333
Аз оправям сметките в нас, аз гледам детето, аз пазарувам, аз правя всичко. Той само ходи на работа.

Ето още в първия пост пише за детето. Не пише с какво, но пише ясно, че тя е поела всичко по нея.

А авторката ходи на работа.

# 42
  • Мнения: 47 352
utro77, в първия пост го е налисала. За пола - родителските отговорности не се определят от това дали е момче или момиче.

# 43
  • Мнения: 3 865
Аз бих го натоварила максимално със задачите, които НЕ забравя, а за останалото ще мисля аз. Май го казах вече де...  Важно е да функционира семейството. На мен никой не разчита, че ще си сменя гумите на колата или ще цепя дърва за огрев. Не че не мога - не искам. И никой не ме кара и не го очаква от мен. Не очаквай от мъжа си неща, които очевидно не може или не иска да прави - наблегни на това, което може и иска.
Виждала съм го на живо. С времето стават все по-нахални и накрая човекът до тях е затрупан с всичко, а за тях остават само хобитата им. Твърда ръка трябва за този тип хора, особено когато има дете. Неглижирането му и израстването в такива отношения оставя следи и у него.

Поясни какво значи твърда ръка. Аз съм обяснявала човешки до припадък, хиляди скандали съм вдигала... само не съм го била. Е казвам ти - понякога не става ни с добро ни с лошо. Изпробвала съм всичко, което ми е хрумнало - никакъв резултат. То хората затова се развеждат - щото са безсилни, а не щото не се опитали.  Предполагам си е тъп, а това няма как да се промени.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 38 333
И за пола е написала, но трябва да се чете. Детето е момиче.

Общи условия

Активация на акаунт