Чувство за вина след изневяра...

Изневяра се прощава с много любов. Поне в началото, когато приятелят ми беше млад и неорентиран и излизахме само от четири месеца и си намери друго момиче аз го чаках и нито веднъж не погледнах друг мъж! (Беше с нея около три месеца) После имаше угризения, че не е избрал мен и стана поне за 5-те години в които живяхме заедно, най-всеотдайния мъж. Нито някога съм го натяквала, нито споменавала. Да съм се сещала за тава няколко пъти в годината( е не беше приятно), но беше много по- добър от много други, които са заедно с половинките си от самото начало. И даже сега се опитва да е още по-всеотдаен. Но едно е да изневериш в началото на някоя връзка, друго след осем години, различно е.  Сещам се за поговорката " хубавите ябълки, прасетата ги ядът" и се чудя дали да не го освободя от присъствието си...и това ми тежи.

Дани, какви прасета, какви ябълки, какво освобождаване от присъствие. Направо ме накара да се самоцитирам:

Някъде в Индия жена от "низшата" каста очаква ежедневното си удостояване с двете неща, дето вървят със сръбска музика. Тя не се чувства жертва, защото е възпитана, че е нормално да я бият и насилват. Не ѝ минава и през ум. Вярва си, че всичко е както трябва да бъде и както винаги е било.
Нейното тълкуване променя ли с нещо реалността?
Да, Индия далече, друга култура...все тая, принципът е същия. Няма значение тя как се чувства, а какво се е случило обективно.

Ще добавя и още нещо. Колегата й е идиот и простак, но донякъде го оправдавам. Защото не само не учим мъжете на друго, но и им повтаряме, как жените се правят на недостъпни, как промяната на мнението са "курвенски номера" с цел игрички с мъжа, как щом си проявила някакъв интерес или си позволила някаква интимност първоначално, значи са разигравки и унижения за него, ако откажеш по-нататъшни такива и че тя всъщност си го е искала и търсела през цялото време. Тази тема е доказателство за такива нагласи сред много от жените.

И как после да обясниш на този хубосник, че една жена може да се държи така, защото има травми от детството, например? Защото може да е живяла в семейство с насилие? Защото я е страх какво ще се случи, ако откаже докато са сами и няма кой да й помогне? Ами трудно, за него тя вероятно просто е поредната курветина, която му се прави на недостъпна и му върти номера, и достатъчно жени ще го подкрепят в тази оценка. А в момент на възбуда и афект, според коя ли хипотеза ще реши да действа?

И не че такива жени не съществуват, напротив, има ги в изобилие. Но има и от тези другите, които не са искали това, което им се е случило. И въпросът е, как да различиш едните от другите? Не можеш. Няма как да си сигурен какво стои зад едно поведение. Затова спираш. Не натискаш след първото не или след първото дръпване. Тя ако те иска, ще дойде. Ако те иска, но не дойде, значи пак добре, защото не ти трябва такава жена. Но това е нещо, което трябва да бъде обяснено и разбрано. Иначе е лесно да хвърляме камъни и по двете страни.

А тя защо не му е казала, че поради неприятна случка в миналото трудно се доверява на хоратата или нещо подобно? Имали са разговори колкото искаш.

Тоя щом се е разплакал, не е чак същинский нерез, айде.

Едно "не" е достатъчно.
А какво имаме:
Той ѝ се натиска. Тя казва не.
Бяга от колата, отива да пуши. Той ѝ се натиска пак. Получава второ не (поне).
Продължава да я притиска.
Тук развръзката е според психиката на жената. Уини би му сменила пола. Уейв би се паникьосала по нейни думи. Авторката пък е изпаднала в подчинителен режим само и само да се свършва всичко.

Не става дума, че е изнасилвач естествено. Но не е ли факт, че сексуално изнудване има?
Можеше той да напусне работа, не тя.

Междудругото, в затвора всички са невинни и плачат.

Предполагам, защото жертвите на насилие не говорят с всеки свободно за травмите си, и освен ако не са отработени, понякога дори не осъзнават как влияят на поведението им? (риторичен въпрос е това)

И като изключим частта, че никъде не съм го нарекла "нерез", щом се е разплакал, значи се е почувствал виновен... та този плач не е ли вид признание, че действията му не са били правилни? (пак риторичен въпрос)

Аз съм жертва на човешката тъпота.
Травмирана съм, какво да направя.

И не, една йота не знаете от събитията.

Много детински разсъждения за 30 годишна жена.

И какво като се е разплакал? Сериозно ли вярвате, че било от съжаление? Няма такова нещо, него просто го е било страх, че ще се разсмърди историята и може да го уволнят, ако тя реши да подава жалби и да се оплаква на работодателя, защото случката е станала през работно време при служебен ангажимент. Тя че ще си отиде - ще си отиде, но и онзи гърми. Често се случва насилниците да го избиват после на "ох, съжалИ ме, аз не исках, ама не можах да се въздържа", което е още по-голяма гавра с жертвата.

Прочетох отново много внимателно какво пише авторката. Определено е раздвоена, но много добре усеща, че това, което се е случило не е просто изневяра. Просто е в състояние на оправдаване на насилника, за да не е толкова болезнено усещането за загуба на контрол. Единственият начин е да разчисти миналото и да започне начисто, и този път да не смесва работата с личните отношения и просто да се концентрира върху това как да върви напред в професията, да си намери нови приятели, да се среща повече с хора, които не искат нищо от нея, с млади жени, които не са много по купоните и флиртовете. Със сигурност има покрай себе си поне една приятелка. Вижда се, че с мъжете нещо не се получават нещата към момента - годеникът й няма да забрави, няма да прости и това ще тегне между тях, а сватбата вече съвсем е мираж, а дори да има сватба, винаги това ще бъде за него коз "ти беше в гората с онзи...". И да поиска тази тема да се изтрие и никога повече да не влиза от този профил, за да не прави повече сеир на хората. Ако иска да си отработва травмите, да се обърне към психолог, който няма представа какво е писала тук.

Вяско, ти явно изобщо не би бил настойчив с жените, дори да сте се сближили доста (като при телефонен секс). Виждаш ми се свръхкултурен. Би ли споделил с нас тази политика на огромно уважение и дистанция до какво е довела, в смисъл имаш ли дълга връзка/ брак, с които да ни се похвалиш?

Не оправдавам насилието, но да покаже желанието си и да "настоява" поне малко, като че ли е присъщо на мъжката природа? Пълното безразличие и да стои като паметник няма да се хареса в нормални отношения на сближаващи се мъж и жена.

Какво значение има Вяско дали има връзки и какви връзки е имал, изобщо какво общо има в темата неговият личен живот? Някак прехвърлянето на лична основа не е много редно. Личният живот на хората, които пишат тук нямат никакво отношение към темата.

Аз пък не мога да разбера какво сте се хванали за този телефонен секс, оправдавайки насилието.
Мога да кокетнича и флиртувам с мъж, мога да правя телефонен секс и да си пишем еротични съобщения по интернет, но да не искам физически контакт.
След като съм обяснила това на мъжа, той си преценява дали го устройва ситуацията.Ако не-варианта е да си намери друга за изпълнението на физическата част, а мен да ме игнорира-примерно.А не да ме завлече насила, без мое знание и съгласие в някаква горичка и да ми оказва най-малкото психически натиск, за да получи това, което не искам да му дам или не съм готова към момента!
"Настойчивостта", както се изразявате , на мъжа, не я разбирам в насилствените действия и изнасилванията.А в това да ме приласкае, приласти, да ме накара да го желая и да му се отдам, а не да ме закара в някоя горичка, без моето съгласие и там  да ми оказва психически натиск.
Странни разсъждения имате!

Като я изкарвате жертва, просто снемате нейната отговорност от нея, която не е никак малка за случилото се. Тя има съвсем други проблеми- травми от детството, неудовлетворяваща и зациклила от години връзка.
Колегата и е виновен, че не се е съобразил, но след толкова разнопосочни сигнали и колебливи реакции, просто е решил да действа. Не го оправдавам, не се прави така, но това не е изнасилване. На мястото на приятеля и, за мен си е чиста изневяра, дори само телефонния секс.
Нека се концентрира върху текущите си проблеми, а не да я хвърляте в размисъл жертва ли е или не. Най-добре е да потърси професионална помощ като се върне в България след празниците, а с приятеля си да си поговорят добре за евентуално съвместното им бъдеще.

Най-големият насилник в моят  живот, беше и изключителен артист - сълзите и големите съжаления за нищо ги нямаше.