
и при нас така
....дребното и3общо не иска да стои мирен....кухнята и хола са всьр3ани и най-редовно си прави крьгчета, носейки обикновено тенджера в едната рька и вилица вдругата...ама не тропа с тях
, само им прави ра3ходки...обича да отваря всички шкафове е кухнята, като най-редовно ми пуска миялната машина
....бьрка в боклука и си ра3няся пра3ните кутии и шишета и3 цялата кьща....прави и ето това
)....говори по телефона и е много сьрдит, ако му го в3ема....когато е и3ключен- пьха си щепсела сам, 3а да чуе ту ту -то, иначе следва протест....целува братовчетка си по скайпа.....3абравих любимото му - да 3астане пред касетофона и да танцува....мога цял ден да ра3ка3вам 3а идейките му
...навьн и3общо не внимава, не се и сеща дапогледне кьде сьм, просто си трьгва....отмьква льжици и вилици от ресторантите и ги крие в количката( вече си имам колекция
)....3арива с с пяськ и си играе в локвите...има още.....
Сияна играе с метлата и я мята навсякъде, като старателно помита под шкафовете, където предварително си е завряла бутилчици, капачки и други "съкровища"
;
. След тази операция и бабата наддава бойния вик на внучето
...
!
! Ходенето на ясла не е от най- успешните /изкара 2 пъти вируса с разстройство/, но от друга страна му е интересно да ходи. Повечето дечица вече го познават, радват му се и той е доволен, разбира се 
. Понеже не й давам да пипа кофата за боклук, тя ходи и отваря чекмеджето с ръкохватките и кухненските кърпи, взима обикновено ръкохватка и ходи и бърше капака.(Нашата кофа е от алпака и аз от време на време я минавам с един мръсен парцал, че ме дразни, ако има засъхнали капчици вода и явно го е запомнила). В парка гоним гълъбите, по съседите - котките, но най-вече кучетата, като надаваме невероятни бойни викове. Аз я уча да не ги удря, а просто да ги гали, но засега с променлив успех. Моето куче, то остана да живее при нашите мно-о-ого отдавна, вече е доста изкуфяло, че е на близо 18 години, но и то не минава метър - бива гонено, а след това дърпано, удряно и настъпвано в момента, в който Ади го сгащи някъде. Тъпото е, че с неговото старческо слабоумие ме е страх да не я захапе, че един-два пъти й изкляфка и тя малко се стресна. Като оставя Ади при майка ми в събота да си оправя къщата, жената се оплаква, че само я пази от него. Иначе е по-скоро беладжийка, не стои изобщо на едно място, мога да свърша нещо или да седна на компютъра само, ако спи, както сега. Навън често не иска да се вози, дори и да я нося, а иска да ходи и то не като я държа за ръка, а самостоятелно - накъдето й видят очите. Красота!
с баткото не съм имала такъв проблем, но Явор се опитва да изяде всичко - човек ще си каже, че гладно го държиме все детето
