И аз не мога да чакам. Първо дудна известно време и ако няма реакция намирам начин да се случи. Много ме дразни нещо да не стане, щом го искам.
- Публикувана: 27 дек. 2020, 15:19 ч.
- Последно мнение: 13 март 2021, 08:26 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №6/
Как пък няма да платя на някого да ми свърши нещо, при положение че ММ това работи. Че съм чакала няколко седмици от момента, когато съм преценила, че има нужда да се свърши, голяма работа. Не е свършил светът с един силикон. По принцип се мотка с нещата из къщи, разбирам го, дотегнало му е от работа, но нито мога да се доверя на друг да ми я свърши, нито искам да го правя. Изчаквам да му дойде музата. Миналата година боядисах сама цялата къща, не е голяма философия, но има неща, които предпочитам той да свърши.
Аман от еманципация, някои се оливате, с извинение.
Аман от еманципация, някои се оливате, с извинение.
Да, аз строител си имам вкъщи, а майстор ще викам. Той направо ще полудее, ако го направя това и платя. Особено както тук майсторът е 110 франка на час. Все едно той да си викне фризьор. Бих била крайно обидена. Не ме дразни чак толкова, човекът работи по цял ден, изморен е. А да почна аз да сглобявам гардероб и после да ми падне на главата ми се вижда безумие. A и такова нещо се сглобява от двама минимум.
Откакто моят мъж избяга от мен, с нищо не ме дразнят. Даже много ги обичам мъжете, само да не са ти в къщата за повече от 2-3 дни.
Каква еманципация, какви пет лева? Няма да го оставя, докато не го свърши. Както аз си върша задълженията своевременно, така и той ще си ги върши.
Каква еманципация, какви пет лева? Няма да го оставя, докато не го свърши. Както аз си върша задълженията своевременно, така и той ще си ги върши.
Ето тук се крие разликата между хората.
Самата аз също "не си върша задълженията своевременно" (каквито и да се предполага, че са тия мои задължения), та – както не давам да ми пилят на главата, че не съм измила чиниите, например, така и аз не пиля на ничия чужда. Хиляди пъти предпочитам този начин на живот, пред такъв, в който взаимно ще си даваме зор и ще си късаме нервите.
И аз така мисля.
Ако някой ми каже, че семейния живот ще включва една торба задължения, веднага се отказвам
Дейностите в къщи ги възприемам като нещо което се прави за удобство, а не като задължение.
Казусът се появява обаче, когато единият трябва да свърши нещо, за удобството на другия, а поради някакви негови си причини се офлянква.
Ако някой ми каже, че семейния живот ще включва една торба задължения, веднага се отказвам
Дейностите в къщи ги възприемам като нещо което се прави за удобство, а не като задължение.
Казусът се появява обаче, когато единият трябва да свърши нещо, за удобството на другия, а поради някакви негови си причини се офлянква.
Въпросът е, че аз може да смятам нещо за спешно, а той да смята, че може да почака и оттам се получават разногласията. И аз като Тарталета не бих викала майстор, че и да плащам, просто защото ММ умее и всичко сам си прави. Чакам го например да ми подмени простора, старият вече издава багажа. Отначало ми излизаше с номера, че стария аз съм си го избрала, пък той бил излязъл боклук. Аз хубаво си го избрах, ама изкара осем години, време му е за смяна. После искаше да прави нов на двора, щото така му е най-лесно. Категорично отказах, защото искам да е пак на верандата, с плоча отгоре, а не да тичам при всеки дъжд, че дрехите се намокрили. Последно вече ми е обещан за пролетта.
Точно за библиотеката съм в дилема в момента, че книгите ми стоят по кашони. Дали да купя някаква там етажерка и да я пльосна в някоя от спалните, за да побера поне част от книгите или да изчакам докато се направи стаята, която ще е библиотека плюс офис. Може да чакам още година, няма как да стане веднага. И така се получават разминавания, единият мисли, че нещо е важно и спешно, а другият - че може да почака, защото има по-спешни неща.
Точно за библиотеката съм в дилема в момента, че книгите ми стоят по кашони. Дали да купя някаква там етажерка и да я пльосна в някоя от спалните, за да побера поне част от книгите или да изчакам докато се направи стаята, която ще е библиотека плюс офис. Може да чакам още година, няма как да стане веднага. И така се получават разминавания, единият мисли, че нещо е важно и спешно, а другият - че може да почака, защото има по-спешни неща.
Много ме подразни, отдавна не се беше случвало.
Прибирам се от работа, той почерпен. И започна да се заяжда, каквото и да кажа, той отгоре ми, ама нападателен. Например, мъчно ми е за алпинистите, които са в неизвестност, а според ММ те са идиоти, че изобщо тръгнали да изкачват К2. 🥺
Или обща позната писала във фб за страничен ефект от ковид ваксината - била луда и фантазьорка. Преди да го повали вируса, изобщо не вярваше в него, пунта Мара било, сега, като се осефери, постоянно си носи маската и се страхува.
Отделно, имам глоба, солидна, ще обжалвам, разказвам му, той ми се озъби, че го натоварвам. Е...замълчах си, взех да си ровя в телефона, защо не съм му обръщала внимание, защо съм го товарила с моите неща само, глупости съм говорела. Добре де, давам ти думата, казвам, сподели си, а той "много хубаво уиски съм взел". 😬
Поне изпекъл пържоли и изчистил банята, ама тъй не се научи, че имам интереси извън неговите!
Прибирам се от работа, той почерпен. И започна да се заяжда, каквото и да кажа, той отгоре ми, ама нападателен. Например, мъчно ми е за алпинистите, които са в неизвестност, а според ММ те са идиоти, че изобщо тръгнали да изкачват К2. 🥺
Или обща позната писала във фб за страничен ефект от ковид ваксината - била луда и фантазьорка. Преди да го повали вируса, изобщо не вярваше в него, пунта Мара било, сега, като се осефери, постоянно си носи маската и се страхува.
Отделно, имам глоба, солидна, ще обжалвам, разказвам му, той ми се озъби, че го натоварвам. Е...замълчах си, взех да си ровя в телефона, защо не съм му обръщала внимание, защо съм го товарила с моите неща само, глупости съм говорела. Добре де, давам ти думата, казвам, сподели си, а той "много хубаво уиски съм взел". 😬
Поне изпекъл пържоли и изчистил банята, ама тъй не се научи, че имам интереси извън неговите!
Днес ме ядоса защото ми счупи една от любимите пластмасови лъжички. Донесохме си ги от Дания и са страшно полезни, защото са по-дълги. Също така са и много цветни и красиви. Хиляда пъти му е казано да не яде сладолед с тях, а да ползва металните...Нямало да им стане нищо....Еми днес стана...счупи едната.
Питам го сега как точно ще ме закара до Дания да си купя нова, той мълчи. Иначе много знае да ми говори че все съм си въобразявала глупости.
Питам го сега как точно ще ме закара до Дания да си купя нова, той мълчи. Иначе много знае да ми говори че все съм си въобразявала глупости.
Аз онзи ден се развилнях , защото купил за детето една книга да се правят разни картонени неща. Ама то загубило рязко интерес и в един момент детето си скучае и си прави глупости, баща му седнал и си реже и лепи. Вместо да се хване да ми помогне нещо или майстори нещо с малкото или редят пъзели или играят с конструктор ,а аз трябва да сготвя някоя друга домакинска работа да свърша.