С какво ви дразнят свекървите? - 126

Деца още нямам, но имам дядо който нито ми е звънял често, нито ме е гледал. Сега разбира се, е възрастен. Живее в друго населено масто и през ум не ми е минавало, да НЕ му звъня, или да не съм му в помощ, защото не ме бил гледал. Това е негова история и си е негова работа, защо е решил да бъде така. Приемам го такъв какъвто е, и според мен, не е моя работа да съдя. Имам желание и му се обаждам например. Не мисля за ... етично, да се възпитават децата в духа на уважение, само към този който някога е бил щедър към тях, било то като време или пари.

Всъщност има и друга страна този казус. Свекървата би ли пробвала точно със същите изразни средства да се аргументира и да каже точно същото на сина си, ако той я молеше да гледа същото дете? Съмнявам се. Защото обиждайки детето и възпитанието му, ако има капка мозък в главата си би се сетила, че сина ѝ участва наравно със снахата във възпитанието и то е такова колкото по вина на снахата, толкова и на сина ѝ. А тогава би изникнал въпроса неговото от къде е? А силно се съмнявам да каже на сина си "детето ТИ", наистина силно.
А каквото и да е детето, ако свекървата тръгне с този тон и квалификации към снахата, отговора пак би бил такъв. Съвсем спокойно ще ѝ каже, че детето е невъзпитано защото баща му не се справя или изобщо не участва в това възпитание. Свекърва тръгваща с този тон, няма да получи различен в отговор. Ако тръгнат взаимно да обиждат децата си за едно и също нещо, нещо конструктивно ли ще излезе? Надали.  Свекървата в прав, в крив текст, както и да раздава подобни квалификации за внучето, да вземе да се светне, че половината "заслуга" е на собствения ѝ син. Както се се правила тя на времето, така се справя и той сега

Аз съм разказвала назад, пък и тук в една тема преди 2-3г имаше съфорумка споделила че не иска свекърва и да пипа детето и се оправда с "от където жената, от там и родата", тя самата беше казала че нищо не и е направила, но и било неприятно. Замълчах си само за да не получа бан 😉 Колкото е виновна свекървата точно толкова е виновна и снахата и сина позволяващ въобще това да се случва..
Иначе никой на никого не е длъжен, ама не живеем в джунгла забога, ако не можеш да разчиташ на собствените си родители да ти помогнат, то на кого? Освен важните ангажименти младите имат нужда и ей така да си починат понякога. Дори до романтика не се стига в повечето случаи. Първия път, в който децата не спаха вкъщи с мм спахме до следобед. И има случаи в които не може да разчиташ на половинката. Писала съм много пъти че предната работа на мм беше свързана с постоянни командировки. Та помагал е когато е вкъщи, но толкова

ма ко, не те разбирам. Ти беше тази, която държеше на честно обяснение от страна на свекървата защо не иска да гледа внуци. И когато ти дадох пример за такава „честност“ – обида било. Ами, обида е!
С каквито и думи да го кажеш, колкото и тактично да извърташ, на никоя майка не ѝ е приятно някой да не одобрява и да не харесва децата ѝ. Освен че се включва автоматично майчинско-закрилническият инстинкт, тя приема едно такова изказване и като лична обида – че не е добра майка. Без значение с какви точно думи е изречено и колко тактично се е опитала свекървата да пощади егото ѝ.
Бащата не го намесвай – обикновено мъжете не се вживяват и не се намесват в такива кокоши разпри. А и във възрастта до 3 години главното действащо лице в отглеждането и възпитанието на детето е майката, та автоматично всички грешки се приписват на нейната сметка – дори когато бащата на практика отказва да вземе участие във възпитанието на собствените си деца. Някои мъже дори го саботират с поведението си на доброто татенце, което всичко разрешава или поне не забранява, за сметка на „лошата“ майка, която само се кара и забранява това и онова.

А всъщност това, което исках да кажа е, че и от самите деца зависи дали някой ще иска и може да ги гледа, или не. От претенциите на родителите – също.

Не е вярно. Майката наистина отглежда детето до към третата му година предимно тя, но за възпитанието изобщо не съм съгласна. Бащата е точно толкова важен за възпитанието на детето колкото майката, от самото начало.
Дадох ти пример как тактично да откажеш да гледаш такова дете. Но свекървата да не казва, че гледа детето на снахата, само защото се тръшка. То е точно толкова дете и на сина ѝ и ако се тръшка заради възпитание и родителска грешка, то тя е и негова, колкото на жена му. А ако само жена му е виновна, то тогава той е незаинтересован, а и това не е за хвалба.Продължавам да съм за честния отговор на въпроса защо не иска да гледа внучето. Не нужно обаче да използва всичките тези епитети за детето, защото, ако сина ѝ я помоли мигом ще се изпарят от главата ѝ и то ще стане ангелче небесно. Но може просто да каже, че няма да се справи с детето, хем е честно, хем не използва квалификации. Няма срамно да си признае, че няма да се справи. Или заедно с родителите да опитат да намерят компромисен вариант за действия на гледащия детето, ако свекървата не одобрява или не може или не иска да прилага точно тези на родителите. Или ще се разберат или тя ще е отказала аргументирано. Пак без да е нужно да се обижда детето и то с такава ожесточеност. Да, на родителите вероятно няма да им стане приятно, но в това число трябва да е и сина.
От дете до към 3 години надали зависи нещо относно това кой ще го гледа. За по-голямо да

Kaya, едно е на някоя снаха да ѝ е неприятна свекървата, съвсем друго е на тази свекърва да ѝ е прекратен достъпа до детето. Както казах, това дете има и баща и само по тази причина не би се съгласил майка му да не вижда детето. Ако това положение е факт, означава, че на жена му аргументите за прекратените срещи са по-основателни и дори той не може да ги обори. Дори срещите на детето с бабата не може да спре майката, само на основание, че ѝ е неприятна. Тя ще продължи да е неприятна на снахата, но нищо няма да произтече от това.
А обратните примери, в които свекървата е предубедена към снахата са в пъти повече.

Моята свекърва има 5 внуци. Нашето е най-малко 1,5г и само него не гледа. Директно си ми каза, че не може да се справи с него. Ми не й се сърдя. Сега е в период на постоянно тръшкане, тичане, не яде какво да е, не заспива лесно, разходките са приключение. Моята майка трудно се оправя с него.

Относно възпитанието, разбира се, че и бащата е точно толкова важен, колкото и майката. Обаче се предполага, че бащата работи и майката е тази, която прекарва много повече време с детето и именно тя му изгражда навиците, а от там и възпитанието.

Майката е 2 г. с детето, обичайно после се връща на работа. Значи, възпитателите вкъщи стават двама. Особено за момче, смятам, че бащата е ключова фигура.

Навиците нямат нищо общо с възпитанието. Майката ще му изгради навици да ходи до тоалетната не в памперса и да яде с лъжица, вместо от биберона, но как това ще повлияе на тръшкането? За децата, особено в най-ранна възраст м/у година и 2, точно в така наречения бебешки пубертет, когато въпросното тръшкане се проявява при голяма част от децата, майката може по цял ден да пробва този и онзи метод да му коригира държанието. Бащата се проявява за по час на ден, което е обичайно при положение, че работи, а детето ляга рано, и често е достатъчно 2-3 пъти само забележка да направи и да обясни, че не е хубаво. Без висок тон, без нервност заради това, че тръшкането пречи на него, поради факта, че е по-голям авторитет от майката чисто инстинктивно, коригира държанието на детето с много по-малко усилия.
При нас например, си скъсах задника да науча детето само да се облича. Не търпеше никакви дрехи, единственото време в което плачеше по график в денонощието беше обличането след баня или като се налага да сменяш и дрехи, освен памперс. До 2 годишна възраст, всеки божи ден, от ден 1. Баща му се зае със задачата и за седмица се обличаше сам. Плаче, след година казваше "не искам", но се обличаше, нищо, че продължава да плаче. Вече с пижамата спираше, защото знае, че следва лягане, а няма как да стане без пижама. По същия начин бащата може да влияе и на държание, като обяснява кое може и кое не и защо.
Никак не оправдание за държание на детето това, че майка му го гледала до 2-3 годишна възраст. бащата или си поема неговата част от задължението, нищо че е за по-малко време или е незаинтересован, но това изобщо не го оправдава и само снахата да е виновна за това, че детето се тръшка например. Само за свекърва нещата може да изглеждат така

Направо е смешна идеята, че тръшкането и капризите до 5-6 г възраст, са въпрос на възпитание. Каквото си е детето. Има спокойни деца, кротушчета,  има и темпераментни, настоятелни. Колкото и да говориш, то си настоява за неговото. Е, с бой сигурно ще надделееш, но заслужава ли си такава пирова победа?!
Относно гледането на внуци - да, ангажимент и отговорност големи са си, но не бих ги заменила за нищо. Даже на почивка с тях ходихме с дядо им. А хич не са от кротките и нетръшкащи се 😃. Но и удоволствието от общуването е страхотно. Не мога да си представя,  че детето ми ще изнемогва от умора и нужда от отмяна, а аз ще си гледам собственото спокойствие, щото не били мои деца. Как да не са мои?! Само физическа  невъзможност би ме спряла да ги гледам, в никакъв случай липсата на комфорт.

Тръшкането не е въпрос на възпитание..а период.Моето е малко още,но вече си се тръшка подобаващо и се засинява от плач.Единственият вариант е да му отвлечем вниманието,иначе ще реве до откат.Изобщо не е разглезен,то на тази възраст няма и как,чува не когато трябва,обяснявам и понякога се налага да махнем ръчичката със сила,защото пипа не където трябва и не престава.
Свекърва ми не ми гледа детето,не иска.Не я и карам,защото знам че изобщо не иска,ни може.Справяме се както можем.
Иначе имам в обркъжението си жена,която няма да дава децата на майка си,тъй като я смята за вредна за тях.Разбирам я,защото майката е голям инфантил,нищо че гони 60 вече.Самата жена е отгледана от баба си.Така ,че не е само свекървата..
Имам и пример на жена,която не ги дава на бащината баба,но са разведени с бащата и тя ги мрази искрено.Бабата не е лоша,но...ги вижда само когато бащата ги води,въпреки че майката се противопоставя.

Не може да се отрече, че има тръшкащи се, лигави и невъзпитани деца и извън периода, в който е да речем е нормално. При това родителите могат да влияят и при двата случая. Стига обаче да си поемат отговорността и то и двамата, а не да си прехвърлят топката.
Ако приемем, че има свекърва, която смята, че само майката е отговорна, то с едно пошушване на сина, заедно с довода, че до 3 години майка му го гледа, му го е втълпила и на него и той ще се чувства освободен от отговорност. Да, според и двамата майката ще е виновна, но дефакто той е по-виновен от нея. Това обаче свекървата никога няма да признае. Вероятно и бащата.
Затова, ако искате само вие, родителите да влияете на децата си, не задължавайте бабите да гледат деца. То и без друго нищо не ги задължава. За колкото и малко да ги гледат, влияят, а като има разминаване във вижданията, става конфликт. Като са по-големи, за часове и когато се налага. Докато пораснат достатъчно контакти в присъствието на родителите. Така и родителите ще имат наблюдения. Рано ще се хванат мераци да се дава нещо на детето, което родителите не одобряват например, че им обещават, че ще ги водят на места, които родителите не одобряват или изобщо ще разрешават нещо забранено от родителите. А като станат достатъчно големи, някои деца се възползват. Аз така го виждам, друг приемлив начин не съм намерила. Хем децата си имат контакта с баби и дядовци, хем знаеш на кого можеш и на кого не можеш да разчиташ.

Иначе, има деца, които изобщо не са имали период на тръшкане, бебешкия пубертет се изразява само в "не" за всичко, но не е задължително да е придружено с тръшкане. Нашия плачеше всеки път при обличане, но никога не се тръшкал. Равномерно, напоително, тихичко, със сълзи, но не истерично и не с тръшкане. На приятели и на майка ми им ставаше жал, казваха, че плаче като обречен, поведен на  смърт, примирено. Голям зор бяха пусти дрехи. Те още са де, вкъщи целогодишно ходи само по гащи, дори бос. Но отдавна сме го оставили намира. Но пък вече се облича сам, без рев Само като трябва да излезе или имаме гости. Не знам на кого се е метнал

Никога не позволявам нещо, което родителите са забранили. Не толкова заради тях, колкото заради децата - подобна разнопосочност им дава грешни сигнали.

И добре правиш. Но в тази тема, свекървите които пишат са на мнението "щом аз гледам детето, аз решавам какво да давам за ядене и позволявам изобщо. Иначе, изобщо да не ми го оставят". И по-лошото е, че смятат, че са надвили снахата, а всъщност вредят на детето. Аргументите са "нищо няма да му стане". Не разбират обаче, че вредят на детето, дискусията е водена многократно.
А най-лошото е, че има майки, които се примиряват с това, само и само да тръснат на някого детето

Не знам кой измисли понятието бебешки пубертет, но за мен е голяма глупост. Че и му вярват. После детски пубертет, после обичайния, юношески. После следва сигурно пубертет на средната възраст, критически, старчески пубертет и то някак цял живот не излизаме от него.

Детето рано трябва да научи да и не.
Другото е брътвежи.