Не се ядосвай на майка ти. Всеки различно приема скръбта. Когато татко почина и аз бях "корава" няколко дни и после като всичко мина и останах сама се сринах и всичко ме връхлетя. Не казвам, че и при майка ти е така, просто ти давам друга гледна точка.
Години наред се опитвах да намеря обяснение на хиляди неща покрай нея, но не, върл егоист е, егоцентрик и злобар. Сега благоволи да се събуди от следобеден сън и ѝ казах на кого да пише да изкаже съболезнования. Много трудно ми беше да си призная, че е почти социопат и изсмуква енергията ми, но, да, така е. Не ми се пишат подробности, че засягат в случая и други хора.
От един час плача и преглеждам стари снимки. Не, че смъртта е толкова нередна, това си е кръговратът на живота. Тъжно, мъчно, но неизбежно. Но това, че родът ми изчезва, а родовата ми памет (майка ми) ѝ и е през престилката за пореден път ... ме смазва.
Благодаря ви, момичета. Благодаря, че ви има.
Пак прочетох мейла, явно и аз не мога да чета с разбиране.