Това за една майка звучи като: Ето, той се опитва да отклони дъщеря ми от поставените цели - да следва, да учи, да се развива. Той разсъждава като пале, което си мисли, че работейки с програма на ком-па ще сътвори музика нечувана от никого до сега."
В самото изказване звучи една арогантност, която ние - консервите - не преглъщаме лесно.
Ще ти дам пример от моя живот: зет ми. Младо момче, което още 11 кл твърдеше:" Защо да ходя на училище, като учим излишни неща? Които няма да ни трябват в живота?" Но пропусна момента, че училището учи и на дисциплина. Та - зет ми - умно момче, което можеше много да напредне в живота, се отказа първата година от следването си. После на всички опити на дъщеря ми да се развива и учи, намираше оправдания да не го прави.
Повярвай ми - моят брак се провали за това: двама различни хора- единия търси развитие, другият "всичко знае и иска да си почива".
Предполагам от това се страхува майка ти. Докажи й, че младежът не те дърпа назад в развитието ти. Вместо да й се сърдиш, че не те разбира - разбери я ти и й кажи, че няма да се откажеш от плановете си.