Раздяла заради друг мъж

Е, чак пък отсъствала постоянно заради кариера да се каже за учителка е леко пресилено. И аз мисля, че мъжът е доста инертен и мързелив. По-скоро ще се зъби и заплашва, отколкото да предприеме нещо с адвокат или институции.

Е, да, де, ама ще трябват действия и то на трезва глава. Ще трябват и пари. И понеже не му се занимава по официалния път, кара по по-прекия и подлия, подливайки вода с детето.

Разбирам, че много хубаво ще бъде да е толкова пиян и толкова беден, че да бездейства, но аз лично се съмнявам да е точно това положението. Един пиян баща, та чак да е стигнал до треперене на ръцете, няма да се занимава с детето да играе с него. Треперенето на ръцете е признак на увреждане на неврологично ниво, на заклет алкохолик, а не изглежда по описаното от авторката поведение да е такъв - как ще ходи да прибира детето по-рано от училище и да играе с него, за какво му е това дете, да му пречи на пиенето ли? Той и да не пие, пак много добре може да подлее вода, при това най-официално, по законен път.

Оле, това много нагло да си намериш любовнк и после да търсиш семейно жилище от мъжа си, че да го зарежеш по-лесно. Ама е практично, де. Не се занимаваш с покупка и подялба на жилища, отиваш при някой с жилище и после се прехвърляш на следващия, застъпвайки ги, че да няма моменти, в които да трябва да се оправяш сама.

нека не се заблуждаваме- в очите на детето, той е идеалния баща.
Авторката написа- той всичко разрешава, всичко купува и играе с него на игри, като дори се кара с майката, задето иска спазването на ограничителен режим.

Отношенията на детето и бащата са много близки не от скоро- авторката писа, че той го е взимал от детската градина, после и от училище, по- рано от другите и е прекарвал, и прекарва с него много часове

Не знам, що за педагог е тази майка, за да не прецени степента на привързаност на детето и да не осъзнае, че за него бащата е безгрешен и раздялата ще го прекърши.
Особено, ако го помъкне в къщата на любовника.

Кукумицинка, коментарът ти е изключително циничен. Авторката не е от малцинствата.

Изобщо, ама изобщо не съм и си помисляла, че има много от малцинствата сред пресметливите женички като теб и останалите, скачащи на любовника, които визирах с коментара си. Сред малцинствата масово са дори с неприпознати деца и дори издръжка не получават, да не говорим за семейни жилища.

Е, това е изказването на деня!

Като изчезне авторката и няма кой да му плаща сметките, храната и алкохола, не го виждам как ще търчи да плаща на адвокати

Родата ще се организира, не бой се! "Детето е наше, няма да го дадем на тази..." и все ще се намери кой да помогне - я с пари, я с акъл, я някой братовчед се окаже адвокат.

Колко да е нагло.
Има и по-нагли.
Имаше една тема от съфорумец. Беше разбрал, че доста години той е плащал наем на жилището в което живеят, а накрая случайно открива, че собственика е неговата жена    
Ей това е наглост. Зъл гений. Не одобрявам, но поклон все пак.


Пропусна и даренията за алкохол
А дано няма много голяма рода.

Аналогичен случай с моя съседка от преди години. Мъжът - алкохолик с ужасно пиянство - агресивен, скандалджия, но... никога не е посягал и викал на децата си. Забавляваше ги, когато беше трезвен. Само дето пребиваше майка им. Те бяха на 6 и 7 годинки. Майката - 10 години по - млада от него, мила, добродушна, наивна, но... безработна / през онези гадни 90-те години/, от село, живееща в неговия апартамент. Търпеше всичко заради децата. Намери си друг мъж, тръпката й от ученичество, и взе, че каза на мъжа си. Няма да ви казвам как я беше пребил. Родителите ѝ чак тогава разбраха как живее. Излезе на квартира, сама, /родителите и  ѝ помагаха/. Та тоя пияндурник взе правата над децата, защото имаше жилище, в което децата живеят, и постоянна, добре платена работа. Изкара я луда в съда, че го обвинява, че я е биел и има лошо пиянство. Тя така и не се събра с новия бивш, но след 5 години създаде ново семейство в чужбина, децата ѝ, вече големи, отидоха при нея, а оня насилник умря от цироза, задомил се с ц*ганка.
Та не се знае и от пасивно-агресивния мъж на авторката какво може да излезе накрая. Не са за подценяване тези ситуации.

Прочетох внимателно всичко. Това, че отговарям не мисля, че е оправдание или обяснения.
Да, не съм казала, че бащата е "дявола" и никога не о обърнал внимание на детето си. Това, че пие постоянно не означава, че е бил агресивен към някой или му личи(освен миризмата) . Нито му е пречело да провърви 3-те минути, за да го вземе от училище. Пък и с колата да го вземе от някъде, нищо че е пил, а твърди, че не е или само една бира, та затова мирише. Нито съм казвала, че е трайно безработен. Просто е непостоянно работещ, с големи интервали, хиляди претенции към работното място и грешна калкулация на парите които/когато изкарва.
Жилището не съм мислила и не желая да напуска(не че имам това право). Ако аз ще имам трудности да се справя, той изобщо не би. И не мисля, че е редно даже и да си го помислям.
В съда нямам абсолютно никакво намерение да го очерням или да настройвам детето срещу него. Склонна съм изобщо да не повдигам темата за алкохола, ако се разберем човешки НЯКАК  да отглеждаме общото си дете и направи усилие, когато е при него да не пие и прекарва времето си пълноценно. Извън това време да живее живота си както намери за добре. А че той ще ме очерни съм ПОЧТИ сигурна. И да, ще се намерят такива, които ще му помогнат и дават акъл, както правят сега(между другото от компанията абсолютно всички до един са  разведени отдавна, последният пияч скоро жена му се разведе с него и му взе и двете деца). Аз силно се надявам да не се стига до грозна битка.
Да, работила съм повече ОТ НЕГО. Кариера чак не бих го нарекла.
Относно другия човек, дали го познавам добре или бездейства: Ми не се рея на розови пухкави облачета. Обсъждали сме и обсъждаме абсолютно всички варианти на действие, като водещото ни е било по-малкия стрес за детето ми. И да, мислила съм за всички възможни случай на пострадало дете и мъж, който му идва вповече или се оказва, че нещо не можем да се спогодим. За сега е с мен, мисли с мен и ме уверява, че е готов и е сигурен в това, което прави. 100% не можеш да си сигурен и предвидиш.
За средата на детето също съм мислила. Тя ще се наруши и ако детето остане при баща си. Освен училището, всички други контакти биха му били ограничени, защото баща му не е имал участие в социалния му живот. Познава 1-2 неговия приятели, но бегло, 1-2 родители само на здравей. Останалите знае по имена. И не мисля, че сега ще се вдигне и инициира да го води по площадките, където до сега не е пожелал и тепърва ще се запознава с родители, ще ходи на гости или ще остава на рождени дни, след като досега не го е правил. Средата му аз ще трябва да запазя, което е още една задача върху, която мисля. Това при всяко едно положение - в дом с друг мъж, квартира, или лошия(за мен) вариант да остане при баща си.

Аз пък чудесно те разбирам. Аман от псевдоморални укори. Каква изневяра е, когато реално емоционална връзка не съществува от години. Сигурно сме склонни да преувеличаваме лошите черти на човека, с който сме в подобна уж връзка, но това си има обяснение. Просто ни трябва база за сравнение и дори да е доста илюзорна тази база, сравнението е неизбежно.
Аз преди да се разделя окончателно с бащата на децата ми, съм била веднъж в донякъде подобна ситуация.  Преди това изобщо не мислех за раздели и започване от начало. Бях се примирила, носех се по течението, търпях, бях свикнала.  Не бях щастлива естествено, но си казвах, че не на всички им е писано да са. Срещнах друг човек, с който във връзка така и не се оказах, нито тогава, нито по-късно, когато вече беше възможно. Видях обаче колко различно може да се държи някой с мен и какъв може и трябва да е животът всъщност.... събудих се, отворих си очите. После мина много време до окончателната раздяла, но ако не бях срещнала този човек, за да се опомня, не знам дали щеше да имам живота, който имам сега.
Колкото до ситуацията, смятам трябва да поживееш сама с детето. Връзката с другия мъж ще се наложи да я почнеш почти от начало, от позицията на свободна жена.
Статистически връзки започнали така имат ниска успеваемост. Много пъти се оказва, че махайки ореола на "забраненото", нещата се променят и твърде много заприличват на това, от което със зъби и нокти си се измъкнал.   Не е задължително да стане така естествено, но бъди с идеята, че започваш на чисто. За тази цел излез от сегашната си връзка, подреди си нещата битово, емоционално... всякак. Едва тогава мисли накъде.
Децата са много адаптивни и възприемат нашите емоции. Ако ти си спокойна и уверена в правотата на решението си, детето ще ок. Те свикват по-бързо от нас.
Ще се нареди всичко някак, иска време просто.

Интересно, как "децата са адаптивни" винаги се употребява, когато някой се опитва да оправдае собствените си постъпки, и то при положение, че е напълно наясно, че е постъпил по определен начин заради себе си. С две думи, оправдание за егоизма и изчистване на съвестта.
Какво означава, че не било изневяра? А какво е, когато една жена/мъж живее с него/нея, семейство са, ама не било изневяра, защото това, защото онова! Много добре знаем какво е изневяра и си личи по това как реагират хората, когато техните партньори постъпят така. Но явно за нас е разрешено и е позив на сърцето, а за другите е изневяра. Като иска някой да гради нови отношения, първо да прекрати настоящите, какво се прави на "ох, не мога, ох влюбен/а съм, ох, много страдам, ох, отвориха ми се очите". Като не го понасяш този мъж, тогава приключвай тази връзка/брак, пък после като свободна жена прави каквото щеш. Всички сме наясно кое как е.