Раздяла заради друг мъж

Аз съм за да си намери квартира и евентуално да въведе другия мъж постепенни и внимателно. За детето раздялата ще е трус при всички положения, но в дългосрочен план, по-добре да живее със спокойна и щастлива майка и без постоянния пример на мъж, който пие от обяд и не проявява елементарна грижа за дома и семейството си. Не знам коя майка би искала това да е моделът за поведение и израстване на сина й, а в момента това дете попива като гъба. Ако другият мъж се окаже на място, може и да даде алтернативен и здравословен ролеви модел на момчето.

Лично аз бих се отнесла с някаква степен на уважение, хайде, не чак уважение, но поне нямаше да ме дразни, към човек, без значение дали е мъж или жена, които направо си каже - правя това, което искам и това е. Може да не звучи особено добре, но поне е съвсем истинско. А не да ми разправят как то били децата адаптивни, пък повече не можели, пъксветът не се въртял около децата, пък трябвало на децата да им се поднесе по правилния начин, пък той мъжът не ми обръща внимание, пък жената не знам какво... Като започна да ги чувам тези неща и в един момент уважението ми към човека клони към нула.

А, да, другото ми любомо - как трябвало по правилен начин да поднесем на детето горчивия хап. Все едно хапът ще стане по-малко горчив, ако му кажем, че това не е горчив хап, а захарче и то много се е объркало, ако казва, че горчи.
Човек трябва поне малко да проявява честност, колкото и да не е лесно. А това да будалка другите, е, явно си вярва, че ще ги избудалка като започне да обяснява разни али-бали.

Реално да, хората цял живот си сърбат попарата, която са надробили. Затова за живота има аналогия с пътя - като тръгнеш по кривата пътека, няма как после да излезеш на правата. Трябва да се върнеш назад и да тръгнеш по правата пътека, и то ако имаш късмет тази права пътека още да е там.

Тук историята няма нищо общо със смелостта, а с новия мъж. Ако не се беше появил този нов мъж, едва ли щеше сегашният да е чак толкова черен. И ако новият изчезне, отново на дневен ред ще бъде сегашният. Пак стигаме до двата клона - не се пуска от единия, докато не е хванала здраво другия.  Година и половина изневерява с новия, а пусто, все не набира смелост да напусне. Нещо друго се е случило.

Хич не иде реч тук бащата какъв е..... той няма да му стане по-малко баща от това. Единият от родителите не иска да е в тази връзка повече. Колко са му морални и за кого са му разбираеми причините.... друг въпрос.  Детето при всички случаи трябва да остане извън този казус.  Във всички такива ситуации, най'голям егоист е използващият детето срещу другия му родител. Той е и най-малко мислещият за детето.
И за какви сърбежи говорите... жените изневерява емоционално в 99.9% от случаите.
Себе отрицанието е "добродетел" за страхливи хора без други добродетели.
Скоро по някакъв повод голямото ми дете употреби думата "скандал". Малкият пита - мамо "скандал" какво значи, че не се сещам? Та най-важно е за себе си да си сигурен в правотата си.
Да хубаво е всичко да е розово и всички пътеки да са прави, но колко често го има в живота и колко трае.

Стигнах до тук с четенето.

За мен реакцията на бащата е егоистична.Слаб характер, мислещ преди всичко само и единствено за себе си.
Родител, който обича и е загрижен за детето си никога не би постъпил така. Още повече, че то е малко. Да е на 14-16г примерно е различно.
Тук целта е била да злепостави майката и да и въздейства използвайки детето.  Гадно!

В случая има двама егоисти, при това възрастни.
Всички изневеряващи си имат оправдания защо го правят. Единствената разлика е колко оправдания за единица време и колко по-сърцераздирателни ще ги измислят.

Е, тя майката нали ще го води при чичкото да живеят ? Ма моля ти се....
Мама няма любовник.

Еее, тука не съм съгласна. Ако изведнъж вече не ти е интересна връзката, или си намерил/а някой друг, това не е достатъчно добро основание да извадиш детето си от средата му. Не значи да стоиш във връзка, в която не си щастлив/а, но подходът ще е съвсем различен и претенциите на половинката ти ще са стъпили на съвсем други основи. Не смятам, че светът трябва да се върти около детето и да живееш в себеотрицание, но решавайки да създадеш живот, ти си поел няккава отговорност и това върви с определени лишения и компромиси. Започването на нов живот е възможно, но тогава бащата ще има пълно основание да иска попечителство и майката да се съобрази с неговите желания.

Случаят на авторката не е такъв, а детето живее в нездравословна среда с лош пример. В такава ситуация, извеждането на детето от вкъщи вероятно ще е в негова полза, а отделянето от бащата няма да е егоистично и садистично решения спрямо него, а дистанциране от вредните му навици и лошият пример, който дава.

Колко по-различен ще е подходът? Никак. Другият ще е черен дори само защото диша (това някой го написа в друга тема, хареса ми като израз). А ако партньорът е без някакви проблеми и недостатъци - ще ги измислим. Нали трябва да има достатъчно много основания, за да не гризе отвътре.  Не се облича както трябва, не диша както трябва, не хърка както трябва, не поглежда както трябва, не готви както трябва, не мълчи както трябва, не говори както трябва... абе, съществува и вгорчава живота, защото съществува!

Не знам..
Аз съм разведена. И "черешката" беше жена. За миг не ми е хрумнало да манипулирам чрез детето или да "черня" баща му. Края е край. Най-важно е детето да мине по възможно най-безпроблемния начин през него.

Иначе още в първата си публикация по темата казах, че да заведеш дете при друг мъж без да е подготвено, а в случая вече разстроено не го разбирам.
Но и да остане(останат) в семейния дом ще нанесе още повече вреди.
Не и е лесно на авторката, но трябва да намери бързо решение. Защото ще става все по-зле в там..

Това е възможно и ще се случи, ако партньорът е незрял. Другият също пак ще очерня и настройва детето, дори да няма изневяра. Но това са субективните фактори. Има и обективни фактори, които не трябва да се пренебрегват, само защото сиуацията е неприятна. В тази тема имам чувството, че прекалено много се пренасят лични истории и се приписват действия и мотивации на авторката, които вероятно нямат нищо общо с реалността.

Не е задължително да е незрял. Предостатъчно е, че е намерил нов партньор, евентуално е влюбен и иска да се наслади на бъдещето и на плановете, които са крояли след някои моменти. Обаче има проблем - настоящ проблем. Съществува, следователно дразни (перифраза, сещате се на коя). Просто хората не искат да мислят зряло.

Не знам колко са браковете, които приключват "красиво".
Но хубаво е, когато си решил да сложиш край..Да можеш да продължиш сам.
Не сила да ти е клона на който си се хванал.  И най- вече детето.. как ще излезе от това.

Сещам се за един брак, който е приключил красиво, но той е от филм. Става въпрос за филма Голямото нощно къпане. Разговорът е между други двама герои, познаващи разведените:
- Как са се развели?
- Веднъж той излязъл да купи хляб и забравил да се върне, а тя забравила да го потърси.

Едно е авторката да каже - мъжът ми е досаден, дразни ме, вече не го обичам. Друго е да каже, мъжът ми пие от обяд, не допринася за семейния бюджет и не му се занимава с детото. Съвсем различна тежест носят тези обстоятелства.

В случая мъжът постъпва незряло, като започва да шикалкави, да настройва детето, да прави номера. Поведението на майката е в следствие на неговите системни слоупотреби - с нея, с алкохола, със семейството им, с детето им. Хипотезата ти за влюбената-загубена жена, която си търси за какво да се хване, не лежи на абсолютно нищо.

Поне тя така ни представя нещата. Какви са ги забъркали само те двамата си знаят. А колкото до това защо е започнала връзка с друг, вече е подробност. Като в онази приказка за чуждия двор и тревата. Често просто се случва.