ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът се мръщи, тясно му е вече вкъщи!

Добр'утро

Аз ще си спестя мнението за преписването, че да не прозвуча отново назидетелно.
Само се чудя как децата, които преписват не се сещат, че като се върнат в училище следва да защитят знанията, които са показали по време на ДО? Не им ли хрумва, че сгромолясването ще е фрапиращо?

Моят младеж днес отново ще има тест по БЕЛ - 20 въпроса за 35 минути, като въпросите са с повишена трудност. Ако успее да мине половината тест, ще вдигнем банкет. А не е да не знае. Това е материя, която разбира, но условията за провеждане са леко тегави. Живи и здрави да сме.

Аз останах доста изненадана като разбрах, че учителя по философия им говори на "Вие". А той пък какво изпитване им удря... И ЦРУ не ползват такива методи даже.

Дано имат късмет децата да приключат успешно първи срок и да са доволни от постигнатите резултати.

Мен пък изобщо не ме касае дали някое дете (освен моето) преписва, майка му му помага, учител стои и чака теста на колегата си..
Тази година има изгледи да я завършат присъствено и ще лъснат нещата
При нас не правят контролни на думи, няма смисъл, защото те най-лесно се преписват. За сметка на това пишат почти ежедневно текстове 140-160 думи на различни теми.
Вчера по математика пак е имало хвани да преписват - едната цялата група с еднаква тъпа грешка, и 10-тимата не видели знака "-", дали?

Е то е ясно, че нашите деца никога, ама никога няма да препишат

Класното по немски е било да пишат текст (писмо) по опорни точки. Не я е затруднило, но беше притеснена преди това.

Видяла съм я да преписва по ИТ и Музика - рови за отговорите в интернет. По БЕЛ и мат не си позволява да го прави. Аз се ядосвам за ИТ, защото нещата са с натрупване и после ще закъса.

Да, ето това е чудесен подход и истинско изпитване. Винаги съм смятала, че не трябва да се залага на зубрене, а на разбиране на материала и на много упражнения. И докато в природните и техническите науки без разбиране не става и като цяло това е подходът, ела да видиш по БЕЛ, история, философия и т.н. какво преписване и наизустяване пада. Самите предмети са такива, че предполагат такова учене. Особено от незаинтересовани ученици/студенти.
Но си има начини и там да се види кое е с разбиране, кое преписано или зазубрено.
Много съжалявам, че в началните години в СУ повече изискваха от нас научаване, а не анализ и упражнения. Може би след 4-ти курс се поотстъпи от тази практика.
Хахах, нали?
Хрумва им. И какво от това. Могат - правят го. С ДО е направо песен, кеф ти учебник, кеф ти помощ от родител или справка в нет-а. За реалните знания ще се мисли някой друг път. Особено пък сега, когато към учениците посланието е "Здравето преди всичко", те сами усещат, че знанията им не са на първо място за обществото. И се спасяват кой както може, при това с напълно позволени средства.

Да се разберем едно нещо - да препишеш ти се позволява!
По музика и ИИ правят презентации, та дано все пак го прочетат тоя материал и им остане нещо в главата

При нас по БЕЛ досега са имали два теста - един върху Илиада и после класното. Наборът каза, че са го затруднили 2-3 въпроса и е налучквал. По математика, обаче, си го беше яд, че не може да се връща назад, защото още втората задача е била доста овъртяна, а другите значително по-лесни. Съответно накрая последните две задачи пак ги е налучквал, защото са му оставали 30 секунди. То пък взел, че познал едната. После я реши за всеки случай. Сега се надява да се справи що годе добре на Оли, за да види учителката, че разбира материала. В най-лошия случай ще има 5 за срока.

Всяко преписване може да се извърши тъпо - така че да те хванат или умно...И не винаги могат "Да лъснат нещата" като се върнат присъствено. Пример давам - вчера малкия прави класно по математика. Принципно е доста добър по предмета, но е забил на последната задача. Оценката му е супер важна тази година, а и знам, че разбира материала. Да...ако имаше начин щях да му помогна!

А, изобщо не ме интересува кой преписва. Моето дете миналата година, когато му беше важна оценката, не преписваше, беше съвестен, да си кажа честно, не му казах, ама ме беше яд, защото деца с 4 по математика в 5 и 6 клас изведнъж в края на седми минаха на 6. Сега по математика преписва. Учителката обаче им е повече от зле и дори и присъствено изобщо нищо не им обясняваше и той нищо не рабираше, та нямам драми. Като почнат присъствено, ще си ходи да му обяснява задачите моята приятелка. Аз лично нямам изисквания за оценки по предметите, само искам да си учи по френски. По френски и по български не преписва, то и не може, справя се. По философия изобщо не ги изпитват и не се налага да си отварят учебника дори, не знам как ще ги оформя учителя. По ИТ също се оправя, без да препише, 5 и 6 клас ходи през цялото време на разни курсове по информатика всеки уикенд, надявам се да му е останало нещо в главата. Дали ще препише по музика или рисуване пък изобщо не ме вълнува. Учебния материал по тези предмети... И аз не го владея. Честно казано, все повече ми се вижда супер безмислено това нашето Велико образование само от отличници, та каквото научи. Извън езика, не ми е важно, математиката ми е важна, но като не улучи на учител какво да се прави. Ако може, ще навакса. Ако не, ще кара на четворки, няма да свърши света. За сега, не ми е склонил да става инженер, има време да склони, хахаха. Моят мъж в средното е имал по химия три, а няма човек да я знае повече от него. Не е харесвал даскалицата, не е учил. После за кандидатстудентския изпит е установил, че му е много интересна. Има над 5. После в следването има 4 супер тежки химии изпити, на всички има шестици. Тя му е нарисувана в главата. Да, факт, нямало е да може да учи медицина (отдава му се, анатомията я знае изцяло с латинските наименования в подробности), но тогава не го е искал. Сега се сети, че вероятно, ако е имало кой да го Подтикне, натам е тряебало да се насочи. Щял е да се яви на повишителен. Таааа, знанията в този малоумен момент се размиват. Важното е обществото да е доволно, че великите супер разпространители са хванали корени вкъщи. Е, после ще чакаме да ни плащат пенсиите. Тогава ще е весело.

Преди около месец, месед и половина, преподавателката ни по БЕЛ се обърна към родителите с молба децата да прочитат поне откъсите от произведенията, които са в учебника. Защото се оказало, че децата не знаят дори кое произведение ще учат. Вчера им е дала за задача да прочетат житието на Константин Кирил Философ. Реакцията "ма то това е много дълго", а същевременно след класното децата молеха да ги изпитват за по-високи оценки, че щели да ги накажат в къщи. Е а де!

Чудесно е човек да подкрепя децата си с всички сили и средства.
Предполагам, че няма да е проблем, след време като отиде да работи някъде и не може да се справи със служебните си задължения, защото не е успяло да усвои необходими знания и умения, да иде родителя на работното му място и да каже: "Мръдни малко да седна и да го направя вместо теб, че виждам, че се затрудняваш..."
То направо си е в реда на нещата даже

Като човек, който първо 17г е бил от едната страна на катедрата и след това 15 от другата страна ще ти кажа, че всички си личат, колкото и "умно" да е измислено. Дори с модерните технологии с мини слушалките навътре в ухото си личат, изпразва им се погледа буквално
И едно е да нямаш знания, а съвсем друго е да забиеш и да не се сетиш в момента. На контролното по ИУЧ е забил на третата задача, грешно чете условието 3 пъти и грешно чертае чертежа. След часа сяда и решава задачата от раз, но вече е на лице по-ниска оценка

Щмръц, аз затова оставям Ани да се научи да се бори. Аз мога само да бъда лек съпорт, но не и да върша нещата вместо нея. Мога да ѝ проверя задачите или да ѝ помогна с обяснения. Мога да ѝ и прочета есето и да си кажа мнението. Но не и да ги направя вместо нея. Миналата година съм и помагала при тестове по биология и география в реално време, щото те тогава нямаха и ДО реално. Но при положение, че сега учителите правят всичко възможно да им преподават, просто е грехота.

Имат една девойка в класа, която е нон-стоп със включен микрофон и всеки час, преди учителя да каже А, тя е казала Б. Обаче в часовете по испански след ваканцията, детето вече е забравило абсолютно всичко, което са учили. Дори учителката го констатира и започва да се съмнява преди дали не е преписвала или някой ѝ е помагал.

Именно Скаридка, това казвам, че не винаги е свързано с нямане на знания. И не, не говоря за технологии на присъствен изпит...на мен лично ще ми проличи от километри.

Шмърциплянку, крайното ти мнение отново ме изумява...не мога да се съглася с него, но това си е мое право, нали?

Миналия ден попитах набора какво е неговото мнение и иска ли да се върне присъствено. На принципа "и вълкът сит, и агнето цяло" каза, че иска да се върне в училище само за един предмет - немския. Всичко останало, ако можело да се кара дистанционно, би било чудесно.

В духа на дискусията вчера и това как и на какви устройства се води в различните училища, то при нас проблем с такива не е имало. Постарахме се да вземем своевременно мерки и колкото са ни възможностите - да ги осигурим двамата със сестра му. Във връзка с това дали е мъка или не ученето само през телефон/таблет - то опитът ми ясно и вече за втори път показва, че, когато огранича достъпа до голямото устройство, въпреки че учебният процес става по-труден откъм обработване получената информация и връщане на домашни после в опреден формат, то резултатите в Школо се подобряват.
Достатъчно толерантна съм и нито му слагам вечерен час, нито му ограничавам времето за игри, но в първия момент, в който свободата стане свободия и се отрази на учебния процес, прекъсвам връзката с изкушението. Явно лесно огъва коловоза и губи границата. Уж е достатъчно голям да си слага рамка и да балансира между свободното си време и задълженията му като ученик. Говорим постоянно. Това е неговата работа сега и щом изкушението пречи на служебните му задължения, има санкии. В бъдеще никой няма да го търпи да мързелува или да се занимава със странични дейности, а ще се изискват резултати и свършена работа. Като си отметне задачите, да подчертая - качествено, а не просто отбиване на номера, тогава ще разполага с цялото останало време да си прави, каквото иска.

Простичък пример за това да свърши работата като кучето на нивата беше миналия ден. Трупа се, трупа ... и току последва взрив.

Отплеснах се, ама още ми държи влага ог вчера. Не искам отлични оценки, искам знания. А тази двойка ясно показва липсата на такива, но не от това, че не може, а че друго е било по-важно от тях. Все си мисля, че не може тийновете да са толкова отнесени, но явно дълбоко греша. Можело и още.