Захранване, водено от бебето/Baby-Led Weaning Тема 12

Ако имате вечерно мляко на гърда или шише преди сън, аз бих запазила дисциплината, дори и да не яде добре на вечеря. Детето ще се не наяде с млякото преди сън и няма да легне гладно. Права сте, че временните регресии, понякога водят до затвърждаване на лоши навици.

И това за съжаление отпадна отдавна. Остана единствено млякото сутрин, което е единственото, което не е отказал и го ползва основно да си утоли жаждата преди да закуси. Все пак ако някой нещо има като идейчица, нека драсне няколко реда.

Misery, малко извън темата, но до годинка как се хранеше? Питам, защото дъщеря ми е на 9++ и откакто е започнало захранването не желае да стои в стол. Вече три вида пробвахме и настава истерия. Така и така не яде пюрета, като реве преди хранене съвсем отказва храната.
Понякога успявам да я задържа седнала докато се позасити и се започва обикаляне и молене. Ще следя за съвети и дано бързо премине периода, без добавени екстри.

До годинката си беше ток и жица. Заради мятането го бях прехвърлила на weaning table, което също работеше успешно. Януари изкара стомашен вирус обаче и тогава за да хапва изобщо, се принудих да оставям банани и препечени филии на масата, което доведе до непрестанен снакинг, който до ден днешен не мода да оправя.

Здравейте,
Захраних дребоса на 6 месеца и половина по ЗВБ, като май го дадох твърде free style.. За седмица дни е опитал банан, морков, авокадо, броколи, сладък картоф и ябълка.... По много мъничко, разбира се, но си грабва по нещо от всичко. Слагам на масичката му няколко неща, а не едно. За момента няма алергии към нищо, но дали да не  задържа известно време на тези храни само...
Прекалих ли с разнообразието на храна?

Според мен не сте. Аз давах всеки ден нещо ново, поне докато не изредих сезонните плодове и зеленчуци. После направих малка пауза преди да въведа яйце и месо.

Супер, че се уплаших да не съм му влязла много хард кор.... 😀

Аз самото захранване не беше по ЗВБ, но според мен не си прекалила. Лично аз бих въвела примерно и круша, че си е в сезона още малко и пауза 2-3 дни после пак и тогава месо/яйца.

Екстра си е😊круша, тиква, докато ги има, манго има много хубаво сега

На мен тепърва ми предстои ЗВБ, но имам схема от ЗВБ -група във ФБ, според която всеки ден се вкарва различен алерген. От самото начало се дават месо, яйца, глутен, фъстъчено масло

То схема има и по Стефан Клейнчес в книгата на Нориега. Но истинската концепция на ЗВБ не е да се следва схема. Все пак ако има някаква тревожност у майката и околните, аз бих препоръчала да видите схемата на Стеган Клейнчес. Аз лично след първата седмица захвърлих всички записки, защото просто алергии нямаше. Зачервявания ми е правил само от купешки хумус.

Моето й до днес се зачервява около устата от пресни домати. С друго не е имало проблем. Също мисля, че схемите са излишни. Идеята е да е лесно не да си го правим трудно.

С близнаците си направих собствена схема спрямо сезонните зеленчуци и по-конкретно наличните отглеждани в двора на баба им и дядо им в началото
 Падна се средата - края на август. Просто схемата беше за отмятане и добавяне на нови неща. Захраних едното седмица преди да навърши 6 мес, другото 10-на дни след систъра. За по-точно момиченцето се самозахрани със зърно черно грозде...изтръпнах...но го докопа от маста и го набута в устата  докато аз и една приятелка хапвахме. Добре че зърното беше овално и голямо. Извадих, разцепих и дадох. И на следващия ден предложих...не помня, може би тиквичка, морков или картоф...после през два дни вкарвах нови неща към предишните. Синът не го насилвах. След 10 дни се самозахрани с краставица, от село, току що набрана. Бяхме нарязали в една чинийка, детето посегна взе си и набута в устата. И при него след два дни предложих там каквото сестра му опитва.

Аз захраних хаотично с пюрета, на викаха ме, след това започнах ЗВБ и според мен и на двама ни ни е по-лесно. Аз готвя за себе си и просто му давам ит моето така ядеше много повече и много по-вкусно.  Сестра ми дава на бебето си купешки хубави пюрета и си захранва стандартно, беше ми дала да го нахраня един ден и излезе и то на детето му се повръща, плюе, стиска уста как да го уставиш така? Едва се здрържах да не му направя едни зеленчуци на пара, но реших да не взимам решенията вместо нея и просто посолих, съвсем различна работа то си хапна малко, после пак спря. Отново казах за ЗВБ, но тя каза ,,притеснявам се да бе получи алергия, а ако съм по ЗВБ ще се объркам и няма да помня кое кога дадох…”

ЗВБ - едни по-нормални очаквания

Здравейте на всички нови майки, който тепърва започват с метода. Искам да напиша нещо, което щеше да ми бъде полезно на мен, започвайки с метода. Прочетох книгата на Мария Нориега, както и доста постове в интеренет, които бяха много полезни. Успешните истории ме мотивираха страшно много, но също така вдигнаха много моите очаквания максимално, което беше грешката, която направих.
Хранене с прибори - очаквах моето дете да задмине всичките си наборчета, които са захранени по класическия метод и на 1г да се справя добре с тях. Е, всъщност има няколко по-малки деца, които се справят по-добре от него, захранвани с пюрета, на които лъжица им е дадена чак на 1г, които месец по-късно вече са усвоили умението, а моето дете получи такава на 9м и на 1г5м все още не се справя толкова добре.
Съвместно хранане - очаквах, че като задружно семейство ще се храним всички заедно и ще е весело и приятно. Всъщност след многобройни опити това все още е мираж. Конкретно нашето дете изпада в истерия и иска да яде от нашите чинии на всяка хапка, нищо, че храната е абсолютно същата. Иска да си играем и забравя да яде. Когато е сам е осезаемо по-спокоен, съсредоточен и често си изяжда всичко. Освен това откакто мина на 1 сън, графика с яденето въобще не е удобен с нашия.
Хранене навън и на гости - представите ми бяха да можем да ядем без проблем навсякъде с подходящо приготвена храна. Е, това, което се случва е, че си носим стола навсякъде, защото нашето дете не може да яде от скута ни - иска да обикаля чуждите домове, омазва всички мебели. Също така е немислимо да отидем на гости с отрупана маса, защото отново настава истерия на тема "искам да бръкна във всяка чиния".  
Разнообразно ядене и апетит - Очаквах, че детето ще е склонно да опитва всякакви храни. Е, тук засега мога да се похваля, че сме добре, макар че имаме своите епизоди на отказване на всичко и дни, в които яде само хляб или банани.
Хвърляне на храна - От самото начало нашия син обожава да мята храна, прибори и чаши, като това не ме притесняваше поне в началото, но очкаванията ми бяха, че след като не се караме, не правим забелжки, в някакъв момент ще се насити на това занимание. Е, вече е на 1г5м и хвърлянето и обръщането на чинии (макар и с вакуум) продължава и не му се вижда края. Чистенето е като в ден 1 от захранването и няма подобрение. Заредете се с търпение.
Финна моторика - Една от най-изтъкваните ползи на ЗВБ е, че подобрява изключително много финната моторика. Не знам защо очаквах детето ми да стане гений, но той все още не може да реди пъзели например, нито си улучва устата на 100% за разлика от по-малки деца, захранени класически.
Орална моторика - Друга ползва е, че децата, захранвани по ЗВБ проговарят по-рано, тъй като имат по-добре развита орална моторика. Е, ние отново отпадаме от класацията, като съм наясно, че това не е единственият фактор. Постарали сме се в това отношение във всяка гледна точка, но отново индивидуалността на малкия надделява.

Не искам да демотивирам никой! Знам, че аз съм виновна за моите високи очаквания, че детето ми ще стане гений и ще задмине всички наборчета, захранени класически. Просто ми се иска да бях прочела и малко реалистични разкази, за да не се настроя така и да събера повече търпение. В момента си повтарям "Още малко, още малко да порасне", но имам чувството, че не му се вижда края на това хаотично хранене и проблемите покрай него. Все още вярвам, че ЗВБ е най-добрия метод на захранване заради свободата, която дава на децата и не успорвам ползите от него в краткосрочен и дългосрочен план. Вярвам също така, че има много деца, които са отличници във всички изброени точки. Просто искам да сваля малко напрежението и да нормализирам очакванията към нашите деца. Те дават най-доброто от себе си и не е честно да им поставяме винаги най-високата летва.
Успех на всички!